Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 250

 

гр. Сливен, 16.10 .2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети октомври   през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                          мл. с. САВА ШИШЕНКОВ    

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  450   по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 591/23.07.2015г. по гр.д. № 3320/2014г. на СлРС, с което е оставена без разглеждане исковата молба на „Топлофикация Сливен” ЕАД по отношение на претенцията за периода от 01.03.2011г. до 31.10.2011г., като недопустима и е прекратено производството по делото в тази част. Признато е за установено по предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 вр. чл.124 ал.1 от ГПК, че Д.Ц.С. ЕГН ********** ***, дължи на „Топлофикация – Сливен” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”С. К.” № * ЕИК 119004654 сумата от 1438,49 лева, представляваща ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2011г. до 31.03.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2015г. до окончателното й изплащане, като отхвърля предявеният иск за разликата от уважената част до пълния предявен размер от 2132,27 лева, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е признато за установено, че ответникът дължи на дружеството сумата от 127,83 лева, представляваща мораторна лихва за забава, изтекла към 09.05.2014г., като е отхвърлен предявеният иск до пълния предявен размер от 264,19 лева, като неоснователен и недоказан и са осъдени страните да заплатят разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.

Подадена е въззивна жалба от ответника, чрез процесуалния му представител по пълномощие, с която решението е обжалвано в частите, с които е признато за установено, че той дължи на дружеството сумата от 1438,49лева – главница, и сумата от 127,83 лева – мораторна лихва, както и в частта за разноските. Твърди се, че решението е постановено при съществено нарушение и при неправилни изводи от събраните по делото доказателства. Твърди се, че ответникът е оспорил подписа си в протокола от Общото събрание, но съдът не се е произнесъл по този въпрос. От наличните доказателства не се е доказало по безспорен начин ответникът да е бил ползвател на този имот. Липсва и сключен между тях договор. Поради това се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане или да бъде постановено ново решение, с което да бъдат отхвърлени претенциите на дружеството. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази жалба.

В с.з. въззивникът не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа подадената жалба.

За въззиваемата страна не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се оспорва основателността на подадената жалба и се претендират разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

   Твърдението, че ответникът е оспорил подписа си в протокола от Общото събрание, но съдът не се е произнесъл по този въпрос е неоснователно. На първо място липсва формулирано конкретно основание за оспорване на представения документ. Така следва да се приеме, че е налице оспорване на автентичността на представения документ. Частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа. Съгласно чл. 180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Издателите на частния свидетелстващ документ, ако не са страни по делото, може да бъдат разпитани като свидетели за установяване на тези факти. За доказването им обаче не е необходимо свидетелите да възпроизведат съдържащите се в документа техни изявления. Доказателствената сила на свидетелските им показания се определя от потвърждаването на участието им в издаването на документа и посочването по какъв начин са узнали удостоверените факти - дали са очевидци на осъществяването им, или са убедени в осъществяването им от други факти, на които са очевидци и кои са тези други факти; както и дали са узнали тези факти от трети лица, или от някоя от страните по делото. /Решение № 748 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 801/2009 г., IV г. о., ГК/ Когато документът е частен свидетелстващ, той няма обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което при оспорване на отразеното в него, няма да е нужно откриване на производство по чл. 154 ГПК (отм.)./ Решение № 506 от 8.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 705/2009 г., IV г. /

Във въззивната жалба страната е изменила, макар и не пак чрез изрично конкретизирано основание, искането си, като инвокира оплаквания, че с решението съдът е „изискал” да доказва твърдяните от нея отрицателни обстоятелства. От това оспорване обаче не е ясно какво процесуално действие страната е извършила в действителност. Даденото от съда разрешение не е в смисъл, че в доказателствена тежест на ответника е установяването на отрицателен факт, а е отговор на въпроса за тежестта за доказване на оспорен от страната частен свидетелстващ документ, който носи подписа й. Съдържащото се в жалбата оплакване смесва процесуалните правила относно доказателствената тежест при оспорване на документ-  чл. 193, ал. 3 ГПК с доказателствената тежест за установяване на факти- чл. 154, ал. 1 ГПК. Така е ясно, че въззивникът не е поискал, посочил или представил доказателства за претендираното оспорване. Това не е сторил и с въззивната жалба.

Така, съобразявайки се със събраните по делото доказателства и заключението на експерта, съдът правилно е приел, че се дължат суми за ползвана топлинна енергия. В тази насока са изложени изключително подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя и не е нужно да бъдат преповтаряни.

 

 

 

 

 

 

 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 350 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 591/23.07.2015г. по гр.д. № 3320/2014г на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА Д.Ц.С. ЕГН ********** *** да заплати на на „Топлофикация – Сливен” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”С. К.” № * ЕИК 119004654 сумата от 350 /нрисна и петдесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: