Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №221

 

гр. Сливен, 25.09.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

                                                                

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №427 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №573/20.07.2015г. по гр.д.№4053/2014г. на Сливенски районен съд, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед №РД-18-502 от 19.09.2014г. на Началника на Регионален инспекторат по образованието – гр. Сливен, с която на ищеца Д.К.Д. в качеството му на Директор на СОУ „П.К.Яворов“, гр.Сливен е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, отхвърлено е искането на ответния РИО – Сливен за присъждане на разноски и същият е осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 50лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство Регионален инспекторат по образованието – гр. Сливен чрез пълномощника адв.А., като с нея се атакува решението на първоинстанционния съд изцяло.

В жалбата си въззивникът твърди, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. На първо място посочва, че изложените в мотивите съображения относно началния момент на откриване на нарушението и съответно извода за преклудиране на възможността за налагане на дисциплинарно наказание поради изтичане на 2-месечния преклузивен срок са неправилни. Счита, че датата на откриване на нарушението е датата, на която наказващия орган е узнал за нарушението, което е установено чрез съставения констативен протокол, входиран в РИО на 25.07.2014г., т.е. срокът изтича на 25.09.2014г., евентуално срока тече от датата на съставяне на протокола – 23.07.2014г. и изтича на 23.09.2014г. Излага подробни съображения относно начина на определяне на началния момент, от който 2-месечния срок по чл.194 от КТ започва да тече. Посочва, че срокът не тече през времето, в което работника е в законоустановен отпуск и във връзка с това прави твърдение за ползването на такъв от ищеца през процесния период. На следващо място намира за неправилни изводите на районния съд относно наличието на нарушения и тяхната тежест, т.е. относно съществото на спора.  Излага подробни съображения и посочва отделните извършени нарушения на трудовата дисциплина от ищеца, като счита нарушенията за съществени, засягащи правата на учениците и обуславящи налагане на въпросното дисциплинарно наказание. Намира обжалваната заповед за правилна и законосъобразна. С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С определение от 09.09.2015г. въззивният съд не е допуснал събиране на допълнителни доказателства във въззивното производство.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от другата страна – Д.К.Д..

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С подадения в срок отговор на въззивната жалба, въззиваемият Д.Д. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира решението на СлРС за правилно и законосъобразно. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди атакуваното първоинстанционно решение. Излага подробни съображения относно твърдяните нарушения на трудовата дисциплина и посочва, че същите са маловажни и несъществени, като подробно ги описва и коментира. Посочва, че дадените от началника на РИО предписания от 25.07.2014г. във връзка с констативния протокол са изпълнени от него, което било констатирано от извършена от инспектората в последствие проверка.

В с.з., въззивникът РИО - Сливен, редовно призован, се представлява от представител по пълномощие адв.А., която поддържа въззивната жалба на подробно изложените в нея основания и моли съда да я уважи. Посочва, че допуснатите нарушения не са маловажни, а са и многобройни, а наложеното наказание е най-ниското. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. за въззиваемият Д.Д., редовно призован, се явява лично, като оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор. Намира първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и справедливо и моли съда да го потвърди. Посочва, че допуснатите грешки са маловажни, не са нарушили интереса и не са причинили вреда на никой ученик или длъжностно лице, като са от тези, допустими по време на работа.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че решението е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявен от Д.К.Д. против Регионален инспекторат по образованието – гр. Сливен иск за отмяна на наложено със №РД-18-502 от 19.09.2014г. на Началника на РИО – гр. Сливен, дисциплинарно наказание „Забележка“, с правно основание чл.357, ал.1, вр. с чл.187 и чл.188, т.1 от КТ.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищцата накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

По делото не се спори, че страните са в трудово правоотношение помежду си.

Работодателят – ответник в първоинстанционното производство и въззивник в настоящото следва да установи по пътя на пълното и пряко доказване с безспорни и годни доказателства законосъобразността на процесната заповед, с която е наложил на работника – ищец дисциплинарно наказание.

Дисциплинарните наказания се налагат и дисциплинарната отговорност се реализира, като се следва едно определено дисциплинарно производство. То обхваща четири основни въпроса: установяване на факта на нарушението на трудовата дисциплина; определяне на вида на дисциплинарното наказание; издаване на заповед за дисциплинарно наказание и връчване на тази заповед на лицето, извършило нарушението. Установяването на факта на нарушението се извършва от работодателя – установява извършването на определено по фактическия си състав нарушение на трудовата дисциплина, извършено от работника, като е длъжен да събере необходимите за това доказателства, които го потвърждават. В тази фаза от развитието на дисциплинарното производство, съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. В случая от ищеца са поискани и той е дал писмени обяснения.

На първо място съдът следва да извърши служебно проверка относно спазването на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ, като следва да се отбележи, че въззивният съд не споделя извода на районния съд относно преклудиране правото на работодателя – ответник да наложи дисциплинарно наказание, т.е. не споделя изложените в решението съображения относно началния момент на срока по чл.194, ал.1, предл. първо от КТ. В тази насока са основателни възраженията на въззивника. Според въззивния съд, при налагане на атакуваното дисциплинарно наказание е спазен 2-месечния срок от откриване на нарушението. Съгласно установената съдебна практика, в т.ч. задължителната такава на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, "откриване на нарушението", по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение.

В настоящия случай, с оглед събраните по делото писмени доказателства, въззивният съд приема, че дисциплинарнонаказващият орган е уведомен за извършените нарушения на 25.07.2014 г., на която дата е депозиран в РИО – Сливен изготвения констативен протокол №КМД-03-108/23.07.2014г., съдържащ резултатите от проведената текуща проверка в СОУ „П.К.Яворов“, гр.Сливен. Едва от този момент субекта на дисциплинарната власт е узнал за нарушенията, извършени от ищеца с всички индивидуализиращи ги белези. Съдът не споделя становището на районния съд, че узнаването е още от момента на извършване на проверката, тъй като тя е извършена не от Началника на РИО – Сливен в това му качество, а от нарочна комисия, независимо, че членовете й са служители на РИО. Всички констатации, установени в хода на проверката са намерили ясен, обобщен и окончателен израз в констативния протокол, като отделните установени пропуски, нарушения и т.н. в хода на проверката са анализирани и обобщени и едва в протокола намират външен израз и стават достояние на субекта на дисциплинарната власт – началника на РИО – Сливен. Необосновано е да се приема, че последния е узнал за нарушенията, допуснати от ищеца в хода на самата проверка и чрез лицата, които я извършват. Нарушенията, респ. пропуските добиват пълна индивидуализация едва в окончателния констативен протокол и момента на представянето му на субекта на дисциплинарната власт – 25.07.2014г. е началният момент, от който започва да тече двумесечния преклузивен срок за евентуално ангажиране на дисциплинарната отговорност на извършилият нарушенията субект. С издаването на обжалваната заповед на 19.09.2014г. този срок е спазен.

С оглед този извод, съдът няма да разглежда въпроса дали срока е прекъснат с ползването на платен годишен отпуск от страна на ищеца през този период, който от една страна е въведен едва с въззивната жалба, а от друга страна е неподкрепен с доказателства, т.к. поради настъпила преклузия представените в тази насока с въззивната жалба доказателства не са допуснати и приети във въззивното производство. 

На следващо място съдът споделя извода на районния съд при проверката по чл.195 от КТ, че процесната заповед отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, като в нея са посочени нарушителят, нарушението, дата на извършването му, наказанието и законния текст, въз основа на който същото е наложено, като в заповедта са изложени и мотиви защо работодателят приема, че е налице нарушение на трудовата дисциплина и защо следва да наложи наказание на лицето.

Във връзка с връчването на заповедта следва да се отбележи, че същата безспорно е връчена на наказания служител /представена е от самия ищеца/, видно от нея при отказ, но не е отбелязана датата на връчването, което е безспорно пропуск на наказващия орган.

Съдът пристъпи към изследване на другите обстоятелства, които следва да се установят в производството - налице ли е нарушение на трудовата дисциплина, извършено ли е виновно от работника, правилно ли е определен вида на наложеното наказание съобразно критериите, визирани чл.189, ал.1 от КТ. В тази насока въззивният състав СПОДЕЛЯ НАПЪЛНО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд по СЪЩЕСТВОТО НА СПОРА относно тежестта на нарушенията, необуславяща налагане на дисциплинарно наказание. В тази насока възраженията, изложени във въззивната жалба са неоснователни.

Безспорно, ищецът още с дадените пред наказващия орган обяснения е признал, че е допуснал посочените в констативния протокол пропуски. Видно от събраните по делото доказателства, ищецът незабавно е предприел и съответните действия за отстраняването им, като е изискал обяснения от лицата, които на практика са извършили отделни нарушения при съставянето и воденето на училищната документация; извършил е надлежен инструктаж за воденето на задължителната училищна документация на съответните длъжностни лица; утвърдил е правила за издаване на документи; утвърдил е план за контролната дейност през съответната учебна година и др.под. Следователно налице е незабавно отреагиране и корегиране на констатираните при проверката пропуски. Следва да се има предвид и че самите пропуски касаят неизвършени лично от ищеца деяния, а пропуски от негова страна при осъществяване на административния контрол върху училищната дейност и в частност воденето на училищната документация и издаването на съответните документи при завършване на учебния курс. Съдът отчита значителния обем документация, която се води в учебното заведение и в издаваните във връзка с това документи и трудностите, дори практическата невъзможност, немислимост един човек, било то и директора, да обхване цялостния и пълен контрол на огромния документооборот в учебното заведение. Анализирайки подробно и поотделно всички посочени в атакуваната заповед нарушения, съдът споделя изцяло извода, че те не представляват толкова съществени и тежки нарушения на трудовата дисциплина, които да обусловят налагане на дисциплинарно наказание, дори и най-лекото. При решението на дисциплинарнонаказващия орган дали да наложи дисциплинарно наказание следва да се държи сметка не само за факта за извършени нарушения, но и за техния характер, причината за извършването им /коментираната по-горе от съда обемност на документите, за които ищеца следва да следи и контролира/, тежестта им, обстоятелствата при които са извършени и за поведението на наказания, т.е. за неговото отношение към извършеното. В случая, такава преценка според съда не е направена от наказващия орган. Следва да се вземе предвид и факта, че от така описаните в заповедта нарушения не следват вреди нито за учебното заведение, нито за учениците, тъй като допуснатите по отношение на тях грешки са чисто технически и безспорно отстраними.

Освен това съдът намира, че виновно поведение при извършване на посочените нарушения от страна на наказания служител – ищеца, няма. Вината е съществен елемент на нарушението на трудовата дисциплина, без вина при неизпълнението на трудовите задължения няма нарушение на трудовата дисциплина и основание за налагане на дисциплинарна отговорност. В случая липсва виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца.

Преценявайки всички горепосочени обстоятелства, анализирайки нарушенията, отношението на ищеца спрямо тях, предприетите от него незабавно мерки за отстраняване на пропуските в осъществявания от него контрол и недопускане на други подобни, съдът намира, че за въпросните нарушения не следва да се налага дисциплинарно наказание.

С оглед всичко гореизложено, съдът намира наложеното дисциплинарно наказание „забележка“ за незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, заедно с атакуваната заповед.

С оглед изложеното, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на процеса, районният съд правилно е отхвърлил претенцията на ответника за разноски и го е осъдил да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса /чл.78, ал.6 от ГПК/. 

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивника и той следва да понесе своите така, както са направени. Въззиваемият не е претендирал и не е доказал разноски пред настоящата инстанция и съдът не следва да се произнася в тази насока.

Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2, т.3 от ГПК, изм. ДВ, бр.50/03.07.2015г.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №573/20.07.2015г., постановено по гр.д.№4053/2014г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                           

                       

                                                                                 2.