Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 218

гр. Сливен, 01.10.2015 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година в състав:      

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл. съдия САВА ШИШЕНКОВ

при участието на секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от младши съдия Сава Шишенков въз.гр.  д.  N 407 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив против Решение № 518/01.07.2015г. по гр.д.№4386/2015г. на Районен съд- Сливен, с което е признато за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, че Д. Г. не дължи сумата от 207,50 лв., представляваща начислена електроенергия за периода от 03.04.2014г. до 12.05.2014г. за обект, находящ се на адрес гр. С., ж.к. „С.к.”, бл. *, вх. „*”, ап. *, показанията за консумирана ел. енергия за който се отчитат с електромер марка „АДД АХ”, с фабр. № 011228315, ИТН 4114650 и на ищеца са присъдени разноски по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив oбжалва изцяло първоинстанционното решение, навежда довод за наличие на нередовност на исковата молба поради несъответствие с императивните изисквания на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 9 от Закона за гражданската регистрация на лицата и за недопустимост на решението.

Твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи – на закона. Съдът изтълкувал превратно доказателствата по делото и немотивирано приел извършената корекция за неправилна и незаконосъобразна поради неспазване на изискванията на чл. 47, ал. 2 и ал. 4 от ПИКЕЕ. Игнорирани били събраните в хода на производството устни доказателства от разпитания свидетел – служител на електроразпределителното дружество.

Във въззивната жалба се посочва, че едностранната корекция на сметката била извършена по реда на ПИКЕЕ, имащи ранг на подзаконов нормативен акт, приет от ДКЕВР по силата на изрично овластяване  по Закона за енергетиката.

С новите ПИКЕЕ била въведена нова правна уредба на обществените отношения по повод техническите проверки на СТИ, респ. било налице правно основание за извършване на въпросната корекция. Твърди се, че всички процедури по съставянето на документите били спазени.

Въззивникът счита, че е неприложим принципа „без вина няма отговорност“, тъй като той касае неизпълнение на договорно задължение, каквото в случая не се твърди от негова страна. Налице било констатирано неправилно отчитане на СТИ и прилагане на правната уредба, регламентираща това неправилно отчитане. Новите ПИКЕЕ въвеждали обективна отговорност на потребителя в случаите на неправилно и неточно отчитане на средството за търговско измерване на принципа „комуто ползите, нему и тежестите”. Въззивното дружество намира, че е безспорно доказано наличие на нерегламентирана външна намеса върху средството за търговско измерване, резултат от която е отчитане на по-малко от реално консумираната ел.енергия, както и че корекцията на сметката на потребителя е изчислена правилно, съобразно ПИКЕЕ. От въззивния съд иска отмяна на атакуваното решение на СлРС и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения иск. Претендират се разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие. Постъпила е писмена молба с входящ номер 5642/16.09.2015 година, в която упълномощеният представител на дружеството по чл. 32, т. 3 ГПК намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли от съда, след като се убеди в основателността на жалбата, да отмени атакуваното решение на РС Сливен като недопустимо, евентуално – като неоснователно. Претендира разноски съобразно представен по делото списък по чл. 80 ГПК.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява лично. Не се явява и упълномощеният му представител по чл. 32, т. 1 ГПК – адв. С.П.. В деловодството на ОС Сливен е постъпило писмено становище от адв. П., в което тя моли да бъде даден ход на делово в нейно отсъствие. В становището въззивната жалба е определена като неоснователна, а постановеното решение на РС Сливен – като правилно, законосъобразно и напълно обосновано, поради което се моли от съда да го потвърди.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

С оглед направената справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14 от 18.11.2009 година по искане 32 от 31.08.2015 година се установи, че непосочването на трите имена на ищеца в исковата молба пред първоинстанционния съд не води до недопустимост на първоинстанционното решение. Не се касае и за пропуск по чл. 127, т. 2 ГПК. От предоставената справка е видно, че Д. Г., ЕГН ********** е роден в Армения, респ. за вписване на събитието раждане българският Закон за гражданската регистрация не е бил приложимо право. Поради това правилно първоинстанционният съд е подложил на разумно тълкуване разпоредбата на чл. 127 ГПК и е констатирал редовност на исковата молба.

Предявен е отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на ответното дружество. Така ищецът отрича претендираното от ответника материално право и върху последния лежи задължението при условията на пълно и пряко доказване да докаже съществуването му. Доказателствената тежест върху ищеца касае единствено фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е най-напред ответникът да установи  факта, от който произтича претендираното от него вземане, едва след което ищецът  следва да установи възраженията си за неговата недължимост.

Не се спори, че ищецът е  потребител на електрическа енергия по смисъла на чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, и че процесната сума, оспорена от него, е начислена като корекция на сметката. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената ел.енергия.

В случая са приложими правилата за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/, приети от ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013г. /обн. ДВ бр.98/12.11.2013г./ на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.

Същевременно разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6, б.”а” ЗЕ, сочи, че крайният снабдител продава ел.енергия при публично известни условия, които задължително съдържат реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена ел.енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ. Такива публично известни условия се явяват Общите условия на двете енергийни дружества.

Съгласно чл.45, ал.1 ПИКЕЕ, когато при проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата, съгласно наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и не е известно кога се е появила установената грешка, отчетеното количество ел.енергия се определя съгласно процедура, предвидена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ  ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Така  разпоредбите на чл.48, чл.49 и чл.50 ПИКЕЕ предписват отделните случаи на неизмерване, неправилно или неточно измерване на ел.енергия и начина на изчисление при извършване корекция на сметката на съответния абонат-потребител на ел.енергия, а чл.47 ПИКЕЕ регламентира процедурата за извършване на проверка на СТИ.

Неоснователни са доводите на въззивника-ответник, че в ЗЕ и ПИКЕЕ законодателят е предвидил обективна безвиновна отговорност за потребителя. Корекцията на сметка за потребена ел.енергия се извършва в полза на крайния снабдител, в случаите на неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ;

Неправомерното присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ, които са собственост на енергоснабдителното дружество са деяния, извършени чрез действия от субект, при това напълно съзнателно и са нарушаващи забраните, въведени в чл.53, ал.1 ПИКЕЕ и чл.53 ОУ на ЕВН ЕР. Коригирането на сметката на потребител за вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане, дължащо се на неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Необходимо е да се докаже, че именно конкретният потребител е нарушил договорните си задължения – да се въздържа от определени действия /като ги е извършил/ - и така е станал причина за неточното измерване на електрическата енергия. Ако това е извършено от друго лице, действието не може да се счете за договорно неизпълнение на потребителя и в тежест на ответника е да докаже, че неточното отчитане е поради причини, за които потребителят отговаря.

Тук следва да се посочи, че съдът не споделя виждането на въззивника, че разпоредбите на ЗЗД са неприложими, приложим е ПИКЕЕ, а един „подзаконов нормативен акт, приет за прилагането на специален закон не е договор“. ПИКЕЕ и ОУ на дружеството представляват подробно описание на правата и задълженията както на доставчика, така и на потребителя и регламентират изпълнението и отговорностите им. Те обвързват и двете страни и независимо, че първите са приети с подзаконов нормативен акт, те обвързват потребителите на ел.енергия, защото стават неразделна част от договора за доставка. Несъстоятелно е да се приеме виждането на въззивника, който изключва договорния характер на отношенията между него и ищцовата страна. Те не могат да бъдат квалифицирани нито като административни, нито са поставени на властническо-субординационен принцип, нито почиват на недоговорни основания – неоснователно обогатяване или деликт. Без всякакво съмнение връзката между страните е облигационна и нейният източник е договор, в който правилата на ПИКЕЕ /респ. – ОУ/, се считат имплементирани. Така те обвързват с еднаква сила и двете страни, а между тях не може да съществува друго, освен отношение на равнопоставеност между гражданскоправни субекти. Несъмнено е и, че при това положение, при непълнота, приложение намират общите принципи, залегнали в ЗЗД.

Така, в качеството му на страна по договорите за пренос и продажба на ел.енергия потребителят е обвързан от ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕР, но нито те, нито ПИКЕЕ могат да обосноват правото да се коригира потребителската му сметка, доколкото не е установено неточното отчитане и измерване на доставената ел.енергия да се дължи на виновно неизпълнение на договорните му задължения.

Единствената възможност за дружеството да преизчисли количеството ел.енергия без да се установява виновно неизпълнение на задълженията на потребителя, е при наличието на първата хипотеза на чл. 47 ал. 5 от ПИКЕЕ - когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните – тоест – когато самото измервателно средство е негодно, или –при хипотезата на чл. 45 ал. 1 от ПИКЕЕ – когато се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка. В последния случай количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от ПИКЕЕ. В случая не са налице такива констатации, тъй като в констативния протокол е посочено наличие на въздействие върху СТИ, а това неотвратимо се свързва със задълженията на потребителите по чл. 53 от ПИКЕЕ, и както вече бе посочено – нарушаването на задължението следва да е в резултат на виновното поведение на ползвателя. 

За пълнота може да се отбележи и че ответникът не може да се ползва и от представения констативен протокол, който следва да е съставен по реда и да приобретава формата и реквизитите, разписани в разпоредбата на чл. 47 ал. 1, 2, 3 и 4 от ПИКЕЕ - при извършване на проверки по реда на чл.43 и 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа.

В случая не е установено клиентът да е бил търсен и че в действителност е била налице хипотезата  “отсъства”, или “отказва да подпише”, съответно – че заместването на подписа му с подпис на свидетели е оправдано.

Освен това положените подписи за “свидетели”  са от лица, които не са обозначени с три имена, адрес или ЕГН и липсва въобще възможност за тяхната точна идентификация и не може да се установи липсата на пристрастие или заинтересуваност, както и че не се намират в служебна зависимост с ответника. Това представлява нарушение на правилото, въведено от самия доставчик, тъй като целта му е да присъстват свидетели, които да верифицират действията на служителите, те да  не са в специални отношения с последните, и по-късно да могат пред съда да потвърдят извършването на съответните действия, за да се гарантира максималната обективност и коректност на проверката при отсъствието на клиента. Именно по тази причина и само чрез присъствието на безпристрастни и идентифицируеми свидетели, би могло да се установи обективно дали действително клиентът е потърсен преди извършването на проверката, дали отсъства, и в такъв случай, съответно – тя да се осъществи пред тях, което би послужило като условен контрол върху действията на служителите.

Изключително сериозно процедурно нарушение е и това на разпоредбата на чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ, която предписва, че когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, /както е в случая/, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. Действително въззивникът твърди, че Протокол 135980 от 12.01.2014 година е подписан от свидетели – полицейски служители. Първият свидетел е обозначен само с две имена, докато действително са изписани трите имена на втория свидетел – П.С.Б.- и след тях в бланката на протокола в графата „РУП град/село” е изписано „Сливен”. Това обаче не е от естество да преодолее факта, че в графа 2, където би следвало да е положен подписът на посочения като свидетел П.Б., такъв липсва. Следователно по делото е доказано, че цитираният Протокол от 12.01.2014 година е подписан от едно лице, което обаче не може да бъде иденгтифицирано и като свидетел е посочено друго лице, означено с три имена и принадлежност към РУП Сливен, но което не е подписало протокола. Горното навежда съда на извод, че протоколът не е подписан от две лица, а дори и както се твърди от въззивника да е съставен в присъствието на две лица – полицейски служители /обстоятелство, за което не може да бъде направен категоричен извод поради недостатъчната идентификация на лицата изобщо, камо ли на длъжностите и РУП към които престират работна сила/, то не е изпълнена втората кумулативно необходима предпоставка за валидност на протокола – полагане на техните подписи.

Също така е нарушено и изискването на чл. 47 ал. 4 от ПИКЕЕ - в случаите по ал. 3 операторът на съответната мрежа да изпрати констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка. Това не е сторено, ищецът сам е узнал за издадената фактура, като нито копие от нея, нито от констативния протокол, са му били изпращани по предвидения ред. Това изпращане е предвидено не само за простото уведомяване на клиента, а за да му се даде възможност той своевременно да реагира, преди цялата техническа процедура по извършването на корекцията да се задвижи и приключи – тоест – възможно е, при определени обстоятелства, да не се наложи корекция на сметката или да се стигне до друг, по-лесен начин на уреждане на отношенията, задоволяващ и двете страни. Уведомяването на клиента едва след като такава корекция е направена, освен че грубо нарушава правилата на самото дружество, ограничава правото на защита на потребителя и го изключва от участие в процедурата, на чийто краен акт той е адресат. Ако се приеме, че дружеството може едностранно да извършва тези действия, а в последствие е необходимо и достатъчно простото им довеждане до знанието на клиента, то това лишава последния от статута му на равнопоставена страна в облигационната връзка, което е недопустимо.

Всички тези обстоятелства сочат, че констативният протокол е съставен при наличие на поредица от нарушения, свързани с процедурата и формата, следователно той, като писмен частен свидетелстващ документ, не може да се ползва с противопоставима на ищеца материална доказателствена сила, относно съдържащите се в него факти, които са изгодни за представилата го ответна страна.

Заключението на допуснатата от СлРС съдебно техническа експертиза е, че СТИ отчита по-малко от реално консумираната електрическа енергия, методът за отчитане на неотчетената електрическа енергия и методиката за остойностяването й са приложени правилно, а тъй като няма датчик регистриращ отварянето, не може да се установи първоначалната дата на неотчитане, но само по себе си то не рефлектира върху крайния извод на съда

Това мотивира въззивния съд също да приеме, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата, предмет на предявения по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК отрицателен установителен иск, и той следва да бъде уважен.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса направеното от въззивника искане за присъждане на разноски е неоснователно. Въззиваемият не е претендирал разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

Ръководен от гореизложеното, съдът

Р     Е     Ш     И  : 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 518/01.07.2015г. по гр.д. № 4386/14г. на РС Сливен.

 Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

                        

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.