Р Е Ш Е Н И Е  № 1

 

Гр. Сливен 22.01.2016г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично

 заседание на…………четиринадесети януари

през двехиляди и шестнадесета година в състав:

                                           Председател:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………П.С. …………..……и с участието на прокурора………………………….……….…..като разгледа  докладваното от  ……………….Снежана Бакалова…….….гр.дело № 378 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск е с правно основание чл.  79 ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 535 и сл. от ТЗ  и цена 47 096 евро.

Ищецът С.П.Х. твърди в исковата си молба, че на 4.10.2010 г. ответницата издала в негова полза запис на заповед, с който безусловно се задължила да му плати сумата 63 060 евро на посоченото в записа лице или на неговата заповед, като е поето задължение за 1% лихва на месец до изплащане на сумата. Твърди, че записът на заповед е предявен за плащане с нотариална покана връчена на ответницата на 1.08.2012 г., но след предявяването му не е извършено плащане. Твърди, че е предявил срещу ответницата частичен иск за сумата 16 000 евро и с влязло в сила решение от 14.01.2014 г. по гр.д. № 543/2013 г. на СлОС, предявения частичен иск е уважен и ответницата е осъдена да му заплати сумата от 16 000 евро, част от общия неплатен размер на задълженията по запис на заповед, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Твърди, че в мотивите си съдът е приел, че неоспорената общо неплатена сума по запис на заповед възлиза на 63 096 евро. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответницата да му заплати остатъка от сумата 47 096 евро, дължима по посочения запис на заповед, ведно със законната лихва за забава от предявяването на иска до окончателното изплащане. Претендира направените разноски.

Ответната страна е депозирала в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло предявения иск, като излага следните твърдения и възражения: твърди, че запис на заповед е нищожен, тъй като падежа не е валидно определен и е формулиран по начин на различен от законово предвидения; твърди, че претенцията е погасена по давност на основание чл. 531 ал.1 от ТЗ с три годишна давност; твърди, че е налице конкретно каузално отношение за гарантирането на което е издаден процесния запис на заповед; същото е за заплащане на дължими лихви по договор за заем сключен между ищеца и ответницата, като не е ясно на каква база и за какъв период и в какъв размер са били уговорени тези лихви; твърди, че уговорката за лихви е нищожна, тъй като същите не са уговорени писмено. Твърди, че след като не е налице валидно каузално правоотношение, поетите със запис на заповед минителнични задължения целящи да обезпечат изпълнението по каузалното правоотношение са недействителни. Твърди също така, че въпреки недействителността на каузалното отношение, е извършено плащане, като ответницата е заплатила общо сумата 21 460 евро, които фактически са предадени на лицето Г,М,, служител в обменно бюро находящо се в гр.С., ул.”Ц. О.” по дати и суми подробно описани в исковата молба. Счита претенцията за неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена по изложените съображения. Претендира разноски.

          В с.з. чрез своя пълномощник поддържа предявения иск. Претендира направените разноски.

          Ответната страна, чрез пълномощника си, оспорва иска изцяло, като моли да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

          От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ответницата Т.Г.П. е издала на 04.12.2010г. , в полза на ищеца С.П.Х., запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е задължила да заплати сумата от общо 63 060 евро. Записът на заповед съдържа също място на издаване - Сливен, дата на издаване – 04.12.2010г.,  поемане на безусловно задължение да се плати посочената сума на посоченото лице или на неговата заповед и подпис на издателя му. Освен задължението за заплащане на тази сума в същия запис на заповед е поето и задължение за заплащане на „.. + 1% лихва на месец до изплащане на сумата – отбелязана на записната  заповед“. Втората част на израза, „до изплащане на сумата – отбелязана на записната на заповед“ е изпълнен на следващия ред, в който според бланкетния формуляр е следвало да бъде посочен падежа на задължението по записа на заповед. Падеж не е бил посочен. Записът на заповед е предявен за плащане с нотариална покана от 31.07.2012г. връчена на 01.08.2012г. на ответницата. След предявяването не е извършено плащане.

Ищецът е предявил частичен иск за сумата 16 000 евро, представляваща част от дължимата сума по записа на заповед, по който е било образувано гр.д.№ 543/13 по описа на СлРС. С Решение  от 14.01.2014г., СлРС е осъдил ответницата Т.Г.П. да заплати на ищеца С.П.Х. сумата 16 000 евро, представляваща част от общия неплатен размер на задълженията по запис на заповед от 04.12.2010г. издаден от ответницата в гр. Сливен. Решението е потвърдено с Решение № 29/15.04.2014г. по в.гр.д.№ 60/14 по описа на БАС. С Определение № 226/29.04.2015г. по т.д.№ 2510/14 на ВКС, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

В мотивите на решението на СлОС е прието че записът на заповед е редовен от външна страна и валиден съобразно изискванията на чл. 535 и чл. 536 от ТЗ, в чийто текст в необходимата логическа последователност се съдържа израза „запис на заповед”.

При разглеждането на делото по частичния иск, ответницата е направила възражение за нищожност на записа на заповед, тъй като падежа е определен по друг начин, извън хипотезите на чл. 486 ал.1 от ТЗ. СлОС е приел в правните си изводи, че падеж не е бил определен с изричен израз, а изписаното в бланката касае определянето на задължението за лихва. В този случай следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 536 ал.2 от ТЗ т.е. процесният запис на заповед е платим на предявяване. Прието е че общото задължение по записа на заповед е в размер на сумата 63 060 евро.

Прието е също така, че поемането на задължение за лихва е допустимо съгласно нормата на чл. 459, ал. 1 от ТЗ при издаването на менителничен документ, платим на предявяване, какъвто е и настоящия случай и то поражда валидно задължение за издателя, наред със задължението да заплати сумата от 63 060 евро.

В производството по частичния иск, ответницата не е навела твърдения относно наличието и вида на каузално правоотношение.

По делото са представени от ответницата копия от записвания в тетрадки (за които се сочи че са водени от служител на Обменно бюро), в които в хронологичен ред са направени следните записвания:  

          Записване на 28.07., без година, сума е 1950 лева, с подпис за д-р Х.. 

          На 03.10., без година д-р Х. /Хубанова/- подпис, за сумата 1000 евро.

          На 11.11., без година, записано д-р Х. 1000 евро, подпис /съпруга/

          На 10.12.2011 г. записано д-р Х. 1000 евро и подпис.

          На 30.01.без година, записано д.р Х. 1000 евро, подпис.

          На 08.03., без година, записано д-р Х. 1000 евро.

          На 02.04.без година, записано д-р Х. 1000 евро.

          На 02.05., без година, 1060 евро.

          За записването 1000 евро, с подпис д-р Х. от 04.06. е видно, че същото е на страница, в началото на която е записано, че започва на 04.06.12 г.

          02.07. без година, 1000 евро и подпис.

          На 31.07. д-р Х. 1000 евро подпис.

          На 04.09. без година 1000 евро подпис.

          На 08.10.без година 1000 евро подпис.

          На 02.11. без година д-р Х. /Тошко/ 1000 евро.

          На 03.12.без година - д-р Х. 1000 евро, подпис.

          На 31.12. без година - д-р Х. 1000 евро подпис.

          На 31.01. без година - 1000 евро подпис.

          На 01.03. без година, - д-р Х. 1000 евро подпис.

          На 29.03. без година, д-р Х. 1000 евро подпис.

          На 26.04. без година, д-р Х. 1000 евро подпис.

          На 31.05. без година, д-р Х. 1000 евро подпис.

          На 17.07.2013 г. записано д-р Х. 400 евро, подпис.

          Ответницата твърди че те са извършени в периода от 28.07.2011г. до 17.07.2013г.

          Представено е писмено споразумение, сключено между страните по настоящото дело на 28-07.2015г., с което се предвижда разсрочено плащане на сумата присъдена по в.гр.д.№60/14 по описа на БАС в размер на 16 000лв., ведно със законната лихва от 26.09.2013г. и разноски. Представена е и разписка за заплащане на сумата 1000 лева, месечна вноска на 28.07.2015г.

          Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства. 

          На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 79 ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 535 и сл. от ТЗ.  

          Разгледан по същество, искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.

          Настоящият иск е предявен за остатъка от сумата 63 060 евро, дължима от ответницата по запис  на заповед от 04.12.2010г. За част от тази сума, дължима по запис на заповед в размер на 16 000 евро е налице влязло в сила съдебно решение, с което ответницата е осъдена да я заплати. В решението е посочено че сумата, представлява част от общо дължимата сума по записа на заповед от 04.12.2010г. В мотивите на решението по гр.д.№ 543/13 на СлОС е прието за установено че записа на заповед е действителен и не е нищожен поради незаконосъобразно определен падеж. В настоящото производство ответницата отново навежда това основание за нищожност на записа на заповед – противоречие с разпоредбата на чл. 486 от ТЗ. Възражението е недопустимо и не следва да бъде обсъждано. Съдебно установените с решението по частичния иск, общи правопораждащи факти се ползват със сила на присъдено нещо при разглеждането на иска за остатъка от задължението, доколкото индивидуализират спорното право, чрез основанието и петитума на иска (Решение № 89/11.07.2011г.  по т.д. № 716/2010, I т.о. на ВКС,представляващо задължителна практика). Направеното възражение за нищожност на записа на заповед е такова срещу правопораждащите факти, относими към възникването на задължението и на основание чл. 298 ал.1 от ГПК не следва да се разглежда отново.  Същите съображения за недопустимост касаят и направеното възражение за наличието и вида на каузалното правоотношение, обусловило издаването на записа на заповед.

          В настоящото производство е допустимо да бъдат разглеждани и разрешавани правоизключващите, правоунищожаващите и провопогасяващите възражения. Такова е направеното възражение за погасяване на исковата претенция по давност. Възражението е допустимо, но разгледано по съществото си е неоснователно. Ответницата твърди че съгласно разпоредбата на чл. 531 ал.1 от ТЗ, исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Тази норма намира съответно приложение и към записа на заповед. Последният е редовно предявен на 01.08.2015г. Исковата молба по настоящото дело е предявена на 28.07.2015г. т.е. преди изтичането на тригодишния давностен срок, който изтича на 01.08.2015г. 

          Допустимо ще бъде направеното възражение за неоснователност на претенцията поради погасяване  на задължението чрез плащане, ако обаче страната твърди нови плащания след разглеждането на частичния иск. В производството по частичния иск ответницата е следвало да изчерпи всички свои възражения (чл. 133 ал.1 от ГПК) и да наведе всички относими факти към спорното право. Видно от твърденията на ответницата тя е извършала плащанията, които описва в периода от 28.08.2011г. до 17.07.2013г. т.е. преди предявяването на частичния иск. Дори да се разгледа по същество възражението за погасяване на задължението чрез плащане, липсват доказателства, че процесните плащания са извършени за погасяване именно на процесното задължение.  Ищецът по реда на чл. 176 ал.1 от ГПК е признал получаването на част от сумите, срещу които се е подписал той, но е посочил че те са платени за лихви и  други заеми.

          С оглед изложените съображения, следва да бъде уважен предявения иск до размера от 47 060 евро, представляваща остатъка от дължимата сума по записа на заповед за сумата 63 060 евро, след присъждането на 16 000 евро по частичния иск. Искът над 47 060 евро до предявения размер 47 096 евро следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.  

          При този изход на производството на ищеца се дължат направените разноски съразмерно на уважената част от иска, в размер на 6 643,39 лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

         

          ОСЪЖДА Т.Г.П., ЕГН ********** *** със съдебен адрес за връчване на книжа и призовки: гр. С., ул. „Х.Б.“ № *, ет.*, офис 20а, чрез адв. С.Г., да заплати на С.П.Х., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв. Е.Х., с адрес *** офис 1, сумата 47 060 евро (четиридесет и седем хиляди и шестдесет евро), представляваща неплатен размер на задължението по запис на заповед от 04.12.2010г. издаден от ответницата в гр. Сливен, както и законната лихва върху сумата, считано от 28.07.2015г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените разноски в размер на 6 643,39лв.

          ОТХВЪРЛЯ иска до  пълния му размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването  му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: