Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 214

 

гр. Сливен,  25.09.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети септември  през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 Мл. с. САВА ШИШЕНКОВ    

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 384     по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 442/05.06.2015 г. по гр.д. № 1136/2014 г. на СлРС, с което е осъден на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД Х.С.С. ЕГН ********** ***, да заплати на ДФ „Земеделие” със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц. Б. ІІІ” № *, сума в размер на 1500.00 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на временна държавна помощ за подпомагане на земеделските производители на селскостопанска продукция с цел съхраняване на стопанствата при настоящата финансова и икономическа криза, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 333.58лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода от 09.08.2010 г. до 15.10.2012 г. и е  осъден ответникът да заплати направените по делото от ищеца разноски.

Подадена е въззивна жалба от ответника чрез процесуалният му представител, в която се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Съдът е допуснал изменение на иска като ищецът е променил и основанието и размера на предявеният иск едновременно.  Твърди се, че юрисконсултите представляващи ищеца не са имали представителна власт. Съдът неправилно е ценил доказателствата по делото. Погрешно е приел, че поддържането на регистрация та на ответника като земеделски производител не е било изпълнено.  Развиват се съображения относно неправилността на този извод на съда. Сочи се, че в срока на договора ответникът е увеличил броя на отглежданите животни, а липсата на заверка на регистрационната карта за по-малко от 5 /пет/ календарни месеца до изтичане срока на договора не означавало, че въззивникът не е бил земеделски производител и не е поддържал стопанството. Неправилно съдът е приел, че има неизпълнение на целия договор и поради това предявеният иск се явява неоснователен.  Поради това се иска решението да бъде отменено като неправилно и необосновано.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Развиват се съображения във връзка със сключения между страните договор и се сочи, че въззивникът е имал валидна регистрация до 28.02.2011г. като земеделски производител и е следвало да получи  заверка върху  регистрационната карта до тази дата, за да може регистрацията му като земеделски производител да обхване и датата определена като крайна на сключения договор, а именно - 02.08.2011 г.  Сочи се, че това е не е било изпълнено. Оспорват се, като напълно неоснователни, възраженията относно допуснати нарушения при изменение на иска на основание на чл.214 от ГПК.  Развиват се съображения относно надлежната представителна власт на представляващите ДФ „Земеделие” юрисконсулти и се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. въззивникът се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

   Неоснователни са твърденията във въззивната жалба, че при разбора на фактическата и правна обстановка съдът селективно е ценил събраните доказателства. Съдът е изложил изключително подробни мотиви кои доказателства е приел и относно какви обстоятелства, както и че ги е кредитирал като неоспорени  от страните. В случая е безспорно установено, че сключеният между страните договор има действие за една година, считано от сключването му - до  02.08.2011 г. В този срок въззивникът е поел задължение да поддържа състоянието и размера на стопанството – броя на отглежданите животни, за  една календарна година. Той е имал и задължението да поддържа регистрацията си като земеделски производител. Съдът се е съобразил с обстоятелството, че е допусната грешка при изписването на ушната марка на едно от животните в системата на БАБХ и така е приел, че броят на декларираните животни  съответства на този, за който му е отпусната държавната помощ.  Правилно и законосъобразно обаче, съдът е приел, че въззивникът не е изпълнил другото си задължение, а именно да се регистрира като земеделски производител.  Последната регистрация е от 25.03.2011 г. и тя е изтекла на 25.03.2012 г. От тази дата до изтичане срока на договора въззивникът не е поддържал регистрация като земеделски производител и не е направил съответната заверка. Така правилно и законосъобразно съдът е приел, че той не е изпълнил своите договорни задължения и поради това са налице предпоставките за връщане на получените финансови средства от ДФ „Земеделие” в размер на сумата от 1500 лв. Правилно и законосъобразно, съобразно направеното искане, съдът е приел, че именно тази сума следва да бъде върната. Такава е била претендирана и в заповедното производство. В заявлението изрично е посочено, че основанията за това са т.6 и т.7, от раздел ІІІ, от договор №20174290/02.08.20100 г., както и са написани основанията. В исковата молба, с която е предявен осъдителен иск, изрично са посочени основанията, на които се претендира заплащане на сумата, едно от които е че въззивникът не е изпълнил задължението си да поддържа регистрацията си като земеделски производител за срока на договора. Така на практика е налице идентичност не само между първоначално претендираното със заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но и с претендираното впоследствие с претенцията за осъждането на ответника да заплати тази сума на точно посочени основания. Поради това съдът не се е произнесъл свръхпетитум, тъй като не е излязъл от рамките на претендираното и законосъобразно е извършил проверка на исковата молба, съгласно тази претенция и е  невярно твърдението, че съдът се е произнесъл извън обема на заявеното  в петитума на исковата молба.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 358,37 лева представляваща юрисконсулстко  възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №442/05.06.2015г. по гр.д.№ 1136/2014 г.  на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА Х.С.С. ЕГН ********** ***, да заплати на ДФ „Земеделие” със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц. Б. ІІІ” № *, сумата 358,37 лв. /триста петдесет и осем лв и 37 ст/ от представляваща юрисконсулстко  възнаграждение за тази инстанция.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: