Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е        № 240

гр. Сливен, 08.10.2015 г.

 

                    В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА ЧЛЕНОВЕ:                                                                  МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                    Мл. съдия САВА ШИШЕНКОВ

при участието на секретаря И.К., като разгледа докладваното от  младши съдия Сава Шишенков въз.гр. д.  № 404 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ВККЧЗС „Агроимпулс”, ЕИК 119008649 чрез пълномощника адв. Е.Х.-*** против Решение № 534/07.07.2015г. по гр.д.№ 2651/2013г. по описа на Районен съд – Сливен в частта, в която са отхвърлени предявените от горепосоченото юридическо лице искове против М.Р. и С.Г. за горницата над 7322.64 лева до общия предявен размер 8448.97 лева.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство – намира решението за неправилно в отхвърлителната му част поради възприетата от съда квалификация на предявените искове, която според страната е в противоречие с материалния закон. В тази връзка навежда доводи относно приравняването на взаимоспомагателните кредитни кооперации на кредитните институции по Закона за кредитните институции съгласно чл. 16 от ПМС №343/2008 година.

С въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

Претендират се разноски за двете инстанции до пълния размер на уважения иск.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява лично и не се представлява, с писмено становище, подадено от процесуалния му представител, поддържа жалбата и иска тя да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски във въззивната инстанция, равняващи се на заплатената държавна такса.

В с.з. за въззиваемата М.Р.Р., редовно призована, не се явява.

 

В с.з. за въззиваемият С.Р.Г., редовно призован, не се явява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно, поради което следва да бъде отмененено в обжалваната част.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Районен съд - Сливен, в съответствие с правилата на ГПК, е изолирал релевантните факти, направил е доклад, с който е изяснил на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, дал е правната квалификация на исковете, разпределил е доказателствената тежест и е посочил на всяка страна кои факти с какви доказателствени средства следва да докаже. Допуснал е своевременните доказателствени искания за събиране на относими и необходими доказателства, които впоследствие е ценил поотделно и в тяхната съвкупност, като ги е кредитирал съобразно придадената им от закона доказателствена сила. Осигурил е на страните пълна и равна възможност за защита в производството.

Въззивният състав намира, че в доклада си първоинстанционният съдебен състав правилно е разпределил тежестта за доказване на релевантните за правния спор факти, но формира различни правни изводи досежно обжалваната част на решението.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Действително с чл. 1 Постановление № 343 на Министерски съвет от 30.12.2008 година е предвидено взаимоспомагателните кредитни кооперации на частните земеделски стопани да продължат дейността си като финансови институции по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции. След влизане в сила на цитираното постановление основна дейност на взаимоспомагателните кредитни кооперации на частните земеделски стопани е придобиване на участия в кредитна институция или в друг финансова институция и отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове и други възстановими средства.

Промяната във визията на нормотвореца за статута на тези юридически лица е отразена и в актуалното състояние на ВККЧЗС „Агроимпулс”. По делото е приложена справка от Търговски регистър, от която е видно, че юридическото лице има за предмет на дейност да предоставя на своите членове всички разрешени от българското законодателство услуги по  предоставяне на кредити и други финансови услуги със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове. Като допълнителна предпоставка е предвидено финансовите взаимоотношения на кооперацията и членовете й да са в пряка релаци с в областите на земеделието, рибарството и аквакултурите и развититето на селските райони. Освен горепосочените дейности, кредитната кооперация може да отпуска кредити на до 5000 лева на своите членове и за други дейности. Предвид гореизложеното и съобразно разпоредбата на чл. 1, ал 2 от ТЗ, сделката между ВККЧЗС „Агроимпулс” и Р. Г. Д. е търговска.

Членството на кредитополучателя по Договор № 1416/2010 година Р. Г. Д. във ВККЧЗС „Агроимпулс” не е въведено в предмета на доказване по делото от страните и е отделено като безспорно обстоятелство.

Видно от предмета на цитирания договор Р. Д. е получил сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, за да  се грижи за 2 /два/ декара картофи, 2.5 /два и половина/ декара ябълки и 15 /петнадесет/ декара лозя. При така обективираното съгласие между страните по процесния договор, настоящият съсдебен състав приема, че ВККЧЗС „Агроимпулс” е предоставило целево финансови средства за свързани със земеделие цели – занимание,  което е очертано като дейност на юридическото лице.

В т. 15 от Договора между въззивника и Р. Д. страните са обективирали воля кредитополучателят да ползва предоставените кредитни средства само за целите по договора. Заедно с предмета на дейност на юридическото лице, обвързването на предоставените парични суми със специфични цели в областта на земеделието са иманентна характеристика на облигационната връзка на страните. Тези две специфики на правоотношението определят специалната нормативна уредба по ПМС 343/2008 година като относима към процесния случай. Поради тази причина съдът намира, че разпоредбата на чл. 16 от горепосоченото постановление следва да се прилага в отношенията между Р. Д. и ВККЧЗС „Агроимпулс” и при неплащане на главницата съгласно договорения погасителен план, кредитната кооперация начислява наказателна лихва върху просрочената част. Такава клауза е налице и в т. 7 от Договор 1416/2010 година, като страните са постигнали съгласие текущият дневен лихвен процент да се получава като се раздели текущия годишен лихвен процент, завишен с 20%, на числото 365. Наред с това страните са постигнали договореност относно поредността на погасване на задълженията по кредите, като наказателната лихва за просрочена лихва и наказателната лихва за просрочена главница са поставени след разноските. Предвид търговския характер на правоотношението между кооперацията и нейния член, както и съобразно приложимостта на подзаконовия нормативен акт на МС от 2008 година, тези клаузи са валидни и имат действие на страните по предвидения в чл. 20а ЗЗД начин.

С оглед на гореизложеното, мотивите на настоящата инстанция се различават от приетото от първоинстанционния съд, поради което съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и исковите претенции на въззивника бъдат уважени в пълния предявен размер от 656.61 лева /шестостотин петдесет и шест лева и шейсет и една стотинки/ наказателна лихва върху просрочена главница и 50.23 лева /петдесет лева и двадесет и три стотинки/ наказателна лихва върху просрочена редовна лихва. С оглед равните им квоти в наследственото правоприемство, наследниците на Р. Д. следва да заплатят съответно по 328.30 лева /триста двадесет и осем лева и тридесет стотинки/ наказателна лихва за редовна главница и по 25.11 лева /двадесет и пет лева и единадесет стотинки/ наказателна лихва за просрочена главница.

С въззивната жалба е отстранена нередовност на исковата молба по чл. 127 ГПК касателно предявена просрочена редовна лихва в размер на 415, 30 лева / четиристотин и петнадесет лева и тридесет стотинки/. Страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от т. 4 по Договор 1416/2010 година. Клаузата предвижда текущият годишен лихвен процент по кредита да се равнява на сбора от базов лихвен процент, определен от УС на ВККЧЗС „Агроимпулс”, който в момента на подписването на договора е бил 12 %. Според заключението на вещото лице размерът на просроченото задължение по този пункт е 415,50 лева /четиристотин и петнадесет лева и петдесет стотинки/. С оглед на наличието на факта на постигнатата договорна връзка между страните, констатираното неизпълнение, настъпила предсрочна изискуемост на задължението и установената посредством експертизата връзка между тези обстоятелства, съдът намира, че така предявената искова претенция е доказана и следва да бъде уважена в пълен размер. Предвид това, че по делото е установено, че въззиваемите М.Р.Р. и С.Р.Г. имат качеството на наследници на длъжника Р. Геориев при равни квоти и са правоприемници както на правата, така и на задълженията му, то те следва да бъдат осъдени да заплатят по 207.65 /двеста и седем лева и шестдесет и пет стотинки/.

В останалата част решението на РС Сливен не е обжалвано, поради което съдът намира, че е влязло в сила.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на производството на въззивника следва да бъдат присъдени в пълен размер разноските пред настоящата инстанция, равняващи се на 25 /двадесет и пет/ лева държавна такса.

Първоинстанционният съдебен състав е присъдил в полза на въззивника разноски в общ размер от 364 /триста шестдесет и четири/ лева. Настоящата инстнация не споделя мотивите на първоинстанционния съд, според които единствените направени от ВККЧЗС „Агроимпулс” разноски са за адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, кооперацията е заплатила 720 /седемстотин и двадесет/ лева адвокатски хонорар. Наред с това на 24.07.2013 година при завеждане на исковата молба е внесена такса в размер на 338 /триста тридесет и осем/ лева и на 26.01.2015 година – депозит от 100 /сто/ лева за възнаграждение на вещо лице. Общият размер на направените съдебни разноски от ВККЧЗС „Агроимпулс” се равнява на 1158 /хиляда сто петдесет и осем/ лева. С оглед изхода на производството въззиваемите следва да бъдат осъдени да ги заплатят в пълен размер. Предвид присъдените в от РС Сливен 364 лева съдебни разноски, настоящата инстанция следва да осъди въззиваемите да заплатят останалите 794 /седемстотин деветдесет и четири/ лева разноски в първата инстанция.

Воден от горното, съдът

Р     Е     Ш     И  :

                                     

                       

 

 

 

 

ОТМЕНЯ в обжалваната част първоинстанционно решение  № 534/07.07.2015 г. по гр.д. № 2651/13г. по описа на Районен съд – Сливен, с което са отхвърлени като неоснователни исковете на Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани „Агроимпулс” – Сливен, ЕИК 1190086491 да бъдат осъдени М.Р.Р., ЕГН ********** и С.Р.Г., ЕГН **********, в качеството им на наследници на Р. Г. ***, починал на 16.01.2013 година да заплатят въз основа на договор 1416/2010 година, сключен на 27.09.2010 година между кооперацията като кредитор и Р. Д. като кредитополучател по 328.30 лева наказателна лихва за просрочена главница и 25.30 лева наказателна лихва за редовна главница като неправилно и:

ОСЪЖДА М.Р.Р., с ЕГН **********, адрес ***, в качеството си на наследник на Р. Г. ***, починал на 16.01.2013 година да заплати на Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани „Агроимпулс” – Сливен, ЕИК 119008649, гр. С., ул. „М.Т.” № * сумата от 328.30 лева /триста двадесет и осем лева и тридесет стотинки/, представляващи наказателна лихва за редовна главница.

ОСЪЖДА М.Р.Р., с ЕГН **********, адрес ***, в качеството си на наследник на Р. Г. ***, починал на 16.01.2013 година да заплати на Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани „Агроимпулс” – Сливен, ЕИК 119008649, гр. С., ул. „М. Т.” № * сумата от 25.11 лева /двадесет и пет лева и единадесет стотинки/, представляващи наказателна лихва за просрочена главница.

ОСЪЖДА М.Р.Р., с ЕГН **********, адрес ***, в качеството си на наследник на Р. Г. ***, починал на 16.01.2013 година да заплати на Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани „Агроимпулс” – Сливен, ЕИК 119008649, гр. С., ул. „М. Т.” № * сумата от 207.65 /двеста и седем лева и шестдесет и пет стотинки/, представляващи просрочена редовна лихва.

ОСЪЖДА С.Р.Г., с ЕГН **********, адрес ***, в качеството си на наследник на Р. Г. ***, починал на 16.01.2013 година да заплати на Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани „Агроимпулс” – Сливен, ЕИК 119008649, гр. С., ул. „М. Т.” № * сумата от 328.30 лева /триста двадесет и осем лева и тридесет стотинки/, представляващи наказателна лихва за редовна главница.

ОСЪЖДА С.Р.Г., с ЕГН **********, адрес ***, в качеството си на наследник на Р. Г. ***, починал на 16.01.2013 година да заплати на Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани „Агроимпулс” – Сливен, ЕИК 119008649, гр. С., ул. „М. Т.” № * сумата от 25.11 лева /двадесет и пет лева и единадесет стотинки/, представляващи наказателна лихва за просрочена главница.

ОСЪЖДА С.Р.Г., с ЕГН **********, адрес ***, в качеството си на наследник на Р. Г. ***, починал на 16.01.2013 година да заплати на Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани „Агроимпулс” – Сливен, ЕИК 119008649, гр. С., ул. „М. Т.” № * сумата от 207.65 /двеста и седем лева и шестдесет и пет стотинки/, представляващи просрочена редовна лихва.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.Р.Г., с ЕГН **********, адрес ***, в качеството си на наследник на Р. Г. ***, починал на 16.01.2013 година и М.Р.Р., с ЕГН **********, адрес ***, в качеството си на наследник на Р. Г. ***, починал на 16.01.2013 година да заплатят на Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани „Агроимпулс” – Сливен, ЕИК 119008649, гр. С., ул. „М. Т.” № * сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляващи направени разноски пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.Р.Г., с ЕГН **********, адрес ***, в качеството си на наследник на Р. Г. ***, починал на 16.01.2013 година и М.Р.Р., с ЕГН **********, адрес ***, в качеството си на наследник на Р. Г. ***, починал на 16.01.2013 година да заплатят на Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани „Агроимпулс” – Сливен, ЕИК 119008649, гр. С., ул. „М. Т.” № * сумата 794 /седемстотин деветдесет и четири/ лева, представляващи направени разноски пред първата инстанция.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, поради цена на обжалваемия интерес под  20 000 лв.

                                                 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: