Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  228

 

гр. Сливен, 02.10.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тридесети септември  през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  мл.с. САВА ШИШЕНКОВ   

 

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 362  по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 84/12.05.2015 г. по гр.д.№ 18/2015 г. на НЗРС, с което е признато за установено, че С.В.С. ЕГН ********** *** дължи на Дирекция за национален строителен контрол Булстат 130008993, представлявана от М.М.  Г. *** сумата  от 131.89 лв. главница, ведно със законната лихва считано от 02.04.2014 г. до  изплащане на главницата, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 202/2014 г. по описа на РС- Нова Загора и е осъден ответника да заплати на ищеца разноските по делото.

Във въззивната жалба, подадена от ответника, се атакува първоинстанционото решение изцяло. Излагат се съображения, че премахнатата ограда не е била незаконен строеж, а такъв, за който въззивникът е положил необходимите усилия да го узакони пред общинските служби в гр. Елена. Твърди че няма вина за изграждането на незаконна ограда, а още по-малко за събаряне на оградата, което е незаконосъобразно извършено. Сочи се, че самото премахване на оградата не е струвало претендираната от дирекцията сума. За това се иска да бъде постановено решение, с което да се признае, че не се дължи претендираната сума.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на тази въззивна жалба, с който се иска да бъде оставена жалбата без уважение и да се потвърди решението на районния съд.  Прави се разбор на събраните по делото доказателства и се сочи, че въпреки дадения срок за доброволно изпълнение строежът не е премахнат от собственика и извършителя на незаконното строителство и поради това се е наложило да бъде осъществено принудително изпълнение по начин посочен в заповедта на началника на РДНСК – Велико Търново. Била е определена фирма изпълнител, която е предложила най-ниска цена и е бил сключен договор, а за направените разходи по премахването е съставен протокол, въз основа на който на фирмата изпълнител е заплатена сумата от 131.89 лв.Сочи се, че съгласно чл. 225 ал. 6 от ЗУТ принудителното премахване е за сметка на извършителя на незаконния строеж, а фактът на извършения незаконен строеж не се оспорва от страна на въззивника. В крайна сметка се сочи, че постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано и се иска неговото потвърждаване, като се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата и в отговора не са направени нови доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с процесуален представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

За въззиваемата страна в съдебно заседание се явява процесуален представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

   Правилно и законосъобразно съдът е установил, че след провеждане на законова процедура е бил определен изпълнител за премахването на незаконния строеж, като въззивникът е бил поканен да заплати сумата, която е била заплатена на изпълнителя. Той не е  заплатил тази сума и Дирекцията за Национален строителен контрол е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу въззивника.

Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че паричното вземане съществува, тъй като ищецът е заплатил за премахването на незаконен строеж, като това премахване е следвало да стане за сметка на  виновното лице. Безспорно е установено, че този строеж е незаконен , поради което той е следвало да бъде премахнат от въззивника. Като не е сторил това и не е заплатил премахването на строежа, за него възниква отговорността да заплати  на  Дирекцията на Национален строителен контрол платените от нея суми на изпълнителя за премахване на строежа. Възраженията в жалбата относно това дали се касае за  незаконен строеж, са неоснователни, тъй като по  този въпрос са налице влезли в сила съдебни актове и настоящият съд не е в компетенцията си да се произнася относно обстоятелствата, които  са приети за установени с влезли в сила съдебни решения. С оглед на това жалбата се явява изцяло неоснователна, а решението на районния съд е правилно и  законосъобразно.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 100 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 84/12.05.2015 г. по гр.д.№ 18/2015 г. на НЗРС.

ОСЪЖДА С.В.С. ЕГН ********** *** заплати на Дирекция за национален строителен контрол Булстат 130008993, представлявана от М.М.  Г. *** сумата  от 100 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: