Р Е Ш Е Н И Е № 103

ГР.С., 11.12.2015г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември, двехиляди и петнанадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

        При секретаря П.С. с участието на прокурора Руси Русев, като разгледа докладваното от съдия Ангелова  гр.дело № 381 по описа за 2015г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са искове за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което впоследствие ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда, с правно  основание   чл. 2 ал.1 т.3  от Закона за отговорността на държавата за вреди и цена съответно:  30 000 лв. и  29 790 лв.

        В исковата молба ищецът твърди, че 13.04.2010г. в ОСО при ОП – Сливен било образувано ДП - сл.дело № 11/2010 г, по което  на 17.06.2010г бил привлечен като обвиняем  за извършено престъпление по чл.234в ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК и му била взета мярка за неотклонение „Подписка“.  По същото  време  работил  като разузнавач в сектор „ИП" при ОД МВР- Сливен. Във връзка с образуваното ДП, против него било образувано дисциплинарно производство,  приключило с налагане на най-тежкото наказание  „уволнение", считано от 30.07.2010г.  По внесения от РП-Сливен  обвинителен акт, било образувано НОХД № 852/2011г  на СлРС. Разглеждането на делото започнало на 20.05.2011 г. и приключило на 24.01.2012 с осъдителна присъда. С решение от 14.01.2013 г. по ВНОХД № 342/2012  на СлОС, била отменена постановената присъда и постановена нова, с която бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. Периодът на повдигане на обвиненията против  него продължил около 11 месеца, а периодът от образуваното следствено дело  до приключване на наказателното производство бил 3 години. Счита, че причините за забавянето на разследването и приключване на наказателното производство в определените от НПК процесуални срокове, както и отговорността за внасяне в съда на необоснован обвинителен акт, се коренели в действията на прокуратурата. Нейните действия по повдигане и поддържане на обвинение, по което впоследствие  бил оправдан, се считали за незаконни. Преди привличането му като обвиняем, бил в добро здравословно състояние, водел спокоен живот, отношенията в семейството му били на добри, радвал се на професионален авторитет. След  привличането му в качеството на обвиняем, животът му се променил  в личен и  професионален план. Изпитвал страх, безпокойство и срам от това, че е обвинен в извършването на тежко престъпление и че може да бъда осъден. Затворил се в себе си, проявявал раздразнителност, имал главоболие, не можел да спи нормално. Престанал да общува с близките си, започнал да страни от приятелите и познатите си. Чувствал се обиден и унизен. Воденото против него наказателно производство се отразило на професионалния му авторитет. Започнал да усеща промяна в отношението на колегите, които започнали да го избягват. Във връзка с продължителността на наказателния процес и наложеното му дисциплинарно уволнение,  бил затруднен и възпрепятстван да си намери работа, свързана с професията му на офицер от полицията. Бързо разпространилата се новина за дисциплинарно му уволнение била пречка при кандидатстването му за работа и намирането на такава. За времето от 30.07.2010 г. до 01.03. 2013 г. бил лишен от правото да престира труда си и да получава доходи за издръжката на семейството. Това създало не само затруднения от финансов характер, но станало причина и за обостряне на отношенията между него и съпругата му. През това време били изтеглили ипотечен кредит за закупуване на семейното им жилище. Поради липса на средства се наложило да го продадат, за да покрият задълженията си и от тогава живеели под наем. В резултат на незаконното му осъждане, претърпял и вреди от имуществен характер, които представлявали размера на неполученото трудово възнаграждение за времето от датата на уволнението му - 30.07.2010 г. до 01.03.2013г. на базата на получаваното преди това средно месечно възнаграждение в размер на 939.00 лева. Налице била причинно-следствена връзка между повдигнатото против него обвинение за извършено престъпление и наложеното дисциплинарно наказание „уволнение", която обуславяла настъпилите имуществени вреди.

Моли за осъждането на ответника да му заплати сумата 30 000лв - обезщетение за  неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление от общ характер,  както и сумата от 29 790лв- обезщетение за имуществени вреди от  същото  обвинение, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 14.01.2013г до окончателното им  изплащане.

         Прокуратурата на Република България  е  подала  отговор на  исковата молба,  с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че оправдателната  присъда не е била предмет на касационен протест. С писмо вх. № 7777/11.06.2013 г. прокурор от ВКП приел, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство по реда на чл.348, ал.1, т.1-3НПК, поради което отказал действия по компетентност по направения в тази насока сигнал. Нито едно от твърденията за наличието на претърпени неимуществени вреди, свързани със социалното, професионалното и психологическо състояние на ищеца не било доказано. Счита, че претенцията за заплащане обезщетение за неимуществени щети е не само изключително завишена, но и несъобразена с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и практиката на СлОС, който по гр. дело  № 558/2014 г. на Окръжен съд - Сливен, присъдил 1 500 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконни действия на държавата, отново произтичащи от признато за незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.234в, ал.1 от НК и отново от лице без предходна съдимост и служител на силово ведомство Твърди, че наказателното производство е продължило в изключително разумен срок по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧОС, като началото му е от датата на привличане на ищеца като обвиняем- 17.06.2010 г. или около две години и седем месец. Възразява, че в исковата молба неправилно е посочена датата 14.01.2013г., от която се претендира начисляване на законна лихва. Коректна дата била датата на влизане в сила на присъдата по ВНОХД № 342/2012 г., а именно:  29.01.2013г. Твърди, че взетата в наказателното производство мярка за неотклонение „подписка“ е най-лека и не е ограничавала по съществен начин съвкупността му от лични права на ищеца. Самите обвинения не касаели тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Отделно, в относимата към случая редакция на чл.234в от НК обн. ДВ, бр.26/2004г., предвиденото наказание било от категорията на тези, по които наказателната отговорност задължително се заменяло от съда с административно наказание глоба. Липсвали доказателства прокуратурата да е оповестявала публично, извън извършваната с МВР кореспонденция, факта на воденото срещу срещу наказателно производство и в резултат на това да се е стигнало до влошаване на психическия комфорт и контактите на ищеца в социален и професионален план. Оспорва изцяло  иска за имуществени  вреди. В правомощията на прокуратурата било единствено ангажиране на наказателната, но не и на дисциплинарната отговорност на ищеца. Тя била от изключителната компетентност на Министъра на вътрешните работи, който при упражняване на дисциплинарната си власт действал при условията на оперативна самостоятелност  и по правилата на ЗМВР и АПК. Това налагало извода, че претендираните  имуществени  вреди  не са в пряка и непосредствена последица от воденото срещу ищеца наказателно производство. Прави възражение за съпричиняване  по чл.5 ал.2 ЗОДОВ.

В с.з. ищецът се  представлява от процесуален представител, който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени в пълен размер. Прави изменение на иска за имуществени вреди чрев умеличение на неговия размер от 29 700лв на 31288.86лв.  Претендира  за  разноски.

В с.з. ответната прокуратура се  представлява от прокурор по ОП-Сливен, който оспорва иска и моли да бъде отхвърен по съображенията, изложени в отговора.  Твърди,  че по НОХД № 852/2011г на СлРС, се съдържало  волеизявление на  ищеца за приключване на наказателното производство по реда на съкратеното съдебно следствие или със споразумение.  От друга страна, съдиите от ВАС  изказвали своеобразно  мнение за оправдателната присъда, като я отдавали на това, че в случая  ищецът е бил  привлечен в качеството на съизвършител, а не на помагач.  Последните два довода давали основание да се направи възражение по чл.5 ал.2 ЗОДОВ за участието на ищеца в причиняване на неговите щети., което следвало да доведе до намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Ако съдът счетял иска за неимуществени вреди за частично основателен,  моли съдебният акт да бъде съобразен с чл.52 от ЗЗД и  съдебната практика на ВКС. По отношение искът за имуществените щети, счита  същия за изцяло неоснователен, т.к. вредите на ищеца били от това, че останал без работа след  уволнението от системата на МВР и не от действие на прокуратурата, поради което обезщетение следвало да се търси по друг ред. Прави възражение за прекомерност на  адвокатското възнаграждение и моли да бъде намалено   на основание  чл.78 ал.5  ГПК.

         Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

         Ищецът  М.К.М. работил като разузнавач в сектор“Противодействие на икономическата престъпност“ при ОД на МВР-Сливен от 2004г до уволнението си през през м.юли 2010г. Същият е неосъждан, няма данни за противообществени прояви и срещу него не са  водени наказателни производства.

         На 13.04.2010г, в ОСО при ОП-Сливен е образувано досъдебно производсво- сл.дело № 11/2010г, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 234 ал.1 от НК.  

         На 14.04.2010г, по същото досъдебно производство,  в дома  на ищеца  било извършено претърсване и изземване.

        С докладна записка от 03.06.2010г/ л.63 от ДП/, инспектор от Дирекция „вътрешна сигуроност“ при МВР София уведомява РП-Сливен, че по преписка вх. № 827/2010г  е извършена  съвместна проверка със специалисти от  EVN“КЕЦ-Сливен, а именно на 13.04.2010г, в 9.00ч,  в жилището на ищеца, находящо се на в ГР.С., бул.“Х.Д.“*-*-* и бившето му жилище, находящо се в ГР.С., кв.“Д.“*-*-*. При проверката се установило, че в електроизмерващите устойства е извършена интервенция, в резултат на което отчитането на електоенергия било намалено чувствително и на двете места. За резултата от проверката бил уведомен дежурния следовател при ОСО –Сливен и наблюдаващия прокурор. Извършен бил оглед, направени били фотоснимки, а електромерите били иззети като веществени доказателства. След проведените опративно-издирвателни мероприятия, в Дирекция „Вътрешна Сигурност“ било доведено и разпитано лицето Н.С.К. от с.Т., общ.Сливен, което признало, че извършило интервенциите в електроизмерващите устойства на ищеца срещу сумата от 100 лв за всяко. Той  разказал, че бил воден от ищеца и в дома на неговата майка и при негови познати, като получавал по 50лв за посредничество.

          С постановление от 17.06.2010г, ищецът е привлечен като обвиняем по сл.дело №11/2010г по описа на ОСО към ОП-Сливен, за това, че:

          1/ в периода м.юли 2008г-13.04.2010г, в ГР.С., кв.“Д.“, БЛ.*, вх.“*“, в съучастие като съизвършител с Н.С.К. от с.Т., общ.Сливен, осъществил неправомерно въздействие върху уред за търговско измерване на електрическа енергия-електромер № 008057569:2009, принадлежащ към ап.17 на същия вход, с което създал условия за непълно отчитане на потребена електрическа енергия- престъпление по чл.234в ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК ;

           2/ в периода м. януари 2010г – 13.04.2010ж, в ГР.С., бул.“Х.Д.“БЛ.*, вх.“*“, в съучастие като съизвършител с Н.С.К. от с.Т., общ.Сливен, осъществил неправомерно въздействие върху уред за търговско измерване на електрическа енергия- електромер № 0026839, принадлежащ към ап.3 на същия вход, с което създал условия за непълно отчитане на потребена електрическа енергия- престъпление по чл.234в ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК.

         Взетата мярка за неотклонение спрямо обвиняемия по досъдебното производство М.М. е „подписка“.

         С постановление от 11.04.2011г ищецът  е привечен като обвиняем по същото досъдебно производство за това, че :

         1 / през м.юли 2008г. в ГР.С.., кв.”Д..” БЛ.* вх.“*“, в съучастие като исъизвършител с Н.С.К. от с.Т. , чрез монтиране на допълнително съпротивление от 22 Ком/5 W върху червения проводник на измервателната верига, осъществил неправомерно въздействие върху уред за търговско измерване на електрическата енергия – електромер тип „Дейзи” с фабричен № 10026839/2004г., принадлежащ към ап.17 на същия вход, с което създали условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия и на основание чл.234в ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 НК ;

         2/ през периода от 11.01.2010г. до 03.02.2010г., в ГР.С., бул.”Х. Д.” БЛ.*, вх.“*“, в условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с Н.С.К. от сТополчан., чрез конструктивно изменение в шунта – монтиране на допълнителен мост, осъществили неправомерно въздействие върху уреди за търговско измерване на ел. енергия – електромер с фабричен № 007605790/демонтиран на 31.01.2010г. от ЕВН/ и електромер тип „Актарис” модел АСЕ2000 с фабричен № 008057569/2009, принадлежащи към ап.3 на същия вход, с което създали условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия – престъпление по чл.234в ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 и чл.26 ал.1 от НК.

        Взетата спрямо обв.М. мярка за неотклонение  е отново „подписка“.

        С мнение на следовател от ОСО при ОП-Сливен от 15.04.2011г,  делото е изпратено  в прокуратурата с менние за предаване на съд

        По внесения в съда  на 20.05.2011г обвинител акт е било образувано НОХД № 852/2011г на СлРС,  производство по което е приключило на 24.01.2012г с постановяване на осъдителна присъда № 58/24.01.2012,  с която  ищецът е признат за виновен по повдигнатите му две обвинения – по чл. 234в ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 и по чл.234в ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 и чл. 26 ал.1  от НК. При условията на чл. 23 НК, му е наложено общо  наказание  1 година лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок и  глоба в полза на държавата в размер на 3000лв.

         С присъда № 2/14.01.2013г по ВНОХД № 342/2012г на СлОС присъдата е отменена частично и постановена нова, с която подс. М. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му две обвинения. 

         Присъдата не е била предмет на касационен протест и е влязла в сила на 29.01.2013г.

         След подаден от РП-Сливен сигнал  вх. № 4558/27.04.2010г, до Директора на ОД МВР-Сливен за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230 ал.2 т.4 от ППЗМВР,  несъвместими с правилата за поведение на служителите от МВР, с които се уронвал  престижа на службата от инспектор  М.К.М.  и  поради образуваното сл.дело № 11/2010г за престъпление по чл. 234в  НК, Директорът на ОД МВР-Сливен предложил да се образува дисциплинарно производство срещу ищеца, който  изпълнявал длъжността  –разузнавач от група „02“, сектор “Противодействие на икономическата престъпност“, отдел, „Криминална полиция“ при МВР-Сливен.

         Със заповед на министъра на вътрешните работи  № К-5409 от 12.05.2010г е разпоредено образуването на дисципланарно производство срещу служителя категория „Г“ – инспектор М.К.М..

        Със същата заповед е наредено да се сформира комисия, която е дисципланарно-разследващ орган. 

         С писмо до министъра от 29.06.2010г , дисциплинарната комисия  го уведомява, че е приключило дисциплинарното производство срещу М.К.М. и предлага поради извършените тежки дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 230 ал.1 от ППЗМВР и чл. 227 ал.1 т.10  ЗМВР, за които е привлечен като обвинеям с постановление от 17.06.2010г по сл.дело № 11/2010 по описа на ОСО при ОП-Сливен, да му бъде наложено дисциплинарно наказание“уволнение“ на основание чл. 230 ал.1 от ППЗМВР и чл. 227 ал.1 т.10 от ЗМВР.

          Със заповед  № И-9063/30.07.2010г на Министъра на вътрешните работи, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, на основание чл. 224 ал.2 т.4 и чл. 227 ал.1 т.10 от ЗМВР вр. с чл. 230 ал.2 т.4 от ППЗМВР, на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на това основание е прекратено  служебното му правоотношение като държавен служител в МВР.

         С решение № 6956/18.05.2011г по адм.дело № 11932/2010г на ВАС, жалбата  на ищеца срещу заповедта за уволнение е била отхвърлена.

         По молба за отмяна, подадена от ищеца на 18.03.2013г  е образувано адм.дело № 4423/2010г по описа на ВАС, 7-членен състав. С решение № 7673/05.06.2013г, постановеното  по делото, решениие № 6956/18.05.2011г по адм.дело №11932/2010г на тричленен състав на ВАС и решение № 15541/24.11.2011г по а.д. № 9462/2011г на ВАС, 5-членен състав са  били  отменени, а делото –върнато за ново разглеждане  от друг тричленен състав на ВАС на първоначалната жалба  против заповедта за уволнение.

         При повторното разглеждане на жалбата на ищеца, е било образувано адм.дело № 2119/2014г на ВАС, по което с решение № 10922/18.09.2014г е оставено в сила решение № 17172/18.12.2013 по адм.дело № 8057/2013 на ВАС, с което жалбата срещу заповедта за уволнение е отхвърлена.

         За периода от 30.07.2010г до 01.03.2013г ищецът бил без работа и доходи.  Пропусната полза за същия период, изразяваща се в размера на брутната заплата, която би получил, ако не  е бил уволнен, е  31288.86лв.  

         Докато траело досъдебното и  съдъбното производство, ищецът станал  затворен, изнервен, карал се със съпругата си и бил изключително груб с нея.  Чувствал се засрамен и унижен както от повдигнато обвинение,  така и от последвалото  уволнение.  Почти всичките му приятели и колеги от МВР се отдръпнали от него. Не можел да спи, окапала му косата на места, започнал да вдига скандали на съпругата си, в резултат на които тя се изнесла от семейното жилище заедно с детето. Изпадал в  гневни състояния, при които чупел семейно имущество.  След като го уволнили  от работа, останал без доходи и не можел да обслужва изтегления кредит за закупуване на семейно жилище. Съпрузите живели разделени около половин година, по време на която, ищецът постепенно се успокоил, а съпругата се върната в семейното жилище. Ищецът не можел да се върне на предишната си работа, нито да си намери нова, тъй като всички работодатели се интересували защо е  уволнен от системата на МВР. Той страдал от това, че е несправедливо обвинен и въпреки че впоследствие бил оправдан, не получил удовлетворение, тъй като не можел да се върне на предишната си работа.

         Горната фактическа обстановка е установена по делото и е безспорна.   

         Съдът я прие за доказана въз основа на събраните писмени доказателства, неоспорени от страните и от показанията на разпитаните двама свидетели, ценени като релеванти, преки и непосредствени, а също и безпротиворечиви. Приема заключението за приетата по делото съдебно-икономеска експертиза като компетентно и неоспорено.

        Така установените факти,  водят до  следните правни изводи:

        Предявените обективно кумулативно съединени  искове са с  правна квалификация   чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

        Искът за неимуществени вреди  е основателен и доказан, но предявен в завишен размер, а искът за неимуществени вреди- изцяло неоснователен.

        Предпоставките за уважаване на иск по чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ са срещу лицето да е повдигнато обвинение за извършване на престъпление и  наличие на оправдателна присъда за същото. При постановена оправдателна присъда се  ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България  за  претърпени  вреди, ако те са в  пряка причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.

        Постановената по НОХД № 342/2012г на СлОС оправдателна присъда не е била предмет на касационен протест и е влязла в сила.

        От събраните по настоящото дело гласни доказателства се установи, че като пряка и неспосредствена последица от воденото срещу ищеца  наказателно производство, той е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение, срам, унижение, ограничаване на социални контакти, изолация от близки и приятели,  изблик на агресия  и  влошаване на  семейните отношения, оставане без работа.

          Що се отняса до това, че пострадало доброто му име в обществото и авторитета сред бившите колеги от МВР, предвид длъжността, която е заемал, няма как едно обвинение да не рефлектира негативно върху общественото мнение и да не накърни авторитета му пред колегите от  МВР.  Затова  получава репарация  за  претърпените неимущствени вреди.

         Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. На обезщетяване подлежат неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният  размер се определя според вида и характера на упражнената процесуално принуда, от това дали наказателното производство е приключило в разумен срок, броя и продъжителността на извършените процесуални дейстния, от тежестта на престъплението, за което е било повдигнато обвинение, от интензитета на мерките за процеусалан принуда, от тежестта на уврежданията и начина, по който обвинението се е отразило върху личността и начина на живот, социални контакти, професионална реализация, здравословно състояние.

         Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни  обстоятелства, които  носят обективни характеристики , като  характер,  степен, начин  на увреждане, последици от това увреждане, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.

          Следва да се преценят всички тези факти конкретно за ищеца.  Същият е привлечен като обвиняем през м.юни 2010г, а воденото срещу него наказателно производство е приключило през януари 2013г, т.е. за две  години и  седем месеца, което е в рамките на разумните срокове съгласно НПК и чл.6 от ЕКПЧОС.  Досъдебното производство  е продължило  една година,  от 13.04.2010г до 15.04.2011г, а съдебното производстно  на  две  инстанции – една години и  седем месеца,  от  20.05.2011г до 14.01.2013г.

         Взетата спрямо него мярка за процесуална принуда е най-леката – „подписка“, която не е ограничила правото му на свободно придвижване.

         Обвинен е в престъпление от общ характер, което не е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК. За него НК предвижда наказание от лишаване от свобода до три години и глоба до 10 000лв.

         При преценка на всички гореизложени обстоятелства, съдът намира за справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди сумата 3 000лв. За разликата до пълния размер предявен размер от 30 000лв,  искът  следва са се отхвърли като неоснователен и недоказан.

        Върху  уважения размер главница следва да се присъди  законна лихва, считано от влизане на сила на оправдателната присъда- 29.01.2013.

        Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.

        Ищецът претендира обезщетение за  имуществени вреди под формата  на пропусната полза от неполучено трудово възнаграждение за периода след уволнението  30.07.2010г  -  01.03.2013г.  Не е спорно по делото, че  е привлечен като обвиняем на 17.04.2010г, а  уволнен дисциплинарно на 30.07.2010г именно поради образуваното срещу него досъдебно производство. Безспорно е също, че ищецът е търпял вреди  под формата на пропуснати ползи от неполучено  трудово възнаграждение за периода след уволнението, но тези вреди не са пряка и непосредствена последица от повдигнатото срещу него обвинение. Самото уволнение е последица от повдигнато обвинение, но неполучаването на трудово възнажраждение е пряка последица от уволнението. Ищецът обаче се е защитавал срещу това уволнение и по жалбата му се е произнесъл ВАС с решение от 18.09.2014г по адм.дело № 2119/2014г, оставяйки в сила решение №.17172/18.12.2013г по адм.д. №8057/2013г, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповедта за уволнение. Тази заповед е индивидуален административен акт, който е бил обжалван по съдебен ред и потвърден, а решението на ВАС е окончателно. Щом този съд е преценил, че уволнението е законосъобразно, на ищеца не се следва обезщетение за оставането му без работа по реда на ЗМВР. Не му се следва и обезщетение за имуществени вреди по реда на ЗОДОВ, тъй като по отношение на  заповедта за уволнение е осъществен съдебен контрол за законосъобразност.  В настоящия случай отговорен за имуществените  вреди от  уволнението  би  бил  работодателя и то само ако уволнението е  признато за незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. Тогава ищецът би получил обезщетение за вреди  под форма на пропуснати ползи,  но  по  друг ред и в друго производство.

         Прокурорът  направи възражение по чл. 5 ал.2 от ЗОДОВ.  Твърди, че по НОХД № 825/2011г  се съдържало изявление на ищеца, в качеството му на подсъдим, че желае разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие или със споразумение. Освен това, в мотивите на решението на ВАС се споменавало, че ищецът е оправдан заради това, че е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъплението като съизвършител, а не като помагач, което давало основание да се заключи, че е налице принос  в причиняване на вредоносния резултат.  

       Възражението  по чл. 5 ал.2 от ЗОДОВ е неоснователно.

       Съгласно чл. 5 ал.2 ЗОДОВ, отговорността на държавата се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.   Преценката се прави при ниличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Съгласно практираката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК,  настъпилият вредоносен разултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия, когато същият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Такива действия според ВКС са: недобросъвестно направени неистински признания, въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави  или опорочи разследваното престъпление.

         По делото не се установи процесуалното поведение на  ищеца   в наказателния  процес да е било с подобна насоченост, нито единствен фактор, обуславящ образуваното и воденето на наказателно преследване.

        Действително, в мотивите към оправдателната присъда е посочено, че „с оглед действията на подс.М., би могло да се постави въпроса за квалифициране на деянието му като някаква друга форма на съучастие- евентуално подбудителство или помагачество“.

        Съгласно чл. 413 ал.2 НПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Щом едно лице е обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано с влязла в сила присъда,държавата отговаря за вредите, причинени от  разследващите органи и прокуратурата от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение.  Ирелеванто е в какво  качество е бил обвинен ищеца- като съизвършител, помагач или подбудител, след като е налице влязла в сила оправдателна присъда. Прокурорът повдига и поддържа обвинението,  съставя и внася в съда обвинителнен акт, който трябва да има съдържанието по чл.246 от НПК, част от което е прецизиране на престъплението, извършено от обвиняемия и посочване на точната му правна квалификация. Тъй като прокуратурата не е прецизирала  обвинението,  нито  го  е изменила  в хода на  съдебното производство,   е  последвала  оправдателна присъда.

          Съдът не откри изявление на ищеца пред първата инстанция за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие или със споразумение, но въпреки това ще коментира  по същество възражението.

          Самопризнание, респ. искане за съкратено съдебно следствие или сключване на споразумение с прокуратурата, не е обстоятелство, което налага извод за съпричиняване на вредоносния резултат с оглед правото на защита на обвиняеми в наказателното производство да избере защитната си позиция. Освен това, едно обвинение и присъда никога не почиват единствено на самопризнанието на обвиняемия, поради което то не освобождава органите на досъдебното поризводство от задължението да събират доказателства за разкриване  на обективната истина.

          При този изход от спора, ответникът  дължи ищеца  разноските по делото, съобразно уважената част от иска, възлизащи в размер на 45.03 лв от общо 920лв. Прокурорът направи възражение за прекомерност на адв. хонорар, платен от ищеца, което е неоснователно. Платеният  хонорар е 830 лв. и е под минималния размер съгласно чл.7 ал.2 т.4  Наредба № 1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

         Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА  на Република България, гр.София, бул. “Витоша“ № 2 да заплати на М.К.М. ***, с ЕГН- ********** и съдебен адрес: ***, чрез адв. Цв.Б., сумата 3000лв/ три хиляди лв/-обезщетение за неимуществени вреди от обвинения в престъпление по чл. 234в ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК и по чл.234в ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 и чл. 26 ал.1 от НК, за които е бил оправдан с влязла в сила присъда № 2/14.01.2013г по НОХД № 342/2012г по описа на СлОС, ведно със законната лихва, считано  от 29.01.2013г  до окончателното изплащане, както и сумата  45.03 лв-  разноски по делото за тази инстанция.

 

 ОТХВЪРЛЯ  предявения иск за неимуществени вреди - ДО ПЪЛНИЯ МУ РАЗМЕР 30 000лв, а иска за имуществени вреди – ИЗЦЯЛО, като  НЕОСНОВАТЕЛНИ  и   НЕДОКАЗАНИ.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: