Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 04.11.2015 г.

 

                    В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА ЧЛЕНОВЕ:                                                                           МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                     Мл. съдия САВА ШИШЕНКОВ

при участието на секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Сава Шишенков въз.гр. д.  № 430 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482 против Решение № 29/25.05.2015г. по гр.д.№ 36/2014г. на Районен съд Котел, с което е отхвърлен предявения от ЗД „БУЛ ИНС” АД против Р.М.А. иск с правно основание чл. 213 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати сумата от 1442,78 лева, представляващи изплатено обезщетение по застраховка „Каско на МПС” за настъпило застрахователно събитие на 18.07.2011 година.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство – ЗД „БУЛ  ИНС” АД не е доволен от първоинстанционното решение, като го намира за неправилно, поради което го обжалва в цялост. Навежда пред съда, че по делото били установени всички факти от фактическия състав на непозволеното увреждане и суброгацията, както и че било установено, че ответникът не е осъществил надзор над домашно животно – кон, което станало причина за ПТП.

Моли съда да отмени решението и да уважи предявените искове. Претендира съдебни разноски и адвокатско възнаграждение пред двете инстанции.

С въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява лично и не се представлява.

В с.з. за въззиваемата страна, редовно призован, не се явява. За него се явява процесуален представител по пълномощие, адв. П.Т., която оспорва жалбата и намира първоинстанционното решение за правилнои законосъобразно. Определя предявения срещу въззиваемия иск като неоснователен и недопустим. Моли от съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

РС Котел, в съответствие с правилата на ГПК, е изолирал релевантните факти, направил е доклад, с който е изяснил на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, дал е правната квалификация на исковете, разпределил е доказателствената тежест и е посочил на всяка страна кои факти с какви доказателствени средства следва да докаже. Допуснал е своевременните доказателствени искания за събиране на относими и необходими доказателства, които впоследствие е ценил поотделно и в тяхната съвкупност, като ги е кредитирал съобразно придадената им от закона доказателствена сила. Осигурил е на страните пълна и равна възможност за защита в производството.

Въззивният състав, споделя и правните изводи на РС, които в голямата си част намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Въззивникът ЗД „БУЛ ИНС” АД намира, че в първоинстанционното производство били установени всички факти от фактическия състав на непозволеното увреждане и суброгацията, както и че безспорно е установено по делото, че ответникът не е установил достатъчно надзор върху домашното животно – кон и така е станал причина за ПТП.

Съдебната практика е константна, че за да бъде уважен иск с правна квалификация чл. 213, ал. 1 от КЗ трябва да са доказани следните елементи от фактическия състав на суброгационното право: имуществена застраховка,  причинено от трето лице застрахователно събитие, възникване на гражданска отговорност за третото лице, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования.

Пред първата инстанция страните не са изразили различие в становищата досежно наличието на валидно застрахователно правоотношение между Министерство на вътрешните работи от една страна и ЗД „БУЛ ИНС” АД за периода 01.01.2011 до 31.12.2011 година. Договорът е валиден, платени са вноски по застрахователната премия в срок от застрахованото лице, поради което страните са обвързани с правата и задълженията по него и правилно съставът на РС Котел е приел тези факти за доказани.

Страните не са спорили и по факта на настъпване на пътно транспортно произшествие между лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра”, с ДКН № СН 6111 СН и животно – кон. Не е било налице противоречие и относно датата на осъществяване на това застрахователното събитие - 18.07.2011 година. В тази насока правилно РС Котел е преценил тези обстоятелства като ненуждаещи се от доказване.

В първата инстанция ищец и ответник не са изразили различия в отношението си и спрямо факта на заплащане на застрахователното обезщетение от страна на ЗД „БУЛ ИНС” АД към Министерство на вътрешните работи, поради което отделянето му като ненуждаещ се от доказване е законосъобразно.

В производството по гр. дело 36/2014 на РС Котел страните са въвели като спорни останалите елементи от фактическия състав по чл. 213 КЗ, във вр. с чл. 50 ЗЗД – виновно причиняване на застрахователното събитие от трето лице, респективно възникване на гражданска отговорност за него и размер на заплатеното застрахователно обезщетение с оглед изразеното становище за прекомерност.

При вреди причинени от вещи, в това число и от домашни животни солидарно отговорни са собственикът и лицето, което е упражнявало надзор върху животното. В исковата молба са въведени твърдения и за упражняване на правото на собственост от страна на въззиваемия Р.А. върху животното, което нанесло щети върху лекия автомобил, и за неупражняване на надзор върху вещта, причинител на вредите. Ответникът и въззиваем в това производство в подадения до РС Котел отговор на исковата молба е изразил становище за липса на осъществяване на тези обстоятелства, като включително е оспорил констатацията в протокола за ПТП относно посочването му като собственик на животното – причинител на вредите. В тази насока първата инстанция е направила доклад и е разпределила доказателствената тежест за осъществяването на тези факти.

С оглед представения документ от Българската агенция за безопасност на храните /БАБХ/ с изх. № 1816-ЗЖ от 26.04.2013 година, правилно РС Котел е приел, че не е доказано въззиваемия да е собственик на животно – кон. В тази част Протокол за ПТП № 1183797 няма материална доказателствена сила, тъй като констатирането на правото на собственост не е в предмета на компетентността на длъжностното лице – съставител на протокола и отразеното в акта подлежи на доказване. Наред с това идентификацията на еднокопитните животни е обект на регламентация от Регламент ЕО № 504/2008 на ЕК от 6 юни 2008. Съгласно разпоредбите на общностното законодателство регламентите имат директен ефект и техните предписания са обвързващи за членуващите в ЕС държави без необходимост от нарочно транспораниране.  Предвид това предвиденият в цитирания регламент ред има характер на действащо законодателство за Република България, като страната ни е въвела механизъм за спазването му. С оглед приложеното по делото писмо от БАБХ, компетентният в България орган по идентификация на еднокопитните животни е посочил, че въззиваемия не упражнява правото на собственост  върху кон. Поради това настоящият състав намира, че правилно РС Котел е преценил това обстоятелство като недоказано. Воден от горното, настоящият състав определя възраженията във въззивната жалба в тази насока за неоснователни. Този извод се подкрепя и от показанията на св. Т.Х. и св. М.Б., които са споделили в показанията си, че въззиваемия не притежава животно – кон. Действително е налице близка роднинска връзка между св. Б. и въззиваемия Р.А., в съдебно заседание на 18.12.2014 година св. М.Б. е посочил, че е баща на въззиваемия. При преценката по чл. 172 ГПК обаче, с оглед липсата на противоречие между констатациите в приложеното писмо от БАБХ и твърдяното от всички разпитани по делото свидетели, настоящата инстанция дава вяра на казаното от св. Б. и кредитира показанията му като кореспондиращи с останалия доказателствен материал.

Неоснователни са възраженията във въззивната жалба и досежно осъществяване на втората хипотеза на чл. 50 ЗЗД – упражняване на надзор върху животното – причинител на вредите. Св. А.К., управлявал лекия автомобил при настъпване на застрахователното събитие, е посочил, че не се е явило лице, което да заяви, че стопанисва, пази или гледа дадения кон. РС Котел е дал вяра на показанията му. Настоящият състав споделя този извод, тъй като казаното от св. К. съвпада с показанията на св. Т.Х. и св. М.Б., дадени пред първоионстанционния съд. Двамата свидетели са посочили, че въззиваемия не е бил собственик на кон, а заедно с баща си – св. М.Б. -  на 18.07.2011 година търсели коня на св. Б., който намерили в посока „Гръцки дол”. По делото не е установено дали животното, което св. Б. и въззиваемият са намерили е причинило щетата по застрахования автомобил. Не е проведено и доказване дали са намерили кон преди настъпване на застрахователното събитие, или след това. Това обстоятелство е от съществено значение относно факта на упражняване на надзор върху вещта към момента на настъпване на ПТП, предмет на настоящия процес.

Показанията на тримата свидетели са напълно кореспондиращи помежду си, като между изложеното от тях пред съда не е налице никакво противоречие. Поради това настоящият състав намира, че правилно РС Котел е кредитирал показанията на св. Х. и св. К., а с оглед чл. 172 ГПК съставът в първа инстанция е направил верен извод като се е уповал на казаното от св. Б.. Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира, че въззивникът и ищец в първоинстанционното производство не е успял да докаже, че ответникът пред РС Котел и въззиваем пред настоящата инстанция е упражнявал надзор върху животното, което е станало причина за настъпване на застрахователното събитие. Затова и изложените във въззивната жалба аргументи този състав намира за неоснователни.

Поради гореизложеното, с оглед липсата на проведено успешно доказване пред първата инстанция на която и да е от хипотезите по чл. 213 КЗ във вр. с чл. 50 ЗЗД, настоящият състав счита, че правилно РС Котел е отхвърлил предявения от ЗД „БУЛ ИНС” АД иск. С оглед на този извод, решението следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Предвид изхода на делото, разноските в производството следва да бъдат присъдени на въззиваемия. Видно от Договор за правна защита и съдействие от 13.09.2015 година, въззиваемият А. е направил разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 200 /двеста/ лева, които съдът трябва да му присъди изцяло. В производството пред първата инстанция, въззиваемият е заплатил адвокатски хонорар в размер на 500 /петстотин/ лева, видно от Договор за правна защита и съдействие от 25.11.2013 година.

В двата договора е изрично посочено, че тези суми са заплатени в брой, с което е изпълнено и изискването на Тълкувателно решение № 6 от 2013, т. 1 ОСГТК. Според задължителното тълкуване на закона от върховната инстанция страната може да претендира само действително заплатен от нея хонорар.  Предвид горепосоченото, съдът намира, че на Р.А. следва да бъдат присъдени разноски в пълния поискан размер от 700 /четиристотин/ лева.

 

Воден от горното, съдът

Р     Е     Ш     И  :

                                     

                       

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение  № 29/25.05.2015 г. по гр.д. № 36/14г. на Районен съд - Котел.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление – Гр. С., ул. „Л.*, да заплати на Р.М.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 200 /двеста/ лева, представляващи разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция и сумата от 500 /петстотин/ лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, поради цена на обжалваемия интерес под  5 000 лв.

                                                

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: