Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 20.10.2015 г.

 

                                 В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав: 

         

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                  МЛ.С. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря.., като разгледа докладваното от  младши съдия Нина Коритарова въз.гр.  д.  N 439 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба, подадена от  „ТЕРА ПОИНТ ТЕНЕВО” ООД, ЕИК 119635559, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар Симеон” № 49, представлявано от А.З.С. в качеството му на управител против Решение от 02.07.2015 г. по гр.д.№  4680/2014 г. на  Районен съд- гр. Сливен, с което  дружеството е осъдено да заплати на „Жекови-Тенево” ЕООД с ЕИК 128004144, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол сумата от 9 555, 80 лв., представляваща неплатена наемна цена за стопанската 2013/2014 г. за недвижим имот № 017006 в землището на с. Тенево, Община Тунджа, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на исковата молба на 03.12.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1783 лв., представляваща разноски по делото. С въззивната жалба се претендира отмяната на първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано и се моли въззивния съд да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 235, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 228 ЗЗД като неоснователен и да бъдат присъдени на въззивното дружество разноските пред двете инстанции.

 

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство обжалва посоченото решение изцяло, като неправилно и незаконосъобразно. На първо място твърди, първоинстанционният съд бил нарушил материалния закон и по-конкретно разпоредбите на ЗЗД и ТЗ, като е приел, че не било установено плащане на наемната вноска за стопанската 2013/2014 г. Въззиваемото дружество било сключило договор за наем на земеделска земя на 04.05.2012 г. с „Бългериан Био-Фюълс” ООД, като договорът бил нотариално заверен и вписан в Службата по вписванията в гр. Ямбол. Според чл. 1 от раздел І на този договор наемодателят „Бългериан Био-Фюълс” ООД предоставял на наемателя „Зърнопроизводство Кукорево” ООД /което дружество впоследствие било преименовано и вписано в ТР при Агенцията по вписванията като ТЕРА ПОИНТ ТЕНЕВО ООД / обработваема земеделска земя в землището на с. Тенево, ЕКАТТЕ 72240, община Тунджа, област Ямбол НИВА от 273.023 декара,  3,4 категория, местност Парцелите, имот с идентификатор № 017006 за 2 стопански години, считано от 01.10.2012 г. до 01.10.2014 г. Според чл. 2 от раздел ІІ на този договор наемателят бил дължал наемна вноска в размер на 35 лв. на декар за съответната стопанска година или общо 9 555, 80 лв. за обработените 273.023 дек. земя.  Твърди, че в изпълнение на този договор за наем на земеделска земя е заплатил авансово наемната цена в размер на  9 555, 80 лв. за стопанската 2013/2014 г.  на представител на дружеството наемодател, като парите били предадени лично на С.Н.А., които се бил легитимирал като пълномощник на „Бългериан Био-Фюълс” ООД с нотариално заверено пълномощно за което била издадена разписка изх. №  415 от 08.02.2013 г., като твърди, че С.Н.А. я бил лично подписал и разходен касов ордер № 59/08.02.2013 г. , като бил се задължил да издаде фактура за полученото плащане. Тази сума била осчетоводена и записана в касовата книга на въззивното дружеството.

Посочва предвиденото в чл. 8, ал.2 на договора задължение на приобретателя да уведоми незабавно наемателя за настъпилото заместване в наемното правоотношение, както и че приобретателят не би могъл да претендира от наемателя да бъде изпълнено задължение, което последния вече бил изпълнил на предишния наемодател преди да получи съобщението за осъществилото се правоприемство. Твърди, че на 08.02.2013 г. „Бългериан Био-Фюълс” ООД , в качеството си на наемодател по договора за наем на земеделска земя единствено са имали право да получат наемната цена по договора. Посочва, че между страните не било установено да са съществували други правоотношения, освен наемното правоотношение по договора за наем на земеделска земя от 04.05.2012 г. Позовава се на извършената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, от която било установено, че счетоводството на ответника било водено редовно и следователно счетоводните му книги могли да служат като доказателства за извършените в тях вписвания по смисъла на чл.182 ГПК. Прави анализ на чл. 4 от Закона за счетоводството и на предвидените в тази разпоредба принципи за водене на счетоводство.

На следващо място твърди, че обжалваното решение било необосновано като районния съд бил нарушил правилата на логическото мислене и в резултат на което бил направил неправилен анализ на приобщения по делото доказателствен материал. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и като необосновано и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 235, ал.2 във вр. с чл. 228 ЗЗД, както и да му присъди сторените разноски в двете инстанции. С въззивната жалба не са направени  доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК адв. М.А. *** като процесуален представител на „Жекови- Тенево” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Я., ул. „Х. Т.” № * с ЕИК 128004144, представлявано от управителя Д. Д.Ж. – ищец  в първоинстанционното производство е подал писмен отговор на въззивната жалба. С отговора на въззивната жалба, подаден от ищеца в първоинстанционното производство, се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба. Въззиваемата страна намира постановеното първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и моли съда да го потвърди. Събраните доказателства са били правилно преценени от съда, а направените правни изводи са били законосъобразни. Споделя изводите на районния съд, че не било доказано плащане на наемната цена  за стопанската 2013/2014 г. от въззивното дружество. Посочва, че макар,че било установено, че разписка изх. №  415 от 08.02.2013 г. е била подписана от С.Н.А. по никакъв начин въз основа на нея не могло да бъде установено плащане на наемната цена по процесния договор за наем за ползването на процесната земеделска земя за период обхващащ стопанската 2013/2014 г., нито че С.Н.А. е действал в качеството си на представител на „Бългериан Био-Фюълс” ООД. Позовава се на ТЗ, който въвеждал изричното изискване пълномощника при извършване на действия от името и за сметката на търговец като посочи името на упълномощителя търговец и като добавка своето име и изявление, че действа от името и за сметка на търговеца в качеството си на пълномощник. Освен това в разписката не били индивидуализирани и имотите, които се отдавали под наем. В самата разписка липсвали данни, които да я свързват с процесния договор. Поставя въпроса дали изобщо тя била относима към предмета на договора, тъй като в нея било записано, че плащането се отнасяло за стопанската 2012/2013 г., а тяхната претенция била за стопанската 2013/2014 г. и това се установявало и от представеното от ответното дружество Уведомително писмо с изх. № 38 от 16.09.2013 г., което оборвало и свидетелските показания на счетоводителката на ответното дружество и от Уведомително писмо № 61/06.10.2014 г., адресирано от въззиваемото дружество до ответното. Твърди, че представения разходен касов ордер № 59 от 08.02.2013г . също по никакъв начин не установявал плащане на наемната цена по процесния договор за наем, като в тази насока се излагат същите съображения, които въззиваемото дружество прави по повод на процесната разписка. Освен това първоинстанционният съд бил допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като приел разходния касов ордер № 223 от 31.05.2012 г., като доказателство по делото, защото той не бил представен с отговора на исковата молба, нито в първото по делото заседание и възможността да бъде приобщен като доказателство по делото била преклудирана, а ответникът е бил задължен да представи не този ордер, а разходен касов ордер № 59 от 08.02.2013г ., който не е бил представен. Счита, че по отношение на разходния касов ордер № 223 от 31.05.2012 г. чл. 147 ГПК не би следвало да може да се приложи. Този документ е бил оспорен като неистински и след като е било открито производство по чл. 193 ГПК първоинстанционният съд е установил, че текстът е бил написан от лице различно от лицето, което го е подписало. Също така от този документ не могло да се установи плащане на наемното задължение на ответника по наемния договор. Било доказано, че този документ е неавтентичен и неистински. Част от реквизитите на ордера, а именно номер, име на дружество, дата и вх. № 3234, т. 4, стр.139/8.V.12 г. наем земя авансово по договор 2012.2013 г. били дописвани впоследствие от трето за договора лице- счетоводителката на ответника.

Приема, че в назначената съдебно-счетоводна експертиза вещото лице погрешно е приело, че процесната разписка и процесния разходен касов ордер са се отнасяли за периода 2013/2014 г. доверявайки се на твърденията на счетоводителката на ответното дружество, което също така не е представило никакви доказателства относно твърдяната техническа грешка. Тези документи се ползвали с материална доказателствена сила по отношение на ответника, защото удостоверявали неизгодни за него факти. Посочва, че  и дори ако въззивния съд приеме, че въззивникът е платил наемната цена по договора на С. А. той оспорва неговата представителна власт да получи това плащане, тъй като от представеното пълномощно било видно, че А. бил упълномощен да представлява въззиваемото дружество само пред различни институции, но не и да получава плащания по процесния договор. Освен това от становището на третото лице помагач в процеса „Бългериан Био-Фюълс” ООД и от назаначената съдебно-счетоводна експертиза не се било установило плащане на третото лице помагач от въззивника. На следващо място твърди, че били налице изрични противопоставяния на тези действия на лицето А. от страна на въззиваемото дружество и третото лице помагач към момента на тяхното узнаване, който бил размяната на книжата по делото. Приема, че разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД се явявала неприложима в случая, тъй като тя се отнасяла до престиране на трето лице различно от кредитора или от овластено от кредитора лице, а ответникът твърдял, че е изпълнил на кредитора, който бил приел изпълнението чрез представител. Волята на страните била плащането на наемната цена да се прави на падежа, когато задължението ставало изискуемо, а не предсрочно.

Оспорва представените от ответника частни документи- Извадка от счетоводна програма на „Зърнопроизводство- Кукорево” ООД, включваща хронологичен опис на диапазон от операции и извлечение от касова книга от 08.02.2013 г., като изготвени за целите на процеса, подписани единствено от ответника и удостоверяващи изгодни за него факти. Счетоводните записвания на ответника не били редовни по см. на чл. 182 ГПК, тъй като били направени на базата на неотносими първични счетоводни документи. Твърди, че в нарушение на Закона за счетоводството ответното дружество не било осчетоводило получената от въззиваемото дружество фактура, като последното надлежно осчетоводило своята фактура за вземането си. Според въззиваемото дружество видно от съдебно-счетоводната-експертиза не било осчетоводено плащане, нито от него, нито от третото лице помагач. Приема, че безспорно се е било осъществило предаване на парична сума между физическите лица С. и А., но не се било доказало, че това предаване на парична сума е съставлявало изпълнение на задължението за плащане на наемната цена по процесния договор за процесната стопанска година. Прави коментар на приобщеното гр.д. № 1089/2014 г. по описа на Сл.РС., което било завършило с влязло в сила решение, с което със сила на присъдено нещо бил разрешен правния спор между страните по повод плащането на наема за предходната стопанска 2012/2013 г., като съдът бил приел че въззивното дружество, което в това производство било ответник дължало плащане на наемната цена на ищеца и въззиваем, за  стопанската 2012/2013 г. Прави се подробен анализ на на мотивите на въззивното решение по в.гр.д. № 67/2015 г. на Сл.ОС, като твърди, че те са изцяло в подкрепа на изложените от него аргументи, като подчертава изводите на въззивния съд, че е била нарушена императивната разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ТЗ и че макар, че е било извършено плащане, то не е било извършено добре, като било налице лошо изпълнение равняващо се на пълно неизпълнение. Оспорва приетата по гр.д. № 1089/2014 г. по описа на Сл.РС. съдебно-счетоводна експертиза като изготвена на базата на опорочения и неистински разходен касов ордер № 223 от  31.05.2012 г., а не на базата на Разписка № 2 от 08.05.2012 г. и с оглед на това не могло  да се приеме, че процесната сума е била изтеглена от касата на ответното дружество. Счетоводството на ответното дружество било водено нередовно и некоректно и с оглед целите на процеса, тъй като било направило след образуване на настоящото производство незаконно осчетоводяване на плащане за стопанската 2013/2014 г.

Първоинстанционното решение било напълно обосновано и постановено на базата на правилно тълкуване и оценка на събрания доказателствен материал.

Моли да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски и заплатено адвокатско възнаграждение. Няма нови доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК, адв. Г. от АК-гр. Ямбол, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Посочва, че  в рамките на първоинстанционното съдебно производство, още при изготвянето на доклада на съдът по делото, никъде не бил им указал, че следва да установяват физическото предаване на паричната сума от пълномощника на дружеството на трето лице, тъй като този факт не бил се включвал в  предмета на доказване. Извършеното плащане от страна на въззивното дружество било документирано с първична счетоводна документация - РКО и с разписка, от които било видно, че лицето което  представлявало дружеството към онзи период -  починалото лице А. било получило паричната сума. В самия приходен касов ордер и в самата разписка изрично било посочено, че лицето С. А. се явява като пълномощник на третото лице и това е записано. Аргументите на районния съдът, че не било изпълнена разпоредбата на  чл. 26 ал.4 от ТЗ били неправилни, тъй като  в представената разписка пишело, че С.М. А. бил пълномощник на „Бългериан био фюълс” ООД. Била допусната техническа грешка при изписването на разписката и се касаело за стопанската 2012/2013г. Претендира разноски представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК адв. А. ***, който оспорва жалбата, поддържа отговора си и моли за потвърждаване на атакувания акт. Претендира разноски за тази инстанция и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В с.з. за третото лице-помагач на страната на ответника, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и при вярно констатирани факти, той е достигнал до законосъобразни правни изводи, като фактите са били субсумирани правилно към приложимите законови разпоредби.

Въззивният състав споделя правните изводи на РС, тъй като те са обосновани и намират опора в относимите към спора материалноправни норми.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Най-напред следва да се посочи, че е настъпила, промяна в наименованието на дружеството „Зърнопроизводство Кукорево“ ООД, гр. Сливен , вписана през м. 07.2014г. в ТР и съдът е заличил първоначалната фирма на дружество - „Зърнопроизводство Кукорево“ ООД, гр. Сливен, и е вписал новата - „Тера пойнт Тенево“ ООД, гр. Сливен, като това е наименованието на ответното дружество в настоящия процес, тъй като в персонификацията на самия търговец няма настъпила промяна.

Безспорно между страните е наличието на договор за наем на земеделска земя – Акт № 75, т. І, сключен на 04.05.2012г. в писмена форма, с нотариална заверка на подписите, между „Бългериън био – фюълс“ ООД,  общ. Елхово, обл. Ямбол /третото лице-помагач на страната на ищеца „Жекови – Тенево“ ЕООД, гр. Ямбол/, като наемодател и „Зърнопроизводство Кукорево“ ООД /с ново наименование „Тера пойнт Тенево“ ООД/, гр. Сливен, няма разногласия по повод действителността на договора, неговия предмет, цена и уговорените права и задължения за всяка от страните.

Също не попада в спорното поле и обстоятелството, че по надлежен ред правото на собственост върху имота, предмет на наемния договор, е било прехвърлено от собственика-наемодател на трето лице - „Жекови – Тенево“ ЕООД, гр. Ямбол /ищеца/ на 31.07.2013г., като бил съставен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 127, том 2, рег. № 3260, н.д. № 308 от 2013 г., като по силата, както на р-л ІV чл. 8 ал. 2 от договора за наем, така и на закона, наемните правоотношения са се запазили между новия собственик и наемателя. Няма съмнение и, че приобретателят-ищец е изпълнил и задължението си за незабавно уведомяване на наемателя за настъпилото правоприемство, като  това е станало с нотариална покана от 05.08.13г., връчена на управителя на ответното дружество на 23.08.2013г., в която едновременно е поискано и заплащането на наемната цена за стопанската 2012/2013г.  Приобретателят-ищец изпраща нова нотариална покана до „Тера пойнт Тенево“ ООД от 29.09.2014 г., с която повторно го уведомява за настъпилото заместване на наемодателя по договора за наем на земеделска земя, с оглед прехвърлянето на правото на собственост върху нея от „Бългериън био – фюълс“ ООД, което е било предишен наемодател на „Жекови – Тенево“ ЕООД, което става настоящият наемодател на ответното дружество. Със същата нотариална покана „Жекови – Тенево“ ЕООД определя 14 дневен срок, в рамките на който „Тера пойнт Тенево“ ООД да изпълни задължението си за заплащане на наемната цена за ползване на земеделската земя за стопанската 2013/2014 г.

Материалното правото, чиято защита ищецът  „Жекови – Тенево“ ЕООД, гр. Ямбол търси, е вземане в размер на 9 555, 80 лв. представляващо наемната цена за стопанската 2013/2014г.

Несъмнено е, че щом между страните съществува облигационна връзка, чийто източник е описаният договор за наем, между правата на едната страна и задълженията на другата съществува синалагматична връзка. Договорът е възмезден и престационен, установено е, че наемодателят е изпълнил основното си задължение да предостави за процесния период на наемателя ползването на посочената земеделска земя – нива от 273, 023 дка, 3, 4 категория в землището на с. Тенево, община Тунджа, област Ямбол, в местността Парцелите, представляваща имот № 017006. Това активира кореспондиращото му насрещно задължение на наемателя да заплати в уговорения срок дължимата наемна цена. Същата е определена в размер на 35 лв. на дка, като страните са се уговорили, че може да бъде заплатена както в натура – в зърно, така и в паричната му равностойност, която за процесната стопанска година е 9 555, 80 лв. Също така страните са установили срок за изпълнение  до 3 месеца след прибиране на съответната земеделска продукция. Така уговореният срок е в полза на длъжника и задължението преди изтичането му е изпълняемо, но не е изискуемо. Тоест - няма пречка наемателят да реши да престира по-рано от крайния момент и наемодателят-кредитор следва да приеме изпълнението, което ще освободи длъжника от задължението му.

Така в случая спорът се фокусира върху въпроса дали ответникът-наемател е погасил задължението си чрез плащане.

Искът е за реално изпълнение на договорно задължение за заплащане на наемна цена /както се посочи вече, престацията е била уговорена алтернативно – в натура или пари, като изборът да е по втората алтернатива не е оспорен/ и след като ищецът твърди, че такова не е извършено, в тежест на ответника е да докаже твърдения от него положителен факт на плащане на исковата сума, от който извлича благоприятните за себе си правни последици, изразяващи се в отхвърляне на иска.

Правопрепятстващият факт, който лежи в основата на отбранителната теза на ответника е, че паричното му задължение не съществува, поради погасяването му чрез реално изпълнение – плащане.

В случая ищецът е купувача на наетия имот и той отрича наемателят да е престирал както на него, така и на предходния собственик – първоначалния наемодател. Ответникът заявява, че е престирал задължението си на този наемодател, който е бил собственик на имота към момента на плащането /08.02.2013 г./- тоест първоначалния наемодател, и тъй като този момент предхожда сключването на договора за продажба, изпълнението е валидно и го освобождава от задължението му и спрямо новия наемодател. Това са и фактите, влизащи в обсега на доказване.

Ето защо, ако се установи еднозначно и категорично, че наемателят-длъжник е направил на надлежния кредитор изпълнение, което осъществява дължимия резултат, това ще го освободи от задължението, ще погаси последното и ще е удовлетворило интереса на съответния кредитор, като отношенията между предходния и настоящия кредитор по повод това изпълнение няма да касаят длъжника-ответник. С оглед установената последователност на осъществилите се във времето юридически факти, надлежният кредитор на вземането в момента, за който се твърди, че то е платено, е третото лице-помагач -  „Бългериън био – фюълс“ ООД, гр. Елхово.

Действително правната теория е еД.душна, че плащането е валиден способ за освобождаване от парично задължение, но е неоспоримо схващането, че при определени случаи може да е налице плащане без погасително действие.

Основният принцип в облигационната връзка е, че за да се освободи от задължението си, длъжникът трябва да престира на кредитора или на надлежните му представители. Безспорно е, че длъжникът се освобождава от задължението, ако престира или лично на кредитора, или на някое от лицата, които са овластени да действат от негово име и за негова сметка, и това изпълнение се приема за направено на самия кредитор.

Приведени към настоящия казус, горните постановки не намират обективно проявление.

Ответникът се позовава на плащане на процесната сума, извършено на 08.02.2013г., на търговския пълномощник на дружеството-наемодател към него момент – С.Н.А..

По начало, както вече бе посочено, плащането, извършено на лице, овластено да получи изпълнение, действащо от името и за сметка на кредитора, каквото е и законният и договорният представители на едно ЮЛ, /такъв субект е търговецът-наемодател/, е годно да погаси задължението.

Именно тези са точките на противопоставяне между страните – дали лицето, на което е платена сумата, първо, е имало качеството на представител/пълномощник на наемодателя и, второ, дали я е получило в това си качество.

Настоящият въззивен състав счита, че въпросът за извършването на самото плащане като акт на изваждане на конкретната сума от имуществото на ответника и предаването й на друго лице – С. А., е доказан убедително.

РКО № 223/31.05.2012г. и разписка от 08.05.2012г. са писмени доказателства, относими към предмета на приключилото с влязло в сила съдебно решение по гр.дело №1089/2014 г. на Сл.РС и са неотносими към предмета на настоящото производство, който се отнася до правен спор затова дали е било осъществено плащане на наемната цена за стопанската 2013/2014 г., в размер на 9,555,80 лв. по процесния договор за наем на земеделска земя от страна на наемателя „Тера пойнт Тенево“ ООД към наемодателя „Бългериън био – фюълс“ ООД. С решение № 43 от 25.02.2015 г. по в.гр.д. № 67 по описа за 2015 г. на Сл.ОС, което е влязло в сила се осъжда „Тера пойнт Тенево“ ООД да заплати на „Жекови-Тенево”  ЕООД сумата от 9,555,80 лв., представляваща парична равностойност на наемната цена за стопанската 2012/2013 г. по договор за наем на земеделска земя /Акт № 75, том  І/ от 04.05.2012 г. за ползването на недвижим имот № 017006 в землището на село Тенево, община Тунджа, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от завеждане на исковата молба на 21.02.2014 г. до окончателното й плащане. С диспозитива на това решение се формира сила на пресъдено нещо по отношение на дължимостта на наемната цена по процесния договор за наем на земеделска земя за периода обхващащ стопанската 2012/2013  и е недопустимо поради наличието на тази процесуална пречка да бъде пререшаван този правен спор в настоящото производство.  С оглед на това настоящият въззивен състав няма да обсъжда РКО № 223/31.05.2012г. и разписка от 08.05.2012г. и да ги включва в доказателствения материал по делото.

Приетата от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза еднозначно установява, че в счетоводството на ответника  е осчетоводена сумата от 9 555, 80 лв. по издадения РКО № 59/08.02.2013 г.  с посочено основание за плащане „авансово рента 2012/2013 г.”по дебитна сметка 602 „Разходи за външни услуги“, извършеният разход е вписан на същата дата в касовата книга на дружеството и отразеното плащане е от изтеглени в брой през месеца от разплащателната сметка и внесени в касата на ответника парични средства. По този начин съдът счита, че е доказано излизането на сумата от патримониума на ответника. Счита и, че е доказано получаването й от страна на С. А. – както чрез разписката от 08.02.2013 г., така и чрез РКО № 59/08.02.2013 г., които извън всякакво съмнение носят неговия подпис според назаначената съдебно-почеркова графическа експертиза. Обстоятелствата, изтъкнати от въззиваемото дружество по повод авторството и времето на извършване на вписания в РКО ръкописен текст, настоящият състав счита, че не са съществени за този спор, тъй като не разглежда този документ изолирано и самостоятелно и не обсъжда стриктно дали е възможно да бъде приет за изряден по смисъла на ЗСч. Още повече, че за извода му, касаещ получаване на процесната сума от страна на С. А. е достатъчен писменият частен документ „разписка“, носещ неговия подпис, чиято материална доказателствена сила не е оборена успешно.

По нататък спор няма, че в счетоводството на третото лице-помагач „Бългериън био-фюълс“ ООД, гр. Елхово, нито в счетоводството на „Жекови – Тенево“ ЕООД няма отразени плащания на наемната цена по процесния договор за наем за стопанската 2013/2014 г., не са отразени в счетоводните регистри разписка от 08.02.2013г. и РКО № 59/08.02.2013 г.,  няма спор и че фактура № 0000100318 от 11.09.2014 г., издадена за този наем от страна на дружеството-ищец „Жекови – Тенево“ ЕООД, гр. Ямбол, не е приета и не е осчетоводена като задължение от ответното дружество „Зърнопроизводство Кукорево“ ООД /с ново наименование „Тера пойнт Тенево“ ООД/, гр. Сливен. Тоест – както първоначалния, така и настоящият наемодател, отричат получаването на наемната цена и нямат надлежно заприходена такава.

Предвид тези констатации, за да се приеме, че установеното плащане на сумата 9 555, 80 лв. от страна на ответното дружество е резултирало в погасяване на договорното му задължение, предмет на настоящия иск, е необходимо да се изследва не само въпроса дали лицето, на което сумата е изплатена, е овластено да получи изпълнение, но и в какво качество то я е получило.

По въпроса за представителната власт на С. А. между страните съществува разногласие – ищецът и третото лице-помагач отричат въобще той да е бил търговски пълномощник на последното /първоначалния наемодател - „Бългериън био-фюълс“ ООД, гр. Елхово/, докато ответникът твърди обратното.

Въззивният съд намира за категорично доказано, че С.Н.А. е бил търговски пълномощник по смисъла на чл. 26 от ТЗ на наемодателя и като такъв е сключил от негово име и за негова сметка договора за наем, от който се претендират права от страна на ищеца. /Впрочем нито ищецът, нито третото лице оспорват действителността на договора, макар той да е сключен посредством волеизявлението на С. А., като пълномощник на „Бългериън био-фюълс“ ООД/. Представеното „пълномощно за представляване на търговец“ от 08.10.2008г. е с нотариална заверка на подписа на законния представител – управител на упълномощителя-търговец, безсрочно е, няма данни за оттеглянето му. Съдържанието му е ясно, подробно и при тълкуването му съдът счита, че следва да приеме, че в пълномощията на С. А. се включва и правото да получава наема по процесния договор от името и за сметка на търговеца. Това заключение съдът извежда от широките и на практика неограничени правомощия, предоставени  на пълномощника в т. 4 по повод разпореждането с банкови средства, което,  съчетано с изявлението „Всички клаузи в пълномощното да се тълкуват изцяло в полза на правата на упълномощения“, по аргумент от по-силното основание,  означава, че в правата му по т. 1 се включва получаването на наеми от юридически лица, с които има права да сключва всякакви договори във връзка с дейността на дружеството.

Спрямо третите лица от значение е единствено актът на овластяването, чиято форма за действителност и съдържание са спазени, поради което за въззивния състав няма съмнение, че С. А. е имал качеството на търговски пълномощник и действията му, извършени в това му качество, обвързват упълномощителя. Процесното пълномощно съставлява валиден източник на представително правоотношение, по силата на което за упълномощеното лице е възникнала представителна власт, т.е. субективно право, на което противостои задължението на представляваното дружество да приеме в своята правна сфера последиците от действията, които извършва представителят.

Поради това, ако се установи, че действайки като такъв, той е получил процесната сума, то това поражда задължението за третото лице-помагач - „Бългериън био-фюълс“ ООД, гр. Елхово, да приеме правните последици от това действие и да се съобрази с тях – тоест спрямо него ще бъде зачетено надлежно изпълнение на договорното задължение за наем, което, като своевременно изпълнено, преди прехвърляне правото на собственост, ще освободи валидно от това конкретно задължение ответника-наемател спрямо новия кредитор – ищеца по делото и ще отблъсне исковите претенции.

Единственият събран по делото документ, който обаче, по силата на договорната клауза на чл. 2 ал. 5 от Договора от 04.05.12г., е и достатъчен да докаже авансовото изпълнение на наемателя, е разписката от 08.02.2013 г.

В същата е посочено, че „долуподписаният „Бългериън био-фюълс“ ООД чрез пълномощника си С.Н.А., в качеството си на арендодател/наемател по договор за аренда/наем от ….273, 023 ….2013год. на  9,555,80 дка в землището на с. Тенево“ е получил от представител на арендодателя/наемателя „Зърнопроизводство Кукорево“ ООД, гр. Сливен наем авансово 2012/2013 г.“ В графа „подпис“  е положен саморъчен подпис, категорично принадлежащ на С. А., без други вписвания на ръкописен или печатен текст, без печат на „Бългериън био-фюълс“ ООД, гр. Елхово. Документът е своевременно и по предвидения ред оспорен от ищеца.

Разгледана в светлината на разпоредбата на чл. 26 от ТЗ, която регламентира фигурата на търговския пълномощник, очертава обема на представителната му власт и поставя императивни изисквания към правата и задълженията му, тази разписка не представлява документ, който да удостоверява плащане за сметка на търговеца „Бългериън био-фюълс“ ООД, гр. Елхово.

На първо място основанието за плащането не е ясно и недвусмислено посочено. От цитираното съдържание не може да се извлече еднозначен извод, че то е договорът между „Бългериън био-фюълс“ ООД, гр. Елхово и „Зърнопроизводство Кукорево“ ООД, гр. Сливен от 04.05.12г. за наем на земеделска земя – Акт № 75, т. І. Описанието „……….273, 023 ….2013год. на 9,555,80 дка в землището на с. Тенево …“ може да се отнася както към този, така и към друг договор и излиза извън рамките на обикновеното тълкуване възможността за категоричното му отправяне именно към процесния договор. Други, недвусмислено свързващи двата документа белези, няма. Поставени са подпис и печат за наемателя - „Зърнопроизводство Кукорево“ ООД, гр. Сливен. Тяхното наличие е безразлично, с оглед същността на разписката като документ, чийто издател потвърждава неизгоден за себе си факт – от значение е верификацията на получилия, а не на платилия сумата.

На следващо място също по никакъв категоричен начин на може да се заключи, че бенефициент на плащането е наемодателят „Бългериън био-фюълс“ ООД, гр. Елхово. От съдържанието е видно, че Статнимир А. е обозначен като пълномощник на „Бългериън био-фюълс“ ООД, гр. Елхово, но подписът на С. А. е положен като на автономен получател, без да бъде изписана добавка, от  която да става ясно, че получава сумата, в качеството си на търговски пълномощник на„Бългериън био-фюълс“ ООД, а не в лично качество .

Всичко това сочи, че лицето е получило сумата не като търговски пълномощник и не от името и за сметка на представлявания от него търговец. Разпоредбата на чл. 26 ал. 4 от ТЗ има заповеден характер и изисква безусловно от търговския пълномощник, когато действа в това си качество, да се подпише, като наред с изписване на фирмата на представлявания търговец да прибави своето име и да направи добавка, че е пълномощник. Това е задължителен формален реквизит и нормата не подлежи на дерогиране или на стеснително тълкуване, не е предвидено изключение или еквивалентен аналог. Тъй като се касае за търговци, законодателят е предвидил по-строги правила, за да гарантира и защити в по-голяма степен стабилността и правния ред, предвид значителните икономически интереси в търговските отношения, тяхната динамика, взаимодействия и сложност, поради което от търговците очаква по-голяма грижа и дисциплинираност от тази на физическите лица.

Ето защо не може да се направи компромис с правилата на ТЗ, особено когато имат императивен характер, а в случая разпоредбата на чл. 26 ал. 4 от ТЗ е напълно и категорично пренебрегната. Това поведение на лицата, подписали разписката, или показва, че тя отразява действително плащане именно на физическото лице С. А., или представлява грубо нарушаване на законови правила, което влече след себе си негативни последици, понасянето на които страната, ползваща се от нея, не може да избегне.

И в двата случая обаче, издаването й не постига ефекта да послужи за годно доказателство за погасяването на договорното задължение на ответника чрез надлежно плащане на паричното му задължение на кредитора. Така съдът приема, че макар да е извършено реално плащане, то не е сторено добре, тоест е налице лошо изпълнение, приравняващо се на неизпълнение. /Макар по принцип да се счита, че при паричните задължения не може да има пълно неизпълнение, а само изпадане в забава./

Единственият друг начин да бъде освободен длъжникът, престирал на лице, което не е негов кредитор, в случая – на лице, което не е овластено да получи изпълнение, е действителният кредитор да потвърди изпълнението, или да се възползва от него. В случая чрез експертизата се установява несъмнено, че процесната сума не е постъпвала и не е осчетоводявана нито от ищеца, нито от третото лице-помагач. От своя страна кредиторът, на когото ответникът твърди, че е престирал, отрича изпълнението. Без значение е дали, съгласно разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, е сторил това веднага след узнаването, тъй като тази хипотеза касае действия на лице без представителна власт от името на търговец, а в случая е налице реципрочност – действало е лице с представителна власт, но не от името на търговеца.

Освен това в разписката от 08.02.2013 г. и в РКО № 59 от 08.02.2013 г. е посочено, че е извършено плащане на наемната цена авансово за стопанската 2012/2013 г., а не за стопанската 2013/2014 г., която се включва в предмета на настоящия правен спор.  С оглед  решение № 43 от 25.02.2015 г. по в.гр.д. № 67 по описа за 2015 г. на Сл.ОС, което е влязло в сила и с чийто диспозитив се осъжда „Тера пойнт Тенево“ ООД да заплати на „Жекови-Тенево”  ЕООД сумата от 9,555,80 лв., представляваща парична равностойност на наемната цена за стопанската 2012/2013 г. по договор за наем на земеделска земя, настоящият въззивен състав, счита, че е формирана сила на пресъдено нещо по въпроса за дължимостта на наемната цена от страна на ответното дружество за стопанската 2012/2013 г. и този въпрос не следва да бъде пререшаван. Нито от разписката от 08.02.2013 г., нито от  РКО № 59 от 08.02.2013 г. се установява плащане на наемната цена по процесния договор за наем на земеделска земя за стопанската 2013/2014 г., което да е било извършено от наемателя Тера пойнт Тенево“ ООД  на настоящия наемодател „Жекови-Тенево”  ЕООД. Твърденията, че е била допусната техническа грешка при изписването на стопанската година в разписката като се е имало предвид 2013/2014 г., а не 2012/2013 г. остават недоказани, като в този смисъл не са представени никакви доказателства.

В обобщение, щом не се установи да е извършено валидно плащане на паричното задължение от страна на ответника към предходния наемодател, то е налице парично притезание за настоящия наемодател, поради което искът му се явява изцяло основателен и доказан и следва да се уважи в пълния претендиран размер от 9 555, 80 лв.

Следва да се отбележи единствено, че грижа на длъжника е да се увери, че е платил на когото трябва и да се снабди с надлежен документ за това, в противен случай поема риска на правилото „който плаща зле, плаща два пъти“. Ответникът разполага с възможността да уреди имуществените си отношения с лицето на което е платило недължимо, на плоскостта на друг правен институт.

Предвид уважаването на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение в размер на законовата лихва, която се претендира не от датата на нотариалната покана, а от датата на завеждане на исковата молба, поради което тя следва да се уважи както е предявена и върху посочената главница следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 03.12.2014г. до окончателното й изплащане.

Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде изцяло потвърдено, включително по отношение на разноските.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивното дружество, което следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззивната  страна  разноски в размер на   2000 лв. Ръководен от гореизложеното съдът

                            

 

Р     Е     Ш     И  :

                                              

ПОТВРЪЖДАВА първоинстанционно Решение от 02.07.2015 г. по гр.д.№  4680/2014 г. на  Районен съд- гр. Сливен, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

 

ОСЪЖДА „ТЕРА ПОИНТ ТЕНЕВО” ООД, ЕИК 119635559, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц. С.” № *, представлявано от А.З.С. да заплати на „Жекови-Тенево” ЕООД с ЕИК 128004144, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол направените разноски по делото за въззивното производство в размер на  2000 лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

  

      ЧЛЕНОВЕ:  1.

 2.