РЕШЕНИЕ №

Гр. Сливен,  18.11.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

при секретар П.С. като разгледа  докладваното от  съдията Христина Марева гр. дело № 380 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе съобрази:

Предявен е иск от П.К.С. против „П.“ ООД за заплащане на сумата от общо 30 400 лв., представляваща неплатени месечни наеми по договор за наем на недвижим имот от 01.06.2010г., както и иск за обезщетение за забава считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане с правно основание на предявените искове по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 228 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Обстоятелствата, на които се основават предявените с исковата молба права, са следните:

Страните са сключили на 01.06.2010г. договор за наем на недвижим имот – ½  от цех за салати, по силата на който ответното дружество се е задължило да заплаща месечен наем в размер на 400 лв. Договорът е прекратен с връчена нотариална покана от 31.08.2010г., но ответното дружество платило дължимия наем и продължило да ползва имота, от който ½ ид.ч. е собственост на ищеца и ½ ид.ч. е собственост на управителя и едноличен собственик на капитала на ответното дружество – В.П.Т.. На 20.12.2010г. е подписан нов договор за наем за ½ ид.ч. от имота за срок от 55 месеца, но от тогава са платени само 4 вноски и не са платени следните задължения, които не са погасени по давност към настоящия момент: 5 600 лв. за периода от м. юли до м. декември 2012г.; 9 600 лв. за периода от м. януари до м. декември 2013г.; 9 600 лв. за периода от м. януари до м. декември 2014г. и 5 600 лв. за периода от м. януари до м. юли 2015г.

Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата 5 600 лв. за периода от м. юли до м. декември 2012г.; 9 600 лв. за периода от м. януари до м. декември 2013г.; 9 600 лв. за периода от м. януари до м. декември 2014г. и 5 600 лв. за периода от м. януари до м. юли 2015г., които суми представляват неплатена наемна цена за недвижимия имот, заедно със законната лихва върху сумите, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира деловодни разноски.

В отговора по чл. 131, ал. 1 от ГПК, подаден чрез представител по пълномощие – адв. Д. Д. ***, в който се оспорва стойността на претендираните наемни вноски, както и обстоятелството, че ищецът е отправял устни покани към ответното дружество. Претендира деловодни разноски.

В с.з. ищецът не се явява. Явява се представител по пълномощие – адв. Ел. П., която от името на доверителят си поддържа предявените искове с оглед посочените в исковата молба обстоятелства.

Ответното дружество се представлява от пълномощника – адв. Д. Д., който оспорва предявените искове като недоказани. С оглед уточнението в с.з., че имотът е съсобствен не между страните по делото,  между ищеца и управителя на дружеството, с оглед и на родствената връзка между тях, поддържа становище за привидност на договора и съставен единствено с оглед изискванията на РДНСК при предоставяне на разрешение за производство на хранителни стоки.

Въз основа на събраните по делото доказателства – относими към релевантните за спора факти, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства по делото.

Ответното дружество „П.“ ООД има като основен предмет и извършва търговска дейност за производство и търговия със салати и хранителни полуфабрикати. Съдружници в ответното дружество са В.П.Т. и Р.В.Т..

Ищецът П.К.С. и управителя на ответното дружество – В.П.Т. са съсобственици съгласно договор за покупко-продажба по н.а. № 113, т. ІV, рег. № 10 331, д. № 971 от 2000г. на недвижим имот, с пл. № 7789, в кв. 428, в гр. Сливен с построената в него жилищна сграда, гараж и лятна кухня. Не се спори, че това е имота, за който на 01.06.2010г. между П.К.С. като наемодател и „П.“ ООД като наемател е сключен договор за наем на недвижим имот в гр. С., ул. „П. Я.“ *, представляващ – ½ от цех за салати, по силата на който ответното дружество се е задължил да заплаща месечен наем в размер на 400 лв.

Възражението, че договорът е сключен като привиден между страните е въведено след изтичане на преклузивния срок съгласно чл. 133 ГПК и подобен извод не може да се направи от събраните по надлежния ред доказателства.

Договорът е прекратен с връчена нотариална покана от 31.08.2010г., но ответното дружество платило дължимия наем и продължило да ползва имота, който факт не се оспорва.

На 20.12.2010г. е подписан нов договор за наем за същия имот за срок от 55 месеца, считано от 01.01.2011г. с наемна цена от 800 лв.

Видно от представените с исковата молба и неоспорени от ответника РКО са платени 4 вноски за 2011г., върху който доход на ищеца е удържан данък върху дохода на физическото лице.

Няма данни след 31.08.2011г. да са извършани плащания.

От заключението на вещото лице – Н. Д., се установява, че в счетоводството на ответното дружество не са осчетоводени като неплатени задължения по договор за наем от 20.12.2010г.

Не се оспорва и това изрично е заявено в с.з. от пълномощника на ответното дружество, че имотът е ползва от ответното дружество и се ползва и към настоящия момент.

На базата на прието за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 228 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни и доказани частично до размера от общо 2 800 лв. за периода от м. юли до м. декември 2012г.; 4 800 лв. за периода от м. януари до м. декември 2013г.; 4 800 лв. за периода от м. януари до м. декември 2014г. и 2 800 лв. за периода от м. януари до м. юли 2015г., и за законната лихва върху тези суми, считано от подаване на исковата молба, над които размери исковете са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

Уважаването на предявения осъдителен иск за неизпълнение на договорно задължение за заплащане на наемна цена е обусловено от доказването в тежест на ищеца на валиден договор за наем между страните относно недвижим имот, който съгласно чл. 228 ЗЗД да е предоставен реално от ищеца като наемодател за временно и възмездно ползване през периода, за който се претендира плащане на наемна цена, което паричното задължение следва да е изискуемо и ликвидно и да не е погасено в полза на ответника чрез плащане или по друг начин.

Между страните липсва спор досежно факта на сключения договор за наем и осъщественото от ответното дружество ползване на имота през релевантния период, включително и относно отрицателния факт, че ответното дружество не е заплащало наем за процесния период от м. юли 2012г.

Спорните въпроси са свързани с валидността на договора от гледна точка на безспорния и посочен в исковата молба факт на съсобственост на имота между ищеца и управителя на ответното дружество.

По посочените съображения и с оглед обстоятелството, че ищецът е съсобственик на ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота, а размерът на наемната цена от 800 лв. е уговорен в договора за целия имот (а не за ½ ид.ч. както се поддържа в исковата моба), възражението е основателно за ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота и съответстващата му наемна цена от 400 лв. месечно.

Изводът на съда в тази насока следва от разпоредбата на чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД според която са нищожни договорите, за които липсва основание.

Наличието на правно основание за сключения договор е обусловено от необходимост за страните за уреждане на отношенията по между им съобразно желания правен резултат, който не съществува и не би могъл да се постигне извън изразената воля за сключването на договора или е в разрез с други, произтичащи от закона или друго правоотношение права и задължения на страните.

В съответствие с това и във връзка с процесния договор за наем, предвид правото на всеки от съсобствениците, установено в нормата на чл. 31, ал. 1 ЗС да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, за ползването на имота съответно на частта от правото на собственост в патримониума на управителя и съдружника – В.П.Т., не съществува каузално основание за сключването на договора за наем на същия имот.

Действително съсобственик на останалата ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота не е юридическото лице – „П.“ ООД, което има отделна и самостоятелна правосубектност от тази на съдружниците в него. Съгласно Тълкувателно решение № 7/2012г. на ОСКГ на ВКС, с докладчик съдията Илияна Папазова, обаче, се приема, че лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственика, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Именно такова е поведението на съсобственика В.П.Т., който в качеството си на съдружник и управител на ответното дружество ползва имота за целите и предмета на дейност на същото дружество, като за притежаваната от него ½ ид.ч. липсва основание за сключване на договор за наем с другия съсобственик – ищеца П.К.С..

Обстоятелството, че ищецът като съсобственик е лишен от възможността да ползва имота, поражда за ползващия съсобственик задължение съгласно чл. 31 ал. 2 ЗС да заплати дължат обезщетение, от деня на писменото поискване. Обезщетението, което служещият си с вещта съсобственик дължи на останалите, чието право да се ползват от веща е препятствано, се определя съразмерно на обема от правото на съсобственост, което притежават. Няма пречка, във връзка с ползването на имота и задължението на лично служещият си с цялата вещ съсобственик да обезщети останалите, отношенията да бъдат уредени чрез договор за наем, в който смисъл и процесния договор за наем по отношение на притежаваната от ищеца част има своето правно основание и поражда валидно задължение за плащането му, но само за ½ ид.ч.

За съответстващото на притежаваната от ищеца част от правото на собственост сключеният договор за наем по естеството си представлява упражняване на правото за събиране на гражданските плодове от вещта. За ищеца, обаче, липсва правно основание да претендира събирането на граждански плодове с оглед притежаваната от другия съсобственик ½ ид.ч., който упражнява правото си по чл. 31, ал. 1 ЗС да ползва имота чрез трето лице – в случая ответното дружество „П.“ ООД.

По аналогия на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и с оглед изложеното може да се предположи, че договорът за наем би бил сключен и само за ½ ид.ч., на която съответства половината от уговорената наемна цена от 400 лв. месечно, поради което в такава част предявеният главен иск следва да се уважи според броя на посочените месеци.

По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД:

Искът относно акцесорното задължение също е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Изискуемостта на задължението на ответното дружество е настъпила съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД с изтичането на уговорения срок за плащане на наемната цена, от който момент ответното дружество е в забава за изпълнение на това задължение. С исковата молба обезщетението за забава се претендира от подаване на исковата молба, към която момент е налице забавя за всяка от вноските по договора за наем.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, насрещните претенции на страните съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК са основателни, но следва да бъде уважена само претенцията на ищеца съответно до размера на общо 2 087.43лв. от заплатената д.т., разноските за в.л. и адвокатски хонорар, като в полза на ответното дружество не следва да се уважава, поради липсата на доказателства за размера на уговорения адвокатски хонорар и за заплащането му.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

 

ОСЪЖДА „П.“ ООД, ЕИК 119611558, със седалище и адрес на управление: гр. С., УЛ. „П. Я.“ № * да заплати на П.К.С., ЕГН **********,***, представляван по делото от пълномощника – адв. Е.П. ***, сумата от общо 15 200 лв. (петнадесет хиляди и двеста лева), представляваща дължим и неплатен наем на недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „П. Я.“ № * по договор от 20.12.2010г. за периода от м. юли до м. декември 2012г.; за периода от м. януари до м. декември 2013г. и за периода от м. януари до м. декември 2014г., заедно със законната лихва върху 15 200 лв. (петнадесет хиляди и двеста лева), считано от подаване на исковата молба на 29.07.2015г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2 087.43 лв., представляваща част от заплатените деловодни разноски пред настоящата инстанция

 

ОТХВЪРЛЯ, предявения от П.К.С., ЕГН ********** против „П.“ ООД, ЕИК 119611558 иск за заплащане на наем на недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „П.Я.“ № * по договор от 20.12.2010г. за периода от м. юли до м. декември 2012г.; за периода от м. януари до м. декември 2013г. и за периода от м. януари до м. декември 2014г., над размера от 15 200 лв. до пълния претендиран размер от 30 400 лв. заедно със законната лихва над този размер, считано от подаване на исковата молба на 29.07.2015г. до окончателното изплащане, както и за сумата над размера от 2 087.43 лв., представляваща част от заплатените деловодни разноски пред настоящата инстанция като НЕОСНОВАТЕЛНИ

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на „П.“ ООД, ЕИК 119611558 СПЯРМО П.К.С., ЕГН ********** за заплащане на деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от  предявените искове като НЕДОКАЗАНА.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: