Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  208

гр. Сливен, 24.09.2015 г.

 

                    В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на шестнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. съдия САВА ШИШЕНКОВ

при участието на секретаря К.И., като разгледа докладваното от  младши съдия САВА ШИШЕНКОВ въз.гр.  д.  N 413 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. и чл. 310 от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 556/15.07.2015 г. по гр.д. № 1636/2015г. на РС Сливен, с което Х.Д.И. е осъден да заплати на С.П.Д. в качеството на майка и законен представител на малолетния С.Х.И. сумата от 1020 /хиляда и двадесет/ лева, представляващи издръжка за детето за периода от 12.05.2014 година до 12.05.2015 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.05.2015 година до окончателното й изплащане, да заплати на непълнолетния си син В.Х.И., действащ лично и със съгласието на майката С.П.Д. сумата 1020 /хиляда и двадесет/ лева, представляваща издръжка за детето за периода от 12.05.2014 година до 12.05.2015 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.05.2015 година до окончателното й изплащане, да заплаща на С.П. Димитрова в качеството й на майка и законен представител на малолетния С.Х.И. ежемесечна издръжка за детето в размер на 90 /деветдесет/ лева, считано от 12.05.2015 година до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, да заплаща на непълнолетния си син В.Х.И., действащ лично и със съгласието на майка си С.П.Д., ежемесечна издръжка за детето в размер на 90 /деветдесет/ лева, считано от 12.05.2015 година до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство – обжалва решението в частта, в която е осъден да заплати заплати на С.П.Д. в качеството на майка и законен представител на малолетния С.Х.И. сумата от 1020 /хиляда и двадесет/ лева, представляващи издръжка за детето за периода от 12.05.2014 година до 12.05.2015 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.05.2015 година до окончателното й изплащане и в частта, в която е осъден да заплати на непълнолетния си син В.Х.И., действащ лично и със съгласието на майката С.П.Д. сумата 1020 /хиляда и двадесет/ лева, представляваща издръжка за детето за периода от 12.05.2014 година до 12.05.2015 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.05.2015 година до окончателното й изплащане, като  счита, че в нея то е неправилно, тъй като с оглед възможностите на бащата да заплаща издръжка, нему е непосилно това, че в района, в който живее няма работа, че е безработен от години, че няма никакви пари и средства за прехрана и издръжка. Посочва, че няма възможност да заплаща дори и текущите си разходи за храна и консумативи и че разчита на пенсиите на родителите си. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение в тази част като отхвърли иска за нея. Не е претендирал разноски.

С въззивната жалба е представена служебна бележка от кметството на с. Боринци, община Котел, област Сливен.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който е определила доводите за липса на доходи, работа и средства за издръжка на деца за минало време като неоснователни. Посочила е, че липсата на средства и доходи не е причина за отпадане на задължението на родителя да издържа  непълнолетните си деца и че задължението за издръжка до навършване на пълнолетие на децата е безусловно. В отговора е релевирано също, че пред първата инстанция бащата на въззиваемите и въззивник в производството е признал факта, че не е осигурявал издръжка на децата си през периода на претенцията, както и че съдът е присъдил издръжка в минимален размер. Въззиваемата страна моли съда да потвърди съдебното решение на РС Сливен като правилно и законосъобразно, претендира разноски в производството.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззивникът Х.Д.И., редовно призован, не се явява. За него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т.1 от ГПК – адв.С.. Той поддържа жалбата, счита, че неоснователно е била присъдена издръжка за минало време. В този период въззивникът е полагал грижи за децата, поради което обжалва постановения от РС Сливен съдебен акт..

В с.з. въззиваемата С.П.Д., редовно призована като майка и законен представител на малолетния С.И., не се явява. За нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т.1 от ГПК – адв.С..

В с.з. въззиваемият В.Х.И., със съгласието на С.П.Д. като законен представител, редовно призован, не се явява. За него се явява адв.С..

Адв. С. моли да бъде потвърдено решението на РС Сливен в обжалваната част. Изтъква, че в първата инстанция въззивникът е направил признание на факта, че не е полагал грижи за децата и не е плащал издръжка. Моли присъждане на разноски в производството, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения, няма подадени по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени защити.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС Сливен доказателства, намира, че обжалваната част от решенито е и правилна, поради което следва да бъде потвърдена.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Съдът правилно е преценил, че съгласно чл. 149 СК е допустимо претендиране на издръжка за минал период най - много една година преди предявяване на иска. В процесния случай исковата молба е с вх. № 8709 от 12.05.2015 година и в петитума й изрично е поискана издръжка за минало време за период от една година за всяко едно от децата на въззивника и ответник пред първата инстанция.

Страните не спорят, че въззивникът е баща на малолетния С.Х.И. и на непълнолетния В.Х.И., както и че двете деца живеят заедно с майка си С.П.Д..*** напълно е уважил исковата претенция, като е присъдил по 1020 /хиляда и двадесет/ лева издръжка за всяко едно от децата на въззивника за периода от 12.05.2014 година до 12.05.2015 година, равняващи се на 85 /осемдесет и пет/ лева месечна издръжка.

Наведените доводи за неправилност на решаващия акт на първата инстанция са във връзка с липсата на средства, с които родителят да осигури издръжка за децата си. Въззивникът е посочил, че няма никакви средства и че в района, в който живее няма работа, поради което е безработен от години. В постъпилия отговор процесуалният представител на въззиваемите е посочил, че задължението за издръжка е безусловно.

Настоящата инстанция намира, че съставът на РС Сливен правилно е преценил предявените искове по чл. 149 СК като процесуално допустими. Наред с това първата инстанция е изследвала наличието на всички необходими процесуални предпоставки за уважаване на предявените искове и е достигнала достигнала до извод за кумулативното им наличие, който напълно съвпада с възприетото от настоящата инстанция.

Касателно размера на уважените искове- по 1020 /хиляда и двадесет/ лева издръжка за всяко дете, Окръжен съд Сливен намира, че РС Сливен се е съобразил с регламентираното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало и е присъдил издръжка съобразно заявеното в исковата молба, независимо че при систематичното тълкуване на чл. 142, ал. 2 СК и Постановление на Министерски съвет 249 от 31.10.2013 година и Постановление на Министерски съвет 419/17.12.2014 година се установява, че присъдената сума за периода 01.01.2015 година  - 12.05.2015 година е под законоустановения размер. С Постановление 419 от 17.12.2014 година Министерски съвет е увеличил минималната работна заплата от 340 /триста и четиридесет/ на 360/триста и шейсет/ лева, с което съобразно чл. 142, ал. 2 СК дължимата месечна издръжка от 01.01.2015 следва да бъде 90 /деветдесет / лева. Районен със Сливен е дал приоритет на диспозитивното начало в процеса и е присъдил на страната сума, съобразно поисканото в исковата молба – по 85 /осемдесет и пет/ лева месечна издръжка, което се равнява на минимума по Постановление на Министерски съвет 249 от 31.10.2013 година. По този начин първата инстанция се е ограничила от постановяване на решение свръх петитум. В допълнение на това, така постановеният акт е напълно съобразен с тежкото финансово положение на въззивника и ответник в пред РС. Релевираните във въззивната жалба доводи се явяват неоснователни – въззивникът е основателно осъден да заплати издръжка за минал период, тъй като съобразно чл. 149 СК това е допустимо за една година преди предявяване на исковата молба, а съгласно чл. 143 СК всеки родител дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. С оглед безспорното по делото обстоятелство, че въззивникът е родител на двете деца, за които РС Сливен е присъдил издръжка и предвид признатия от него факт, че не е заплащал издръжка през процесния период, то осъждането му да заплати такава е основателно. Първата инстанция е съобразила тежкото му финансово положение и е присъдила размер на издръжката съобразно минимума за периода до 31.12.2014 година, а за периода след това – с оглед петитума на исковата молба – въззивникът е осъден дори под законоустановения минимум.

Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства не го освобождава от задължението да заплати, още по – малко прави претенцията неоснователна. Задължението за издръжка произтича от закона и след като фактите по делото отговарят на предвиденото от законодателя като необходимо за уважаване на иска, обстоятелството, че за длъжника е непосилно да заплаща дължимото не може да бъде възприето като състоятелен правен аргумент в обратната насока. Напротив, спазването на закона е в интерес на правната сигурност.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени. Въззиваемата страна е претендирала разноски за тази инстанция, и такива следва да й бъдат присъдени в пълния поискан размер от 100 /сто/ лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Ръководен от гореизложеното, съдът

                      

Р     Е     Ш     И  :

                                     

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 556/15.07.2015г. по гр.д. № 1636/2015 г. на РС Сливен в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.

ОСЪЖДА на основание чл..78, ал. 1 ГПК Х.Д.И. , ЕГН ********** с адрес *** да заплати на С.П.Д., ЕГН ********** с адрес ***, в качеството й на майка и закопнен представител на малолетния С.Х.И., ЕГН ********** и на В.Х.И., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си С.П.Д., ЕГН ********** сумата от 100 / сто / лева, представляващи разноски във въззивното производство.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС, с оглед цената на обжалваемия интерес под 5 000 лв.

                   

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: