РЕШЕНИЕ№217

гр. Сливен. 01.10.2015 г.

В     ИМЕТО   НА  НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ .ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в откритото заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  НАДЕЖДА  ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                             МАРТИН  САНДУЛОВ

Мл.съдия САВА ШИШЕНКОВ  

при участието на секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от Сава Шишенков въз.гр. д. 377 по описа за 2015 год. за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение 505/23.06.2015г. по гр.д. 5741/12 г., с което е отхвърлена молбата на ГД"ИН" за тълкуване и поправка на явна фактическа грешка на съдебно решение 254 от 25.03.2014 година.

Въззивникът намира постановеното на 23.06.2015 година решение за необосновано и неправилно. Твърди, че Районен съд Сливен е следвало да внесе яснота на колко дни допълнителен отпуск се явяват признатите от съда часове и минути - 184 маса и 30 минути допълнителен платен годишен отпуск, както и дали следва ГД"ИН" да се съобрази с нормата на чл. 212, ал. 1. т. 3 от ЗМВР/отм./. Релевира, че въпреки конкретно формулираните неясноти в решението, неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил молбата, с което е затруднил изпълнението на решението. Моли да бъде отменено изцяло Решение 505/23.06 2015 година и да бъде уважено искането за тълкуване на Решение 254 от 25.03.2014 година по гр. д. 5741/2012 година на Районен съд - Сливен.

Няма направени нови доказателствени или процесуални искания за тази фаза на производството.

В постъпилия отговор въззизаемият е определил обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, а подадената въззивна жалба като незаконосъобразна. Навел е твърдения за неоснователност на въззивната жалба предвид предписанията на чл. 251 ГПК, съгласно които на тълкуване подлежат само онези съдебни решения, при които волята на съда в диапозитива на решението е останала неясна, двусмислена и противоречива. Посочил е липса на неясноти в изразената воля както в


2

мотивите, така и в диспозитива на Решение 535 от 23.06.2015 година. В отговора също така е релевирано, че отнесените в жалбата твърдения за неясноти касаят изпълнението на съдебното решение, а не волята на съда. Въззивникът намира постановеното от Районен съд решение за ясно, обосновано, недвусмислено и почиващо "на събрания по делото доказателствен материал, поради което моли да бъде потвърдено, а жалбата на ГДИН да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в производството.

Не е подадена насрещна въззивна жалба.

В съдебно заседание за въззивника се явява юрисконсулт П.С., процесуален представител по чл. 32, т. 2 ГПК., която моли жалбата й да бъде уважена. Намира решението за неясно и затрудняващо изпълнението. Счита адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна за прекомерно.

Б съдебно заседание за въззиваемата страна се явява процесуален представител по чл. 32, т. 1 ГПК адв. П., който моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК, като уточнява, че адвокатското възнаграждение е съобразно определения с Наредба на ВАС минимум.

След докладване на жалбата, страните не са направили нови процесуални искания.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването - и допустимо.

Пои извършване на въззивнкя контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка , така, както е изложена в мотивите на решението, е
пълна,  правилна    и кореспондираща с  доказателствения  материал,  и с

оглед разпоредбата на чл 272 от ГПК. препраща своята към нея.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Аргументът за отчитане на отпуските в работни дни не намира законова опора. Действително в общата норма на чл. 156, ал. 4 от Кодекса на труда законодателят е заложил отпуск от 20 работни дни. Езиковото


3

тълкуване на разпоредбата обаче води до извод,   че   се   касае   за

Диспозитивна норма с императивен минимум. В закона ясно е записано, че

размерът на основния платен годишен отпуск е не по - малко от горепосочените двадесет дни. Законодателят не е предвидил ограничение в отчитането на отпуските, напротив, над гарантирания минимум страните могат де уговарят отпуск по удобен за тях начин -- напр. за определени празници, които нямат характер на официални. Няма пречка предмет на съгласие на волеизявленията на страните да е бъде и отпуск в часове или в минути.

Закон за МВР /отм./ е в унисон с това виждане, като за служителите на МВР в чл. 212, ал. 1, т. е предвиден редовен платен годишен отпуск в размер на 30 /тридесет/ работни дни. Това правило е в синхрон с общата норма на КТ, която гарантира един императивно уреден от законодателя минимум. Нормотворецът е проявил последователност и за служителите в сферата на МВР е уредил по - висок от минимално установения общ праг почивка за работниците и служителите поради естеството на труда, който се полага във това ведомство.

Съгласно възприетото с разпоредбата на чл.211, ал.5 от ЗМВР/отм./ работата извън работното време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, когато служителят е полагал труд в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд, когато е престирал работна сила в почивни и празнични дни. Няма пречка компенсирането да бъде извършено и в часове и в минути, стига това да е направено съобразно изчисленията за отчитане на работното време. Подобен подход гарантира по-голяма прецизност на изчислението. На свой ред компенсираният в часове и минути отказ се отнася към то отчитането на дни отпуск, съобразно начина, по който служителят полага труд. Районният съд – Сливен е възприел именно този подход в решението си и с това е гарантирал максимална акуратност на преценката си. Правилно първоинстанционният съд е отказал да тълкува решението си, тъй като липсва необходимост за това. Волята на съда е ясно изразена и  констатациите на съда са направени при максимален критерий за точност.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, решението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна следва да се отхвърли.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе своите, както са направени. По делото е представен списък по чл.80 от ГПК от въззиваемата страна, в който е посочено, че са направени разноски за адвокатско възнаграждение в размера на 200 /двеста/ лева. От договора за правна помощ и съдействие е видно, че така определеното възнаграждение е заплатено в брой. При тези обстоятелства съдът

 

 

 

намира, че са налице предпоставките на т.1 от Тълкувателно решение 6/2013 г. от ОСГТК и адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено на страната. Направеното в съдебно заседание за прекомерност на така определеното възнаграждение е неоснователно, тъй като съгласно чл.7 от Наредба1 от 9 юли 2014 година за минималните размери на адвокатските възнаграждение минималното възнаграждение за процесуално представителство,  защита и съдействие по дела като настоящето се равнява на договореното между въззиваемата страна и процесуалния й представител.

Ръководен от изложеното съдът

 

                                      Р  Е  Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 505/23.06.2015 г. по гр.д. № 5741/12 г. на РС – Сливен.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК Главна дирекция „Изпълнение на наказаният“ при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес  гр. С., бул. „Ген. Н. С.* да заплати на Ц.С.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 200 /двеста/ лева, представляващи направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                             ЧЛЕНОВЕ: