Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 23.09.2015 г.

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и трети септември през двехиляди и петнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                              мл.с. САВА ШИШЕНКОВ

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 382  по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 31/28.05.2015г. по гр.д. № 215/13г. на КРС, с което е извършена допусната съдебна делба, като на съделителите са поставени, на основание чл. 353 от ГПК, в дялове конкретно описани по вид, площ, граници, местонахождение и стойност недвижими имоти, съгласно първия вариант на приетото експертно заключение, осъдени са да заплатят съответните суми за уравнение на дяловете, както и дължимите държавни такси и са присъдени разноски.

Въззивната жалба е подадена от един от ответниците в първоинстанционното производство и с нея се атакува решението за разпределяне на имотите по чл. 353 от ГПК. Въззивникът твърди, че като е разпределил имотите между съделителите без да тегли жребий, преценявайки, че това се явява неудобно, съдът е постановил  неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение. Заявява, че за да е неудобно или невъзможно тегленето на жребий, следва до делба да са допуснати имоти, които съществено се различават един от друг, а в случая имотите са земеделски земи и гори и между тях няма съществена разлика. Също така невъзможност би била налице и когато частите на съделителите са различни, а в случая за двама от тях квотите са по 2/18 ид.ч., за останалите шестима – по 3/18 ид.ч. от правото на собственост и следователно и това изключващо основание не е налице. Поради това счита, че съдът е следвало да изготви разделителен протокол, който да обяви на страните и моли въззивния съд да отмени атакуваното решение ведно с произтичащите от това последици. Няма нови доказателствени искания, няма претенция за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК няма подадени писмени отговори.

В същия срок не са постъпвали насрещни въззивни жалби.

В с.з., въззивникът, редовно призован, .не се явява и не се представлява.

В с.з. въззиваемите, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежен субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд, поради което е процесуално допустима.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания съдебен акт, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че той е и правилен, поради което следва да бъде потвърден.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща мотивите си към тези на първоинстанционния съд.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са изцяло неоснователни.

Аргументът на въззивника, с който той обосновава оплакването си, се състои в това, че нито е неудобно, нито е невъзможно тегленето на жребий, тъй като нямало нито съществена разлика между имотите, допуснати до делба, нито такава в размера на определените на съделителите квоти отправото на собственост. Въззивният съд не споделя това виждане.

На първо място по никакъв начин не може да се приемат за равнозначни по своите характеристики имотите, представляващи земеделска земя и тези, представляващи гори. Качеството, предназначението и стойността им значително се различават. Размерът на квотите от правото на собственост на различните съделители, макар да е един и същ за двама от тях и също еднакъв за останалите шест, съпоставен с общия им брой също създава значително неудобство, понеже разликата в паричното им изражение е значителна – 1 264 лв. Правилно решаващият съд е преценил, че при това положение, ако се предяви разделителен протокол и се тегли жребий, ще се стигне до неоправдано присъждане на големи парични уравнения, което е нерационално с оглед цената на делбената маса.

Също така, с оглед броя на съделителите и имотите, възможността да се разпределят в дялове на почти еднаква стойност, приближаваща се до съответните размери на квотите на съделителите, което изпълнява целта на закона всеки от участниците в делбата да получи дял от имота в натура, съдът правилно е преценил, че не се налага теглене на жребий. Конкретните обстоятелства, които са категорично изяснени в хода на производството, както по допускане, така и по извършване на делбата, сочат, че тегленето на жребий е неудобно и приложение може да намери разпоредбата на чл. 353 от ГПК, като съдът сам разпредели имотите. Неудобството се изразява и в това, че при формиране на относително равни по стойност дялове ще се наложи ненужно и неоправдано раздробяване на земеделските земи, които сами по себе си са с малка площ.

Първоинстанционният съд правилно е съобразил всички конкретни обстоятелства, имащи отношение към евентуалния способ за извършване на делбата и правилно е преценил, че следва да приложи нормата на чл. 353 от ГПК. Съображенията си е изложил ясно в мотивировъчната част на решението си, а отменителните доводи, релевирани с въззивната жалба, настоящият състав намира за неубедителни.

Поради това въззивният съд счита, че жалбата, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а атакуваното решение – да се потвърди.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да се възложи на въззивника, който следва да понесе своите както са направени, за тази инстанция въззиваемата страна не е претендирала и доказала направени разноски и такива не следва да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

                              

Р     Е     Ш     И  :

                                                        

ПОТВЪРЖДАВА  първоинстанционно решение № 31/28.05.2015г. по гр.д. № 215/13г. на КРС като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: