Р Е Ш Е Н И Е 

 

Гр. Сливен,   18.02.2016 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното

заседание на  четвърти февруари през двехиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                            Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря …Е.Х.………..…….. и с участието на прокурора ………………Руси Русев……….…….…….,като разгледа докладваното от ………съдията Снежана Бакалова……гр.дело 447 по описа за 2015 год. , за да се произнесе, съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът Й.Л.Я. твърди в исковата си молба,  че с постановление на 22.01.2010 г.  ОП – Сливен е образувала  досъдебно производство /ДП/ № 1/2010 г., срещу виновно длъжностно лице, а с постановление от 18.05.2012 г.  материали от него са били отделени и образувано ново следствено дело, отделно ДП с вх.№ 791/2012г. пор.№129/12г. по описа на СлОП и ДП № 29/12 по описа на ОСО при СлОП. Производството било образувано срещу неизвестен извършител и указано да се води срещу ищеца. С Постановление  от 05.06.2012г. той бил привлечен като обвиняем и му била определена мярка за неотклонение „Подписка“. 

Твърди че  на 14.06.2012 г.  в СлОС  бил внесен обвинителен акт , с който е обвинен в това че на 18.08.2010г.  в гр. Сливен, в качеството му на длъжностно лице – Кмет на Община Сливен, използвал своето служебно положение за да набави противозаконна облага в размер на 5 621,13лв. за „Топстрой декор“ ООД гр. Сливен – престъпление по чл. 283 от НК.  По обвинението било образувано НОХД № 304 /2012 г., което  приключило с оправдателна присъда, с която  бил оправдан и признат за невиновен в извършването на вмененото му престъпление. Този съдебен акт бил протестиран от ОП - Сливен и било образувано производство по ВНОХД № 24/2013 г. на Бургаския апелативен съд,  по което с решение била потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда. Този акт на въззивната инстанция не бил протестиран. Главният Прокурор е внесъл искане за възобновяване на наказателното производство, по което било образувано НД№2247/13г. по описа на ВКС, 2-ро НО, което приключило с Решение № 17/31.03.2014г., с което искането за възобновяване е било оставено без уважение.

Твърди се в исковата молба, че в резултат на повдигнатото и подържано обвинение  от ОП – Сливен на ищеца били причинени  редица неимуществени вреди, изразяващи се в следното: психически натиск, морален обществен негативизъм, дезинтеграция на приятелски връзки, срив на положителната обществена репутация на ищеца, формиране на подозрително и дистанцирано отношение на негови привърженици и на спортната общественост, препятстване да заеме постове  в международни органи и организации и оттегляне на доверието от страна на неговите привърженици и избиратели, довело до загубата от негова страна на изборите за кмет на населено място. 

Твърди се също така, че  в резултат на повдигнатото и поддържано обвинение ищецът претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи  за  пътуване и явяване в съдебни заседания  във всички инстанции и фази на разглеждането на делото - лично на ищеца и на неговия адвокат. Твърди се, че общия размер на тези вреди е 2 000 лв.

Относно претърпените неимуществени вреди ищецът твърди, че  оценява същите  на сумата 50 000 лв.

Моли съда да постанови решение, с което  осъди ответника  да му заплати причинените и изброени по-горе неимуществени вреди в размер на сумата 50 000.00 лв. и имуществени такива в размер на 2 000.00 лв., - двете суми ведно със законната лихва за забава от 18.04.2013                                     г. от датата на влизане в сила на решение по ВНОХД № 24/13г. на БАС  и направените в настоящото производство разноски.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло допустимостта и основателността на предявените искове.

Твърди че не са налице основания за  уважаването им, тъй като   ищецът не е доказал претърпените вреди в обема, в който се твърди в исковата молба, а също така не е доказал и причинно-следствената връзка  между  повдигнатото и поддържано обвинение и настъпилите вреди. Твърди че липсва причинно-следствена връзка между неизбирането на ищеца за кмет и повдигнатото обвинение, тъй като към датата на повдигане на обвинението изборите са били отдавна приключили. По същата причина – времето на повдигане на обвинението, твърди че ищеца не може да е търпял вреди от дескридитирането му като кмет, тъй като не е заемал тази длъжност. 

Твърди алтернативно, че вредите не са доказани по своя размер. Твърди че причинените неимуществени вреди са резултат от всички повдигнати срещу ищеца обвинения, че не са доказани по основание. Твърди че производството срещу ищеца е продължило в един напълно разумен срок, без ограничаване излишно правата му. Твърди че следва да се вземе предвид, че престъплението в което е обвинен ищеца не е тежко.

Оспорва по основание и размер претенцията за имуществени вреди и счита че не е основателна и доказана. Оспорва и претенцията за лихви.

В с.з, ищецът чрез своя представител по пълномощие поддържа исковете, така както са предявени.

Ответникът поддържа изложеното в отговора и моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Счита че от събраните гласни и писмени доказателства не се установяват твърденията на ищеца за възникването на неимуществени или имуществени вреди и причинно- следствената връзка между повдигнатото обвинение и твърдените вреди.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С Постановление за привличане на обвиняем по сл.д. №1/2010г. по описа на ОСО-ОП-Сливен ищецът Й.Л.Я. е привлечен като обвиняем за пет броя престъпления. С постановление от 18.05.2012 г.  материали от него са били отделени и образувано ново следствено дело, отделно ДП с вх.№ 791/2012г. пор.№ 129/12г. по описа на СлОП и ДП № 29/12 по описа на ОСО при СлОП. Производството било образувано срещу неизвестен извършител. С Постановление  от 05.06.2012г. той бил привлечен като обвиняем и му била определена мярка за неотклонение „Подписка“. 

На 15.06.2012г., ОП-Сливен е внесла обвинителен акт, ведно със сл.д.№ 29/12 по описа на ОСО при ОП-Сливен, с който ищецът е обвинен в това че на 18.08.2010г., в качеството му на длъжностно лице – Кмет на Община Сливен, използвал своето служебно положение за да набави противозаконна облага в размер на 5 652,13лв. за „Топстрой декор“ ООД гр. Сливен – престъпление по чл. 283 от НК.

Пред СлОС е било образувано НОХД № 304/2012г. по повдигнатото обвинение. По делото са проведени три открити съдебни заседания, на които е присъствал защитника на ищеца адв. И.А.. Производството е приключило с Присъда № 55/18.12.2012г., с която ищецът е оправдан по повдигнатите му обвинения в извършване на престъпление по чл. 283 от НК.

Присъдата е протестирана от ОП-Сливен и с Решение № 41/18.04.2013г. по ВНОХД № 24/13 по описа на АС- Бургас и е потвърдена. Пред АС- Бургас е проведено едно открито с.з. на което е присъствал подсъдимия и адв. А..

Главния прокурор е направил искане за възобновяване на производството, което е образувано в н.д.№ 2247/13 на ВКС. С Решение № 17/31.03.2014г. , искането за възобновяване е оставено без уважение. В  откритото с.з. пред ВКС са присъствали лично подсъдимия и адв. А..

През цялото времетраене на наказателния процес, до влизане в сила на присъдата, взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „подписка“ не е била изменяна.

След повдигането на обвинението по описаното производство, както и другите обвинения, отношението на приятелите и познатите на ищеца към него се променило.  От показанията на свд. Л.- съпруга на ищеца се установява че повечето от приятелите му напуснали неговия приятелски кръг, престанали да поддържат връзка с него. Причината за това били водените дела срещу ищеца и факта че чрез тях той е дискредитиран в обществото.

Воденото на конкретното наказателно производство, както и на останалите наказателни производства по същото време повлияли отрицателно, като причинили неудобства на децата на ищеца, както и на неговите родители и тези на съпругата му. Те ограничили контактите си за да не се налага да слушат подмятания. Единият от синовете на ищеца учил по това време в III ОУ „Д-р И. Селимински“ гр. Сливен (за чиято ограда било наказателното производство) и бил подложен на подигравателно отношение от съучениците си. Това производство станало причина и съпругата на ищеца да не бъде поканена в Училищното настоятелство на III ОУ „Д-р И. Селимински“ гр. Сливен, по същото време.

Образуването на конкретното наказателно производство и на останалите такива, придобило широка гласност както в град Сливен, така и в цялата страна. Воденото на делата било широко отразявано в местната и националната преса и електронни медии. За това обстоятелство свидетелстват, както разпитаните свидетели, така и представените като писмени доказателства копия от статии и разпечатки от електронни медии. От всички представени от ищеца извадки от печатни и електронни медии може да бъде направен извод, че са изнасяни само конкретни факти – за повдигането на обвинението, за хода му, за това че то се разглежда от  СлОС, за изхода на производството, без да е налице тенденциозно или превратно тълкуване на същите. В медиите липсват негативни оценки на личността на ищеца. Налице е много широка разгласа на воденото производство, като основните факти са идентични и са пресъздавани по идентичен начин. Широко е отразено,  както започването на наказателното производство, така и неговото приключване с оправдателна присъда на всички инстанции.

В исковата молба се твърди че воденото наказателно производство е попречило на ищеца да заеме постове в международни спортни организации. В подкрепа на това твърдение са събрани само гласни доказателства, чрез разпита на свид. Л., която свидетелства че членството на ищеца в Международната футболна организация е било замразено поради образуваното наказателно производство. Съдът намира това твърдение за недоказано от събраните гласни  доказателства, тъй като те се недостатъчни и не са представени писмени доказателства за този факт.

От показанията на свд. Х., се установява че ищецът бил ведър и добронамерен човек. След 2010г. до 2012г., след образуването на наказателните производства срещу него той се променил. Затворил се, станал нервен, по-мрачен. Започнал да отсява приятелстват си, станал по-предпазлив. На моменти проявявал нервност от това , че трябва да се явява по делата на различни инстанции. Това били свързано с много време, разходи и му пречили да си върши пряката работа, налагало да отсъства.

Водените производства, включително и настоящото се отразили на отношението на неговите близки и приятели, които постепенно се отдръпнали от него, престанали да посещават тържествата за рождения и именния му ден. Това го променило, огорчило го, отношението на хората го разочаровало.

Воденото наказателно производство (производства) са повлияли и на отношението на гражданите на град Сливен, които са се съмнявали във виновността на ищеца, имали негативно отношение към него заради водените производства. От показанията на свд. Ш. се установява че публикациите в пресата се отразили негативно на отношенията на ищеца с близки, граждани и работещи в общината. Те накарали дори свидетеля да се съмнява в честността на ищеца, тъй като били широко разгласени.

От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява че общия размер на разходите на ищеца и неговия защитник за транспорт при явяване в откритите заседания по триинстнационното наказателно производство , за пътуване с личните им автомобили са в размер на 312,60лв. за ищеца и 646,43лв. адв. А. или общо 959,03лв.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, вкл. и на свид. Л., която е съпруга на ищеца. Нейните показания не противоречат на показанията на останалите разпитани свидетели. Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно- икономическата експертиза, в чиято компетентност и безпристрастност няма основание да се съмнява.

На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Същият е основателен и доказан, но е предявен в завишен размер.

Налице се условията на цитираната разпоредба за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБългария за неимуществени и имуществени вреди, тъй като срещу ищеца незаконосъобразно е било водено наказателно производство и лицето е било оправдано в влязла в сила присъда. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от воденото наказателно производство, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице – чл. 4 ЗОДОВ. Обезщетение се дължи за всички преки и непосредствени вреди от увреждането. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени вреди, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

В тази връзка твърдяната вреда – неизбиране на ищеца за кмет за трети мандат не може да се прецени като пряка е непосредствена последица от повдигнатото и поддържано обвинение. Обвинението е повдигнато през 2012г., а изборите за кмет на Община Сливен са проведени през 2011г.  В писмената си защита, пълномощникът на ищеца твърди че това е без значение, тъй като конкретното производство било образувано „като случай“ през есента на 2010г. и по тази причина то също се отразило на електоралните нагласи на гражданите на град Сливен. Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като не са представени доказателства това производство по конкретното обвинение, да е било разгласявано преди повдигането на обвинението чрез медиите т.е. не е попречило на имидж на ищеца, като кандидат за кмет. 

Конкретното наказателно производство срещу ищеца е продължило в рамките на разумните и законови срокове за разглеждане на дело от този вид – десет месеца и половина до влизане в сила на присъдата.  В този срок следва да се включи и производството по искането на Главния прокурор за възобновяване на производството – още около година, което макар и да е извънинстанционен способ е довело също така до вреди за ищеца, тъй като отново е била създадена несигурност относно оправдаването му по повдигнатото обвинение.

По отношение на ищеца, през цялото производство е била взета мярка за неотклонение – „подписка“, която не е ограничавала излишно правата му. 

Обвинението срещу ищеца е било за престъпление, което не може да се квалифицира като „тежко“ по см. на чл. 93 т.7 от НК. В отговора на исковата молба, ответникът е посочил че то е такова, за което задължително се налага наказание по чл. 78а от НК, поради което е довело да вреди в по-занижен размер. Това възражение е неотносимо към определянето размера на вредите, доколкото ОП-Сливен е внесла обвинителен акт и е поискала осъждането на ищеца, без да е поискала освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК във вр. чл.  375 от НПК.

Доказа се от събраните доказателства, че като пряка и непосредствена последица от  воденото разследване по отношение на ищеца и съдебната фаза на производството, той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в обществен негативизъм и формиране в обществото на подозрително и дистанцирано отношение както на лица, които са го познавали, така и общо, като обществени нагласи. Било е засегнато доброто му име и накърнено достойнството му. Широкото разгласяване в средствата за масова информация на воденото наказателно производство е довело до това ищецът да претърпи повече вреди, тъй като неограничен кръг от хора са узнали за обвиняването на ищеца  в престъпление. Ответната страна, разбира се,  не носи отговорност за тази широка публичност, но доколкото е налице неимуществена вреда в обем по-голям от обичайния, тя подлежи на възмездяване.

От съвкупната преценка на събраните доказателства, най-вече изслушаните свидетелски показания, се установява че тези неимуществени вреди не са само резултат от конкретното наказателно производство, но и резултат и от останалите водени по отношение на ищеца наказателни производства. Вредите от конкретното дело не могат да бъдат точно отделени от останалите вреди от други производства, но това не означава че те не са търпени. Тяхното възмездяване следва да бъде пропорционално (Решение № 3 от 29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2477/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева и Решение № 354 от 25.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1591/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова). Ответната прокуратура е направила възражение, че не следва на ищеца да бъде присъждано обезщетение, тъй като вече такова му е присъдено по гр.д.№ 430/14 по описа на СлОС. Възражението е неоснователно. Присъденото обезщетение по цитираното производство е определено, като е отчетено че са водени други производства и от всички тях са търпени вреди, но то касае възмездяване на вреди от конкретно обвинение. За всяко обвинение, вредите следва да се присъдят отделно, като се прецизира техния размер с оглед конкретните обстоятелства.

В резултат на воденото производство ищецът е ограничил приятелските си контакти и част от неговите приятели са формирали подозрително и дистанцирано отношение към него.  Този факт е доказан от събраните гласни доказателства, с които се установява че по време на наказателното преследване приятелите му са ограничили контактите си с него. Касае се за неимуществена вреда, изразяваща се в ограничаване на обичайните контакти на ищеца и злепоставянето му пред  неговия приятелски кръг. В тесния му семеен кръг отношенията не са се влошили, но близките му също  са били злепоставени.

Не са доказани твърдените неимуществени вреди от препятстване ищеца да заеме постове в международни спортни органи и организации. В подкрепа на това си твърдение ищецът не е посочил и събрал доказателства, които да установят по безсъмнен начин че той е бил кандидат за такива постове и именно воденото наказателно производство е станало причина да не бъде избран на тях.

Размерът на обезщетението за търпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определен с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост. Както е прието в трайната и непротиворечива практика на ВКС по въпроса понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. При определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди.  Следва да се отбележи, че действително при предявяване на иска, ищецът сам определя, според своята субективна преценка за преживяното, размера на претендираното обезщетение - паричния еквивалента на неимуществените вреди, но при присъждането на обезщетение, съдът е длъжен да се съобрази с възприетите в съдебната практика критерии и размери на обезщетения и да отчете както степента на негативните отражения спрямо ищеца, така и средното ниво на благосъстояние на физическите лица в страната съответния период.

След преценка на събраните доказателства за търпените от ищеца неимуществени вреди и изложените обстоятелства, съдът намира, че размерът на обезщетението, което следва да бъде присъдено на същия, е сумата 15 000 лева.

Установи се от събраните доказателства, че в резултат на повдигнатото обвинение и по време на воденото наказателно производство, като това е в пряка причинно-следствена връзка със същото, ищецът е претърпял изброените по-горе неимуществени вреди. Тъй като те са резултат и от водените срещу него други наказателни производства съдът взема предвид това обстоятелство при определяне на размера на обезщетението. Определеният размер на обезщетението  за неимуществени вреди, представлява справедлив паричен еквивалент на търпените неудобства. Този размер е конкретен, касае повдигнатото обвинение описано във фактическите констатации и доказаните търпени вреди от ищеца в настоящото производство. Размерът на присъденото обезщетение по гр.д.№ 430/14 на СлОС между същите страни е 20 000 лв. за претърпените неимуществени вреди. В настоящия случай се касае за обвинение в по-леко престъпление, производството е продължило по-кратко време и по време на повдигането на обвинението и оправдаването на ищеца той не е заемал длъжността „кмет“, поради което за него не са произтекли специфичните неимуществени вреди възмездени по гр.д.№ 430/14 на СлОС.

Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва за забава от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, а именно 18.04.2013г. до окончателното изплащане на сумата. Изискуемостта на задължението за обезщетяване на вредите от незаконното обвинение е датата на влизане в сила на оправдателната присъда, с оглед установената съдебна практика Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, т.4.

Искът за неимуществени вреди до пълния му размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Предявеният иск за присъждане на имуществени вреди от незаконното обвинение е основателен и доказан до размера от 959,03 лв. и следва да бъде уважен до този  размер. Същият е допустим, с оглед задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 355 от 3.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1651/2009 г., III г. о., ГК.  Налице е причинно- следствена връзка между извършените разходи за пътуването на ищеца и неговия повереник за съдебните заседания в други градове и воденото наказателно производство. Въпреки че не са представени бонове за стойността на горивото, въз основа на назначената експертиза която изчислява средния разход на гориво и дава стойността на същото към съответния момент следва да се приеме че такива са извършени от страната. Видно от протоколите от откритите с.з.ищецът и адв. А. са присъствали лично на тях т.е. следвало е да извършат разходи за пътуване. Сумата следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва за забава, считано от 18.04.2013г. до окончателното й заплащане, а искът за имуществени вреди, до пълния му размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На ищеца се дължат направените разноски за държавна такса в пълен размер – 10 лв. и за експертиза, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 47 лв., или общо 57 лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

          ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. С., бул. “В.” № * да заплати на Й.Л.Я. с ЕГН ********** ***, „А.“ 10, №* (бул. „Г. Д.“ №*), чрез адв. И.А.,***,  сумата 15 000 лв. ( петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл. 283 от НК, за което е оправдан с Присъда № 55/18.12.2012г. по НОХД№ 304/2012г. по описа на Окръжен съд – Сливен,  ведно със законната лихва за забава, считано от 18.04.2013г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 959,03 лв. (деветстотин петдесет и девет лева и три стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото обвинение, ведно със законната лихва за забава, считано от 18.04.2013г. до окончателното й заплащане и сумата 57 лв., представляваща направените в производството разноски.

          ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълните им размери като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

         

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд- Бургас.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: