Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 08.10.2015 г.

 

                    В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. съдия САВА ШИШЕНКОВ

при участието на секретаря И.К., като разгледа докладваното от  САВА ШИШЕНКОВ въз.гр.  д.  № 438 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. и чл. 310 от ГПК.

Обжалвано е частично Решение № 612/11.08.2015 година по гр. д. № 2258/2015 година на РС Сливен. С атакувания акт съдът е изменил определената със съдебно решение № 61 от 15.05.2014 година по гр. д. № 14/2014 година издръжка, която въззивникът Х.К. е осъден да заплаща на К.И.И. като майка и законен представител на малолетното дете Б.Х. К., като я е увеличил от 140 /сто и четиридесет/ лева на 170 /сто и седемдесет/ лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 18.06.2015 година до навършване на пълнолетие на детето Б. К. или до настъпване на други предвидени в закона основания за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като е отхвърлил предявения иск за разликата от уважената част от 170 /сто и седемдесет/ лева до пълния претендиран размер от 300 /триста/ лева като неоснователен и недоказан.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство – намира, че в диспозитива на решаващия си акт първоинстанционният съд се е произнесъл извън петитума на иска и е постановил решение по непредявен иск. Навежда пред въззивната инстанция, че не дължи издръжка на въззиваемата К.И., а на малолетното дете Б.Х. К.. Определя постановения от РС Сливен съдебен акт не само като неправилен, а по съществото си като недопустим.

Наред с това обжалва като неправилно решението в частта, в която искът е частично уважен. Посочва, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 142 СК и че не  са настъпили обстоятелства, които да доведат до извода, че присъдената издръжка е следвало да бъде увеличена. Наведено е пред съда, че твърденията за заболяване на детето са останали неподкрепени както от писмените, така и от гласните доказателства по делото. Въззивникът намира, че РС Сливен не е обсъдил всички доказателства по делото в пълнота, като не е съобразил, че заплащането на 170 /сто и седемдесет/ лева месечна издръжка ще ощетят сериозно бюджета на настоящото му семейство. Определя решението на първата инстанция като неправилно и незаконосъобразно и моли от въззивния съд да отмени Решение №. 612 от 11.08.2015 година по гр. д. № 2258/2015 година и да отхвърли изцяло иска на въззиваемата като неоснователен и недоказан.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който релевираните на въззивника доводи са определени като несъстоятелни, а обжалваното решение – като законосъобразно, правилно и обосновано. Въззиваемата е посочила, че   е определила доводите за липса на доходи, работа и средства за издръжка на деца за минало твърдяното от въззивника затрудненние да заплаща месечна издръжка в размер на 170 / сто и седемдесет/ лева не отговаря на действителността. Поискано е от съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди съдебното решение на РС Сливен.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител по  чл. 32 т. 1 от ГПК  също не се явява. Подадена по делото е молба – становище с вх. №5850 от 29.09.2015 година, в която процесуалният представител на въззивника моли да бъде даден ход на делото и поддържа жалбата и наведените в нея съображения за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение. Моли от съда да уважи жалбата и да отмени Решение от 11.08.2015 година по гр. д. 2258/2015 година на РС – Сливен, като отхвърли иска на въззиваемата неоснователен и недоказан.

В с.з. въззиваемата се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК. Намира първоинстанционния акт за обоснован законосъобразен, а въззивната жалба – за неоснователна. Моли решението на РС Сливен да бъде потвърдено. Претендира направените разноски пред въззивната инстанция.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения, няма подадени по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени защити.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

Наведеният аргумент за недопустимост на решението не може да бъде споделен. Присъдената издръжка не е по непредявен иск. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за лицата и семейството вместо малолетните деца, от тяхно име правни действия извършват техните законни представители – родители и настойници. Предвид това установено от законодателя правило, в процесния случай не може да се приеме, че РС Сливен е присъдил издръжка на К.И. вместо на Б. К.. В самия диспозитив на съдебното решение е посочено, че издръжката се присъжда на К.И. в качеството й на майка и законен представител, т.е. на лицето, което според чл. 3, ал. 2 от ЗЛС извършва действия от името на Б. К.. Предвид това настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд не се е произнесъл извън пределите на иска и решението му е допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС Сливен доказателства, намира, че обжалваната част от решението е и правилна, поради което следва да бъде потвърдена.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

По същество е обжалвано възприетото от съда решение за размера на присъдената месечна издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 142 СК при определяне на издръжка на месечна база, съдът следва да съблюдава два основни фактора – потребностите на нуждаещия се и възможностите на дължащия престацията.

В процесния случай страните не спорят, че малолетният Б. К., роден на *** година е син на въззивника Х.К.К.. С оглед на това обстоятелство и предвид правилото на чл. 143, ал. 2 СК въпросът за принципна дължимост на издръжка е извън предмета на спора. Според цитираната разпоредба родителите дължат издръжка на своите непълнолетни деца и като родител Х.К. е иманентно обвързан със задължение да заплаща издръжка на малолетния си син.

Семейният кодекс в чл. 142, ал. 2 е предвидил минимален размер на дължимата месечна престация от родителя към детето до навършване на пълнолетието му, който се равнява на една четвърт от минималната работна заплата за страната. С Решение № 61 от 15.05.2014 година РС Раднево е одобрил споразумение между родителите на Б.Х. К. – Х.К.К. и К.И.И. бащата на детето и въззивник в настоящето производство Х.К. да заплаща месечна издръжка в размер над предвидения в СК, а именно – 140 /сто и четиридесет/ лева.

Предвиденият по – голям размер на месечна издръжка е в съответствие с предвиденото в чл. 143, ал. 1 СК задължение на родителя да осигурява условия на живот на детето съобразно възможностите си.

Производството пред РС Сливен е проведено във връзка с твърдяно от ищцата пред първата инстанция и въззиваем в настоящото производство изменение на обстоятелствата по чл. 150 СК, което е довело до по – големи нужди на детето.

При преценяване на правилността на обжалвания първоинстанционен акт настоящата инстанция дължи преди всичко разглеждане на въпроса за наличие на предпоставката по чл. 150 СК - изменение на обстоятелствата.

Първоинстанционният съдебен състав е изслушал показанията на свидетелите Димитрина Харакчиева и Дафинка Георгиева, които в съдебна зала са споделили пред съда за наличие на усложнения в здравословното състояние на малолетното дете Б. К.. Св. Харакчиева е посочила, че детето страда от липса на калций и желязо, както и че получава пъпки, обриви по цялото тяло в следствие на алергична реакция към храната, която приема. Св. Георгиева е споделила пред състава на РС Сливен за алергии на малолетния Б. към комари и към храни. Правилно първоинстанционният съдебен състав е дал вяра на показанията на разпитаните свидетели с оглед липсата на противоречие в казаното от тях в съдебно заседание и пълнотата на показанията им. От събраните гласни доказателства пред първата инстанция настоящият съдебен състав приема за доказано наличие на алергични реакции на малолетния Б. К. спрямо храни и необходимост от спазване на хранителен режим. Извод за здравословни усложнения в състоянието на детето съдът прави и при анализа на събраните на въззивна фаза доказателства – Амбулаторен лист № 3577 от 17.08.2015 година. От анамнезата е видно, че спрямо малолетния Б. К. е провеждано лечение с малтофер, вит. А, Е и Д заради претърпян обрив. Сама по себе си установената при доказателствения анализ промяна на здравословното състояние на детето с оглед необходимостта за спазване на хранителен режим представлява изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК  и налага преразглеждане на въпроса за размера на присъдената месечна издръжка.

За размера на дължимата от родител спрямо дете месечна сума е релевантна разпоредбата на чл. 142 СК, съгласно която следва да бъдат отчитани две основни предпоставки – потребностите на лицето, комуто се дължи издръжка и възможностите на дължащия се.

 Правилно съставът на РС Сливен е преценил нарастване на потребностите на малолетното дете, тъй като промяната в здравословното му състояние обосновава необходимост от повече средства за храна и лечение. Наред с това от първоначалното присъждане на издръжка е минал период от повече от година. Предвид крехката възраст на Б. К. такъв период се явява съществен и сам по себе си може да бъде разглеждан като обстоятелство, налагащо преразглеждане на въпроса за издръжката. С нарастването на възрастта на детето неминуемо нарастват и потребностите му.

Настоящият съдебен състав намира, че общата издръжка, необходима за детето Б. се равнява на 300 /триста/ лева.

 С оглед предвиденото в чл. 142 СК определяне на издръжката при баланс между потребности и възможности, съдът следва да разгледа въпроса и за възможностите на бащата да дава издръжка. Пред първата инстанция са приобщени четири погасителни плана за кредити на Х.К.К. – от 28.12.2012 г. , от 14.03.2014 г., от 12.05.2014 г. и от 14.05.2014 година. Наред с това е приложено и Удостоверение от работното му място – „ТЕЦ Марица Изток 2” ЕАД, от което е видно, че Х.К. престира работна сила на длъжност „работник, поддържане на железен път и съоръжения”, като месечното му възнаграждение варира между 1487 /хиляда четиристотин осемдесет и седем/ лева и 2402 /две хиляди четиристотин и два/ лева в зависимост от ползването на болнични.

  Всеки един от представените погасителни планове е с дата, която предхожда тази на Решението на РС Раднево за одобряване на спогодба между родителите на малолетния Б. К.. Във въззивната жалба и отговора липсват твърдения за намаляване на доходите на бащата спрямо този период. Наведено е пред съда само наличие на невъзможност за заплащане на увеличението над 140 до присъдената издръжка от 170 лева, което се равнява на 30 /тридидесет/ лева месечно. Воден от горното, настоящият съдебен състав приема, че не е налице съществена промяна в доходите на бащата. Наред с това предвид представеното Удостоверение от работодателя на Х.К. е видно, че увеличението на издръжката, равняващо се на 30 /тридесет/ лева представлява около 2 % /два процента/ от месечното му възнаграждение. Действително сумата от 30 лева е близо до 1/3 /една трета/ от минимално дължимата издръжка за дете, но с оглед по – големите възможности на бащата на малолетния  Б. К., увеличение, което отнема около две стотни от месечното му възнаграждение не може да се приеме за непосилно.

 Затова и настоящият съдебен състав споделя напълно мотивите на РС Сливен досежно наличието на необходимост от увеличение на месечната издръжка на малолетното дете Б. К. и намира така определения размер от 170 лева за правилно преценен. По този начин родителят, който не живее с детето поема по – голямата финансова тежест за издържането му, като същевременно ще се запазва относителен баланс между заплащаното от двамата родители.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени. Въззиваемата страна е претендирала разноски за тази инстанция, като с оглед приетото с Тълкувателно решение 6 от 2013 година ОСГТК, т. 1 - вписването за направено заплащане в брой на адвокатски хонорар в Договор за правна помощ има характер на разписка. Настоящият състав намира, че с оглед изхода на производството и изпълненото задължение на въззиваемата страна да докаже направените от нея разноски, такива следва да й бъдат присъдени в пълния поискан размер, равняващ се на заплатени 350 /триста и петдесет/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

                      

Р     Е     Ш     И  :

                                     

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 612/11.08.2015г. по гр.д. № 2258/2015 г. на РС Сливен в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х.К.К., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на К.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, като майка и законен представител на малолетния Б.Х. К., ЕГН **********  сумата от 350 /триста и петдесет/, представляващи направени разноски пред въззивната инстанция.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ, с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК.

                   

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: