Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 249

 

гр. Сливен, 16.10 .2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  четиринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                    Мл. с. САВА ШИШЕНКОВ    

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  448   по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 39/15.06.2015г. по гр.д. № 10/2014г. на РС – Котел, с което е признато за установено по отношение на Община Котел, че Й.С.И. ЕГН ********** ***, е собственик по давностно владение на дворно място съставляващо УПИ-ІХ-18 в кв.2, по регулационния план на С.Т., ОБЩ.К., с площ от 899 кв.м. при граници: УПИ-Х-18, УПИ-ХVІ-16, УПИ-VІІІ-19, УПИ-ХІ-19, улица и част от недвижим имот, находящ се в югозапдната част на имота с № 120018 с ЕКАТТЕ 72480 по земеразделния план на С.Т., ОБЩ.К., в м.”Б.Д.”, бивш имот парцел № VІІ-14 в бивш кв.5 по стария план на селото с площ 0,360 кв.м. при граници и съседи на имота № 035036-полски път на Община Котел № 120017-нива, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ № 000286 и № 120037-нива, и е осъдена общината да заплати направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от Община Котел, чрез процесуалния представител по пълномощие, в която се твърди, че решението е материално и процесуално неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Не се излагат доводи относно наведените твърдения за пороците на решението. Иска се решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове.

В допълнително изложение се излагат твърдения за частична недопустимост на решението. Сочи се, че още в отговора е прието, че няма спор между страните относно собствеността на имота в УПИ-ІХ-18 в кв.2  по плана наС.Т., ОБЩ.К., тъй като този имот не е записан и актуван като общинска собственост. Поради това липсва спор между страните. Ищцата няма правен интерес да търси защита на заявените от нея права за собственост върху този имот спрямо общината и съдът е следвало да прекрати образуваното производство, като недопустимо. Съдът не е изследвал въпроса за наличието и липсата на правен интерес за предявяване на иска, което сочи на порочност на решението и се иска обезсилването му в тази част. На второ място се сочи, че е порочно решението и във втората му част, тъй като не е индивидуализирана коя част от кой недвижим имот е собственост на ищцата. В тази част решението е и неправилно. Наличието на договор за закупуване надворно място не е достатъчно да направи ищцата собственик, тъй като договорът не е във формата, изискуема от закона. Не е ясно върху какво, въз основа на този договор, ищцата е установила владение. Площта на парцела към този момент не е била в границите на населеното място и към този момент не е било възможно да стане собственик на земи, извън границите на населени места, т.е. на земеделски земи. Поради това ищцата не може да придобие по давност тази част от имота и се иска да бъде обезсилено решението и в тази част или ако се приеме, че решението е допустимо, то да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отхвърли тази част от исковата претенция, като неоснователна.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е необоснована и неоснователна. Сочи се, че съдът е обсъдил и се е съобразил с доказателствата по делото и със заключението на вещото лице. По регулационния план на С.Т., от 1966г., е било предвидено през средата на дворното място да преминава улица, поради което имотът е бил разделен надве части, като едната е останала в регулацията на селото, а другата извън регулацията. Няма данни да са провеждани отчуждителни мероприятия по устройствените планове. И до настоящия момент предвидената по регулационния план улица не е изпълнена, поради което собственото дворно място на ищцата е оградено, така както е закупено  с площ от 1200кв.м. Така от 1970г. до настоящия момент тя владее, постоянно, непрекъснато, спокойно, явно целият имот от 1200 кв.м. Няма доказателства владението да е било прекъсвано, поради което се налага извода, че имотът никога не е бил нито държавна, нито социалистическа, нито общинска собственост, нито пък собствеността може да се трансформира в собственост на Община Котел по реда на чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ. Поради това въззивната жалба и депозираното допълнително изложение се явяват необосновани и неоснователни и се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

 

В с.з. за въззивника не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е частично не допустимо.

Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК предявяването на установителен иск за установяване съществуване или несъществуването на едно правно отношение е допустимо при наличие на интерес от това. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба. Когато такива твърдения не са изложени исковата молба е нередовна и на ищеца следва да се дадат указания за отстраняване на тази нередовност. Ако, въпреки направените уточнения, съдът констатира че ищецът няма правен интерес, следва да прекрати производството без да се произнася по основателността на претенцията. В случая по отношение на имот, представляващ дворно място съставляващо УПИ-ІХ-18 в кв.2, по регулационния план на С.Т., ОБЩ.К., с площ от 899 кв.м. при граници: УПИ-Х-18, УПИ-ХVІ-16, УПИ-VІІІ-19, УПИ-ХІ-19, улица, в исковата молба не са изложени съображения, обуславящи правния интерес на ищцата от предявяването на иска против ответната община. Още с отговора на искавата молба ответникът е посочил, че този имот не е бил актуван като общински и че общината не оспорва собствеността та ищцата. Както ВКС е посочил, макар и в друга хипотеза, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява./ Решение № 117 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1012/2013 г., I г. о., ГК/. Така и при положителния установителен иск ищцата следва да докаже фактите от които произтича правния й интерес. В случая тя не е успяла да стори това, поради което решението в тази част следва да бъде обезсилено и производството прекратено.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение в останалата част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване  на иска в тази част..

Когато предмет на спора е правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, ищецът трябва да посочи всички негови индивидуализиращи белези - вид, местонахождение, граници, площ, номер по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта - идентификатора на имота. Ако спорът е за реална част от урегулиран поземлен имот тази реална част следва да бъде описана в исковата молба по белези, позволяващи ясното й отграничаване в рамките на съществуващия имот, като е необходимо представяне на скица, която да илюстрира местоположението на спорния имот спрямо имота по действащия план. Само тогава е налице яснота по предмета на делото и съдът може да се произнесе по предявения иск. В случая местонахождението на спорния имот е определено по този начин.

Съгласно разпоредбите на чл.10, ал.1 - ал.14 от ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на определена категория имоти, а именно земеделските земи. Не всички земеделски земи обаче, подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Затова и включването на такива земи във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и придобиването им в собственост от общината не намира опора в закона. Лицата, които претендират да са придобили права върху такъв имот, могат да защитят претендираното от тях субективно материално право по общия исков ред. В този смисъл е задължителната за съдилищата практика на ВКС. Дали е налице отнемане на даден имот, а оттам - и основание за включването му в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ, е въпрос и на фактическо установяване, включително и в хипотезата, когато собствеността върху имота в реалните му граници никога не е губена, независимо от обстоятелството, че след образуването на ТКЗС имотът, който към този момент е бил включен в регулационния план на населеното място, впоследствие е бил изключен от регулация.

В конкретния случай, по делото е установено, че процесния имот е придобит по давност. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за безспорен факта, че ищцата е владяла описания имот в продължение на около 40 години, поради което е осъществен състава на чл.71 от ЗС. По делото не се доказва Община Котел да е провеждала отчуждителна процедура, която да е доведена до знанието на собственика и той да е бил обезщетяван. Така правилно съдът е приел, че собствеността върху спорния имот принадлежи изцяло на ищцата.

Щом правните изводи на двете инстанции в тази част съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Страните са претендирали разноски и такива следва да им бъдат присъдени за тази и първата инстанция съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете. Така на Община Котел следва да бъдат присъдени направените пред първата инстанция разноски в размер на 320 лева, както и направените пред тази инстанция разноски в размер на 270 лева. На въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред първата инстанция разноски в размер на 275 лв, както и направените разноски пред тази инстанция в размер на 150 лева.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 39/15.06.2015г. по гр.д. № 10/2014г. на Котелския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на Община Котел, че Й.С.И. ЕГН ********** ***, е собственик по давностно владение на дворно място съставляващо УПИ-ІХ-18 в кв.2, по регулационния план на С.Т., ОБЩ.К., с площ от 899 кв.м. при граници: УПИ-Х-18, УПИ-ХVІ-16, УПИ-VІІІ-19, УПИ-ХІ-19, улица като НЕДОПУСТИМО поради липса на правен интерес.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска предявен от Й.С.И. ЕГН ********** *** против Община Котел, за признаване за установено, че е собственик по давностно владение на дворно място съставляващо УПИ-ІХ-18 в кв.2, по регулационния план на С.Т., ОБЩ.К., с площ от 899 кв.м. при граници: УПИ-Х-18, УПИ-ХVІ-16, УПИ-VІІІ-19, УПИ-ХІ-19, улица като НЕДОПУСТИМ, поради липса на правен интерес.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 10/2014г.. на Котелския районен съд в тази му част.

ОТМЕНЯ решение №39/15.06.2015г. по гр.д. № 10/2014г.. на Котелския районен съд в частта, с която Община Котел е осъдена да заплати на Й.С.И. ЕГН ********** *** сумата от 550 лева, представляващи направените по делото разноски.

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №39/15.06.2015г. по гр.д. № 10/2014г.. на Котелския районен съд в останалата част.

 

ОСЪЖДА Й.С.И. ЕГН ********** *** да заплати на община Котел направените пред първата инстанция разноски в размер на 320 /триста и двадесет/ лева, както и направените пред тази инстанция разноски в размер на 270 / двеста и седемдесет/ лева.

 

ОСЪЖДА Община Котел да заплати на Й.С.И. ЕГН ********** *** направените пред първата инстанция разноски в размер на 275 /двеста седемдесет и пет/ лева, както и направените разноски пред тази инстанция в размер на  150 /сто и петдесет/ лева.

        

          Решението подлежи на обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

                                                                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: