Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 213

 

гр. Сливен,  25.09.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети септември  през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 Мл.с. САВА ШИШЕНКОВ    

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  379   по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 457/11.06.2015 г. по гр.д. № 891/2015 г. на СлРС, с което е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура” гр. С., бул. „М.”№ *, БУСТТАТ 000695089 на основание на чл.213 ал.1 от КЗ във вр. с чл.50 от ЗЗД да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” със седалище и адрес на управление гр. С., пл. „П.” № *, БУЛСТАТ 000694286 сумата от 124.50 лв., представляваща изплатено обезщетение по застраховка „Бонус Каско” за щета, причинена на трето лице в резултат на настъпило ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 17.03.2015 г., до окончателното изплащане на задължението и осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ответника агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, в която се твърди, че постановеното решение е неправилно необосновано и незаконосъобразно. По делото не са ангажирани годни доказателства, установяващи механизма на ПТП, така както е описан в исковата молба. Не е установено, че предната дясна гума на автомобила е повредена на път, който е част от републиканската пътна мрежа, вследствие през минаване по неравност на пътното платно. Липсват доказателства, че застрахователното събитие е настъпило на републикански път по начин заявен от ищеца. Не е издаден от компетентните органи официален документ ползващ се с материална доказателствена сила, който да установява релевантни по делото факти.  Излагат се съображения, че в случая не е представен протокол за ПТП. Съдът е ценил свидетелските показания на водача като догни да установят мястото на събитието и механизма на настъпването, но не се е съобразил с неговата заинтересованост, а освен това водачът е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.2 от ЗДП. Поради това изводите на съда са неправилни и незаконосъобразни и се иска да бъде отменено решението на районния съд и да се постанови друго, с което да бъде отхвърлена претенцията, като се претендират разноските за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Претендират серазноски.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. за въззивникът се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата страна не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

         Предявеният иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.49 от ЗЗД – регресен иск на платилия обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната Агенция “Пътна инфраструктура” е допустим.

За да бъде уважен така предявения иск, на първо място ищецът е следвало да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице.

        Първото възражение в жалбата е свързано с обстоятелството, че не е установен механизма на настъпване на ПТП, както и че не е доказано, че ПТП е станало на път от републиканската пътна мрежа. Тези възражения обаче са неоснователни, тъй като са безспорно установени уврежданията по лекия автомобил, а от свидетелските показания по делото е установен начинът на настъпване на ПТП, както и мястото, където е настъпило събитието. При тези доказателства правилно и законосъобразно районният съд е приел, че при движението си лекият автомобил с дясната си предна част е преминал през паднал камък на пътното платно. Преминаването през камъка е причинило повреждането, изразяващо се в срязване на предна дясна гума, силно изкривена предна дясна джанта и счупен преден десен тас. Тези повреждания са констатирани и при извършения от застрахователя по застраховка „Каско” опис. Застрахователят е заплатил поправянето на вредите и след изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на  застрахованото лице, което е увредено. От събраните по делото доказателства безспорно се установява причинната връзка между противоправното бездействие на служителите на Агенция “Пътна инфраструктура” и вредоносния резултат – настъпило ПТП с материални щети.

 Второто възражение във възизвата жалба е свързано с намаляване на  обезщетението, поради съпричиняване и то се явява неоснователно.  Установено е, че водачът е управлявал МПС в тъмната част на денонощието, около 22.30 ч., като е валял дъжд и се е движел по средата на пътя в посока от с.Ичера за гр.Сливен като скоростта му на движение е била съобразена както с характеристиките на пътя, така и с метеорологичните условия. Поради това водачът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, че пътното платно не е обезопасено по начин, по който върху него да не се намират паднали камъни. Поради това не може да се приеме,че той е допуснал нарушение, с което да е допринесъл за настъпването на вредите.

 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 144 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №457/11.06.2015г. по гр.д. №891/2015 г.  на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” гр. С., бул. „М.”№ *, БУСТТАТ 000695089 на основание на чл.213 ал.1 от КЗ във вр. с чл.50 от ЗЗД да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” със седалище и адрес на управление гр. С., пл. „П.” № *, БУЛСТАТ 000694286 сумата от 144 /сто четиридесет и четири/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: