Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №196

 

гр. Сливен, 18.09.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:         

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

                                                                

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №394 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №536/07.07.2015г. по гр.д.№770/2015г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено, че К.Р.П. дължи на Г.И.И. сумата от 700лв., представляваща неизплатен заем, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.01.2015г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение №169/29.01.2015г. по ч.гр.д.№318/2015г. на СлРС и на ищеца са присъдени разноски в размер на 230лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство К.Р.П. чрез пълномощник адв. К. *** и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

Въззивникът посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно,  незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че районният съд неправилно е кредитирал едни свидетелски показания за сметка на други, не е ценил показанията на свид.П. и свид. Н., от които се установявал факта на връщане на дадената в заем сума. Посочва, че свид.Н. не е заинтересован от изхода на делото и неговите показания неправилно не са ценени от съда. От друга страна сочи, че показанията на свид. Д. не е следвало да се кредитират, тъй като тя била заинтересована от изхода на делото в полза на ищеца. Прави подробен анализ и разбор, в т.ч. с цитати на показанията на всички разпитани пред първоинстанционния съд свидетели. Неправилни били и изводите на районния съд относно посочените в отговора лица, присъствали на връщането на заетата сума. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение изцяло и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения против него иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна – ищеца в първоинстанционното производство Г.И.И. чрез пълномощник адв.Х. ***. С отговора се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба. Направен е подробен анализ на събраните гласни доказателства, от които се прави извода за недоказаност на факта на връщане на заетата парична сума и за правилност и обоснованост на постановеното решение. Въззиваемият намира постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Няма направени доказателствени искания.

            С определение от закрито заседание от 24.08.2015г. въззивният съд не е допуснал събиране на исканите от въззиваемия И. доказателства във въззивната фаза на производството.

            В с.з., въззивникът К.П., редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощник адв. К., който поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея съображения. Моли съда да отмени първоинстанционното решение изцяло и да постанови ново, с което отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемия Г.И., редовно призован, не се явява, представлява от представител по пълномощие адв. Х., която оспорва подадената въззивна жалба и поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.  

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния и въззивния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно и правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения.

Изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на атакуваното решение са неоснователни.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявен положителен установителен иск за установяване дължимостта на вземане по договор за заем, за което на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок, намиращ правното си основание в чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.

В случая се цели установяване съществуването на вземане по договор за паричен заем в размер на 700лв.

Договора за заем е едностранен, неформален, реален договор. Със самото предаване на паричната сума от заемодателя – ищеца Г.И. на ответника в първоинстанционното производство Г.П. заемното правоотношение е възникнало. Тъй като договорът за заем е неформален договор, то не се изисква сключването му в специална форма за действителност. В случая, между страните не се спори, че през м.октомври 2011г. ищецът е дал на ответника в заем сумата от 700лв. Спорът между страните е относно обстоятелството, твърдяно от ответника, за връщане на дадената в заем сума. По отношение на това правопогасяващо обстоятелство доказателствената тежест се носи от ответника П., който следва с пълно и пряко доказване да установи по безспорен начин връщането на дадената в заем парична сума от 700лв. Въззивният съд споделя напълно извода на районния съд, че ответникът не е доказал по несъмнен и категоричен начин погасяване на задължението си. Възраженията във въззивната жалба са неоснователни в тази насока. Районният съд правилно е ценил и кредитирал събраните по делото гласни доказателства, като ги е съпоставял едни с други и ги е кредитирал в частите, в които взаимно се допълват и не си противоречат. Правилно не са кредитирани показанията на свид.П. относно връщането на сумата през м.декември 2011г., тъй като тя безспорно е заинтересована от изхода на делото. От показанията на свид. Н. не се установява по безспорен начин връщането на заема от 700лв. през м.декември 2011г. Свидетелят е стоял на съседна маса и е видял само предаване на пачка банкноти между страните, без да е видял, че това са точно 700лв. и именно че се касае за връщане на дадения през м.октомври 2011г. паричен заем. От показанията на свидетелите се установява, че между страните са били налице и други заемни отношения, като ищецът е давал многократно различни парични суми на ответника. Освен това той е разбрал, че „става дума за 700лв.“ от ответника П.. Поради това от показанията на свид.Н. не може да се направи категоричния извод, че това което е видял е погасяване на въпросния заем от 700лв., сключен през м.октомври 2011г.

Тъй като доказателствената тежест относно установяване връщането на заетата сума се носи изцяло от ответника и при липса на безспорни доказателства в тази насока, той следва да понесе своеобразната санкция от неизпълнение на основаното си доказателствено задължение, като съдът приеме за ненастъпил твърдения, но недоказан от него факт.

Тъй като ответникът не е изпълнил задължението си по договора за заем, то той се явява неизправна страна и като такава следва да бъде осъден да заплати на ищеца – заемодател сумата от 700лв., представляваща дадена в заем и невърната парична сума.  

С оглед изложеното, съдът намира, че по категоричен начин се установи съществуването на задължението на ответника К.П. и предявеният по отношение на него положителен установителен иск е основателен и следва да се уважи.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Правилно и законосъобразно районният съд е определил дължимите на ищеца разноски, възложени върху ответника, с оглед основателността на исковата претенция.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивника, като той следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемия направените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер от 120лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №536/07.07.2015г. по гр.д.№770/2015г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

 

ОСЪЖДА К.Р.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.И.И. с ЕГН ********** *** сумата от 120лв., представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                               

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.