Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

гр. Сливен, 07.10.2015 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:      

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.С. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря К., като разгледа докладваното от  младши съдия Нина Коритарова въз.гр. д.  № 420  по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. К.А. в качеството й на пълномощник на  Д. Н. С. против Решение № 98/09.06.2015 г. по гр.д.№ 6/2015 г. на  Районен съд- гр. Н.З., с което  се отхвърля предявения от Д. Н. С.,  ЕГН ********** *** против В.П.С., ЕГН ********** *** иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че апартамент № *, находящ се в гр. Н.З., Ж.К. „З.”, бл. *,  вх. *,  ет. *, състоящ се от стая, кухня със сервизно помещение със застроена площ от 37,62 кв.м., при граници: изток – външен зид, запад- стълбище, север – Р.Л., юг- К. И., отгоре – М.И., отдолу- мазета, ведно с избено помещение № * със застроена площ от 5,42 кв.м., при граници: изток – мазе на М.И., запад – мазе на И.. И., север- мазе на Х. Г.и юг- коридор,  заедно със съответните общи части на сградата и 1, 241 % идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, съставляваща парцел ІІІ-КСЖ в квартал 186 по регулационен план на гр. Н.З. е изключителна собственост на ищеца на основание пълна трансформация, като неоснователен.

Въззивната жалба е подадена от Д. Н. С.,  ЕГН ********** *** ищец в първоинстанционното производство чрез пълномощник адв. К.А. и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство обжалва посоченото решение изцяло, като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извода на  районният съд, че при постигнато споразумение по бракоразводно дело, което съдържа уговорката, че семейното жилище, което е в режим на СИО се предоставя на ищеца за ползване срещу заплащане на наемната цена е налице договорно съглашение, което обвързва страните и възпрепятства съда да установи друго. Излага аргументи свързани с обхвата и същността на съпружеската имуществена общност, като режим на имуществени отношения между съпрузите и предназначението на иска по чл. 23 СК като нейн коректив, позволяващ да се установи трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество. Обсъжда оборимата презумпцията за съвместния принос на съпрузите при възмездните придобивни основания, каквото било покупко-продажбата на недвижим имот по време на брака. Критерият за преобразуване на лично имущество по отношение на закупения по време на брака имот бил обективен  и се отнасял до характера на вложените в придобиването на имота средства. Твърди, че съпругът притежавал преобразуваното имущество могъл по всяко време на брака и след неговото прекратяване да предяви положителен установителен иск за признаване на личния характер на придобитото имущество и по този начин да го изключи от обхвата на съпружеската имуществена общност. Според въззивника обжалваното решение било постановено в противоречие с ТР № 5 от 29.12.2014 г. по т.д. № 5/2013 г. Посочва, че установяването на произхода на вложените средства би могло да се осъществи с всички допустими доказателствени средства. Първоинстанционният съд не бил обсъдил събраните по делото доказателства. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск, като му присъди сторените по делото съдебни и деловодни разноски и разноските за адвокатски хонорар. С въззивната жалба не са направени  доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от В.П.С., ЕГН ********** ***  – ответник  в първоинстанционното производство.

С отговора на въззивната жалба, подаден от ответницата в първоинстанционното производство В.П.С., ЕГН ********** ***, се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба. Въззиваемата намира постановеното първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и моли съда да го потвърди. Събраните доказателства са били правилно преценени от съда, а направените правни изводи са били законосъобразни. Посочва, че бракът й с ищеца бил сключен на 13.03.1999 г., а на 21.08.2000 г. двамата със общи средства били закупили процесния имот за сумата от 2300 лв. През 2014 г. бракът им бил прекратен със споразумение, с което ишецът бил признал наличието на съпружеска имуществена общност върху процесния имот, като също така били договорили с него и ползването на имота от ищеца срещу определена по размер наемна цена. Ищецът не бил успял да обори законовата презумпция за съвместния принос на съпрузите при придобиването на имота, като от показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели К., Й. и Г. не се установявало, че парите от върнатия заем са били вложени в закупуването на апартамента и че бащата на ищеца бил осъществил дарственото си намерение и дори и да се приеме, че го е бил осъществил, не се било установило дали е била вложена в закупуване на  процесния имот. Свидетелските показания по отношение на стойността на имота влизали в противоречие с нотариалния акт по делото, според който цената на осъществената сделка за покупко-продажба на имота била в размер на 2300 лв. Ищецът не бил провел пълно и главно доказване на твърдяната пълна трансформация на лични средства при закупуване на процесния имот. Моли да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

В с.з., въззивника, редовно призован, се явява лично и се представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК, адв. А., която поддържа подадената жалба и моли да бъде отменено първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за двете инстанции и представя списък с направените разноски по чл. 80 ГПК.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява лично и не се представлява от процесуален представител по закон или по пълномощие.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради това и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към нея.

Въззивният състав, обаче НЕ СПОДЕЛЯ  правните изводи на РС, които са необосновани и  не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Предявеният иск е по  чл. 23, ал. 1 СК, който урежда правната възможност от обхвата на СИО да се изключи изцяло или отчасти правото на собственост или друго ограничено вещно право по отношение на вещи, които са придобити по време на брака, но за придобиването им някой от съпрузите е вложил лични извън семейните средства, което обстоятелство изключва изцяло или отчасти приноса на другия съпруг. Съгласно чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са били придобити, като съвместният принос може да се изрази във влагане на средства и труд, в грижи за децата и в работа в домакинството - чл. 21, ал. 2 СК. От тази разпоредба следва, че основание за възникването на съпружеска имуществена общност (СИО) при възмездно придобиване на вещни права по време на брака е наличието на съвместен принос на двамата съпрузи при придобиването, който се предполага до доказване на противното (чл. 21, ал. 3 СК). Съвместният принос е изключен в хипотезите на чл. 22 и чл. 23 СК. Съгласно  чл. 23, ал. 1 СК лични са вещните права, придобити по време на брака с лично имущество по смисъла на чл. 22 СК (имущество, придобито преди или по време на брака по дарение, наследство или по реда на ГПК, като и ал. 2 и ал. 3 на чл. 22 СК, след изменението на чл. 23, ал. 1 СК с бр. 100 на ДВ от 2010 г.). Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна - чл. 23, ал. 2 СК. Признаването на пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот, в режим на СИО, съответно уважаването на иска по  чл. 23, ал. 1 или ал. 2 СК, е предпоставено от пълното и пряко доказване от претендиращия индивидуална собственост или личен дял бивш съпруг на следните правно-релевантни факти: 1) придобивна стойност на имота съобразно вида на възмездната сделка с вещноправен ефект; 2) размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот - изцяло или отчасти; 3) влагането им към момента на придобиване на имуществото. Тежестта на оборване на презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е изцяло на ищеца по иска за трансформация, който при условията на пълно и пряко доказване следва да установи влагането на твърдяните лични средства в придобиването на конкретната вещ. Въззивникът доказа при условията на пълно и главно доказване, че процесния апартамент, макар и придобит по време на брака е бил придобит изцяло с негово лично имущество, като успя посредством събраните в рамките на първоинстанционното производство гласни доказателствени средства, а именно свидетелски показания да обори презумпция за съвместния принос на двамата съпрузи по чл. 21, ал.3 СК.  Лично имущество по аргумент от противното на чл. 21, ал. 1 СК са и всички права придобити по време на брака, които не са вещни, каквито са и вземанията произтичащи от облигационни правоотношения. В случая безспорно от свидетелските показания на св. К. се установява, че  между него и въззивника е бил сключен неформален договор за заем, по силата на който той е върнал на въззивника сумата от 4000 лв. през 2000 г., която съставлява вземане по облигационното правоотношение, породено от договора за заем и се включва в понятието за лично имущество. Видно от свидетелските показания на св. Й. и св. Г. се установява, че бащата на въззивника е продал притежаваните от него крави, като е дарил получената сума единствено на сина си с цел последния да си закупи апартамент, като не се установи точния размер на дарената парична сума, която също съставлява лично имущество, тъй като самото дарение е едностранен и безвъзмезден договор, който в общия случай изключва съвместния принос на другия съпруг. От свидетелските показания се установява и факта на влагането на средствата, съставляващи лично имущество в закупуването на процесния апартамент.

 От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 36, том ІV, рег.№ 3473, дело № *64 от 21.08. 2000 г., които съставлява официален свидетелстващ документ и има материална доказателствена сила по отношение възприетите от нотариуса факти, какъвто факт е плащането на цената на недвижимия имот става ясно, че въззивникът е платил сумата от 2300 лв. на продавача на процесния апартамент. При всички случаи стойността на  лични средства, за които се твърди да са били вложени в закупуването на имота надхвърля придобивната стойност на имота по сделката за покупко-продажба на недвижим имот, което означава, че част от тези лични средства в размер на 2300 лв. е била вложена в закупуването на апартамента. Този факт, обаче не променя извода, че имотът е бил изцяло придобит със средства, съставляващи лично имущество на съпруга-въззивник и искът по чл. 23 СК, с който се претендира пълна трансформация следва да бъде уважен като основателен.

Решението в производството по чл. 330 ГПК, с което се уважава молбата за развод е съдебен правоохранителен акт, който съдържа два диспозитива, като с първия диспозитив се прекратява брака с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака и втори диспозитив, с който се възпроизвежда изцяло сключеното от съпрузите споразумение по чл. 49, ал. 4 СК. Съдебното решение, в частта, с която се утвръждава споразумението не се ползва със сила на пресъдено нещо, но има изпълнителна сила, като постановено по производство по спорна съдебна администрация. Разрешените със това споразумение въпроси могат да бъдат пререшавани при промяна на обстоятелствата, ако са свързани с положението на децата по смисъла на ал. 4 на чл. 51 СК. В СК е уредено минимално изискуемото съдържание на споразумението, като от него отпадат по новата уредба  въпросите относно имуществените отношения между страните. Това обаче не изключва възможността в него  да бъдат уредени и тези въпроси по изрично изразена воля от страните, каквато в случая не е налице. Споразумението има характера на един нехомогенен договор, като в частта регулираща отношенията на съпрузите има характера на спогодба, с която страните уреждат настоящ или евентуален спор помежду си. Отличава се от съдебната спогодба по специфичните изисквания към съдържанието си, които се проверяват дали са спазени от съда при утвръждаването му и се възпроизвежда в диспозитива на съдебното решение.

В процесното брачно споразумение са уредени въпросите относно ползване на семейното жилище като задължителен реквизит от минимално необходимото му съдържание, които не касаят имуществени отношения между страните. Уговорката, че съпругът-ищец в първоинстанционното производство ще ползва семейното жилище, което е в режим на съпружеска имуществена общност срещу което последния се задължава да изплаща на съпругата-ответница наемна цена в размер на 50 лв. за всеки месец, има за последица възникването на наемни правоотношения между страните, но няма установително действие по отношение на правото на собственост върху процесното жилище и не обвързва по никакъв начин съда да приеме, че то се намира в режим на съпружеска имуществена общност. Липсва изрично изразена воля от страните в тази насока и те не са предвидили брачното споразумение да урежда имуществени отношения между тях.

В този смисъл настоящият въззивен състав не споделя правните изводи на районния съд относно обвързващия договорен характер на брачното споразумение между страните по отношение на режима на съпружеската имуществена общоност върху процесния апартамент.

 

Така, щом правните изводи на двете инстанции не съвпадат, въззивният съд счита, че  са основателни оплакванията на въззивника, изложени във въззивната жалба и  въззивната жалба следва да бъде уважена. Атакуваното решение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

 С оглед изхода на делото и чл. 78 ГПК отговорността за сторените по делото разноски следва да се понесе от въззиваемата страна, която да се осъди да заплати на въззивника и ищец в първоинстанционното производство сумата от 553,48 лв., представляваща извършени разноски  в първата инстанция и сумата от 66,74 лв. държавна такса и сумата от 300 лв. адвокатски хонорар, съставляващи разноски във въззивната инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 98/09.06.2015 г. по гр.д.№ 6/2015 г. на  Районен съд- гр. Н.З. като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВМЕСТО ТОВА ПОСТНОВАВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 23 СК по отношение на В.П.С., ЕГН ********** ***, че Д. Н. С.,  ЕГН ********** ***  е изключителен собственик на апартамент № *, находящ се в гр. Н.З., Ж.К. „З.”, бл. *,  вх. *,  ет. *, състоящ се от стая, кухня със сервизно помещение със застроена площ от 37,62 кв.м., при граници: изток – външен зид, запад- стълбище, север – Р.Л., юг- К.И., отгоре - М.И., отдолу- мазета, ведно с избено помещение № * със застроена площ от 5,42 кв.м., при граници: изток – мазе на М.И., запад – мазе на И.И., север- мазе на Х.Г. и юг- коридор,  заедно със съответните общи части на сградата и 1, 241 % идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, съставляваща парцел ІІІ-КСЖ в квартал 186 по регулационен план на гр. Н.З., поради наличие на пълна трансформация на лични средства.

 ОСЪЖДА, В.П.С., ЕГН ********** ***  да заплати на Д. Н. С.,  ЕГН ********** *** сумата от 553,48 лв., представляваща извършени разноски  в първата инстанция и сумата от 66,74 лв. държавна такса и сумата от 300 лв. адвокатски хонорар, съставляващи разноски във въззивната инстанция .

 Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                             2.