Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

гр. Сливен, 02.10.2015г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 Мл.с. САВА  ШИШЕНКОВ   

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  429   по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 498/24.06.2015 г. по гр.д. №489/2014 г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от З.А.А. ЕГН ********** – действащ лично и със съгласието на майка си В.П.А. ЕГН ********** ***, против „Българска телекомуникационна компания” ЕАД – ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц. ш.” № * иск с правно основание чл.50 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4000.00 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане от вещ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.12.2014 г. до окончателното изплащане, като неоснователно.

Подадена е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, в която се сочи че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.  На първо място се сочи, че правната квалификация се определя от съда, а посочената от страната не е задължителна. Така в случая съдът като е дал неправилна правна квалификация е допуснал нарушение. На второ място съдът не се е произнесъл по действително предявен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД извлечен и определен от страните по спора чрез предмета на делото и обхвата на търсената от ищеца защита.  Съдът е следвало да разреши спора съобразно действителната правна квалификация на предявения иск след като обсъди всички релевантни за спора факти. Неправилната правна квалификация е резултат от неправилно приложение на материалния закон, което съставлява основание за отмяна на решението и за решаване на спора по същество. Поради това се иска въззивният съд да квалифицира правното основание на предявения иск, да прецени допустимостта на обжалваното решение и да реши спора по същество, като постанови решение, с което изцяло отмени първоинстанционното и вместо това постанови друго, с което да уважи претенцията.

В срока по чл.263 от ГПК не е е постъпил писмен отговор на тази жалба.

В жалбата не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата страна не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, В МНОЗИНСТВОТО СИ, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

         На първо място по отношение на оплакването, касаещо неправилното приложение на материалноправната разпоредба на чл. 50 от ЗЗД, без да е налице фактическия състав на тази норма, която съдът е определил като основание на иска, вследствие на допуснато от него изменение, въззивният съд счита следното:

         По начало съдът не е обвързан от правната квалификация, посочена от ищеца, нито дори от правното основание, което той е избрал да назове, ако то не отговаря на изложените твърдения. Правното основание на един иск се извлича не само от петитума, а и от съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба, описваща характера на правото и по какъв начин то е засегнато. Доколкото тя е пълна и ясна – съдът сам определя коя точно е правната хипотеза, в която се вмества спорното правоотношение, а оттам – дава и конкретната правна квалификация на иска. Накратко - определянето на правното основание е дейност на съда, която се извършва въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и с оглед заявеното искане.

         В случая, от изложените от ищеца в исковата молба факти, е видно, че се касае за обективно кумулативно съединени претенции за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45 от ЗЗД. Това е била първоначално номинираната и от ищеца правна квалификация – по чл.45 от ЗЗД, общия състав на непозволено увреждане,, която настоящият състав счита за вярна. В действителност не е налице изменение на основанието на исковете, въпреки държаното от първоинстанционния съд определение в о.с.з., това представлява само даване на друга правна квалификация – по чл. 50 от ЗЗД, на предявените искове, тъй като всъщност, ищецът не е посочил ново, различно основание на претенциите си от вече заявеното в исковата молба. Тоест – неговото изявление се състои единствено в посочване на приложимата, според него, правна норма, при същите обстоятелства и на същите фактически твърдения, изложени в исковата молба.

         Поради това няма пречка въззивният съд да даде, въз основа на тези факти, вярната правна квалификация на претенциите, за които счита, че се основават на посочените разпоредби – чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД, тъй като този извод се налага безусловно от фактологията, описана от ищеца. Тъй като порокът, свързан с даването от  страна на РС на неправилна правна квалификация на исковете, с които е сезиран съдът – чл. 50 от ЗЗД, е отстраним във въззивната фаза на производството, и доколкото са събрани доказателствата, относими към тези въпроси, които са от значение за правилното решаване на спора, въззивният съд следва сам да се произнесе по съществото му. Фактическите обстоятелства, които подлежат на изясняване както относно претенциите по чл. 50 от ЗЗД, така и относно тези по чл. 49 от ЗЗД, са по принцип идентични, тъй като в основата си двете имат един и същ облигационен източник – деликт, и правнозначимите факти са идентични и напълно изяснени.

         Също така този въззивен състав счита, че по начало хипотезата на така посочената приложима правна норма намира проявление в установената по безспорен начин фактическа обстановка, която е следната:

         На 09.12.2014 г., след 19.00 ч., ищецът З.А. е отивал на тренировка по бойни изкуства в школа, която се намира в кв. „Дружба” в гр. Сливен. Пътувал е с автобус и е слязъл на спирка в кв. „Дружба”. След слизането е пресякъл пътното платно и се е насочил към друга автобусна спирка, за да изхвърли използвания автобусен билет. След няколко крачки е пропаднал в отвора на шахта и в последния момент е успал да се задържи на ръцете си върху асфалта. Почувствал е болки в краката си, но въпреки уплахата е опитал да се набере на ръце, за да излезе, като първоначално не е успял. На около не имало хора, които да му помогнат. Положил е усилие и е успял да изпълзи на асфалта. С мобилния си телефон е звъннал на тел. 112 и е пристигнала линейка, която го е завела в спешното отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински” – Сливен. В болницата са констатирали охлузвания по краката,която са били обработени с медикаменти и превързани. Направени са рентгенови изследвания, но не са били констатирани счупвания е и бил насочен за лечение към личния си лекар.  Болките са продължили и през следващите дни, а раните бавно са заздравели, но ищецът е изпитвал силен стрес, което е нарушило психическото му състояние, пречело му е на нормалния сън. Това психическо състояние е продължило между два и три месеца, а поради физическите травми е отсъствал от тренировките. Установено е, че шахтата се стопанисва от „Българска телекомуникационна компания” /БТК/ АД със седалище и адрес на управление гр. София, поради което на 09.12.2014 г. на свидетеля Х.Ч., който работи в „БТК” на длъжност „ръководител на кабелна група” се е обадил дежурния от Гражданска защита при община Сливен и му е съобщил, че в кв. „Дружба” на няколко места има шахти без капаци и той е посетил местата,като е констатирал, че в близост до бившия магазин „Билла” в кв. „Дружба” е имало шахта на БТК със счупен капак, намираща се в близост до автобусната спирта. На тази шахта е бил подменен капака.

         На 13.12.2014г. на ищеца е издадено медицинско удостоверение от съдебен лекар, с което е установена травма в следствие попадане в необезопасена шахта, при което А. е получил широко охлузване и кръвонасядане в областта на предната повърхност на средната част на лявото бедро и охлузна рана в областта на предната повърхност на долния крайна дясната подбедрица с болезнен травматичен отток натъканите и по този повод е бил прегледан по спешност. Тези увреждания са получени в следствие действието на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са били получени по начин и време както е съобщил освидетелствания. Наранявания се характеризират като временно разстройство на здравето неопасно за живота.

         Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно. Съдът изцяло кредитира писмените доказателства по делото, от които по безспорен начин се установяват механизма на получаване и характера на получените травми. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като взе предвид обстоятелството, че свид. А. е майка на ищеца, но като близък човек тя е полагала грижи за лечението му и психическото му възстановяване. Свид. Ч. е служител на БТК, но депозираните от него твърдения се покриват и допълват от останалите събрани по делото доказателства.Съдът кредитира и заключението на вещото лице по назначената строително-техническа експертиза дотолкова, доколкото то е относимо към предмета на доказване в настоящото дело.

Така е установено наличието на всички, само обективни елементи, на сложния фактически състав на деликта, въведени в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, а именно –  деяние – действие или бездействие, вреда, причинна връзка между тях, противоправност на деянието и авторство на лице, на което е възложена определена работа, като вината на последното се презумира. Отговорността на ответника като юридическо лице, е с идентичен фактически състав на общия по чл. 45 от ЗЗД, като отклонението е само относно опосредяването на отговорността на носителя й, чрез пораждането й заради действия на други, физически лица, на които е било възложено от отговарящия субект, извършването на определена работа, при и по повод на която са причинени вредите. Така тя има характер на обективна, безвиновна и гаранционно-обезпечителна – субектът й отговаря за виновно поведение на друго лице, без самият той да е носител на вина в юридическия смисъл. Спрямо увредения възложителят и изпълнителят на работата отговарят солидарно, а отношенията между тях се уреждат на полето на друг правен институт.

Това е достатъчно за да се ангажира гражданската недоговорна отговорност на ответника за обезвреда. На обезщетяване подлежат само тези вреди, които са пряка последица от деликта.

По несъмнен начин са доказани травматичните увреждания - широко охлузване и кръвонасядане в областта на предната повърхност на средната част на лявото бедро и охлузна рана в областта на предната повърхност на долния крайна дясната подбедрица с болезнен травматичен отток, доказано е и че това е причинило продължителни болки, страдания и неудобства на ищеца, процесът на заздравяване е протекъл за няколко месеца, през които болките са отшумявали постепенно, през това време движението на крайника е било затруднено. Също така съдът счита, че безусловно е доказано и преживяването на силен емоционален и душевен дискомфорт от страна на ищеца – установено е трайно продължаващо състояние на уплаха, стрес и негативни представи, съпътстващи ежедневието му и нарушаващи съня му.

Поради това следва да се осъществи отговорността на ответника само за доказаните по несъмнен начин вреди, описани по-горе. Тъй като са заявени само неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, и те са по начало без паричен или друг имуществен еквивалент сами по себе си, законодателят е постановил определянето на размера на обезщетението за претърпяването им да става въз основа на принципите на справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Понеже няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи най-вече от вида, броя и характера на уврежданията, формата и степента на страданието, неговата продължителност и прогнозите за развитие.

Така, от една страна е налице нарушаване на телесния интегритет и това по дефиниция е свързано с търпене на болки от накърнената цялост, които, макар да намаляват по интезитет, се простират в сравнително продължителен период от време, но пък настъпва пълно възстановяване. От друга страна е установено и психическо страдание, свързано с емоционални преживявания, които дават отражение върху самочувствието, спокойствието и усещането за сигурност на ищеца, и то също обхваща значителен период от време, а при човек на детска възраст /какъвто е непълнолетният ищец/, преодоляването му е по-трудно.

Само за прецизност може да се отбележи, че за доказаните вреди няма основание за прилагане фигурата на съпричиняването и редуциране отговорността на делинквента. Има само две възможности да се предизвика ефекта на намаляване отговорността на причинителя на вредата поради принос на увредения – ако и увреденият е действал противоправно и е обективирал виновно поведение, или ако без неговото участие /чрез, действие, въздействие или бездействие/, размерът на вредата би бил обективно по-малък. За да се приеме, че има принос за настъпването или увеличаването на вредата, по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, увреденото лице трябва да е осъществило обективно определено поведение /както действие, така и бездействие/, което да е трябвало или да е могло и да не осъществи, и трябва именно без него, вредата да не би настъпила или да би била в по-малък размер. Приложени към процесния казус, тези условия изобщо не се проектират в установените факти.

Ето защо, след преценката на релевантните обстоятелства, съдът намира, че сумата от 1000 лв. представлява справедлива компенсация, като обективен еквивалент на претърпените страдания в резултат на тези причинени вреди, които съдът е приема за непререкаемо доказани. Тъй като искът е предявен общо за сумата 4 000 лв., той се явява неоснователен в останалата част  и следва да бъде отхвърлен до пълния му претендиран размер.

Основателността на главната претенция обуславя основателността, а оттам – и уважаването на акцесорния иск за обезщетение за забава върху присъдената сума в размер на законовата лихва така както е претендирана от деня на завеждане на исковата молба – 18.12.2014 г.,  до окончателното изплащане.

Въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплани на въззивника направените по делото разноски за двете инстанции съразмерно на уважената част от иска в размер на 100 лева.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 498/24.06.2015 г. по гр.д. №489/2014 г. на Сливенски районен съд  изцяло като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА „Българска телекомуникационна компания” ЕАД – ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц. ш.” № * да заплати на З.А.А. ЕГН ********** – действащ лично и със съгласието на майка си В.П.А. ЕГН ********** *** сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди с правно основание чл. 49 от ЗЗД ведно със законната лихва върху нея считано от 18.12.2014 г. до окончателното и изплащане, като иска в останалата част, до пълния претендиран размер отхвърля като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА „Българска телекомуникационна компания” ЕАД – ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц. ш.” № * да заплати на З.А.А. ЕГН ********** – действащ лично и със съгласието на майка си В.П.А. ЕГН ********** *** сумата от 100/сто/ лева представляваща разноски по делото за двете инстанции.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: