РЕШЕНИЕ № 267

гр. Сливен, 16.12.2015 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на девети декември две хиляди и петнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                           МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                 мл. с. САВА ШИШЕНКОВ

при участието на секретаря К.И., като разгледа докладваното от  младши съдия Сава Шишенков в.гр. д.    352 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

            Производството е образувано по въззивна жалба от Община Котел, с административен център град Котел, обл. Сливен, представляван от Х.Р.К. – кмет против Решение 28/25.05.2015 година, постановено в състав на Котелски районен съд по гр. дело 182/2013 година. РС Котел е постановил акта си по предявени от ищците Х.Х.И., А.Г.И., Д.И.Х. – С. и Х.И.Х. искове за установяване на правото им на собственост по наследство и давност върху недвижим имот.

Въззивникът  намира постановеното на 25.05.2015 година решение за процесуално незаконосъобразно до степен на недопустимост, материално неправилно и необосновано.

            В жалбата е посочено, че давността е оригинерен способ за придобиване на вещни права и е изключена в случай, че лицето е придобило тези права на деривативно основание – договор, наследство, административен акт и др. Наведено е пред съда, че комбинацията между наследство и давност като общ начин на придобиване на недвижим имот е възможна само в случаите на присъединяване на владението на праводателя към владението на правоприемника, когато давностният срок изтича при упражняване на владението от страна на последния.

            Изложени са съображения за неправилност на обжалваното решение и в следствие на допуснати съществени процесуални нарушения от страна на състава на съда. Въззивникът е посочил, че постановеното от РС Котел решение е немотивирано и постановено при липса на фактически и правни изводи относно релевантните за спора факти.

            В жалбата е посочено също, че съдът не се е съобразил с актуалната индивидуализация на процесните имоти и се е произнесъл относно несъществуващи към днешна дата имоти.

            Наред с гореизложеното, въззивникът е изложил и съображения относно недоказаност на предявения иск поради липса на доказателства за осъществяване на владение на процесните недвижими вещи.

            Моли да бъде постановено решение, с което да се обезсили като недопустимо решение 28/25.05.2015 година, постановено по гр. д. 182/2013 година по описа на РС – Котел, а в случай, че намери обжалвания акт за допустим – да го отмени изцяло и да реши спора по същество.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.   

В с. з. въззивникът - Община – Котел - редовно призован, се представлява от процесуален представител по чл. 32 т.1 от ГПК – адв.Р., редовно упълномощен.

В с. з. въззиваемите, редовно призовани, не се явяват. Представляват се от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т.1 от ГПК – адв.Г., редовно упълномощена.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, но с оглед обхвата на  обжалването –  недопустимо.

            Окръжен съд – Сливен е констатирал несъответствие на съдържанието на исковата молба с предписанията на чл. 127 и чл. 128 ГПК и е дал указания за отстраняването им с определение от 16.07.2015 година.

            В изпълнение на цитираното определение с вх. номер СД-95-01-4955/04.08.2015 година в деловодството на Окръжен съд Сливен е постъпила допълнителна искова молба.

            В исковата молба ищците са конкретизирали, че претендират да са собственици на нива с площ 6 дка с граници съгласно приложена записка от 03.01.1948 година.

            Наред с това са уточнили, че твърдят да са придобили правото на собственост по наследяване на имоти ПИ №004015 с площ 3.537 дка и ПИ № 004016 с площ от 0.620 дка, които отговарят на ПИ пл № 169 извън регулационните граници на селото.

            Посочили са, че претендират право на собственост върху ПИ пл. № 170 и ПИ пл. № 171, като са посочили граници на двата имота.

            В допълнение в исковата молба е посочен период на владение на процесен имот – твърди се, че общият наследодател на ищците е владял имота от 1990 година до неговата смърт през 1996 година, а след това същият имот е владян от съпругата му и децата му до смъртта на съпругата през 2000 година. Навежда се довод, че след този момент имотът се владее от Х.Х.И. и наследниците на Илия Х.И. до настоящия момент.

            Приложена е данъчна оценка за УПИ № 171.

            С Определение от 20.08.2015 година Окръжен съд Сливен е дал указания за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба по смисъла на чл. 127 ГПК. До Окръжен съд – Сливен с вх. номер 6229 от 15.10.2015 година е постъпила допълнителна искова молба от страните. При служебната проверка редовността на така предявената искова молба, съдът констатира, че страната е изпълнила дадените й указания частично – индивидуализирала е ПИ 169 и ПИ 170 и уточнила периодите на владение за имотите, които претендира да е придобила чрез давностно владение.

            На 29.09.2015 година под вх. № 5885 е постъпила Молба от процесулания представител на въззиваемите за удължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба. В последствие на 15.10.2015 година страната е депозирала допълнителна искова молба, с която не е изпълнила дадените й указания на съда в цялост и е отстранила частично посочените с актове на състава на съда нередовности. С оглед на това на 16.10.2015 година Окръжен съд- Сливен е дал допълнителни указания на въззиваемите касателно представянето на данни за индивидуализацията на имот – нива от 6 дка – по актуална КК или съобразно актуални към настоящия момент вид, местонахождение, граници и площ на имота. Наведено е на вниманието на страната и несъответствие на исковата молба с предписанията на чл. 127 ГПК досежно прилагане на скици на три от претендираните имоти, представяне на данъчни оценки с оглед определянето на държавна такса и заплащане на дължима такса по Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.

            С вх. № 6885/10.11.2015 г. в законоустановения срок въззиваемата страна е представила допълнителна искова молба. С нея е приложена квитанция за заплатена държавната такса, но не са изпълнени останалите указания на съда. Страната не е представила нито скици на два от претендираните от нея имоти, нито данъчни оценки за тях, за което съдът е дал указания на 16.10.2015 година. Наред с това не е изпълнено и даденото с определенията от 16.07.2015,20.08.2015 и 16.10.2015 година указание за индивидуализация на нива от 6 дка.

            С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК. Непредставянето на данни за граници, скици и данъчни оценки за всички претендирани от въззиваемите имоти препятства възможността както за определяне на дължимата държавна такса в цялост, така и за постановяването на правилно съдебно решение.

            Предвид гореизложеното, а и в следствие на даването на указания на страната за отстраняване на нередовности по исковата молба на три пъти – на 16.07.2015 година, на 20.08.2015 година и на 16.10.2015 година – настоящата инстанция намира, че последстващо даване на указания би поставило основателни съображения относно спазването на необходимия баланс между диспозитивно и служебно начало в процеса. Ръководен от задължението си по чл. 7 ГПК съдът е направил необходимото за движението и приключването на процеса по нормалния му ход. Неизпълнението на дадените указания обаче препятства осъществяването на нормалното развитие на производството и настоящият състав счита, че поредно даване на указания за отстраняване на нередовности е безпредметно. В допълнение на това настоящата инстанция намира, че въпреки отстранявни на два пъти нередовности на исковата молба в първа инстанция, посочване на несъответствия с чл. 127 ГПК в твърденията на въззиваемите за четвърти път само във въззивното производство би представлявало намеса на съда в определяне на предмета на делото и в този смисъл нарушение на чл. 6 ГПК. Затова и този състав приема, че в процесния случай исковата молба следва да бъде върната, а първоинстанционното решение – обезсилено.

По разноските:

            С оглед изхода на производството и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК претенцията на въззивника за присъждане на разноски се явява основателна. Видно от вносна бележка 610422/30.01.2015 г пред първоинстанционния съд въззивникът е доказал направени 250 /двеста и петдесет/ лева разноски за депозит за вещо лице, които следва да му бъдат присъдени в цялост. По гражданско дело 182/2013 година по описа на РС Котел не е приложен договор за правна помощ или друг документ, който да удостоверява, че разноски за адвокатско възнаграждение са направени от Община Котел, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Пред настоящата инстанция въззивникът е представил Договор за правна защита и съдействие, в който е отразено договорено възнаграждение от 720 /седемстотин и двадесет/ лева и е посочено, че същото е заплатено по фактура 546/04.12.2015 година, като в графата за заплащане в брой не е направено записване. Съобразно приетото от ОСГТК с Тълкувателно решение 6/2012 от 6 ноември 2013 година съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително е да се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характер на разписка. В процесния случай с представянето на Договор за правна защита и съдействие от 04.12.2015 година въззивникът е доказал уговарянето на възнаграждение, но не и заплащането на такова. В договора не е направено вписване за заплащане на сумата в брой, което би придало характер на разписка на договора. Наред с това не е представена и фактура 546/04.12.2015 година, с оглед на което съдът приема, че страната не е доказала заплащане на адвокатско възнаграждение и такова не следва да й бъде присъждано.

            Ето защо, ръководен от гореизложеното и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и чл. 270, ал. 3 ГПК, съдът    

 

РЕШИ:

 

На основание чл. 129, ал. 3 ГПК ВРЪЩА в следствие на неотстраняване на нередовностите в срок искова молба с вх. № 02-08-1068/17.06.2013 година заедно с приложенията като НЕРЕДОВНА.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 270, ал. 3 ГПК производството по гр. дело № 182/2013 година по описа на РС Котел като НЕДОПУСТИМО.

       ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 270, ал. 3 ГПК Решение №28 от 25.05.2015 година по гр. дело №182/2013 година по описа на РС Котел като НЕДОПУСТИМО.

       ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК Х.Х.И., ЕГН **********, с адрес ***, А.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***, Д.И.Х. – С., ЕГН **********, с адрес *** и Х.И.Х., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на Община Котел, БУЛСТАТ 000590540, гр. К., пл. „В.” № * сумата 250 /двеста и петдесет/ лева, представляващи направени разноски пред първата инстанция.

 

       Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаването му

 

Председател:

Членове

1.

2.