Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 17.09.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.С. НИНА КОРИТАРОВА        

 

при секретаря , като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова възз.гр.д. № 405 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Е.П. в качеството й на пълномощник на К.Р.Ф. против Решение № 554/14.07.2015 г. по гр.д.№ 2285/2015 г. на  Сливенски районен съд, с което  се признава за установено, че К.Р.Ф., ЕГН ********** *** е осъществил на 29.05.2015 г. акт на домашно насилие спрямо Д.И.К., ЕГН **********, с адрес *** и му налага следните мерки- задължава го да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо същата, забранява му да приближава жилището, където живее находящо се в гр. С., кв. „С. к.” *-* и местата за социални контакти и отдих- парк „Юнак”, заведение „Монти” в  кв. „Сините камъни”,  както и детска градина „Елица” в  кв. „Сините камъни”  за срок от една година. Със същото решение е издадена за наложените мерки за защита срещу домашно насилие, която подлежи на незабавно изпълнение и е наложена  на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на К.Р.Ф. глоба в размер на 200 лв., като същият е осъден да заплати държавна такса в размер на 30 лв. и разноски по делото в размер на 400 лв.

Въззивната жалба е подадена от К.Р.Ф., ЕГН ********** *** в първоинстанционното производство чрез пълномощник адв. Е.П. и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство обжалва посоченото решение изцяло, като неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва, че районният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетелите според които е бил осъществен акт на домашно насилие по отношение на молителката на 29.05.2015 г., а не е дал вяра на свидетеля, който е твърдял, че такъв акт не е бил осъществен. Според него районният съд не е могъл да прецени дали молителката е изпитвала страх за живота и здравето си. Погрешно били интерпретирани показанията на свидетеля И., от който не би могло да се направи категоричен извод за осъществен акт на физическо насилие спрямо молителката, изразяващ се в изгасяне на цигара в лицето й. В този смисъл се посочва и факта, че въззиваемата не се била снабдила със съдебно  медицинско удостоверение, от което да е видно, че нейните увреждания са били получени по описания от нея начин. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал и показанията на свидетеля К.,  които бил заинтересован поради личните си отношения с ищцата. Не е бил взет предвид и факта, че молителката продължавала да търси контакт с Ф. и след като било образувано производство по Закона за защита от домашно насилие. Посочва, че на 29.05.2015 г. не е бил осъществен акт на домашно насилие, а извършените действия биха могли да се квалифицират като обида или клевета. Обсъжда разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН по отношение на доказателствената сила на декларацията и задължението на съда да обсъди освен нея и всички събрани по делото доказателства. Моли да бъде отменено обжалваното решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано или ако решението не бъде отменено да се измени като се намали срока на забраната да приближава жилището, където живее въззиваемата находящо се в гр. С., кв. „С. к.” *-* и местата за социални контакти и отдих- парк „Юнак”, заведение „Монти” в  кв. „Сините камъни”,  както и детска градина „Елица” в  кв. „Сините камъни”. Тази мярка ограничавала личните контакти на въззивника с детето му. Претендира съдебни разноски пред двете инстанции. Представя като писмено доказателство Решение № 310 от 2015 г. по гр.д. № 475 от 2015 г., с което се предоставят родителските права на детето на страните на майката, която е въззиваема в настоящото производство и се определя режима на лични отношения на детето с въззивника. Това съдебно решение е относимо доказателство, с оглед на процесуалната легитимация на молителката по смисъла на чл. чл. 3, т. 2 и т. 3 ЗЗДН.

            С въззивната жалба са направени  следните доказателствени искания за въззивната фаза на производството-  за допускане до разпит на трима свидетели при режим за довеждане, от чийто показания да се установи, че молителката продължава да търси контакти с ответника и след 29.05.2015 г. и  за изискване на служебна справка от оператора „БОП”, от която да е видно, че молителката продължава и след 29.05.2015 г. да търси въззивника по телефона. Настоящият съдебен състав приема, че направените доказателствени искания са неотносими към предмета на делото, доколкото не се отнасят към самия акт на твърдяното психическо и физическо насилие  и следва да бъдат оставени без уважение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от Д.И.К., ЕГН **********, с адрес ***  – ищец  в първоинстанционното производство чрез адв. А.С.. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, подаден от ищцата в първоинстанционното производство Д.И.К., ЕГН **********, с адрес *** чрез пълномощник адв. А.С., се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба. Въззиваемата намира постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Първоинстанционният съд правилно бил установил фактите по делото, като бил анализирал всички събрани по делото доказателства и бил извел правилните правни изводи. Безспорно било установено от показанията на свидетелите очевидци И. и К., които били безпристрастни и незаинтересовани, че на 29.05.2015 г.  въззивникът бил осъществил акт на физическо насилие спрямо въззиваемата, изразяващ се в ритане по краката й  и изгасяне на цигара в лицето й, както и акт на психическо и емоционално насилие, изразяващ се в отправянето на обидни думи и изрази към въззиваемата. Било установено, че страните съжителствали фактически и имали родено от съвместното им съжителство дете, от което следвало, че молителката била легитимирана да търси защита на основание чл. 3, т. 2 и т. 3 ЗЗДН. Твърденията, че извършените от Ф. действия осъществявали състава на престъпленията обида и клевета не били основание да се приеме, че не е налице и акт на физическо, психическо и емоционално насилие. Целта на настоящото производство била единствено да се осигури защита на молителката от домашно насилие чрез законоустановените мерки, които били правилно определени от първоинстанционния съд по вид и по срок. Излага твърдения за нов акт на домашно насилие осъществен по отношение на въззиваемата на 14.07.2015 г., отново от страна на Ф.. Оспорва твърденията на въззивника, че мерките за защита му ограничават личните контакти с детето, тъй като издадената заповед ограничавала личните му контакти, не с детето, а с майка му. Представя копие от протокола за предаване на дете от 01.08.2015 г., от който се установява, че личните отношения между въззивника и сина му се осъществяват чрез съдействието на изрично упълномощено лице. Настоящият съдебен състав приема представеното доказателство като относимо към предмета на делото, доколкото съставлява индиция за влошени отношения между страните.

В с.з., въззивникът К.Р.Ф., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник – адв. Е.П., която поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.  Представя списък с разноски.

Въззиваемата Д.И.К., редовно призована в съдебно заседание се явява лично и с пълномощник адв. А.С., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на направените по делото разноски.. Представя списък с разноски. Представя като писмени доказателства още два приемо-предавателни протокола за предаване на дете от 15.08.2015 г и от 05.09.2015 г.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, обжалвано изцяло, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

От събраните пред районния съд писмени и гласни доказателства се установи по безспорен начин по пътя на пълното и пряко доказване твърдените обстоятелства за осъществен на 29.05.2015 г. акт на домашно насилие по отношение на молителката Д.К. от страна К.Ф., с когото имат общо дете и са били във фактическо съжителство, т.е има процесуална легитимация на пострадало лице по см. на чл. 3, т. 2 и т. 3 ЗЗДН. От свидетелските показания и другите събрани по делото доказателства се установиха тези, подлежащи на доказване обстоятелства.

По смисъла на чл.2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. Законът дава защита срещу всяко агресивно поведение, което е насочено към накърняване на лично или имуществено благо на пострадалия

От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин твърдения акт на домашно насилие спрямо молителката, описан в молбата за защита и в представената декларация, осъществен на 29 май 2015г. Съдът споделя напълно изводите на районния съд относно кредитирането на показанията на разпитаните свидетели  И. и К. очевидци на твърдяния акт на физическо, психическо и емоционално насилие, като ги прецени заедно и поотделно. Съдът кредитира изцяло техните показания като взаимно допълващи се, непротиворечиви, дадени от лица, незаинтересовани от изхода на делото и непосредствени свидетели на случилото се. От тях безспорно се установи, че въззивникът  на 29.05.2015 г. е осъществил акт на физическо насилие спрямо молителката, изразяващ се в силно ритане по крака й  и изгасяне на цигара в лицето й, както и акт на психическо и емоционално насилие, изразяващо се в отправянето на обидни думи и изрази към въззиваемата. Райният съд правилно не е кредитирал показанията на свидетеля Г., който не е възприел непосредствено какво се е случило, тъй като макар да е бил в близост до страните по делото и свидетелите очевидци не е разполагал с възможност в детайли да наблюдава създалата се ситуация и не е сигурен дали е бил осъществен акт на домашно насилие или не. На следващо място се намира в роднинска връзка с въззивника, което го прави заинтересован от изхода на делото. В случая актът на домашно насилие се доказва напълно само въз основа на тези свидетелски показания и не е необходимо да бъде представено и съдебно-медицинско удостоверение, от което да се установи увреждане на здравето на молителката.

Използваните от въззивника думи и изрази са от такова естество, че биха оказали негативно влияние върху психиката и самооценката на всеки човек, както и върху неговото достойнство и добро име, още повече, когато са били изказани публично в присъствието на други хора, които са ги възприели, което прави акта на психическо и емоционално насилие още по-укорим. Възражението за системност на подобни прояви на насилие между страните не изключва характеристиката на процесния акт на физическо, психическо и емоционално насилие като акт на домашно насилие по см. на чл. 2 ЗЗДН, напротив прави извършената проява по–тежка и по-обществено укорима. Отговорността на извършителя на акта на домашно насилие, която се реализира по реда на производството предвидено в ЗЗДН не изключва неговата наказателна и гражданска отговорност и с оглед на това доводите на въззивника, че извършеното деяние, осъществява състава на престъпленията обида или клевета не са относими към предмета на настоящото производство.

Съдът приема, че е неоснователно възражението на въззивника, че издадената от първоинстанционния съд заповед за защита ограничава неговите лични контакти с дете му, защото тази заповед ограничава контактите му с майката, а не с детето. От представените във въззивното производство приемо-предавателни протоколи за предаване на дете от 01.08.2015 г., от 15.08.2015 г и от 05.09.2015 г.  е видно, че личните контакти на бащата с детето се осъществяват със съдействието на пълномощник, който взема детето от единия родител и го връща, така че страните по делото да не осъществяват личен контакт при предаването на детето. Съдът приема този факт за индиция за влошените отношения на страните, който косвено се съотнася към предмета на доказване по настоящото производство, а именно твърдяния актът на домашно насилие осъществен на 29.05.2015 г.

Безспорно разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН дава възможност заповед за защита да се издаде само на база декларацията, но само и единствено в случай, че няма други доказателства. Това е така, именно за да се избегне евентуалната злоупотреба с права в производството. В случая и двете страни по спора са ангажирали други доказателства – както гласни, така и писмени доказателства., които преценени в своята съвкупност потвръждават описаните в декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН обстоятелства.

Именно с оглед събраните гласни доказателства, установяващи обстоятелствата, твърдени и декларирани от молителката, правилно районният съд  е зачел декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

Настоящият въззивен състав счита, че районният съд правилно е определил вида и срока на действие на мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал. 2. Продължителността, за която мярката се налага се определя в зависимост от тежестта на деянието,  от условията при които то е извършено, от личността на пострадалия и на извършителя от отношенията между страните. Видът и срока, за който се налага мярката следва да окажат необходимото предупредително и възспиращо въздействие върху извършителя с цел да се избегнат последващи конфликти. В процесния случай деянието е сравнително тежко и се е изразило в акт на физическо, психическо и емоционално насилие, извършено публично в присъствието на други хора и на обществено място, а пострадалото лице и извършителя се намират във влошени лични отношения. С оглед на тези съображения мерките за защита по чл. 5, т.1 и т. 3 ЗЗДН е необходимо да бъдат наложени  за срок от една година.

Тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, то въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищцата по молбата направените от нея в първоинстанционното производство разноски на основание чл.78 от ГПК.

По отношение на разноските, направени от страните пред въззивната инстанция, с оглед изхода на спора и неоснователността на въззивната жалба, въззивницата следва да понесе своите разноски така, както ги е направила и да заплати на въззиваемата направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на спора, въззивницата следва да заплати дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 40лв. на основание чл.17, ал.2, вр.чл.11, ал.3 от ЗЗДН.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение № 554/14.07.2015 г. по гр.д.№ 2285/2015 г. на  Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА К.Р.Ф., ЕГН ********** ***  да заплати на Д.И.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 400лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.

 

ОСЪЖДА К.Р.Ф., ЕГН ********** ***  да заплати в полза на съдебната власт държавна такса за въззивно обжалване в размер на 15 лв.

 

Решението е окончателно.

                                       

         

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

2.