Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 30.09.2015 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на тридесети септември през двехиляди и петнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                               мл.с. САВА ШИШЕНКОВ

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 433  по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 524/02.07.2015г. по гр.д. № 4737/14г. на СлРС, с което “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, гр. Пловдив е осъдено да заплати на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД на Г.С.В. сумата 406, 25 лв., представляваща  получена от ответното дружество при начална липса на основание стойност на  допълнително начислена електрическа енергия  за периода 26.06.2014г. – 24.07.2014г. за място на потребление гр. С., кв. „С. З.“ бл. *, ап. *, заплатена от ищеца на 24.07.14г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на исковата молба на 10.12.14г. до окончателното изплащане и сумата 1, 92 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва до завеждането на исковата молба, и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на СлРС, като твърди, че то е неправилно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата, в нарушение на процесуалния закон. Въззивникът  твърди още, че фактическите констатации не съответстват на обективната истина, а оттам - и правните изводи противоречат на материалния закон. Заявява, че първоинстанционният съд не е извършил пълна и точна преценка на събраните гласни и писмени доказателства, което прави решението му фактически неправилно и необосновано. Доказателствата били тълкувани превратно, само в полза на ищеца и били пренебрегнати важни обстоятелства. Твърди, че не са налице предпоставките на чл. 55 ал. 1 от ЗЗД за връщане на сумите, тъй като те не били получавани от страна на ответника. Освен това излага и подробни съображения по същество, касаещи принципната дължимост на сумите, поради наличие на законово основание за извършване на едностранна корекция на сметката на ищцата за минал период. Позовава се на последните изменения в ЗЕ от м. 07.2012г., както и на новите ПИКЕЕ от 12.11.13г., мълчаливо пренебрегнати от РС, с които счита, че е въведено валидно законово основание за извършване на корекции на сметките на клиентите. С измененията на ЗЕ се попълва с изрична воля на законодателя възприетото и по-рано разрешение на въпроса за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период. Корекциите са направени с оглед защита на правата на потребителите и равноспоставеността им в отношенията с енергийното предприятие. Законодателят изрично допуска разпределение на риска от обективно установеното неточно отчитане, чрез прилагане на изчислителни методи, с които да се замести невъзможното фактическо измерване за минал вече период на консумация на грешно отчетена енергия.

Заявява още, че разпоредбите на ПИКЕЕ уреждат методология за преизчисляване на неотчетените или неправилно отчетените количества електрическа енергия, предвидената процедура е максимално подробна, като се гарантират правата на потребителите и в случая корекциите са извършени по този ред. Твърди, че нито в ЗЕ, нито в ПИКЕЕ, нито в договорите с клиента е предвидено установяване на каквато и да е вина на клиента или трето лице като абсолютна предпоставка за упражняване правото за извършване на едностранната корекция. С ПИКЕЕ се въвежда обективна отговорност на потребителя, това е валиден подзаконов нормативен акт, издаден в изпълнение на ЗЕ от компетентен орган с предоставена му по законов ред материална нормотворческа компетентност, и този акт има задължителна сил за адресатите си и за съда. Позовава се на съдебна практика. Също така заявява, че подзаконов нормативен акт, какъвто е ПИКЕЕ, приет за прилагането на специален закон, не е договор и не следва да се прилагат спрямо неговите разпоредби правилата на ЗЗД, които са приложими единствено за договорни отношения.

С оглед изложеното, въззивникът счита, че сумата е дължимо платена от страна на ищцата и моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо това бъде постановено ново, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски за двете инстанции.

Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

 В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие. С писмено становище, подадено чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК поддържа жалбата, иска отмяна на решението, отхвърляне на исковете и присъждане на разноските, представя списък по чл. 80 от ГПК. Няма доказателствени искания.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата като неоснователна и моли тя да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за тази инстанция. Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за тази фаза на производството.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща мотивите си към тези на първоинстанционния съд.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предявеният иск намира правното си основание в първия основен състав на неоснователното обогатяване, заложен в разпоредбата на чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.

От наведените в исковата молба обстоятелства е видно, че според ищеца, макар извършеното от него плащане формално да е в изпълнение на негово договорно задължение към ответника, той счита, че по изложените подробно причини, това парично задължение не е съществувало, поради което фактическото изпълнение се е оказало без основание и следва да му бъде върната престацията, с която ответната страна се е обогатила.

Неоснователността на плащането ищецът обосновава с недължимост на сумата, а нея  - с неправомерното начисляване на задължението за електроенергия за минал период – тоест дължимата на договорно основание сума за доставена електроенергия е била заплатена от него, а процесната е начислена неправилно, следователно плащането й е без договорно основание, а оттам – обогатяването на ответника е неоснователно.

Установи се, че сумата, заплатена от ищеца, чието връщане той претендира, е начислена като резултат на извършване на корекция на сметка за електроенергия за минал период, въз основа на извършена на 04.04.2014г. проверка на меренето на електрическата енергия на битовия обект на ищеца, констатирано било, че електромерът отчита с грешка извън стандарта, като му е начислена допълнителна енергия на стойност 406, 25 лв.

Не се спори, че ищецът е  потребител на електрическа енергия по смисъла на чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, и че процесната сума, платена недължимо според него, е начислена като корекция на сметката.

Така, за да е дължима така калкулираната чрез корекция на сметка за минал период сума, следва да се установи дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената ел.енергия.  

В случая са приложими правилата за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/, приети от ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013г. /обн. ДВ бр.98/12.11.2013г./ на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.

Същевременно разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6, б.”а” ЗЕ, сочи, че крайният снабдител продава ел.енергия при публично известни условия, които задължително съдържат реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена ел.енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ. Такива публично известни условия се явяват Общите условия на двете енергийни дружества.

Съгласно чл.45, ал.1 ПИКЕЕ, когато при проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата, съгласно наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и не е известно кога се е появила установената грешка, отчетеното количество ел.енергия се определя съгласно процедура, предвидена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Така  разпоредбите на чл.48, чл.49 и чл.50 от ПИКЕЕ предписват отделните случаи на неизмерване, неправилно или неточно измерване на ел.енергия и начина на изчисление при извършване корекция на сметката на съответния абонат-потребител на ел.енергия, а чл.47 ПИКЕЕ регламентира процедурата за извършване на проверка на СТИ.

Неоснователни са доводите на въззивника-ответник, че в ЗЕ и ПИКЕЕ законодателят е предвидил обективна безвиновна отговорност за потребителя. Корекцията на сметка за потребена ел.енергия се извършва в полза на крайния снабдител, в случаите на неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ;

Неправомерното присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ, които са собственост на енергоснабдителното дружество, и не се намират в границите на имота на потребителя, са деяния, извършени чрез действия от субект, при това напълно съзнателно и са нарушаващи забраните, въведени в чл.53, ал.1 ПИКЕЕ и чл.53 ОУ на ЕВН ЕР. Келектрическа енергия и правила за търговия с природен газ, както и технически правила на съответните мрежи и системи, включващи правила за сигурност и надеждност, контролира спазването им и извършва преглед и контрол на резултатите от минали пероригирането на сметката на потребител за вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане, дължащо се на неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Необходимо е да се докаже, че именно конкретният потребител е нарушил договорните си задължения – да се въздържа от определени действия /като ги е извършил/ - и така е станал причина за неточното измерване на електрическата енергия. Ако това е извършено от друго лице, действието не може да се счете за договорно неизпълнение на потребителя и в тежест на ответника е да докаже, че неточното отчитане е поради причини, за които потребителят отговаря.

ПИКЕЕ и ОУ на дружеството представляват подробно описание на правата и задълженията както на доставчика, така и на потребителя и регламентират изпълнението и отговорностите им. Те обвързват и двете страни и независимо, че първите са приети с подзаконов нормативен акт, те са задължителни за потребителите на ел.енергия, защото стават неразделна част от договора за доставка. Поради това несъмнено отношенията между ищеца и ответното дружество имат договорен характер, не могат да бъдат квалифицирани нито като административни, нито са поставени на властническо-субординационен принцип, нито почиват на недоговорни основания – неоснователно обогатяване или деликт. Без всякакво съмнение връзката между страните е облигационна и нейният източник е договор, в който правилата на ПИКЕЕ /респ. – ОУ/, се считат имплементирани. Така те обвързват с еднаква сила и двете страни, а между тях не може да съществува друго, освен отношение на равнопоставеност между гражданскоправни субекти. Несъмнено е и, че при това положение, при непълнота, приложение намират общите принципи, залегнали в ЗЗД.

Така, в качеството му на страна по договорите за пренос и продажба на ел.енергия потребителят е обвързан от ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕР, но нито те, нито ПИКЕЕ могат да обосноват правото да се коригира потребителската му сметка, доколкото не е установено неточното отчитане и измерване на доставената ел.енергия да се дължи на виновно неизпълнение на договорните му задължения.

Единствената възможност за дружеството да преизчисли количеството ел.енергия без да се установява виновно неизпълнение на задълженията на потребителя, е при наличието на първата хипотеза на чл. 47 ал. 5 от ПИКЕЕ - когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните – тоест – когато самото измервателно средство е негодно, или –при хипотезата на чл. 45 ал. 1 от ПИКЕЕ – когато се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване, и не е известно кога се е появила установената грешка. В последния случай количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от ПИКЕЕ. В случая не са налице такива констатации, тъй като в констативния протокол е посочено наличие на въздействие върху СТИ, а това неотвратимо се свързва със задълженията на потребителите по чл. 53 от ПИКЕЕ, и както вече бе посочено – нарушаването на задължението следва да е в резултат на виновното поведение на ползвателя. 

На последно място следва да се посочи и това, че както когато не е налице доказана нерегламентирана намеса от страна на потребителя /какъвто е настоящият случай/, така и при обективно неточно отчитане поради неизправност /пълна или частична/ на СТИ, щом не е посочен точният период, не може да се отчете реално консумираната енергия, и едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период е неприемливо, тъй като допуска доставчикът да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Посоченият във фактурата, изпратена до потребителя, “отчетен период” е произволно определен, без да има яснота как точно и на базата на какви данни, е формиран. В този смисъл настоящият въззивен състав счита, че клаузата на чл. 48 от ПИКЕЕ, която регламентира едностранното коригиране на сметките от доставчика за минало време без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, е неравноправна, тъй като създава в ущръб на клиента значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Тя нарушава основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Така тази клауза противоречи и на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, разписваща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в същата норма. Тъй като не може нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират  разпоредби на закон или да се нарушават конституционни принципи, посочената клауза е нищожна и не обвързва с дейстнвието си страните, съответно – съда  - с приложението й. Поради това ответникът не може да коригира post factum потребителската сметка, щом не е определен точен период и не е отчетена реално консумираната електрическа енергия, и щом не е доказано неточното отчитане и измерване на доставената електроенергия да се дължи на виновно неизпълнение на произтичащите от договора задължения на ищеца.

За пълнота може да се отбележи и че ответникът не може да се ползва и от представения констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ, който следва да е съставен по реда и да приобретава формата и реквизитите, разписани в разпоредбата на чл. 47 ал. 1, 2, 3 и 4 от ПИКЕЕ, освен това, в определени случаи, е необходимо и да се спази и изискването на разпоредбата на чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ, която предписва, че когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване – както е в случая - корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. Такава процедура в настоящия случай не е осъществена.

Също така е нарушено и изискването на чл. 47 ал. 4 от ПИКЕЕ - в случаите по ал. 3 операторът на съответната мрежа да изпрати констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка. Това не е сторено, ищецът е узнал за извършената корекция след лична справка на каса на дружеството. Това изпращане е предвидено не само за простото уведомяване на клиента, а за да му се даде възможност той своевременно да реагира, преди цялата техническа процедура по извършването на корекцията да се задвижи и приключи – тоест – възможно е, при определени обстоятелства, да не се наложи корекция на сметката или да се стигне до друг, по-лесен начин на уреждане на отношенията, задоволяващ и двете страни. Уведомяването на клиента едва след като такава корекция е направена, освен че грубо нарушава правилата на самото дружество, ограничава правото на защита на потребителя и го изключва от участие в процедурата, на чийто краен акт той е адресат. Ако се приеме, че дружеството може едностранно да извършва тези действия, а в последствие е необходимо и достатъчно простото им довеждане до знанието на клиента, то това лишава последния от статута му на равнопоставена страна в облигационната връзка, което е недопустимо.

Всички тези обстоятелства сочат, че констативният протокол е съставен при наличие на нарушения, свързани с процедурата и формата, следователно той, като писмен частен свидетелстващ документ, не може да се ползва с противопоставима на ищеца материална доказателствена сила, относно съдържащите се в него факти, които са изгодни за представилата го ответна страна.

Заключението на допуснатата от СлРС съдебно техническа експертиза е, че СТИ отчита по-малко от реално консумираната електрическа енергия, вследствие поставяне на шунт, методът за отчитане на неотчетената електрическа енергия и методиката за остойностяването й са приложени правилно, а тъй като няма датчик регистриращ отварянето, не може да се установи първоначалната дата на неотчитане, но само по себе си то не рефлектира върху крайния извод на съда.

Горните недостатъци са по начало без значение, доколкото, както вече бе посочено - отсъства законово основание за извършване на едностранна корекция на количествата и стойността на ползваната през процесния период електрическа енергия. Това мотивира въззивния съд да приеме, че ищецът не е дължал на ответното дружество сумата 406, 25 лв., стойност на допълнително начислена ел.енергия, поради което плащането на сумата е било без правно основание. Съответно без такова е и заплащането на сумата 1, 92 лв. обезщетение за забава в размер на законовата лихва. Като ги е получил, ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Така се установява наличието на обективните елементи от сложния фактически състав на единия от трите основни иска по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД - увеличаването на благата в патримониума на едно лице при липса на основание за това, намаляването им в патримониума на друго лице и произхода от общ или обща група юридически факти на обедняването и обогатяването. Ищецът е обеднял със сумата 408, 17 лв. -  406, 25 лв. главница и 1, 92 лв. лихви, а ответникът се е обогатил със същата сума. Така се е задействала хипотезата на чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД и следва да се ангажира гражданската извъндоговорна отговорност на ответника за неоснователно обогатяване, като той дължи да върне всичко, с което се е обогатил в пълен размер, независимо от размера на обедняването. В случая двете суми съвпадат и главният и допълнителният иск следва да се уважат изцяло.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение.

Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени,  и заплати тези на въззиваемия в размер на 350 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

Р     Е     Ш     И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 524/02.07.2015г. по гр.д. № 4737/14г. на СлРС,.

 

ОСЪЖДА “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕД, гр. Пловдив да заплати на Г.С.В. направените разноски за въззивното производство в размер на 350  лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ, с оглед цената на иска до 5 000 лв.

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         ЧЛЕНОВЕ: