Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 229

 

гр. Сливен,  02.10.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                        мл.с. САВА ШИШЕНКОВ   

 

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 416 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 530/03.07.2015г. по гр.д. № 3919/2014г. на Сливенския районен съд, с което е допусната съдебна делба, която ще се извърши между И.В. С. ЕГН ********** ***, Д.В.Д. ЕГН ********** *** и С.В.И. ЕГН ********** ***, относно поземлен имот с идентификатор 81387.501.240 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 1834/22.06.2007г. на изп.директор на АК без издадена заповед на изменение на КККР с адрес на ПИ с.Ч., ул.”Д. Ч.в” № * с площ 676 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско застрояване до 10м., с номер по предходен план 240 кв.27 парцел Девети, при посочени съседи ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор 81387.501.240.1 със ЗП от 60 кв.м. състояща се от 6 стаи, 2 коридора и сервизно помещение по три стаи и коридор на етаж, както и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 81387.501.240.2 с площ от 47 кв.м., като са определени квотите от правото на собственост на съделителите, както следва: за И.В. С. 4/6 ид.ч., за Д.В.Д. 1/6 ид.ч. и за С.В.И. 1/6 ид.ч.

Подадена е въззивна жалба от С.В.И. и Д.В.Д. чрез процесуалния им представител, в която се сочи, че решението в частта с която са поделени квотите от правото на собственост между съделителите е неправилна. Не се спори, че страните са сънаследници на майка им С.С. И. починала на 28.05.2014г., но неин наследник е бил съпругът и баща на страните В. И., починал на 04.08.2014г. Представеното по делото завещание не е валидно и действително. Излагат се съображения, че имотът, предмет на завета, не е бил стриктно индивидуализиран и това поражда съмнение относно завета. До смъртта на С. И. имотът е бил в режим на СИО и не можел да се третира като собствено жилище на наследодателката. От съдържанието на завещанието не можело да се направи категоричен извод, че се касае точно за този имот. На следващо място се прави възражение, че саморъчното завещание е нищожно и се развиват съображения за това. В случая завещателката е посочила, че завещава собственото си жилище с дворно място, като не го е стриктно индивидуализирала, нито пък е посочила неговото местонахождение. Така е налице неясно изразена воля, а съдът не е извършил проверка относно действителната воля, изразена в завещанието. На трето място се сочи, че ако се приеме, че завещанието е валидно то РС неправилно е приел, че нито в един момент въззивниците не са поискали намаляване на завещателните разпореждания. И в двата отговора на исковата молба е било посочено, че въпросното завещание накърнява запазените части на другите наследници и се иска допускане на делбата при посочени квоти. Ако РС е приел, че исканията в отговорите са неясни, то е следвало в доклада по делото да даде указания те да бъдат уточнени и конкретизирани. Поради това е недопустимо в крайния му извод да се сочи, че изявленията, направени от ответниците, не представляват искания за намалявана на завещанието без да е дал указания за това. Иска се отмяна на решението в частта, с която са определени квотите и вместо това да бъдат определени квоти съответно за И.В. С. 14/36 ид.ч., за Д.В.Д. 11/36 ид.ч. и за С.В.И. 11/36 ид.ч.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Завещанието е валидно, действително. В него изрично е записано, че се завещава собствено жилище с дворно място, нот.акт № 141 т. ІІІ, дело № 907 от 1967г. при посочени граници, от което е безспорно, че завещаното имущество е индивидуализирано с нотариалния акт, който е приложен по делото и не е налице неяснота в завещателното разпореждане. РС е отговорил на тези възражения, като е посочил защо не ги приема и изводът на съда е правилен. На второ място се сочи, че завещанието не е нищожно, тъй като в него е посочено в полза на кого се завещава и предмета на завещанието. Възражението, че съдът е допуснал процесуални нарушения са неоснователни, тъй като в решението са изложени мотиви по всяко от възраженията в жалбата и е посочен законовият текст въз основа на който съдът е градил мотивите си. На последно място се сочи, че уточняването в отговорите, че завещанието засяга съществено запазените части, не е искане за намаляването му, а е констатация. В чл.30 ал.1 от ЗН е дадена възможност на наследника да иска от съда намаление на завещаните, т.е. съдът не може служебно да приложи тази норма, а само по искане на заинтересованите. И чрез иск, и чрез възражение следва да е направено изрично искане за намаляване на завещателното разпореждане. Липсата на искане за намаляване на завещателното разпореждане във възражението на ответниците в отговора им на ИМ не позволява съдът служебно да приложи чл.30 ал.1 от ЗН. Посочването на различни от посочените в ИМ квоти не замества искане за намаляване на завещателно разпореждане. Развиват се съображения, че РС не е допуснал процесуални нарушения и се иска решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В съдебно заседание за въззивниците редовно призовани не се явяват и не изпращат представител.

Въззиваемата се явява лично и моли да бъде постановено решение, с което да се потвърди първоинстанционното.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Първото възражение във въззивната жалба и в отговора още пред районния съд касае наведени доводи за нищожност на завещанието. Тези възражения обаче, се явяват неоснователни. Видно от самото завещание подписът е поставен след завещателните разпоредби. В чл. 25 ал.1 от ЗН е указано изрично само, че подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпоредби. Изискване за датата в текста на закона не се съдържа и това е обяснимо, защото датата не е елемент от завещателните разпореждания, а необходим реквизит на завещанието. От този текст е ясно изискването първо на мястото за означаване на датата, а след това за подписа на завещателя. Въпреки това не е задължително датата да се намира преди подписа, което обаче в случая е така. Неоснователно е и второто възражение, свързано с неяснота на завещаното имущество. завещателката изрично е посочила, че завещава на дъщеря си  жилище с дворно място по нот.акт. № 141, т.ІІІ, дело 907/67 г. и е посочила границите на този имот. Така е несъмнена волята да бъде завещан точно определен имот.

Жалбата се явява частично основателна по отношение на оплакването свързано с непроизнасянето на съда по възражението за накърняване на запазената част на въззивниците. Безспорно е, че правото да се иска възстановяване запазена част е субективно преобразуващо право и може да се упражни чрез иск или чрез възражение. Възможността да се оспори завещателно разпореждане чрез възражение не е изрично посочена в закона, но е призната и утвърдена от съдебната практика, която е приела, че то е допустимо при предявен иск за делба. Такъв е и конкретния случай. Още в отговора на исковата молба двамата въззивници са заявили, че към момента на смъртта на майка им  запазените части на всеки един от тях –нейните деца и на техния баща и неин съпруг са били накърнени чрез завещателното разпореждане, поради което изрично са посочили какви квоти от правото на собственост претендират. Без съмнение правото да се иска намаляване на завещателното разпореждане има имуществен характер и то може да се предяви от наследниците на този, чиято част е накърнена, като това право е наследимо. Така независимо от обстоятелството, че бащата на въззивниците е починал те могат да поискат възстановяване и на неговата запазена част както и са сторили. Незаконосъобразно съдът е приел, че в случая не е направено изрично искане за намаляване на завещателното разпореждане, тъй като е безспорно и е ясно още в отговорите на исковата молба, а и от заявеното от процесуалния представител в съдебно заседание,  че се иска именно възстановяване на запазената част. Така в случая майката на страните по делото С.С. И., чрез саморъчно завещание от 29.11.2012 г. вписано в службата по вписвания с вх. № 5498/04.09.2014 г., т. ІІІ, вх.рег. № 5515/04.09.2014 г. е завещала на И.В. С. жилище с дворно място по нот.акт. № 141, т.ІІІ, дело 907/67 г. и е посочила границите на този имот.  Безспорно е също, че С.С. И. е починала на  28.05.2014 г. като нейни наследници са останали трите й деца – страните поделото, и нейният съпруг В. И., който е починал на 04.08.2014 г.  Имотът предмет на завещанието е бил с режим на СИО. Така завещателката е можела да извършва завещателно разпореждане с ½ ид.ч. от този имот. Съгласно правилата на чл.28 и чл.29 от ЗН разполагаемата част при преживял съпруг и три деца се равнява на 1/6 от наследството, или в случая майката е можела да извършва завещателно разпореждане относно 4.48 ид.ч. от имота, които тя е завещатала ищцата И.В. С..  Всеки от трите деца и преживялият съпруг получава от наследството по 5.48 ид.ч. Или ищцата И.В. С. по силата на завещателното разпореждане и на правото си на наследяване е станала собственик на 9.48 от имота. Преживелият съпруг – баща на страните по делото, е станал собственик на 29.48ид.ч. от процесния имот. След неговата смърт тримата наследници страни по делото получават от неговата част по 1/3. Така ищцата по делото И.В. С. се явява собственик на 14.36ид.ч. от имота, а двамата въззивници Д.В.Д. и С.В.И. са собственици всеки от тях на по 11.36ид.ч. от имота и така следва да бъдат определени квотите им от правото на собственост. С оглед на това като е определил други квоти от правото на собственост, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде изцяло отменено, както и следва да бъде отменено завещателното разпореждане накърняващо запазената част на двамата въззивници и техния баща и да бъдат възстановени тези части.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТМЕНЯ решение № 530/03.07.2015 г. по гр. д. №3919/2014 г. на Сливенския районен съд ИЗЦЯЛО, като вместо това

 

ПОСТАНОВЯВА :

 

НАМАЛЯВА на основание на чл. 30 ал.1 от ЗН завещателно разпореждане по саморъчно завещание от 29.11.2012 г., вписано в службата по Вписвания вх. № 5498/04.09.2014 г., т. ІІІ, двойно Вх.рег. № 5515/04.09.2014 г. извършено от С.С. И. в полза на И.В.И. – нейна дъщеря за собствеността на жилище с дворно място н.а.№ 141, т. ІІІ, дело №907/1967 г., сега поземлен имот с идентификатор 81387.501.240 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 1834/22.06.2007г. на изп.директор на АК без издадена заповед на изменение на КККР с адрес на ПИ с.Ч., ул.”Д. Ч.в” № * с площ 676 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско застрояване до 10м., с номер по предходен план 240 кв.27 парцел Девети, при посочени съседи ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор 81387.501.240.1 със ЗП от 60 кв.м. състояща се от 6 стаи, 2 коридора и сервизно помещение по три стаи и коридор на етаж, както и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 81387.501.240.2 с площ от 47 кв.м., с 15.48ид.ч.

ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на  С.В.И. ЕГН ********** ***, Д.В.Д. ЕГН ********** *** и В. И.И. ЕГН********** – починал на 04.08.2014 г., от наследството на  С.С. И. – починала на 28.05.2014 г., в размер на 15.48ид.ч. от  поземлен имот с идентификатор 81387.501.240 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 1834/22.06.2007г. на изп.директор на АК без издадена заповед на изменение на КККР с адрес на ПИ с.Ч., ул.”Д. Ч.в” № * с площ 676 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско застрояване до 10м., с номер по предходен план 240 кв.27 парцел Девети, при посочени съседи ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор 81387.501.240.1 със ЗП от 60 кв.м. състояща се от 6 стаи, 2 коридора и сервизно помещение по три стаи и коридор на етаж, както и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 81387.501.240.2 с площ от 47 кв.м.

ДОПУСКА съдебна делба, която ще се извърши между И.В. С. ЕГН ********** ***, Д.В.Д. ЕГН ********** *** и С.В.И. ЕГН ********** ***, относно поземлен имот с идентификатор 81387.501.240 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 1834/22.06.2007г. на изп.директор на АК без издадена заповед на изменение на КККР с адрес на ПИ С.Ч., ул.”Д.Ч.” №* с площ 676 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско застрояване до 10м., с номер по предходен план 240 кв.27 парцел Девети, при посочени съседи ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор 81387.501.240.1 със ЗП от 60 кв.м. състояща се от 6 стаи, 2 коридора и сервизно помещение по три стаи и коридор на етаж, както и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 81387.501.240.2 с площ от 47 кв.м., при съседи идентификатор №№ 81387.501.459, 81387.201.241, 81387.501.242, 81387.501.238. и 81387.501.390.

ОПРЕДЕЛЯ квотите от правото на собственост на съделителите, както следва:  На И.В. С. - 14.36ид.ч.; на Д.В.Д. – 11.36ид.ч.; на С.В.И. – 11.36ид.ч.

 

        

         Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: