Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

гр. Сливен, 07.10.2015 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:      

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.С. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря К., като разгледа докладваното от  младши съдия Нина Коритарова въз.гр. д.  № 425  по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив против Решение № 571/20.07.2015г. по гр.д.№ 662/2015г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, че С.И.П., ЕГН **********, с адрес *** не дължи сумата от 539, 65 лв., представляваща сума за  допълнително начислена електроенергия за периода от 15.04.2014г. до 14.07.2014г., обективирана във фактура № 1126365646 и на ищеца са присъдени разноски по делото в размер на 350 лв.

В жалбата си въззивникът – ответник в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи – на закона. Съдът изтълкувал превратно доказателствата по делото. Посочва, че едностранната корекция на сметката е извършена по реда на ПИКЕЕ, които са с ранг на подзаконов нормативен акт, а не на плоскостта на договор при общи условия. С новите ПИКЕЕ е въведена нова правна уредба на обществените отношения по повод техническите проверки на СТИ и е налице правно основание за извършване на въпросната корекция. Твърди, че всички процедури по съставянето на документите са спазени. Посочва, че не е нужно да бъде налице единствено безспорно доказан нерегламентиран достъп до СТИ, за да се приложи нормативната уредба, допускаща корекция на сметки. Посочва, че с новите ПИКЕЕ в сила от 12.11.2013г. е установена нормативна уредба относно корекциите на неизмерените количества електрическа енергия, а договорните отношения с крайния потребител обхващат единствено доставката на електрическа енергия, която районният съд бил мълчаливо суспендирал . Счита, че е неприложим принципа „без вина няма отговорност“, тъй като той касае неизпълнение на договорно задължение, каквото в случая не се твърди от негова страна. Напротив в случая била налице извъндоговорна отговорност, за която важала презумпцията за вината по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която не била оборена. Въззивното дружество не твърдяло неизпълнение на договорно задължение от страна на въззиваемия. Законодателят не е предвидил като предпоставка за едностранната корекция установяването и доказването на вина било на потребителя, било на трето лице. Неправилен бил извода на районния съд, че разпоредбите на ПИКЕЕ не изключвали вината на потребителя, напротив – било точно обратното. Налице е констатирано неправилно отчитане на СТИ и прилагане на правната уредба, регламентираща това неправилно отчитане. Новите ПИКЕЕ въвеждали обективна отговорност на потребителя в случаите на неправилно и неточно отчитане на средството за търговско измерване на принципа „комуто ползите, нему и тежестите”. Служителите на ЕВН ЕР са съставили констативен протокол в присъствието на клиента ищец съответствие с изискванията на чл. 47, ал. 2 ПИКЕЕ. Невъзпрепятстван достъп до СТИ имали само представители на ищеца, тъй като то било монтирано в помещението на ищеца, който бил длъжен да съхранява и пази повереното му чуждо имущество с грижата на добрия стопанин и следвало да се приложат чл. 250, ал. 2 и чл. 253, ал. 2 ЗЗД. Ищецът се явявал пазач на чужда на вещ и имал задълженията на влогоприемателя по договора за влог и в неговата сфера следвало да настъпят последиците от повреждането на вещта и отговорността за ползването на неизмерената ел. енергия. Достъпът на служители на ЕВН ЕР до електромера не бил могъл да се осъществи без съдействието на ищеца. Цитира се разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ЗЕ, според която въззивника приема, че се допуска при определени условия СТИ да е монтирано в имота на потребителя независимо, че е собственост на ЕВН ЕР. Потребителят се бил явявал ползвател на СТИ по смисъла на чл. 44 от Закона за измерванията и имал съответните задължения по експлоатацията на уреда, които съответствали на задълженията на абоната по ПИКЕЕ.

Посочва, че има валидно правно основание да извърши корекцията на сметката, което извежда от разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 48, ал. 1, т. 1 б. „а”  и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, както и с оглед на цитирана съдебна практика по чл. 290 ГПК, съобразена с новата нормативна уредба. Позовава се по-конкретно на Решение № 38 от 15.05.2014 г. на ВКС по т.д. № 5/2013, което тълкува в смисъл, че при доказан факт на неточно отчитане от страна на СТИ на ищеца в негова тежест било да докаже, че това неотчитане не се дължи на виновно поведение от негова страна, като това не било направено по делото и на Решение № 111 от 17.07.2015 г.на ВКС по т.д. № 1650/2014,  І Т.О.,  Т.К.

Приема, че ЗЕ и издадените въз основа на него ПИКЕЕ, създават специална уредба, която дерогира приложението на ЗЗД, който в случая бил общ закон.

Въззивното дружество намира, че е безспорно доказано наличие на нерегламентирана външна намеса върху средството за търговско измерване, резултат от която е отчитане на по-малко от реално консумираната ел.енергия, както и че корекцията на сметката на потребителя е изчислена правилно, съобразно ПИКЕЕ. От въззивния съд иска отмяна на атакуваното решение на СлРС и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения иск. Претендират се разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

            С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

С оглед изложеното, въззивникът моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови ново, с което да отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения отрицателен установителен иск. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна не е подала писмен отговор. В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

 В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва жалбата като неоснователна, поддържа отговора си. Заявява, че счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли въззивния съд да го потвърди. Не претендира разноски за въззивната инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предявен е отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на ответното дружество. Така ищецът отрича претендираното от ответника материално право и върху последния лежи задължението при условията на пълно и пряко доказване да докаже съществуването му. Доказателствената тежест върху ищеца касае единствено фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е най-напред ответникът да установи  факта, от който произтича претендираното от него вземане, едва след което ищецът  следва да установи възраженията си за неговата недължимост.

Не се спори, че ищецът е  потребител на електрическа енергия по смисъла на чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, и че процесната сума, оспорена от него, е начислена като корекция на сметката. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената ел.енергия.

В случая са приложими правилата за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/, приети от ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013г. /обн. ДВ бр.98/12.11.2013г./ на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.

Същевременно разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6, б.”а” ЗЕ, сочи, че крайният снабдител продава ел.енергия при публично известни условия, които задължително съдържат реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена ел.енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ. Такива публично известни условия се явяват Общите условия на двете енергийни дружества.

Съгласно чл.45, ал.1 ПИКЕЕ, когато при проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата, съгласно наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и не е известно кога се е появила установената грешка, отчетеното количество ел.енергия се определя съгласно процедура, предвидена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ  ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Така  разпоредбите на чл.48, чл.49 и чл.50 ПИКЕЕ предписват отделните случаи на неизмерване, неправилно или неточно измерване на ел.енергия и начина на изчисление при извършване корекция на сметката на съответния абонат-потребител на ел.енергия, а чл.47 ПИКЕЕ регламентира процедурата за извършване на проверка на СТИ.

Неоснователни са доводите на въззивника-ответник, че в ЗЕ и ПИКЕЕ законодателят е предвидил обективна безвиновна отговорност за потребителя. Корекцията на сметка за потребена ел.енергия се извършва в полза на крайния снабдител, в случаите на неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ;

Неправомерното присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ, които са собственост на енергоснабдителното дружество са деяния, извършени чрез действия от субект, при това напълно съзнателно и са нарушаващи забраните, въведени в чл.53, ал.1 ПИКЕЕ и чл.53 ОУ на ЕВН ЕР. Коригирането на сметката на потребител за вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане, дължащо се на неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Необходимо е да се докаже, че именно конкретният потребител е нарушил договорните си задължения – да се въздържа от определени действия /като ги е извършил/ - и така е станал причина за неточното измерване на електрическата енергия. Ако това е извършено от друго лице, действието не може да се счете за договорно неизпълнение на потребителя и в тежест на ответника е да докаже, че неточното отчитане е поради причини, за които потребителят отговаря.

Тук следва да се посочи, че съдът не споделя виждането на въззивника, че разпоредбите на ЗЗД са неприложими, приложим е ПИКЕЕ, а един „подзаконов нормативен акт, приет за прилагането на специален закон не е договор“. ПИКЕЕ и ОУ на дружеството представляват подробно описание на правата и задълженията както на доставчика, така и на потребителя и регламентират изпълнението и отговорностите им. Те обвързват и двете страни и независимо, че първите са приети с подзаконов нормативен акт, те обвързват потребителите на ел.енергия, защото стават неразделна част от договора за доставка. Несъстоятелно е да се приеме виждането на въззивника, който изключва договорния характер на отношенията между него и ищцовата страна. Те не могат да бъдат квалифицирани нито като административни, нито са поставени на властническо-субординационен принцип, нито почиват на недоговорни основания – неоснователно обогатяване или деликт. Без всякакво съмнение връзката между страните е облигационна и нейният източник е договор, в който правилата на ПИКЕЕ /респ. – ОУ/, се считат имплементирани. Така те обвързват с еднаква сила и двете страни, а между тях не може да съществува друго, освен отношение на равнопоставеност между гражданскоправни субекти. Несъмнено е и, че при това положение, при непълнота, приложение намират общите принципи, залегнали в ЗЗД.

Така, в качеството му на страна по договорите за пренос и продажба на ел.енергия потребителят е обвързан от ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕР, но нито те, нито ПИКЕЕ могат да обосноват правото да се коригира потребителската му сметка, доколкото не е установено неточното отчитане и измерване на доставената ел.енергия да се дължи на виновно неизпълнение на договорните му задължения.

Единствената възможност за дружеството да преизчисли количеството ел.енергия без да се установява виновно неизпълнение на задълженията на потребителя, е при наличието на първата хипотеза на чл. 47 ал. 5 от ПИКЕЕ - когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните – тоест – когато самото измервателно средство е негодно, или –при хипотезата на чл. 45 ал. 1 от ПИКЕЕ – когато се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка. В последния случай количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от ПИКЕЕ.

На последно място следва да се посочи и това, че както когато не е налице доказана нерегламентирана намеса от страна на потребителя /какъвто е настоящият случай/, така и при обективно неточно отчитане поради неизправност /пълна или частична/ на СТИ, щом не е посочен точният период, не може да се отчете реално консумираната енергия, и едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период е неприемливо, тъй като допуска доставчикът да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Посоченият във фактурата, изпратена до потребителя, “отчетен период” е произволно определен, без да има яснота как точно и на базата на какви данни, е формиран. В този смисъл настоящият въззивен състав счита, че клаузата на чл. 48 от ПИКЕЕ, която регламентира едностранното коригиране на сметките от доставчика за минало време без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, е неравноправна, тъй като създава в ущърб на клиента значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Тя нарушава основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Така тази клауза противоречи и на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, разписваща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в същата норма. Тъй като не може нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират  разпоредби на закон или да се нарушават конституционни принципи, посочената клауза е нищожна и не обвързва с дейстнвието си страните, съответно – съда  - с приложението й. Поради това ответникът не може да коригира post factum потребителската сметка, щом не е определен точен период и не е отчетена реално консумираната електрическа енергия, и щом не е доказано неточното отчитане и измерване на доставената електроенергия да се дължи на виновно неизпълнение на произтичащите от договора задължения на ищеца.

За пълнота може да се отбележи, че представения констативен протокол от 14.07.2014 г. е съставен по реда и да приобретава формата и реквизитите, разписани в разпоредбата на чл. 47 ал. 1, 2, 3 и 4 от ПИКЕЕ - при извършване на проверки по реда на чл.43 и 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа.  В случая проверката на СТИ е била извършена в присъствието на клиента и констативния протокол е бил подписан от него.

Заключението на допуснатата от СлРС съдебно техническа експертиза е, че неправилното отчитане на потребената електрическата енергия от СТИ не се дължи на външно неправомерно въздействие върху СТИ, а на повреда на същото, изразяваща се в дефектиране на напреженова бобина в резултат на подавано повишено напрежение от ел. мрежата към електромера и стареене на изолацията на проводника, от който е направена бобината, в следствие на продължителна експлоатация. Също така от съдебно-техническата експертиза се установява, че точният момент, от който е започвал електромерът да не отчита количеството потребена ел. енергия не би могъл да бъде установен, като електромерът е следвало да премине през последваща проверка през 2012 г. От дата на производството и монтирането на СТИ през 2006 г. върху него не е бил осъществен последващ метрологичен контрол, като такъв е следвало да бъде извършен през 2012 г. Безспорно се установява, че ответното дружество не е изпълнило собствените си задължения, а именно подало е повишено напрежение към електромера и не е извършило последващ метрологичен контрол върху него. Тези задължения са  предвидени в чл. 17, т. 2 ПИКЕЕ, според която разпоредба в зависимост от нивото на напрежение и предоставената мощност измервателната система включва електромери – търговски, контролни и за техническо измерване и чл. 18, т. 2 ПИКЕЕ, според който СТИ следва да имат стойности на технически и метрологични характеристики, в съответствие с изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване, Наредба № 3 от 2004 г. за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии. Поддръжката на електропреносната мрежа се осъществява от ЕВН ЕР, което е следвало да извърши през 2012 г. последващ метрологичен контрол върху процесния електромер и след като установи наличието на изгоряла напреженова бобина да подмени СТИ с ново и изправно СТИ. Абонатът няма задължение да следи изправността на СТИ, предвидено в Закона за енергетиката, Общите условия на ЕВН ЕР или в ПИКЕЕ и съответно е лишен от възможност да подмени по своя инициатива СТИ. В случая е неприложима правната уредба на договора за влог по смисъла на чл.250 и сл. ЗЗД.

С оглед на гореизложеното въззивният съд също приема, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата, предмет на предявения по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК отрицателен установителен иск, и той следва да бъде уважен. Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени.

Ръководен от гореизложеното съдът

Р     Е     Ш     И  : 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение № 571/20.07.2015г. по гр.д.№ 662/2015г. на Сливенски районен съд.

  Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ. 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.