Р Е Ш Е Н И Е

гр.Сливен, 07.10.2015 г.

В  И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тридесети септември, през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

МЛ.С.НИНА КОРИТАРОВА

При секретаря К., като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова в.гр.д. № 421 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. М.М., в качеството й на представител по пълномощие на Д.Б.П., ЕГН **********,*** 1-1. Обжалвано е Определение № 1504/06.07.2015 г.,  по гр.д. № 872 по описа на Сл.РС за 2012 г., с което първоинстанционния съд е допуснал поправка на допусната очевидна фактическа грешка /ОФГ / по постановеното Решение № 996/22.11.2012 г., като е допълнил решението в частта му относно разноските.

Във въззивната жалба, се твърди, че така постановеното определение за поправка на ОФГ е нищожно и се претендира въззивния съд да прогласи тази твърдяна нищожност. Посочва се, че първоинстанционния съд по въпроса за допускане на поправката на ОФГ е следвало да се произнесе с решение, а не с определение, което съдържа диспозитива на решение, с оглед разпоредбата на чл. 247, ал. 4 ГПК. Поради тази причина, счита, че обжалваното определение е нищожно и моли въззивния съд на основание чл. 270, ал.1 ГПК да прогласи тази нищожност. В случай, че въззивният съд не приеме, че обжалвания акт е нищожен се претендира да бъде отменен поради неспазване на процедурата по чл. 247, ал. 2 ГПК, тъй като първоинстанционният съд не бил изпълнил задължението си да съобщи на страните за исканата поправка и да даде указания за представяне на отговор в седмодневен срок.

По делото е депозиран отговор на въззивната жалба от П.К.П., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв. Д.П. ***. Въззиваемият счита, че обжалваното Определение № 1504/06.07.2015 г.,  по гр.д. № 872 по описа на Сл.РС за 2012г. е правилно, обосновано и законосъобразно. Излага съображения за неоснователност на възражението на въззивника за нищожност на постановения акт. Първоинстанционният съд бил допуснал поправка на ОФГ, тъй като установил, че в мотивите си към първоинстанционното решение се произнесъл относно отговорността за разноските, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на делото приел, че ищецът и въззивник в настоящото производство следвало да заплати на ответника и въззиваем сумата от 300 лв., съставляваща разноските в производството, по което било постановено първоинстанционното решение, чиято поправка е предмет на настоящото производство. Цитира практика на ВКС да се произнася с определения, когато се коригират допуснати ОФГ. Счита, че дори и да не е била спазена процедурата по чл. 247, ал. 2 ГПК това не било опорочило постановения съдебен акт само на това основание. Важното в случая била преценката на първоинстанционния съд, че била налице ОФГ, която въззивникът не оспорвал. Приема, че дори и да се отмени определението и да се спази процедурата по чл. 247, ал. 2 ГПК, то окончателния съдебен акт би бил същия. Моли въззивният съд да постанови решение, с което обжалваното определение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Страните са редовно призовавани в открито съдебно заседание.  Въззивникът  не се явява и не се представлява от процесуален представител по закон или пълномощие. Въззиваемата страна не се явява лично, представлява се от адв. Д.П., който моли да бъде потвърдено обжалваното определение.Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционния акт, поради което на основание чл. 272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Обжалваното определение е било съобщено на въззивника на  20.07.2015 г. Същото е било обжалвано в законоопределения двуседмичен срок на 31.07.2015 г.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната въззивна жалба е допустима с оглед подаването и в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съгласно разпоредбата на  чл. 247, ал. 1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Законодателят не е дал легално определение на понятието "очевидна фактическа грешка". В теорията е прието, че очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такива грешки може да са погрешно посочване от съда на имената на страните, погрешно пресметнати суми и т.н. Не представлява очевидна фактическа грешка и не може да бъде поправена по реда на  чл. 247, ал.1 от ГПК грешката, която съдът е допуснал при формирането на своята воля. В настоящия случай обаче, се констатира,  че е налице несъответствие между мотиви и диспозитив на решението, а не че има неправилно формиране воля на съда, поради допуснати грешки от негова страна при анализ на доказателствата и т.н. С оглед волята на страната, съдът следва да прецени единствено дали действително е имало противоречие между формираната воля на съда в неговите мотиви по решение № 996/21.11.2012 г. и диспозитива на решението, като в последния съдът не се е произнесъл по отговорността за разноските, но правилно в мотивите е приложил чл. 78, ал. 3 ГПК и е осъдил ищеца да заплати на ответника направените разноски по производството в размер на 300 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение. Няма разминаване между формираната воля на съда в мотивите му, и изразената му воля в диспозитива на решението по отношение на  въпроса за разноските. Въззивната жалба се явява неоснователна.

Обжалваното определение не е нищожно, тъй като от неговото съдържание става ясно, че това е съдебен акт, с който се постановява поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК, изготвено е в изискуемата писмена форма и подписано, съставено е от компетентния първоинстанционен съд, който е постановил решението, чиято поправка се допуска, като са спазени всички реквизити. Наименованието на съдебния акт не е определящо при преценката дали е нищожен или не и в този смисъл е константната съдебна практика на ВКС. В случая първоинстанционният съдебен акт, макар и озаглавен определение, има съдържанието и реквизитите на решение по смисъла на чл. 247 ГПК, като с него се допуска поправка на ОФГ в Решение № 996 от 22.11.2012 г., като след първия диспозитив се добавя втори осъдителен диспозитив относно отговорността за разноските, като изрично се постановява, че „настоящото решение представлява неразделна част от Решение № 996 от 22.11.2012 г. по гр.д. № 872/2012 на Сл.РС”.

По отношение твърденията на въззивника, че не е била спазена процедурата, предвидена в чл. 247, ал. 2 ГПК, а именно, че съдът не е съобщил на страните за поисканата поправка с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок въззивният съд счита, че в случая поправката на ОФГ е станала по инициатива на районния съд, а не по искане на някоя от страните и с оглед на това ал. 2 на чл. 247 ГПК се явява неприложима, тъй като в нея се имат предвид единствено случаите на поискана поправка. Съобщаването означава връчването на молбата за поправка, изхождаща от една от страните на другата страна и не се отнася за случаите, когато поправката се извършва по инициатива на съда. Не е налице нарушение на съдопроизводствените правила, което да обуслови отмяната на първоинстанционния съдебен акт. Дори и да се приеме противното и  да се отмени определението, като се върне делото на районния съд и да се спази процедурата по чл. 247, ал. 2 ГПК, то окончателния съдебен акт би бил същия, тъй като обективно е налице ОФГ, изразяваща се в пропуск на съда да се произнесе с осъдителен диспозитив досежно отговорността за разноските след като в мотивите на решението си ясно е формирал воля относно приложението на чл. 78, ал. 3 ГПК.

На основание  чл. 247, ал. 4 ГПК решението за поправка може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, чиято поправка се иска. Решението за поправка, заедно с поправеното решение, представляват едно цяло, поради което необжалваемостта на поправеното решение води до необжалваемост и на решението за поправка на очевидна фактическа грешка. Предвид гореизложеното, съдът следва да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. По тези съображения, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1504/06.07.2015 г.,  по гр.д. № 872 по описа на Сл.РС за 2012 г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението не подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.