Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 30.09.2015 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на тридесети септември през двехиляди и петнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                              мл. с. САВА ШИШЕНКОВ

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 415  по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 540/09.07.2015г. по гр.д. № 4739/14г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, гр. Пловдив положителни установителни искове за признаване за установено между страните, че Г.Д.Г. дължи на дружеството част от сумите, за които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3035/14г. на СлРС -  сумата 56, 09 лв., представляваща стойността на предоставени мрежови услуги за периода 19.11.13г. – 16.03.14г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от датата на подаванена заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане, сумата 1, 98 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главницата за периода 15.01.14г. – 02.07.14г., както и присъдените в заповедното производство разноски в размер на 325 лв. и са присъдени разноски по делото на ответника.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на СлРС, като твърди, че то е материално и процесуално незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Заявява, че първоинстанционният съд неправилно е счел, че претенцията му по установителния иск не попада в обхвата на претенцията по заявлението по чл. 410 от ГПК. Твърди, че тя е част от нея, като за другата част заповедта е обезсилена. Въззивникът заявява, че в заявлението изрично е посочил, че претендира заплащане на суми за електрическа енергия и за такси за мрежови услуги, за които има издадени фактури и в тях са разграничени по размер отделните вземания, а съдът неоснователно е приел в мотивите си, че липсва индивидуализация.  Неправилно не са кредитирани заключенията на вещите лица, като необосновано решаващият съд намира, че чрез тях се въвеждали данни, които липсват като твърдения в исковата молба. Въззивникът заявява, че експертните заключения доказват по убедителен начин твърденията в исковата молба. Поради  изложеното моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо него постанови ново, с което исковете бъдат изцяло уважени. Претендира разноски за двете инстанции.

Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба, развива доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното решение и иска то да бъде потвърдено. претендира разноски. Няма нови искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

 В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПк, който поддържа въззивната жалба и иска тя да бъде уважена, претендира разноски.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, с писмена молба, подадена от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК оспорва въззивната жалба, поддържа отговора и изложените съображения с него. Моли да се постанови решение, с което бъде потвърден актът на СлРС. Претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна, но не споделя правните изводи на РС.

Първоинстанционният съд е приел, че ищецът, въпреки, че носи доказателствената тежест относно доказването на съществуването на задължението и неговия размер, не е доказал по несъмнен начин, при условията на пряко и пълно доказване, правно релевантните факти за съществуване на процесната част от вземанията.

Този извод е необоснован и незаконосъобразен.

Предявените установителни искове имат за предмет установяване на парични задължения на ответника към ищеца, чийто размер и основание следва да бъдат идентични с тези по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Ищецът претендира, че му се дължат част от сумите, за които е била издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 3035/14г. на СлРС: сумата 56, 09 лв., представляваща неплатена стойност на предоставени мрежови услуги за периода 19.11.13г. – 16.03.14г., заедно със законовата лихва от подаванетона заявлението за издаване на заповед за изпълнение и  лв. остатък по фактура №, и сумата 1, 98 лв., представляваща  обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главницата за периода 15.01.14г. - 02.07.14г.

Въззивният съд намира, че ищецът е доказал релевантните положителни факти, от които извлича основателността на претенцията си и тежестта за което действие лежи върху него.

В заповедното производство са претендирани сумите – 653, 52 лв., представляваща стойност на електрическа енергия и мрежови услуги за периода 19.10.13г. - 16.03.14г. и 35, 90 лв. обезщетение за забава в размер на законовата лихва за периода 11.12.13г.- 02.07.14г. За тези суми е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК № 2106/04.07.2014г., като след подаване на възражение от длъжника, заявителят е предявил положителен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК само за част от сумите и част от периодите – само за стойността на мрежови услуги в размер на 56, 09 лв., за периода 19.11.13г. -16.03.14г. и лихва за забава само върху нея в размер на1, 98 лв. за периода 15.01.14г. – 02.07.14г. Поради това СР е обезсилил, също частично, издадената заповед, както следва – за главница 597, 43 лв., представляващи стойност на електрическа енергия за периода 19.10.13г. – 16.03.14г. и лихва за забава върху тази сума в размер на 33, 92 лв., за които не е предявен установителен иск.

Така заявеното за съществуващо вземане се включва в обема на вземането, за което е била издадена заповедта за изпълнение и е изрично диференцирано по вид – като т. за такси за мрежови услуги. От представените със заявлението писмени доказателствени средства заповедният съд е отграничил ясно и еднозначно и размера на главните вземания за стойност на електрическа енергия и за такси за мрежови услуги.

С исковата молба ищецът е представил детайлни фактури и препис-извлечение от сметка, и макар това да са частни документи, съставени от него, настоящата инстанция счита, че материалната им доказателствена сила не е опровергана, тъй като от двете допуснати съдебни експертизи се доказват категорично същите факти, които страната се домогва да докаже чрез представените документи. В последните подробно е отразена разбираема информация относно абоната, адреса, периода, начина на отчитане, отделните услуги, количеството, единичната цена и общата стойност.

Безспорно се установява чрез приетите заключения на СТЕ и ССИ, че през периода по заявлението по чл. 410 от ГПК не е била отчетена консумация на електрическа енергия, поради което вземането за стойността й в общ размер от 597, 43 лв. не съществува. Вземането за такси за мрежови услуги –за достъп до електроразпределителната мрежа, което е останалата част от главницата – 56, 09 лв. и за което е предявен настоящият положителен установителен иск - съществува именно в този размер, тъй като задължението за заплащане на тези такси е законоустановено и то е начислено съобразно действащата за периода нормативна уредба – Решение № Ц-25/29.07.13г. и Решение № Ц-43/30.12.13г. на ДКЕВР. В отделните фактури тези такси са датайлно отграничени по размер и период. Настоящият състав не споделя мотивите на решаващия съд, че чрез експертните заключения се въвеждат данни, които липсват като твърдения в исковата молба и заявлението. Както вече бе посочено, още в заявлението си ищецът е номинирал произхода на главното задължение като такъв, формиран от стойностна ел.енергия и мрежови услуги, а в приложените доказателства всяко вземане е отделно описано и посочено.

За забавеното плащане се дължи обезщетение в размер на законовата лихва, чийто размер за периода 15.01.14г. – 02.07.14г. е 1, 98 лв. върху главната претендирана като дължима сума.

С оглед изложеното дотук въззивният съд счита, че са несъмнено доказани задълженията на ответника за главница в размер на 56, 09 лв. за периода 19.11.13г. – 16.03.14г. и за  мораторната лихва върху нея е в размер на 1 ,98 лв. за периода 15.01.14г. – 02.07.14г.

За тези суми и периоди искът е основателен и следва да се уважи, като се признае дължимостта им, както и съразмерните им разноски от 27, 37 лв. за заповедното производство, направени от ищеца-заявител.

Така, щом правните изводи на двете инстанции се разминават, жалбата следва да се уважи, като първоинстанционното решение бъде отменено и вместо него бъде постановено ново, с което установителните искове бъдат изцяло уважени.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за двете инстанции следва да бъде възложена на въззиваемия и той следва да понесе своите, както са направени, и заплати тези на въззивника за първоинстанционното производство – в размер на 675 лв. и за въззивното производство в размер на 350 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 540/09.07.2015г. по гр.д. № 4739/14г. на СлРС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че  Г.Д.Г. ЕГН ********** *** - 6, дължи на “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление на дейността гр. П., ул. „Х.Г. Д.“ № *, сумата 56, 09 лв., представляваща стойността на предоставени мрежови услуги за периода 19.11.13г. – 16.03.14г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от датата на подаванена заявлението по чл. 410 от ГПК – 02.07.2014г. до окончателното изплащане, сумата 1, 98 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главницата за периода 15.01.14г. – 02.07.14г. и сумата 27, 37 лв., представляваща съразмерни разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 3035/14г. на СлРС, представляващи част от сумите и периодите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2106/04.07.2014г. по ч.гр.д. № 3035/14г. на СлРС.

 

 

ОСЪЖДА Г.Д.Г. да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, гр. Пловдив направените разноски по делото за първоинстанционното производство в размер на 675 лв. и за въззивното производство в размер на 350 лв.

 

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: