Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 248

                          

                           ГР.С., 19.10.2015 г.

       

                 В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

        СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  през  две хиляди и петнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                    Мл. с. САВА ШИШЕНКОВ

при участието на прокурора …….............……….....................и при секретаря  Р.Г., като разгледа докладваното от  Мартин Сандулов гр. д.  N 414  по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

        Производството е по реда на чл. 435 и сл.от ГПК.

        Постъпила е жалба от „Саки –М” ООД, ЕИК 119547632, със седалище и адрес на управление:ГР.С., ул.”Б.Ш.” № *, представляван от Х. А. П. срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 24.07.2015 г. на ЧСИ П.Г. с рег. № 837 по изп.д. № 286/2015 г.

        В жалбата се твърди, че дружеството е кредитор на длъжника по изпълнителното дело „Теди Транс” ООД, ЕИК 838134506, със седалище и адрес на управление:ГР.С., кв. „С.К.” бл.* вх. * ап.*, представлявано от Д. Е.А., а взискател по делото е „Прокредит Банк” ЕАД. Твърди се, че в полза на „Саки-М” ООД  е допуснато обезпечение на бъдещ иск срещу „Теди Транс” ООД чрез налагането на обезпечителни мерки, а именно запор върху движими вещи и банкови сметки и възбрана върху недвижими имоти включително и върху ПИ с идентификатор № 67338.863.30 по кадастралната карта на ГР.С. с площ 7195 кв.м., находящ се в ГР.С., кв. Речица”, ведно със застроената в ПИ промишлена сграда със ЗП от 339 кв.м. с идентификатор № 67338.863.30.1. Въз основа на обезпечителната заповед е било образувано изп.д. № 944/2013 г. по описа на СИС при СлРС и възбраните са наложени по предвидения в ГПК ред.  С постигнато между страните споразумение по т.д. № 3/2014 г. по описа на СлОС изрично е било запазено действието на допуснатите и наложени обезпечителни мерки до пълното погасяване на задължението.  Поради неизпълнение на съдебната спогодба дружеството-жалбоподател се е снабдило с изпълнителен лист за дължимите суми и въз основа на този изпълнителен лист е било образувано изп. д. № 139/2015 г. по описа на СИС. По делото са били предприети действия по принудително събиране на задължението  като изпълнението е било насочено както към движими вещи така и към възбранения имот.  В хода на обявената публична продажба по изп.д. №139/2015 г. по молба е била конституирана като присъединен кредитор „Прокредит Банк” ЕАД. Публичната продажба по това изпълнително дело е извършена на 09.07.2015 г. и за купувач на имота е обявен присъединеният кредитор „Прокредит Банк” ЕАД.  Независимо от присъединяването си по изп.д.№ 139/2015г. по описа на СИС при СлРС  и участието в насрочената продажба присъединеният кредитор е поискал по изпълнително дело № 286/2015 г. по описа на ЧСИ П.Г. да бъдат предприети действия за продажба на същия недвижим имот. Твърди се, че за тези действия жалбоподателят е узнал случайно и на 19.08.2015 г. е подал молба с вх.№ 5933/19.08.2015 г. до ЧСИ , с което го уведомява, че взискателят е присъединен кредитор по изп. д. № 139/2015 г., че е проведена продажба на недвижим имот и че за купувач е обявена банката, като е искал да предотврати незаконосъобразни действия, свързани с изпълнение върху този имот.  При подаването на молбата е станало ясно, че продажбата е извършена на 23.07.2015 г. с обявяването на купувач, който отново е „Прокредит Банк” ЕАД и на 24.07.2015 г. ЧСИ е издал постановление за възлагане на продадения имот. Жалбоподателят счита, че постановлението за възлагане е незаконосъбразно поради злоупотреба с право на присъединения по изп. д. №139/2015 г. по описа на СИС при СлРС кредитор „Прокредит Банк” ООД, а от друга страна поради ненадлежно извършено наддаване, изразяващо се в нарушение на императивните законови разпоредби за реда за извършване на публичната продан, свързани със задължителното уведомяване на присъединените по право в изпълнителното производство кредитори за насочване на изпълнението,  за насрочването на описа и за проданта, както и поради присъединяването на „Прокредит БанК”ЕАД към изп. д.№139/2015 г. по описа на СИС при СлРС. Сочи се, че за да се присъедини в производството този кредитор е получил от съдебния изпълнител. удостоверение по чл. 456 ал. 2 и 3 от ГПК което води до знанието на съдебния изпълнител, че е насочено изпълнение към недвижимия имот, предмет на настоящата жалба.  Насоченото изпълнение към този недвижим имот налага да се изчака приключването на насрочената по изпълнително дело №139/2015г. продажба и евентуално при неосребряване на имуществото да се пристъпи към следваща продажба.  Недопустимо е преди този момент да бъдат предприети каквито и да било действия за публична продажба на същия имот макар и по друго изпълнително дело. Искането на „Прокредит Банк” ЕАД  за паралелни действия е злоупотреба с право Самото насочване на изпълнението от съдебния изпълнител е извършено в нарушение на закона и е довело до ненадлежност на извършеното наддаване за имота, а от там и до незаконосъобразност на атакуваното постановление за възлагане. Вписаната в полза на „Саки-М” ООД възбрана по обезпечението превръща дружеството в присъединен по право кредитор по всички изпълнителни производства, по които изпълнението е насочено срещу предмета на обезпечението.  Съдебният изпълнител е бил длъжен да извърши проверка на вписаните преди образуването на изпълнителното дело възбрани, за да установи лицата, които следва да се считат за присъединени по право кредитори и те да бъдат уведомявани съгласно императивните разпоредби на закона за насочване на изпълнението срещу имота предмет на обезпечение. Съдебният изпълнител не е изпълнил това задължение, което води до ненадлежност на извършеното по делото наддаване и съответно до незаконосъобразност на постановлението. Поради това се иска да бъдат проверени обжалваните действия на съдебния изпълнител и да бъде отменено атакуваното постановление.

        В жалбата са направени доказателствени искания, които са уважени.

        Против тази жалба са постъпили писмени възражения от „Прокредит Банк /България/ ЕАД ЕИК 130598160, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.”Т. А.” №*, представлявано от М. Д. П., Р.В.Т. , Е. Х.ва Ц.  - всяка от двете съвместно чрез пълномощникът им адв.А.Б.-Д..

        На първо място се излагат съображения, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателят не разполага с активна процесуална легитимация да обжалва десйтвията на съдебния изпълнител. Съгласно нормата на чл.435 ал. 3 от ГПК , за да може да обжалва постановлението за възлагане то дружеството е трябвало да участва като наддавач внесъл задатък или като взискател участвал като наддавач без да вложи задатък.  Жалбоподателят не е участвал в проданта в нито едно от двете качества и няма право да обжалва постановлението за възлагане. В законодателната уредба и съдебната практика не съществуват пречки един и същи имот да бъде изнесен от повече от един съдебен изпълнител  и на повече от една публична продан.  Това е давало възможност да бъде извършена продажба на имота. В този случай след вписването на постановлението за възлагане съдебният изпълнител възложил имота уведомява останалите съдебни изпълнители за реализираното имущество.

        На следващо място се сочи, че жалбата е просрочена като подадена след срока по чл. 436 ал.1 от ГПК. Постановлението за възлагане е вписано на 05.08.2015 г.  когато се дава гласност на вписването и всички добросъвестни лица се считат уведомени от този момент.  Възразява се срещу твърденията за злоупотреба с право от страна на „Прокредит Банк” /България/ ЕАД. Няма пречка или забрана един наддавач да подаде наддавателни предложение и по двете изпълнителни дела и това не уврежда права и интереси нито на длъжника нито на другите кредитори. Поради това банката е действала изцяло добросъвестно като се е съобразявала с информацията и показателите, съдържащи се в обявленията.  Прави се възражение че действията на жалбоподателя могат да се  квалифицират като злоупотреба с право. Той е насочил принудително изпълнение върху ипотекиран в полза на друг взискател недвижим имот, извършил е опис като имотът е бил оценен на 75970.00 лв., а оценката при ЧСИ  е 177600.00 лв.  Обезпечението е за 165000 евро , а вземането  на „Саки-М” ООД е за над 600000 лв. Така  „Саки-М” ООД  се е възползвал от невъзможността да се обжалва оценката на имота  в изпълнителното производство и чрез трето лице е подало наддавателно предложение в размер на 56980 лв. при ДСИ. Така с поведението си жалбоподателят е желаел да придобие имот на занижена цена за сметка на удовлетворяването на  привилегирования кредитор, което е злоупотреба с право и действията му следва да бъдат оценени като такива.

        Постъпило е становище по жалбата и от ЧСИ , в което се сочи че жалбата е подадена  в законно определения срок и е с правно основание чл. 435 ал. 3 от ГПК. Сочи се, че жалбата е неоснователна. Жалбоподателят е присъединен взискател по право, който е наложил възбрана на процесния имот в друго изпълнително производство преди започването на изпълнителните действия в настоящото производство. Излагат се съображения свързани с тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС и се сочи, че действията по връчването на книжа на жалбоподателя са незаконосъобразни, но не и задължителни. Пропускът да бъдат връчени книжа по никакъв начин не засяга законосъобразното провеждане на публичната продажба.  Постановлението за възлагане може да бъде обжалвано само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването , поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане.  На жалбоподателя не е нарушено правото да наддава в продажбата, тъй като тя е обявена  надлежно, публично и е следвало жалбоподателят да е знаел за нея. По останалите оплаквания се сочи, че законът допуска конкуренция в изпълнението и няма пречки един и същи имот да се продава едновременно от няколко съдебни изпълнителя. С оглед на изложеното се счита, че жалбата е изцяло неоснователна.

        В с.з. за жалбоподателят се явяват представител по закон и представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба по основанията, изложени в нея.

        За взискателя по изпълнителното дело се явява представител по пълномощие, който оспорва допустимостта и основателността на подадената жалба.

        Длъжниците, редовно призован, не се явяват.

        Настоящия състав намира, че въззивната жалба е допустима, поради следните съображения:

За разлика от държавата, която се уведомява за всяко насочване на изпълнение и всяко разпределение, но не и за насрочването на описа и проданта (държавата не може да участва като наддавач) и за разлика от ипотекарните кредитори, които се уведомяват за насрочването на описа и проданта, както и за разпределението, но не и за насочването на изпълнението; кредиторите с наложени запори и възбрани, като присъединени по право (не по тяхна молба), се уведомяват от съдебния изпълнител за насочването на изпълнението, за насрочването на описа и проданта, както и за разпределението. /Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК/. Следователно при липса на такова уведомяване от ЧСИ на кредитор с наложена възбрана, допусната като обезпечителна мярка, е налице от една страна правен интерес от този кредитор да обжалва тези действия, които счита че накърняват неговите права, а от друга е спазен и срока за обжалване, поради ненадлежното му уведомяване за предприетите действия. Така обжалването на постановлението за възлагане е допустимо, с наличен правен интерес, тъй като вследствие накърняване правата на кредитора, който следва да бъде конституиран като взискател, е отнета възможността му да участва в наддаването, без да внася задатък.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

„Саки –М” ООД, ЕИК 119547632, със седалище и адрес на управление:ГР.С., ул.”Б.Ш.” № *, представляван от Х. А. П. е кредитор на длъжника по това  изпълнителното дело  - „Теди Транс” ООД, ЕИК 838134506, със седалище и адрес на управление:ГР.С., кв. „С.К.” бл.* вх. * ап.*, представлявано от Д. Е.А.. Взискател по делото е „Прокредит Банк” ЕАД. В полза на „Саки-М” ООД  е допуснато обезпечение на бъдещ иск срещу „Теди Транс” ООД чрез налагането на обезпечителни мерки, а именно запор върху движими вещи и банкови сметки и възбрана върху недвижими имоти включително и върху ПИ с идентификатор № 67338.863.30 по кадастралната карта на ГР.С. с площ 7195 кв.м., находящ се в ГР.С., кв. Речица”, ведно със застроената в ПИ промишлена сграда със ЗП от 339 кв.м. с идентификатор № 67338.863.30.1. Въз основа на обезпечителната заповед е било образувано изп.д. № 944/2013 г. по описа на СИС при СлРС.  С постигнато между страните споразумение по т.д. № 3/2014 г. по описа на СлОС изрично е било запазено действието на допуснатите и наложени обезпечителни мерки до пълното погасяване на задължението.  Поради неизпълнение на съдебната спогодба дружеството-жалбоподател се е снабдило с изпълнителен лист за дължимите суми и въз основа на този изпълнителен лист е било образувано изп. д. № 139/2015 г. по описа на СИС при СлРС. По делото са били предприети действия по принудително събиране на задължението  като изпълнението е било насочено както към движими вещи така и към възбранения имот.  В хода на обявената публична продажба по изп.д. №139/2015 г. по молба на друг кредитор, е била конституирана като присъединен кредитор „Прокредит Банк” ЕАД. Публичната продажба по това изпълнително дело е извършена на 09.07.2015 г. и за купувач на имота е обявен присъединеният кредитор „Прокредит Банк” ЕАД.  Независимо от присъединяването си по изп.д.№ 139/2015г. по описа на СИС при СлРС  и участието в насрочената продажба присъединеният кредитор е поискал по изпълнително дело № 286/2015 г. по описа на ЧСИ П.Г. да бъдат предприети действия за продажба на същия недвижим имот. За тези действия жалбоподателят е узнал случайно и на 19.08.2015 г. е подал молба с вх.№ 5933/19.08.2015 г. до ЧСИ , с което го уведомява, че взискателят е присъединен кредитор по изп. д. № 139/2015 г., че е проведена продажба на недвижим имот и че за купувач е обявена банката.  Продажбата по изп. дело №286/2015г. та ЧСИ е извършена на 23.07.2015 г. с обявяването на купувач, който отново е „Прокредит Банк” ЕАД и на 24.07.2015 г. ЧСИ е издал постановление за възлагане на продадения имот. Именно това постановление е предмет на обжалване с подадената жалба.

Тази фактическа обстановка отговаря на изложеното в жалбата и не се оспорва както от страната, подала възражение, така и от ЧСИ в подаденото по жалбата становище.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

        С влизането в сила на Закона за частните съдебни изпълнители и прилагането на случайното разпределение на делата в държавните съдебноизпълнителни служби възникна възможността различни съдебни изпълнители (частни и държавни) да започнат осребряването на вещ, която е запорирана или възбранена по други изпълнителни дела, без да е гарантирано присъединяването на тези дела чрез препращането им по чл. 427, ал. 2 ГПК (чл. 324, ал. 2 ГПК отм.), тъй като запорите и възбраните може да са наложени от съдебни изпълнители, които също са компетентни да извършват осребряване на вещта в съответния съдебен район. Допустимо е извършването на публична продан на вещ на длъжника при наличието на други наложени запори или възбрани върху нея, но обстоятелството, че върху същата вещ е насочено изпълнение по други изпълнителни дела не е без правно значение. Кредиторите с наложени запори или възбрани по изпълнителни дела са присъединени по право (без да е необходима изрична молба от тях) на по-силно основание от тези, в чиято полза е постановена обезпечителна мярка.

При изпълнение на парично задължение върху вещ не е необходимо присъединените по тяхна молба кредитори да бъдат уведомявани за присъединяването им и за насрочването на описа и проданта на вещта. Установеното в чл. 457, ал. 3 ГПК отклонение от принципа на чл. 8 ГПК намира своето обяснение в обстоятелството, че присъединяването на тези кредитори е станало по тяхна молба и няма пречка да им бъде възложена грижата сами да се информират за движението на делото (подобно задължение за страните в исковия процес е уредено в чл. 56, ал. 2 ГПК). Задължение на съдебния изпълнител за уведомяването на присъединените по тяхна молба кредитори е установено едва в чл. 462, ал. 1 ГПК за предявяване на разпределението.

Такова изключение от принципа на чл. 8 ГПК не може и не е уредено по отношение на кредиторите, които са присъединени по право (не по тяхна молба) - държавата, кредиторите с наложени запори или възбрани върху вещта и ипотекарните кредитори, тъй като те се считат присъединени по право. За конституирането им като присъединени взискатели те не могат да узнаят освен от съдебния изпълнител, който е насочил изпълнението върху съответната вещ. В чл. 458 ГПК обаче задължението на съдебния изпълнител да уведоми държавата за насоченото изпълнение е уредено изрично. Изрично е уредено в чл. 501, ал. 1 ГПК и задължението на съдебния изпълнител да уведоми ипотекарните кредитори за насрочването на описа и проданта.

От мълчанието на законодателя по отношение на кредиторите с наложени възбрани върху имота не може да бъде изведено изключение от принципа на чл. 8 ГПК нито може да бъде изведено приложение по аналогия на уреденото в чл. чл. 457, ал. 3 ГПК отклонение от принципа по отношение на присъединените по тяхна молба кредитори. За разлика от държавата, която се уведомява за всяко насочване на изпълнение и всяко разпределение, но не и за насрочването на описа и проданта (държавата не може да участва като наддавач) и за разлика от ипотекарните кредитори, които се уведомяват за насрочването на описа и проданта, както и за разпределението, но не и за насочването на изпълнението; кредиторите с наложени запори и възбрани, като присъединени по право (не по тяхна молба), се уведомяват от съдебния изпълнител за насочването на изпълнението, за насрочването на описа и проданта, както и за разпределението. Когато изпълнението е насочено върху недвижим имот, присъединени по право са тези взискатели, чиято възбрана е вписана преди насочването на изпълнението от конкуриращия взискател върху имота чрез вписването на възбрана съгласно чл. 483 ГПК (чл. 373 ГПК отм.), защото само тези възбрани стават известни на конкуриращия взискател и само тях съдебният изпълнител е длъжен да установи. След този момент и до изготвянето на разпределението съдебният изпълнител не следи за вписването на нови възбрани. Ако след този момент бъдат наложени нови възбрани, последващите кредитори могат да се присъединят до изготвяне на разпределението, но това може да стане само по тяхна молба. Същото правило важи и при насочването на изпълнението върху движима вещ или вземане - конкуриращият взискател узнава за предходните запори от длъжника, пазача или третото задължено лице, но последващите взискатели могат да се присъединят само по тяхна молба.

При насочване на изпълнението върху недвижим имот, уведомяването на присъединените по право кредитори за насочването на изпълнението може да не бъде извършено чрез лично връчване на съобщение, а чрез присъединяване към съответните изпълнителни дела, ако са висящи. Така правата на взискателя ще бъдат защитени по-пълно, тъй като законът не задължава съдебния изпълнител да прави проверка за наложени възбрани след първоначалната справка в нотариалните книги, а през времето от извършването на тази справка до изготвянето на разпределението може да бъдат наложени нови възбрани, кредиторите по които не се присъединяват по право. /Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК/.

В конкретния случай ЧСИ, като не е уведомил кредитор с допуснато обезпечение и наложена възбрана върху недвижимия имот, срещу който е насочил изпълнението, е допуснал нарушение, което  води до ненадлежност на извършеното по делото наддаване и съответно до незаконосъобразност на постановлението. Ограничаването правата на този кредитор го лишава от възможността да участва в наддаването при условията, които са разписани в закона. Тези нарушения могат да бъдат санирани единствено ако бъде отменено постановлението зъ възлагане и ЧСИ предприеме нова публична продажба, след законосъобразното конституиране като взискатели на всички кредитори, които имат това право по закон.

        Жалбоподателят е претендирал присъждането на разноски за това производство, но не е представил доказателства, че такива са направени, поради което не следва да бъдат присъждани.

 

        Ръководен от изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

        ОТМЕНЯ постановление за възлагане на недвижим имот от 24.07.2015 г. на ЧСИ П.Г. с рег. № 837 по изп.д. № 286/2015 г.

        ВРЪЩА делото на ЧСИ за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на решението.

       

        Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: