Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   24

Гр.Сливен, 14.05.2016г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април, двехиляди и шестнанадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: В. А.

   При секретаря Р.Г. с участието на прокурора……………, като разгледа докладваното от съдия Ангелова гр.дело № 431 по описа за 2015г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Предявен е  установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че съществува  вземане на ищеца, произтичащо от обявяването на предсрочна изискуемост  на договор  за кредит от 09.08.2013г, за  сумите: 36 943.78лв- главница; 2388.76лв- редовна лихва, 27,52лв - санкционираща лихва, законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 29.04.2015г; 120лв-заемна такса и 1911.80лв -разноски по заповедното производство, за които суми по ч.гр.д. № 1470/2015г на СлРС, е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.

          В исковата молба ищецът твърди, че сключил с ответницата договор за кредит за текущо потребление , в размер на 40 000 лв., със срок на погасяване – 120 месеца. Съгласно чл. 8 от договора за кредит, кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 9,2% годишно или 0,03% на ден, при изпълнение на условията по програма „ДСК Престиж“, подробно описани в приложение № 2 към договора. При нарушаване на условията по програма „ДСК Престиж“ ,кредитополучателя губел правото си да ползва преференциите, изцяло или частично и приложимия лихвен процент се увеличавал, съгласно същите тези условия, като максималния размер, до който може да достигне лихвения процент в резултат на неизпълнение на условията, бил променливият лихвен процент, приложим по стандартните потребителски кредити със съответните изменения на променливата му компонента. Твърди  се, че кредитът бил предоставен за рефинансиране на кредит в друга банка, като съобразно правилото на чл. 4.1.от ОУ, кредит за рефинансиране на задължение към друга банка се усвоявал еднократно по разплащателна сметка на кредитополучателя, като сумата за рефинансиране се превеждала безкасово по посочена от него сметка въз основа на предварително представено платежно нареждане. Преводът бил изпълнен, но със сумата не бил погасен кредита в „С.б.“АД, а клиентът се е разпоредил с авоара по разплащателната си сметка, както е намерил за добре. С писмо до ответницата изх. № 3686/16.10.2013 г.,  получено на 18.10.2013г., й бил предоставен нов петдневен срок, в който да изпълни задължението си,  но до настоящия момент не изпълнила  задължението си да представи удостоверение от другата банка, което да потвърждава погасяването на кредита и да съдържа и размера на рефинансираната сума. Ответницата  нарушила  и друго свое задължение – чл. 1.1 от промоционите условия  по кредитна програма „ДСК–Престиж“,  работната й заплата да постъпва по разплащателна сметка на клиента, да ползва минимум два вида SMS известявания и заявяване или извършване на ежемесечно плащане на една услуга през централизираната картотека на банката въз основа на предварително дадено съгласие от клиента. Твърди се, че превеждането на работната заплата  на ответницата било до 28.10.2013 г, а от м. 12.2013  ежемесечно внасяла по сметката си различни суми,отбелязани като вноска. За периода от 28.10.2013  до 26.01.2014  банката изчаквала възстановяване на договорените отношения. На 27.01.2014 г., поради неизпълнението на задълженията, описани по-горе, банката променила лихвения процент по предоставения кредит и считано от същата дата е започнала да начислява стандартния лихвен процент по кредити за текущо потребление съобразно чл. 8 от договора  и чл. 9.1 и следващите от промоционалните условия по програма „Д.П.“ , които гласяли, че при нарушаване на условията по програма „ДСК Престиж“ ,кредитополучателя губел правото си да ползва преференциите, изцяло или частично и приложимия лихвен процент се увеличава, съгласно същите тези условия, като максималния размер, до който може да достигне лихвения процент в резултат на неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартните потребителски кредити със съответните изменения на променливата му компонента – а именно 14,95%. Този лихвен процент бил съобразно лихвения бюлетин на банката Съгласно чл. 19.2 от ОУ  на  договора, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем . Ответницата била уведомена за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита с нотариална покана с рег. № 2129/2015 г., т.1, № 37,  връчена на 26.03.2015 г., съгласно приложена разписка от същата дата. Твърди се, че падежната дата за издължаване на месечните вноски била 14-то число и не били платени вноски с падежни дати: 14.12.2014 г. – 473,58 лв.; 14.01.2015г. – 634,91 лв.; 14.02.2015г. – 634,91 лв.; 14.03.2015г. – 634,91 лв. и 14.04.2015г.–634,91 лв., с което е изтекъл срок, многократно надвишаващ изискващия се тримесечен такъв. Твърди се, че въз основа на заявление и  извлечение от сметката на длъжника, по ч.гр.дело № 1470/2015г на СлРС се снабдили със заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист  на общата  сума  39 480,06 лв., от която: 36 943,78 лв.- главница; 2388,76 лв. – редовна лихва за периода от 14.12.2014г. до 28.04.2015г.; 27,52 лв. – санкционираща лихва за периода от 27.04.2015г. до 28.04.2015г.; 120 лв. – заемна такса, както и 1911,80 лв. - разноски, направени в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление – 29.04.2015г. до окончателното изплащане на задължението.

Моли съда за постановяване на съдебно решение, с което се приеме за установено, че ответницата дължи на Б. Д.“ ЕАД обща сума в размер на 39 480,06 лв., от които:  36 943,78 лв. –главница; 2388,76 лв. – редовна лихва за периода от 14.12.2014г. до 28.04.2015г.; 27,52 лв. – санкционираща лихва за периода от 27.04.2015г. до 28.04.2015г.; 120 лв. – заемна такса, както и 1911,80 лв. – представляващи разноски, направени в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл 131 ГПК  е постъпил отговор на исковата молба.

Ответницата счита  иск за допустим,  но  неоснователен и недоказан . Твърди, че в подаденото заявление по чл. 417 от ГПК  сумата 27,52 лв. била записана като лихвена надбавка за забава, а в искова молба като санкционираща лихва, което било недопустимо. В обстоятелствената част ищецът твърдял, че от 27.01.2014г. е променил лихвения процент по предоставения  кредит, като е започнала да начислява стандартния лихвен процент по кредити за текущо потребление, съобразно чл. 8 от договора и чл. 9.1 и следващи от промоционалните условия по кредитна програма „ДСК П.“. В същото време  твърдял, че договора за кредит е станал изискуем едва на 26.03.2015г., поради неплащане на упоменатите вноски. Излизало, че вноската на ответницата на датата 14.12.2014г. е била 473,58 лв., а на 14.01.2015г. е станала 634,91 лв. От исковата молба обаче не става ясно поради каква причина вноската на ответницата, която по първоначалния й погасителен план от 473,58 лв. става 634,91 лв. и защо това не е станало на твърдяната от банката дата 27.01.2014г. Не  било ясно от твърдените за неплатени от страна на ответницата вноски,  каква част от вноската представлява главница по кредита и каква лихва по същия за всяка погасителна вноска. Не ставало ясно какъв е размера на лихвения процент, прилаган от ищеца, във всеки един от периодите на плащане по кредита от страна на ответницата и по-точно на начина и методиката на неговото образуване. Твърди  се, че в исковата молба са въведени основания извън тези, посочени в заявлението по чл.417 от ГПК. В заявлението било посочено като основание за предсрочна изискуемост неплащане на пет дължими вноски и забава в плащанията на главница и лихва над 90 дни. В исковата молба се твърдяло промяна на лихвен процент по договор за кредит и неговото увеличаване. Допуснато било изменение на основанието, от което произтича вземането. В заявлението се твърди, че то произтича от Договор за кредит от 09.98.2013г. и Общи условия за предоставяне на кредит, неразделна част от договора за кредит, както и извлечение от счетоводните книги. В исковата молба било добавено и ново основание – Промоционални условия по кредитна програма „ДСК Престиж“, което било недопустимо. Такова основание, от което да произтича вземането, не било твърдяно в заявлението по чл. 417 ГПК.  Счита, че ищецът не може да измени едностранно дължимия лихвен процент по изтегления кредит, без да спази процедурата по чл. 7.3 от Общи условия на договора, който изисква ищеца да изпрати на кредитополучателя писмено уведомление на посочения в договора адрес, в което да е определен новия размер на месечната вноска за лихва и/или главница и да предостави нов актуализиран погасителен план. Съответно по силата на чл. 7.4., ответницата би могла в този случай да се откаже от договора в 30-дневен срок от получаване на уведомлението. Съгласно чл. 7.9 от общите условия, дори и договора да е с преференциални условия, то при неизпълнение на някое от договорните условия от страна на ответницата, то ищеца отново бил  задължен да определи нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и да предостави актуализиран погасителен план,. В конкретния случай ищецът не  извършил нито едно от описаните по общите условия на договора свои задължения, поради което нямал право преди едностранно да променя лихвения процент.  С това бил нарушен и чл. 14 от Закона за потребителския кредит. Твърди, че в чл.8 от договора ищецът не е записал какъв е променливия лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, приложим към датата на договора за кредит, но той в никакъв случай не бил 14,5%, В чл. 9 от договора било договорено и още едно ограничително условие за увеличаване на лихвения процент по кредита, а това е годишния процент на разходите /ГПР/, който е уговорен в размер на 9,96%. В ОУ на договора обаче не  било предвидено той да може да бъде увеличаван едностранно. Освен това, в исковата молба се твърдяло, че договора за кредит на ответницата е станал изискуем на 26.03.2015 г., поради неплащане на посочените вноски в 5 пункта, съгласно приложено извлечение от счетоводни книги. Твърди, че ответницата е извършила следните плащания по процесния кредит:  на 15.12.2014г. – 520 лв.; на 15.01.2015г. –515 лв.; на 18.02.2015г. –от 515 лв.;  на 23.03.2015г. –520 лв. и 11.05.2015г. –515 лв. Твърди, че ответницата не е уведомена по надлежния ред от банката за предсрочната изискуемост на кредита. Представената нотариална покана й е връчена при условията на чл. 46 ГПК, но в същата не отбелязано на кое лице е станало връчването и дали същото е от домашните на ответницата,  поради което  приема, че липсва такова връчване.

Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения  иск като неоснователен.  Претендира направените поделото разноски.

         В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.  Претендира за разноски. Подробни съображения излага в писмени бележки, които преповтарят  наведените от исковата молба.

         В с.з. ответницата се  представлява  от процесуален представител, който изразява становище, че иска е неоснователен и недоказан. Подробни аргументи излага в писмени бележки, които повтарят  наведените в   отговора на исковата молба. Претендира разноски съгласно представен  списък  по чл. 80 ГПК.

        Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие заустановено следното от фактическа страна:

         На 24.07.2013г, в Б. ДСК“АД постъпило искане от ответницата Ж.С.Д. за отпускане на кредит за рефинансиране на друг кредит в „Си банк“АД, в размер 40 000лв, по сметка **/********лв.

         На 09.08.2013г, страните сключили договор за кредит за текущо потребление, като размерът на кредита е 40 000лв, със срок на погасяване 120 месеца, по сметка № **** **** **** **** **** **. Плащанията по кредита следвало да се извършват до 14-то число всеки месец, а месечната погасителна вноска съгласно погасителния план е  в размер на 512.84лв. / с изключение на първата и последната вноска/.

          Съгласно  чл.8 от договора, кредитът се олихвявка с преференциалне променлив лихвен процент в размер на 9,2 % годишно или 0,03 % на ден, при  изпълнение на  условията по програма „ДСК Престиж“, подробно описани в приложение № 2 към договора. В същият текст на договора, страните са уговорили, че при нарушаване условията на тази програма, кредитополучателят губи правото си да поручава преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава съгласно условията, като максималния размер, който може да достигне  лихвен процент в резултат на неизпълнение на условията, е променливия лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити със съответните изменения на променливата му компонента.

          В чл.9 от договора е уредено, че  годишния процент на  разходите по кредита е 9,96 и може да бъде променян при предпоставките, предвидени в общите условията, които съгласно чл. 14, са неразделна част от договора.

         Съгласно промоционалните условия на банката по кредитра програма „ДСК престиж“, кредит в размер до 45 000лв може да се ползва при преференциални условия – лихвен процент 9,20%, при превод на работна заплата по разплащателната сметка на клиетна в „Банка ДСК“АД , с обезпечение – залог на вземането на трудово възнаграждение, заедно със залог на вземане по сметка. Допълнителни условия за предоставянето на кредит при преферениални условия е минимум два вида SMS известявания и заявяване/ извършване на ежемесечно плащане на една услуга.

         На 09.08.2013г, след като  кредита е усвоен, е представена  справка за задължението на ответницата в „Си банк“АД,  според която остатъка от кредита  й в тази банка е  30 974.70лв. Същият ден сумата е била преведена от „Банка ДСК“АД на „Си банк“АД за погасяване на кредита на ответницата по сметка **/********. Като основание за превода е посочено: предсрочно погасяване на кредит и  кредит- овърдрафт“.  Същият ден е бил погасен и стар кредит на ответницата в „Банка ДСК“, в размер на 7 730.24лв.

          Тъй като автоматично погасяване на кредита в другата банка не настъпва, ответницата трябвало да посети офиса на  „Си банк“АД в гр.Сливен и да подаде молба за погасяване на  кредита, което не е направила,  поради  което  кредитът й в „Си банк“АД  останал непогасен.

          На 12.08.2013г ответницата  изтеглила от разплащателната си сметка, от  банкомат, на два пъти по 400лв, или  общата сума 800лв.  Остатъкът от сумата - 893.06лв/ след изтеглянето на 800лв/, бил блокиран от „Банка ДСК“АД до преставяне на удостоверението за погасения кредит в „Си банк“АД, като  сума  си стои  блокирана и към настоящия момент.

           Съгласно т.13.10 от общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление, при ползване на кредит за рефинсиране на задължение в друга банка, в 10-дневен срок от усвояването на новия кредит, кредитополучателят трябва да представи на кредитора удостоверение от съответната банка с изх.№ 1 дата, подпис и печата, потвърждаващо погасяването на  рефинансирания кредит и съдържащо размера на рефинасираната сума.

          Срокът за представяне на удостоверението от ответницата  изтекъл на 20.08.2013г и тъй като тя не представило такова на „Банка  ДСК“АД, била поканене с писмо, получено на 18.10.2013г, в 5-дневен срок да го представи, като била предупредена, че в противен случай, ще се пристъпи към принудително събиране на  вземането по реда на ГПК.

         Ответницата отново не представила исканото удостоверение.

         В периода от 09.08.2013г до 28.10.2013г, по разплащателната й сметка в „Банка ДСК“ са  извършени преводи на заплати и е била удържана  й  вноска по кредита.

         Считано от 13.12.2013г, по разплащателната й сметка престават да се получават преводи на заплата. От тази дата тя започва да внася месечните вноски на каса. За периода от м. декември 2013г до м. март 2015г, тя  внесла на каса следните вноски: на 13.12.2013г- 500лв; на 14.01.2014г- 515лв; на 13.02.2014г- 515лв; на 13.03.2014г-515лв; на 11.04.2014г- 540лв; на 14.05.2014г- 517лв; на 14.05.2014г- 517лв; на 13.06.2014г- 520лв; на 11.07.2014г- 520лв; на 15.12.2014г- 520лв; на 15.01.2015г- 515лв; на 15.02.2015г- 520лв; на 23.03.2015г- 520лв, на 11.05.2015г- 515лв.

           Внасянето на месечните вноски на каса е нарушение на промоционалните условия  по  т.9.1 от кредитна програма „ДСК Престиж“  съгласно  които:  при нарушаване на договорните условия по т.1/ т.е. за превод на работна заплата по разплащателната сметка в банката/, кредитополучателят губи правото да ползва преференциите изцяло или частично. Същата разпоредба гласи, че приложимият лихвен процент се променя съобразно изпълнените условия по т.1, а максималния размер, до който може да достигне лихвения процент в резултат от  неизпълнеине на условията е пременливият лихвен процент, приложим по  стандартните потребителски кредити, посочен в договора за кредит, заедно със съответните изменения на променлимата му компонента.

          Банката-кредитор се позовала на  т.9.1 от промоционалните условия по кредитра програма „ДСК Престиж“ и поради нарушаване на договорните условия по т.1 от същите промоционални условия, приела, че криента губи право на преференциалния лихвен процент,  като  считано от  27.01.2014г  променила лихвения процент по кредита на ответницата от 9,2 % на 14,95%. Това автоматично довело до увеличение на месечната й погасителна вноска  със  123.87лв,  съответно:  от 512.84лв на 636.71лв. 

         За промяната на лихвения процент ответницата не била уведомена от банката-кредитор, нито й бил връчен нов погасителен план, с което банката нарушила от т.7.3 от  общите условия.

         Разпоредбата на  т.7.3 от ОУ гласи, че  при промяна на  лихвения процент, кредиторът изпраща уведомление до кредитополучателя на последния посочен от него  адрес, определя нов размер на месечната вноска за лихва и / или главница и му предоставя актуализиран погасителен план. Съгласно т.7.4 от ОУ, в този случай,  кредитополучателят има право в срок от 30 дни от получаване на уведомлението за увеличаване на лихвения процент по  кретита по т.7.1, да се откаже от договора, като погаси всички възникнали въз основа на него задължения при лихвен процент , действащ преди промяната.

          Съгласно т.7.9 от ОУ, когато кредитополучателян ползва преференциален лихвен процент / както е в случая/,  той губи правото да ползва изцяло или частично съответната  преференциална лихва от датата на неизпълнението, а кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план.

          Втори, актуализиран погасителен план банката не е връчила на  ответницата, нито я  уводомила надлежно за увеличения лихвен процент.

          Макар ответницата да  продължила да плаща вноските по кредита в стария размер / до м. май 2015/, при лихвен процент от 9,2, поради увеличение на размера на лихвения процент на 14,95, автоматично се напрупвала разлика, която банката отчитала като невнесена. След като се кумулирала всички извършени плащания, се оказало, че има месеци, през които не е платено. Реално ответницата плащала, но тези вноски отивали за погасяване на предишни вноски, както и за възстановяване на изтеглената от нея сума от банкомат, в размер на 800лв., която според банката е трябвало да бъде изтеглена след представявен на удостоверението за рефинасирания кредит в другата банка. Това  довело до просрочие в плащанията на месечните вноски, осчетоводено от банката,  въпреки че ответницата продължавала  да плаща , макар на каса.

          По делото бяха назначени и слушани няколко СИК- една основна три допълнители, като вещото лице изготви приложения към заключенията си в два варинта на погасителен план - при първоноачалния лихвен процент от 9,2 и при променения лихвен процент от 14,95.

          Според вещото лице, ако се приеме, че е приложим първоначалния лихвен процент, тогава задължението на ответницата е в размер на 35 900.24лв-дължима главница и 575лв- редовна лихва. Ако се приеме,че е приложим променения лихвен процент, тогава задължението възлиза на  36 542.53лв.- дължима главница и 2298.28лв- редовна лихва.  

          При лихвен процент 9,2ответницата  нямала задължения към банката и кредитът не е предсрочно изискуем, но при увеличения лихвен процент 14,95, са настъпили условията за предсрочна изискуемост на кредита.

          Според  т.19.2 от общите условия, неразделна част от договора, е предвидено, че при допускане на забава в плащанията на главницата и /или лихвата над  90 дни, целят остатък от кредита става предсрочно изисуем и се отнясе в просрочие.

         Съгласно т.20.1 от същите общи условия,  кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане  в срок на уговорените погашения по лихвата и/или главницата, а съгласно т.20.7 – и когато кредитополучателят не представи удостоверението за погасено задължение по т.13.10 при рефинансиране на кредит.  

         С нотариална покана, връчена  на ответницата  лично на   26.03.2015г, е уведомена за обявяване на предсрочната изискумост на кредита поради забава в погасяване на задълженията по договор за банков кредит от 09.08.2013г. Ответницата е уведомена, че от датата на получаване на писмото, цялата непогасена главница става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка, а банката ще пристъпи към събиране на вземането си по съдебен  ред.

          На 29.04.2015г банката подала заявление за издаване на заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, по което  е образувано  ч.гр.дело № 1470/2015г на СлРС. По същото дело, въз основа на  извлечение от счетоводните книги, договора за кредит от 09.08.2013г и общите условия,  банката се  снабдила със заповед  за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу ответницата за  следните суми : 36 943,78 лв. –главница,  представляваща задължение по договор за кредит от 09.08.2013г,  сумата 2388,76 лв. – редовна лихва за периода от 14.12.2014г. до 28.04.2015г.;  сумата 27,52 лв. санкционна лихва за периода от 27.04.2015г. до 28.04.2015г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление 29.04.2015г. до окончателното изплащане на задължението; 120 лв. – заемна такса, и 1911,80лв. - разноски в заповедното производството,

          Основанието, на което е поискано издаване на заповедта по чл. 417 от ГПК  е  извлечение от сметката на длъжника, договор за кредит от 09.08.2013г, общите условия, просрочени  месечни вноски с падеж : 14.12.2014г-473.58лв; на 14.01.2015г-634.91лв; на 14.02.2015г.- 634.91лв; на 14.-3.2015г- 634.91лв; на 14.04.2015г-634.91лв; както и обявяване на  предсрочната изискуемост на кредита.

          Банката е осчетоводила целия размер на кредита като предсрочно изискуем на 27.04.2015г. 

          Към датата на подаване на заявлението 29.04.2015г,  по счетоводни данни на банката, размерът на вземането възлиза на 39 480.06лв и включва: дължима главница 36 943.78, редовна лихва– 2388.76лв, лихвена надбавка за забава- 27.52лв, заемни такси - 120лв, такси и разноски – 789.60лв.

         Тъй като длъжникът подал възражение в срока по чл.414 ал.2 ГПК, заповедният съд указал на кредитора за предяви иск за установяване на вземането си, в едномечен срок от уведомяването.

         По предявеният в срока по чл. 415 ГПК установителен иск, от „Банка ДСК“АД е образувано настоящото исково производство.

         Горната фактическа обстановка е установена по делото и е безспорна.  Съдът я прие за доказана въз основа на събраните писмени доказателства,  които цени като относими  и допустими, макар и в една част неоспорени от ответника. Оспорването  касае извлечението от  сметката на длъжника, което като частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя си факти, не се ползва с обвързваща доказателствена сила. Затова, в исковото производство ищецът-кредитор следва да установява при условията на пълно и главно доказване основанието, изискуемостта и размера на вземането си.  Съдът приема заключения на  всички  приети по делото  съдебно-икономически експертизи като подробни, обосновани и неоспорени. Цени дадените от ответницата обяснения по реда на чл. 179 ГПК с оглед на всички обстоятелства по делото, отчитайки и направеното признание на  неизгодни за нея  факти.

         При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

         Предявеният иск е допустим, тъй като е предявен в едномечен срок от уведомяването на ищеца за подаденото от длъжника възражение за недължимост на сумите по заповедта  за  изпълнение.

        Разгледан по същество, е неоснователен и недоказан.

        В тежест на ищеца в настоящото исково производство е  да докаже наличието на изискуемо вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

         Предвид обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл. 422 ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане, не е допустимо да се въвеждат от ищеца в исковото поризоводство нови основания за възникване на вземането. Такова ново основание според ответника са промоционалните условия по програма „ДСК Престиж“, които  за първи път се споменавали в исковата молба.

        Съдът намира, че не се касае за въвеждане на ново основание, тъй като в самия договор за кредит за текущо потребление от 09.08.2013г  /чл.8/ е уредено, че кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент при изпълнение на условията по програма „ДСК Престиж“, подробно описани в приложение №2 към договора, т.е. условията на тази програма са неразделна част от договора. И макар промоционалните условия на програма „ДСК Престиж“ изрично да не се споменават в заявлението до заповедния съд, те са част от договора.

         Другото възражение на ответника касае изразите „лихвена надбавка за забава“ или „санкционираща лихва“, употребени сътветно в исковата молба и заповедното производство и които според него водели до изменине основанието на  иска. Възражението е неоснователно, тъй като разликата е терминологична и не води до изменение основанието на иска. 

        Безспорно е между страните, че на  09.08.2013г са сключили договор за кредит за текущо потребление, който е бил усвоен.

        Този договор е бил сключен при промоционални условия на програма „ДСК Престиж“- неразделна част от договора.

        Не се спори, че ответницата е нарушила условието на тази програма, тъй като считано от 13.12.2013г , работната й заплата престанала да се превежда по разплащателната сметка в банката. Причината за това обаче е блокирата й сметка от същата банка, поради което ответницата е била принудена да внася месечните вноски по кредита  на каса.

        Причината за блокирането на сметката й е непредставяне в срок на изисканото удостоверение от „Си банк“АД за  рефинансиране  на кредита.

        Действително, ответницата не е представила удостоверението в  „Банка ДСК“АД, нито извършила погасяването на кредита си в „Си Банк“АД, но това е основание за обявяване предсрочната изискумост на кредита съгласно т. 20.7 от ОУ,   а  не за блокиране на сметката й.

         Тъй като от 13.12.2013г, работната й заплата престанала да се превежда по разплащателната сметка, считано от  27.01.2014г  банката  променила  лихвения  процент по кредита от 9,2% на 14,95%., на основание т.9.1 от промоционалните условия по програма „ДСК Престиж“.

        Съдът намира, че банката- ищец неправомерно е увеличила лихвения процент по кредита на ответницата, по следните съображения :

        На първо място, никъде в договора за  кредит за текущо потребление не се  споменава, че кредита се отпуска за рефинансиране на друг кредит. Упоменаването в искането за отпускане на кредит, че за  рефинансиране на кредит в „Си банк“АД, не променя това обстоятелство.  

          Дори кредитът е отпуснат с тази цел, в общите условия и промоционалните условия на програма „ДСИ Престиж,“ е уредено, че промяна в лихвения процент става с уведомление до длъжника и изготвяне на нов погасителен план. По делото не се установи ответницата да е била уведомена за промяната в лихвения процент, нито да й е бил връчен нов погасителен план. По този начин е била лишена от правото по т.7.4 от общите условия, а именно: в 30- дневен срок от получаване на уведомлението за увеличаване на лихвения процент по кредита по т.7.1, да се откаже от договора, като погаси всички възникнали въз основа на него задължения при лихвен процент , действащ преди промяната.

         Нарушена е и разпоредбата на чл. 14 от Закона за потребителския кредит/ обн. ДВ бр. 18/05.03.2010г/, приложима към настоящия казус. Тя гласи, че кредиторът уведомява потребителя на хартиен или на друг траен носител за всяка промяна на лихвения процент преди влизането в сила на промяната, както и за: 1. размера на вноските след влизане в сила на новия лихвен процент;  2. броя или периодичността на вноските, ако се променят. Съгласно чл. 14 ал.2 от ЗЗП, потребителят се смята за уведомен, когато уведомлението е било изпратено на последния посочен от него адрес.

         На второ място, допустима е уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, но тя трябва да отговаря на  няколко  условия: 1/ обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени едностранно лихвата трябва да са изрично уговорени в договора или общите условия; 2/ тези обстоятелства да са обективни, т.е. независещи от волята на кредитора и 3/ методиката за промяната на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или общите условия./ арг. от чл.144 от Закона за защита  на  потребителите/.

         В подобен смисъл са и чл. 10 ал.4, ал.5  и чл. 11 ал.1 т. 9а от  Закона за потребителския кредит /обн. ДВ бр.35/2014г, в сила от 23.07.2014/, макар и съгасно  §13 от ПЗР  на  ЗПК   да  са  неприложими  към  казуса.

          Видно от  т. 9.1 от  промоционалните  условия по кредитна програма „ДСК Престиж“, е налице пълна неяснота относно приложимия лихвен процент  и  в частност променливата му компонента, нито пък има  яснота в описаната от банката методология за определяне на променливата част   на лихвения процент, наречена „базов лихвен процент./БЛП/.

          Според заключението на вещото лице, лихвеният процент е променлив, като се формира от  променлива част, нар. БЛП и надбавка. Промяната на лихвения процент ставала съгласно методология на банката за определяне на БЛП, използван за определяне на лихвения процент по кредитите на физическите лица, която методология според вещото лице,  е неясна.

         Именно поради увеличения лихвен процент, въпреки че ответницата не е спирала да плаща вноските си по кредита по стария и единствен прогасителен план, се е получило натрупване на задължението й и изпадане в просрочие. Според заключението на в.л., при първоначалния лихвен процент от 9,2, ответницата няма задължения към банката и не са настъпили условията за предрочна изискуемост на кредита.

         В тежест на ищеца е да докаже наличието на предпоставките за обяваване на кредита за предсрочно изискуем. Той трябва да докаже просрочието на посочените в заявлението месечни вноски.

         В подаденото заявление до заповедния съд,  кредиторът е заявил пет падежирали месечни вноски, както следва: 14.12.2014г-473.58лв; на 14.01.2015г-634.91лв; на 14.02.2015г.- 634.91лв; на 14.-3.2015г- 634.91лв; на 14.04.2015г-634.91лв; и обявяване на предсрочна изискуемонст на кредита, считано от 27.04.2015г.

        Оказва се, че от тези пет вноски не е платена само вноската за м.април.2015г, но останалите са платени - по първия погасителен план.        

        Кредиторът е упражнил  правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и обявил на длъжника предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като съобщението е достигнало до адресата на 26.03.2015г. Към тази дата обаче  не е била настъпила изискуемостта на последнана вноска, посочена в заявлението,  с падеж - 14.04.2015г.

          Просрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Това е релеватният момент, към който следва да се преценя настъпила ли е изискуемостта на вземането.

          Освен това,  видно от съдържанието на нотариалната покана / л.9 от гр.д.1470/2014г на СлРС/, с която се съобщава на длъжника за настъпване предсрочната изискуемост на кредита,  в нея не са  упоменати  кои месечни погасителни вноски не са платени, в какъв размер са, с колко дни  е просрочието и на какво основание се обявява предсрочна изискуемост на кредита. Поканата съдържа единствено изявление за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита  поради забава в плащанията.

         С подобна покана, банката е изпълнила формалните изисквания на закона, но тя няма нужното съдържание, яснота и конкретика за длъжника.

         По делото се установи, че към датата на връчване на поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради забава в плащането на пет вноски, четири от тях са били платени, а петата- още не е била изискуема. Тази констатация води до извода, че относимите към настъпване и обявяване на предсрочна изискуемост факти не са се осъществили  преди  подаване  на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което  вземането не е изискуемо  в предявения размер и на предявеното основание. Част от вземането/ вноската за м. април 2015г/ не е било изискуемо, а останалата част от вземането / вноските за м. декември 2013, януари, февруари и март 2015г/,  е погасено  чрез плащане.

           Осчетоводеното от банката просрочие на петте вноски се дължи на незаконосъобразно изменение на лихвения процент, довело до увеличение на месечната вноска по кредита и  на неправомерното блокиране сметката на длъжника, който бил принуден за внася вноските си на каса и който не е спирал да плаща  вноските си по кредита до м. май 2015г. Логично е да плаща по първия и единствен погасителен план, при положение, че не му е връчен втори план, съобразен с новия лихвен процент, нито е бил известен за тази промяна на лихвения процент, както изискват общите условия, приети от същата банка  и чл. 14 от Закона за потребителския кредит.

         Макар ответницата да е нарушила част от общите условия и условията на програма „ДСК Престиж“/ упоменати подробно по-горе/, банката-кредитор също не е изправна страна по договора, тъй като е  нарушила същите ОУ и програма. Обявявайки кредита за предсрочно изискуем, тя черпи права от собственото си неправомерно поведение.  

         Оказва се, че при първоначалния лихвен процент от 9,2, ответницата няма задължения към банката и не са настъпили условията за предрочна изискуемост на кредита, и този извод на вещото лице  споделя изцяло от настоящия съд. Затова, съдът приема, че банката няма вземане за остатъка от главницата, обяване за предсрочно изискуема, нито за лихвите, било то редовни или наказателни, а също и за заемни такси, които не бяха доказани по основание и размер.

         Щом липсва вземане за главницата, липсва  и за лихвата, таксите и  разноските, направени от  кредитора в  заповедното производство.      

         На основание чл. 78 ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски съгласно представения списък, възлизащи в общ размер на 4350 лв. и включващи следните суми: 2000лв, платено адв. възнаграждение по настоящото дело, 2000лв-платено адв. възнаграждение за подаване на възражение срещу издадената заповед по чл. 417ГПК по ч.гр.дело № 1470/2015г на СлРС и на молба за спиране на изпълнението,  както и 350лв – платени за  възнаграждение за вещо лице.      

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

          ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН  предявеният от „ БАНКА ДСК“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“М“ №**, ЕИК- ********* и съдебен адрес ***2А, чрез юриск.Р.Г.,  срещу  Ж.С.Д. ***, ЕГН- ********** положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че съществува  вземане  на ищеца към ответника, произтичащо от обявяването на предсрочна изискуемост  на договор  за кредит за текущо потребление от 09.08.2013г, за  следните  суми:  36 943.78лв- главница; 2388.76лв- редовна лихва за периода 14.12.2014г - 28.04.2015г; 27,52лв - санкционираща лихва за периода 27.04.2015г-28.04.2015г; законна лихва върху главницата, считано  от датата на подаване на заявлението- 29.04.2015г до окончателното изплащане на задължението; 120лв-заемна такса, и 1911.80лв -разноски по заповедното производство, за които суми по ч.гр.дело № 1470/2015г на СлРС, е издадена заповед № 889/04.05.2015г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК  и  изпълнителен лист.

 

  ОСЪЖДА  БАНКА ДСК“ ЕАД, със  седалище и  адрес  на управление гр.С., ул.“М.“**, ЕИК-*********, представлявана  от изпълнителните директори В. М. С. и Д. Н.  Н.,  да заплати на Ж.С.Д. ***, ЕГН- **********  сумата  4350 лв,  представляваща  разноски по делото.

 

  Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: