Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №197

 

гр. Сливен, 18.09.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №411 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив против Решение №595/27.07.2015г. по гр.д.№1430/2015г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, че И.Ж.И. не дължи сумата от 149,87лв., начислена по фактура №1130572131 от 15.04.2015г. и на ищеца са присъдени разноски по делото.

С въззивната жалба се атакува решението изцяло.

В жалбата си въззивникът – ответник в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи – на закона. Съдът изтълкувал превратно доказателствата по делото. Посочва, че едностранната корекция на сметката е извършена по реда на ПИКЕЕ, които са с ранг на подзаконов нормативен акт, а не на плоскостта на договор при общи условия. С новите ПИКЕЕ е въведена нова правна уредба на обществените отношения по повод техническите проверки на СТИ и е налице правно основание за извършване на въпросната корекция. Твърди, че всички процедури по съставянето на документите са спазени. Посочва, че не е нужно да бъде налице единствено безспорно доказан нерегламентиран достъп до СТИ, за да се приложи нормативната уредба, допускаща корекция на сметки. Посочва, че с новите ПИКЕЕ в сила от 12.11.2013г. е установена нормативна уредба относно корекциите на неизмерените количества електрическа енергия, а договорните отношения с крайния потребител обхващат единствено доставката на електрическа енергия. Счита, че е неприложим принципа „без вина няма отговорност“, тъй като той касае неизпълнение на договорно задължение, каквото в случая не се твърди от негова страна. Законодателят не е предвидил като предпоставка за едностранната корекция установяването и доказването на вина било на потребителя, било на трето лице. Неправилен бил извода на районния съд, че разпоредбите на ПИКЕЕ не изключвали вината на потребителя, напротив – било точно обратното. Налице е констатирано неправилно отчитане на СТИ и прилагане на правната уредба, регламентираща това неправилно отчитане. Новите ПИКЕЕ въвеждали обективна отговорност на потребителя в случаите на неправилно и неточно отчитане на средството за търговско измерване на принципа „комуто ползите, нему и тежестите”. Въззивното дружество намира, че е безспорно доказано наличие на нерегламентирана външна намеса върху средството за търговско измерване, резултат от която е отчитане на по-малко от реално консумираната ел.енергия, както и че корекцията на сметката на потребителя е изчислена правилно, съобразно ПИКЕЕ. Констативният протокол бил подписан от двама свидетели, като неправилно районният съд е кредитирал само показанията на свидетеля на ищеца във връзка с търсенето на абоната, но не и показанията на свидетеля на електроснабдителното дружество. От въззивния съд иска отмяна на атакуваното решение на СлРС и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения иск. Претендират се разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемия И.Ж.И. чрез пълномощника му адв.П., който оспорва жалбата като неоснователна. Намира първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли за потвърждаването му. Счита, че електроснабдителното дружество не е спазило изискванията на ОУ на ЕВН ЕР относно извършването на корекцията на сметката, както и че не е доказано наличие на виновно поведение от страна на абоната, каквото се изисквало от нормативната уредба. Не се установил и точния период на използваната и неотчетена електрическа енергия. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

В с.з., въззивното дружество, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от представител по пълномощие юриск. Димитрова, която посочва, че поддържа въззивната жалба на посочените основания и моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да отхвърли предявения против дружеството иск. Претендира присъждане на разноски.

В с.з. въззиваемият И.Ж.И., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника му – адв. П., която посочва, че оспорва въззивната жалба, като неоснователна и поддържа подадения отговор. Посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, нестрадащо от изложените в жалбата пороци и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ изцяло правните изводи на районния съд, които са обосновани и намиращи опора в съответните, приложими към спора, материалноправни разпоредби.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е отрицателен установителен иск за недължимост на сума за допълнително начислена електрическа енергия, при който доказателствената тежест за установяване съществуването на оспореното вземане се носи изцяло от ответното електроснабдително дружество.

В тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин неточното измерване и/или неизмерване на ел.енергия или осъществяването на нерегламентиран /без знание и разрешение на ЕВН ЕР или ЕВН ЕС/ достъп  до уреда за измерване на ел.енергия от страна на ищеца или от друго лице с негово знание, т.е. наличие на виновно поведение. Следва само да се отбележи, че въззивният съд споделя напълно изводите на районния съд в тази насока, в т.ч. и относно приложимостта на разпоредбата на чл.82 от ЗЗД. Въведената с новите ПИКЕЕ процедура по извършване на проверките и закрепване на констатациите в съответните документи не изключва факта, че на практика се касае за договорни отношения между страните по повод продажбата на електрическа енергия и не изключва общия принцип за виновния характер на  договорната отговорност. Доказателства в тази насока относно извършването на нерегламентирано въздействие, в нарушение на установените задължения, от страна на абоната върху СТИ няма ангажирани от носещата доказателствената тежест страна - ответното електроснабдително дружество.

Между страните не се спори, че ищецът има качеството потребител на електрическа енергия за процесния обект, находящ се в гр.С., ул.“И. В.“ №*.

В случая се касае за оспорване от страна на ищеца в първоинстанционното производство на допълнително начислена сума за електрическа енергия за периода от 17.05.2014г. до 31.07.2014г. като извършена едностранна корекция на сметката от страна на електроснабдителното дружество.

С оглед периода, за който е извършено начисляването на сума за допълнително количество електрическа енергия, към настоящия случай са приложими новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., които в глава ІХ уреждат случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, към които разпоредби вече препраща чл.45, ал.1 от Правилата, т.е налице е нормативно установена процедура. Правилно и законосъобразно районният съд е приложил именно тези нови ПИКЕЕ.

Твърденията на въззивника – ответник в първоинстанционното производство, носещ доказателствената тежест, са за спазване на така уредената в ПИКЕЕ процедура относно извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и последвалата едностранна корекция на сметката.

Въззивният съд, въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, намира, че дружеството въззивник не е спазило нормативно установената процедура по извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и корекцията на сметката.

Проверката на средството за търговско измерване следва да бъде извършена, съгласно разпоредбите на глава ІХ на ПИКЕЕ, раздел VІІІ, а установеното чрез тази проверка следва да бъде закрепено в констативен протокол, отговарящ на изискванията на чл.47 от ПИКЕЕ - подписан от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа.

В конкретния случай, ответното дружество, носещо доказателствената тежест, не е установило абоната, в случая – ищеца или негов представител, да е бил търсен и поканен да присъства при извършване на проверката и при съставяне на констативния протокол. Следва да се отбележи, че правилно районният съд не е кредитирал показанията на свид.Н.Б. – служител на ЕВН ЕР, КЕЦ – Сливен, извършил въпросната проверка и съставил констативния протокол, като дадени от заинтересовано лице относно факта на търсене на абоната. По този начин са нарушени правата на ищеца, в качеството му на клиент на ответното дружество, той или негов представител да присъства при извършване на проверката и да подпише съставения констативен протокол.

Констативният протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №146822 от 31.07.2014г. е подписан от двама свидетели без да е посочено какви са те и без да са индивидуализирани /три имена, ЕГН, посочени са само две имена/, като не може да се установи спазено ли е изискването на чл.47, ал.3 от ПИКЕЕ и явяват ли се безпристрастни и незаинтересовани свидетелите на проверката. От друга страна от показанията на свид.Б. се установява, че двамата свидетели са служители на фирма „Кремък“, осъществяваща охранителна дейност по отношение на ответното дружество, които служители ходят при проверките с проверяващите служители на ЕВН и се явяват един вид нарочни свидетели на тези проверки, спрямо които съдът не приема, че е спазено изискването за безпристрастност.

Във връзка със задължението на електроснабдителното дружество за връчване на съставения не в присъствието на абоната и неподписан от него констативен протокол, следва да се отбележи, че въззивният съд приема, че същият не е връчен на абоната. Представеното с отговора на исковата молба пред районния съд известие за доставяне по никакъв начин на установява какво е доставено с посоченото в него писмо на И., още по-малко отразяване, че това е именно констативен протокол от 31.07.2014г. Тежестта на доказване относно изпълнението на това задължение отново е на ответното дружество, което не го е изпълнило и следва да понесе своеобразната санкция за това, като съдът приема за неосъществено недоказаното обстоятелство на връчване на констативния протокол.

Освен това следва да се посочи, че от събраните по делото писмени доказателства /констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №612/01.04.2015г. на ГД „МИУ“, РО – Пловдив/ и от заключението на вещото лице, извършило назначената от районния съд съдебно-техническа експертиза, се установява промяна на схемата на свързване, тъй като е констатиран осъществяван достъп до вътрешността на електромера – от външната страна на клемния блок, между вход и изход на токовата верига е монтиран шунт /непринадлежащо към схемата на електромера/ от многожичен меден проводник. В този случай, за да се извърши едностранната корекция на сметката от електроснабдителното дружество, е задължително, с оглед императивната разпоредба на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ, констативния протокол, освен задължението да отговаря на изискванията на чл.47 /които в случая не са спазени по гореизложените съображения/, но и да  е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. В случая това изискване също не е спазено. Протоколът не е съставен в присъствие на органите на полицията, още по-малко е подписан от такива.

Предвид изложеното, не може да се приеме, че констативния протокол е съставен по реда и при спазване изискванията на глава ІХ от ПИКЕЕ. При това положение, този протокол не може да бъде противопоставен на абоната, в случая – ищеца, защото представлява само неподписан от него частен свидетелстващ документ, в който са удостоверени изгодни за ответника факти, които той по посочените причини не доказва и не може да съставлява основание за коригиране сметката на абоната. Този протокол като частен свидетелстващ документ няма обвързваща съда доказателствена сила и удостоверените с него факти и обстоятелства подлежат на доказване по общия ред, каквото не е проведено надлежно от носещата доказателствената тежест страна – ответното дружество.

Освен това, с оглед периода, за който е коригирана сметка – 75  дни, следва да се отбележи, че по делото не е установено кога е извършена последната проверка на СТИ, което би рефлектирало върху периода на извършената корекция, съгл. чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ Не е ясно как ответното дружество е определило периода за преизчисляване на сметката за ел. енергия на ищеца, който е по-малък от максималния възможен /90 дни/, т.е. не е ясно как е определен началния момент, тъй като не е установено кога е извършена последната проверка на СТИ, нито е установена точната дата на първоначалното неотчитане. По този начин съдът намира, че е налице некоректно и недобросъвестно поведение на ответното дружество, което не следва да ощетява потребителя чрез извършване на корекция на сметката му за един продължителен, произволно и неясно как определен, срок.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищеца не дължи исковата сума, като предявения от него отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да се уважи изцяло.  

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищеца в пълен размер направените от него разноски в първоинстанционното производство.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивното дружество и то следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемия направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер от 150лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

                            

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №595/27.07.2015г., постановено по гр.д.№1430/2015г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” АД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Х. Г. Д.” №*, ЕИК 123526430 да заплати на И.Ж.И. с ЕГН ********** *** сумата от 150лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                     2.