Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Сливен, 07.09.2015 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                          мл.с. САВА ШИШЕНКОВ

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  ч.гр. д.  N 412 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Чрез ЧСИ е постъпила жалба против действията му.

Жалбата е подадена от длъжника по изп.д. № 20157680400326/13г. на ЧСИ с рег. № 768 и район на действие района на ОС – Сливен.

С нея се обжалва постановление на ЧСИ относно разноските за адвокатски хонорар, като жалбоподателят заявява, че такъв не следва да бъде присъждан, предвид факта, че хонорар не е заплатен от взискателя и не са представени доказателства в съответствие с ТР № 6/12г. жалбоподателят заявява още, че в случай, че хонорарът е заплатен и са представени съответните доказателства, моли той да бъде намален до размера, предвиден в чл. 10 ал. 1 от Наредба №1/2004г. и бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. В случая длъжникът, след поканата за доброволно изпълнение, бил изплатил пълния размер на сумата по изпълнителния лист и не било извършено процесуално представителство по делото на другата страна.

 Взискателят по изпълнителното дело е подал писмено възражение по повод жалбата. Счита същата за неоснователна, заявява, че при образуването на изпълнителното дело не може да се предвиди степента на процесуалното представителство, а когато е определял възнаграждението си пълномощникът се е съобразил с размера по наредбата, като изпълняемата сума е в размер на около 78 000 лв. Също така заявява, че адвокатът, след като се е запознал с жалбата, сам е поискал да се намали възнаграждението му с 370 лв. – от 3000 лв. на 2 630 лв. моли жалбата да се отхвърли.

ЧСИ  е представил писмено становище, в което хронологично описва действията си и заявява, че след доброволното внасяне на сума от страна на длъжника, е удържал за взискателя с 370 лв. по-малко, която сума ще бъде върната на длъжника като надвнесена.

След като се запозна с изпълнителното дело и доводите на страните, съдът намира жалбата за допустима, тъй като попада в приложното поле на чл. 435 ал.2 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Уговореното между взискателката и процесуалния й представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. е посочено в договора за правна помощ и съдействие, приложен към изпълнителното дело. В договора е отбелязан начин на плащане – в брой, посочено е и, че сумата е изцяло платена, също в брой. Поради това съдът приема, че това са разноски, действително направени от страната и й се дължат. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е следвало да бъде направено до ЧСИ, преди прекратяване на производството. До доброволното плащане на сумата, ЧСИ не е бил надлежно сезиран с такова искане от страна на длъжника. За първи път въпросът се поставя с настоящата жалба, подадена на 29.06.15г. От своя страна пълномощникът на взискателката сам е поискал намаляне с 370 лв. на размера на възнаграждението му, с молба от 02.07.15г., за което длъжникът е бил уведомен. На 17.07.15г. последният е внесъл по изпълнителното дело сума за погасяване на всички задължения, включително адвокатски хонорар от 3 000 лв., от която ЧСИ е превел на взискателката адвокатски хонорар в размер на 2 630 лв., като е поискал посочване на банкова сметка, *** от 370 лв.

Така, след като няма отправенопо предвидения в ГПК ред искане по чл. 78 ал. 5 от ГПК до ЧСИ, който би дължал произнасяне по него, такова възражение вече не може да бъде направено след разпределянето на сумите и прекратяване на изпълнителното производство с жалбата до СлОС. Поради това същата се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 03655 от 29.06.2015г. против постановление за разноски на ЧСИ по изп.д. № 20157680400326/13г. на ЧСИ с рег. № 768 и район на действие района на ОС – Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: