Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

Гр.Сливен, 20.10.2015г

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  двадесети октомври,  двехиляди и петнадесета година, в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                                  ВАНЯ АНГЕЛОВА

     като разгледа докладваното от съдия Ваня Ангелова в.гр.дело № 451 по описа за 2015г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

    Образувано е по жалба на взискателя И.Н.Т., чрез неговия пълномощвик адв.М.Д., против  постановление на държавен съдебен изпълнител от 04.09.2015г, в частта, с която е отказано вдигане на наложените запори и възбрани по изп.дело № 136/2010г  по описа на  СИС на СлРС.

     В жалбата  твърди, че постановлението на ДСИ в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че щом като  взискател е заяви, че не желае да се ползва повече от наложените  по негово искане обезпечения, би следвало щом се прекратява изпълнителното производство по негова молба, да се взигнат и наложените възбрани. Твърди,че присъединените взискатели нямат активна легитимация и правомощия за вдигане на наложени възбрани и запори. Освен това, ДСИ постановил един немотивиран отказ, без всякакви мотиви за неизвършване на  поисканото от него действие, а именно: вдигане на наложени възбрани и запори.  

    Иска се отмяна на атакуваното постановление само в частта,  с която е отказано вдигане на наложените по изп.дело възбрани и ипотеки.

    Длъжникът  „Вини“АД-гр.Сливен не  е  изразил становище по жалбата чрез законен или упълномощен представител.

   Становище по жалбата не е постъпило и от присъединения взискател Ощина- Сливен.    

   В съответствие с разпоредбата на чл. 436 ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил мотиви. Твърди, че съгласно чл. 458 от ГПК, държавата  се смята винаги за присъединен взискател за дължимите от длъжника публични и други вземания, размерът на които е съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Видно било от приложеното по делото удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения от 29.05.2015г, че задължението на длъжника към държавата е в размер на  5 280 336лв Отделно от това, размерът на публичните общински задължения на длъжника към Община Сливен  към 09.10.2015г, която също била присъдинен взискател, били 224 762лв . Счита, че вдигането на наложените запори и възбрани ще бъде в грубо нарушаване правата на държавата и общината като присъединени взискатели. Позовава се на чл. 459 ал.1 от ГПК и  ТР №2/26.06.2015г на ВКС, според които, ОББ АД-София се счита за присъединен взискател до  размер на задълженията на длъжника към 15.09.2015г, възлизащи на 4 126 298лв, поради което вдигането на запори и възбрани щяло да доведе и до нарушаване правата на банката.

    Съдът, след като се запозна с наведените в жалбата оплаквания и представеното копие на изп. дело, прие за установено  следното:

     Изп.дело № 136/2010г по описа на СИС при СлРС  е образувано въз основа на изпълнителен лист от 15.04.2010г, издаден по влязло в сила решение по гр.дело № 7/2009г на АС-Бургас  за осъждането „Вини“АД,  да заплати на И.Н.Т. сумата 2962.62лв – обезщетение, ведно със  законната лихва, считано от 10.01.2004т до окончателното изплащане, както и 1546.16лв- лихва за забава.

     С молбата за образуване на  изпълнително производство, взискателят е поикал изпълнителното дело да бъде присъединено към изп. дело № 199/2007г по описа на СИС на СлРС.

     С разпореждане от 24.04.2010г съдебният изпълнител е присъединил изп.дело № 136/2010г към  изп. дело № 199/2007г

     С молба от 14.05.2010г  длъжникът е  поискал удовлетворяване вземането на взискателя от паричните средства, съхранявани от ДСИ по изп.дело № 199/2007г и да не бъдат налагани обезпечителни мерки с оглед наличието на достатъчно парични средства, с които да се удовлетвори взискателя в пълен размер.

     Видно от изготвеното по   изп.дело № 199/2007г разпределение, за взискателя И.Н.Т. е  била заделена сумата 2091лв по изп.дело № 1998/07 и 8956лв- по изп.дело № 136/2010г.

     По молба на пълномощника на взискателя от 30.08.2011г, изпълнителното дело е спряно на основание чл. 432 т.2 от ГПК.

     Въз основа на молба, подадена от взискателя на  08.08.2013г е  продължено  изпълнителното производство.  

     Пак по молба на взискателя е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се в гр.Сливен, кв. „Промишлена зона“, представляващ ПИ с идентификатор № 67338.605.350, с площ 57 086 кв.метра., начин на трйно ползване- друг вид производствен, складов обект, ведно с построените в имота сгради.

   За наложената възбрана е уведомен длъжника, взискателя и ОББ АД-гр.София, в качеството й на ипотекарен  кредитор на длъжника.

   С молба от 09.04.2015г  взискателят е поискал  опис на възбранените имоти и налагане на запор върху запазената  търговската марка „Сливенска Перла“, собственост на длъжника.

   С разпореждане от 16.04.2015г съдебният изпълнител е наложил запор върху  марката „Сливенска Перла“,

   С решение от 20.05.2015г е  вписано в държавния регистър на марките първа по ред обезпечителна мярка, наложена от  ДСИ при СлРС  по изп.дело № 136/2010г, а именно: забрана за разпореждане с правата върху посочените марки от страна на притежателя им „Вини „АД.

   С молба от 23.07.2015г община-Сливен е поискала присъединяване на изп.дело № 615/2012г към изп.дело № 136/2010г по описа на СИС при СлРС.

   С разпореждане от 24.07.2015г съдебният изпълнител е присъединил общината като взискателя по изп.дело № 136/2010г, с длъжник „Вини“АД, с размер на задълженията  по изп.дело № 615/2012г .

   С молба от 30.07.2015г Община-Сливен е поискала опис, оценка и публична продан на възбранения имот с идентификатор 67338.605.350, находящ се в гр.Сливен, ведно с находящите е в него сгради.  

   Със запорно съобщение по изп.дело № 2014 765 04 01813 на ЧСИ Г.И., с рег. № 765 и район на действие ОС-Стара Загора, е уводомила ДСИ при  СлРС, че  по същото дело е наложен запор върху вземанията на длъжника „Вини“АД по изп.дело №136/2010г  на ДСИ при СлРС, като взискател по делото е „Гуала Клоужърс България“ АД.  

   Видно приложеното по делото удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения от 29.05.2015г,  задължението на „Вини“АД към държавата са в  общ размер на   5 280 336лв.

  Отделно от това, размерът на публичните общински задължения на длъжника към Община - Сливен  е  226 556лв .

  Длъжникът е уведомен, че на основане чл. 458 от ГПК, държавата се счита за присъединен взискател по изп.дело, а също и община –Сливен.

  С разпореждане от 11.08.2015г съдебният изпълнител е насрочил опис на  възбранения недвижим имот, находящ се в гр.Сливен, „Промишлена зона“ .

  С писмо от 05.08.2015г ДСИ уведомил ЧСИ Г.И. във връзка с запорно съобщение по изп.дело № 1813/2014, че по изп.дело № 136/2010г не са постъпили парични средства за изпълнение на запора.   

   С молба от 18.08.2015г взискателят е поискал спиране на изп.дело,  а разпореждане на ДСИ  от 19.08.2015г същото е било спряно само по отношение на него.

   С писмо от 20.08.2015г  общинска администрация- Сливен уведомила  ДСИ,  че по изп.дело  № 136/10г е платена сумата 200 000лв  /в т.ч. главница и лихва/ за такса битови отпадъци за 2008г по изп.дело № 615/2012г.

   На 21.08.2015г по делото е постъпило уводомление от пълномощника на  „Гуала Клоужърс България“ АД – адв.Младенова, с което уведомила  ДСИ, че длъжника по изп.дело № 1813/2014г по описа на ЧСИ Г.И. – „Вини“АД е изцяло погасил задължениието си към взискателя, в подкрепа на което прилага удостоверение от 20.08.2015г. Видно от същото, длъжникът е изцяло погасил заздължението си към взискателя, но изп.дело № 1813/2014г не е прекратено, тъй като се дължат такси в общ размер на 1747лв.

   На 27.08.2015г  община-Сливен е поискала спиране на изп.делео № 136/2010г на основание чл. 432 т.2 от ГПК, което искане е оттеглено на 28.08.2015г.

   На 02.09.2015г ДСИ е  бил уведомен от община -Сливен, че по изп.дело № 136/2010г е платена сумата 4575.15лв/ в т.ч. главница и лихви/, представляваща такса битови отпадъци по изп.дело № 615/2012г.

   С молба от 03.09.2015г взискателят е  помолил  да бъдат вдигнати всички наложени възбрани по изп. дело, а с молба от 04.09.2015г е поискал прекратяване на делото на основание чл. 433 ал.1 т.2 от ГПК.

   С постановление от 04.09.2015г, ДСИ е прекратил изпълнителното производство по изп.дело № 136/2010г по описа на СИС при СлРС, на основание чл. 433 ал.1т.2 ГПК/ по писмено искане на взискателя/, но само по отношение на взискателя И.Н.Т..         

   Със същото постановление е отказал да вдигне наложените по делото възбрани и  запори.

    На 04.09.2015г е постъпила молба от община Сливен за спиране на  изп.дело на основание чл. 432 т.2 от ГПК, въз основа на която, на 07.09.2015г съдебният изпълнител е спрял изп.дело № 136/2010г, но само по отношение на присъединения взискател община Сливен.    

   Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

   Жалбата е процесуално допустима–подадена  в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване действие  на съдебен изпълнител. 

   Прецена по същество, е  неоснователна, по следните съображения:

   Предмет на обжалване е отказ на съдебния изпълнител да извърши поискано от взискателя действие, а именно: вдигане на наложени   възбрани и запори. Този отказ съгласно чл. 435 ал.1 от ГПК  може да бъде обжалван само от взискателя.

   Разпоредбата на чл. 433 ал.2 от ГПК гласи, че в случаите на ал.1, съдебният изпълнител вдига служебно наложени запори и възбрани след като  постановлението за прекратяване  влезе в сила, т.е. законодателят е предвидил възможност за съдебния изпълнител да вдига служебно наложени възбрани и запори само след влизане  в сила на постановление за прекратяване на изпълнителното производство.

    Безспорно е в казуса, че постановлението за прекратяване на изп.дело № 136/2010г от 04.09.2015г е влязло в сила, но с него   изпълнителното дело е прекратено  само  частично, поради което остава висящо  по отношение на  двама  присъединени взискатели:  община Сливен  и  държавата. За тях изпълнителното производство продължава и не е прекратено на някое от основанията по чл. 433 ал.1 ГПК. Затова, докато не е издадено постановление за прекратяване на цялото изпълнително производство, което да е влязло в сила, съдебният изпълнител няма задължение да вдига наложените запори и възбрани.

    Следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 457 ал.1 ГПК,  според която, присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство каквито има и първоначалния взискател, което означава, че присъединилите се взискатели  са също  легитимирани  да искат  вдигане на наложените запори и възбрани, които съгласно чл. 457 ал.2 ГПК ги ползат.  Именно те като участници в изпълнителното производство могат да искат спиране, продължаване или прекратяване на изпълнителното производство, а в третата  хипотеза- и  вдигане на наложените запори и възбрани при наличие на  правен интерес. А първоначалният взискател дори не твърди, че има правен интерес от вдигане на наложените запори и възбрани, за да бъде изследван  и  коментиран от съда.     

     По тези съображения съдът намира постановлението на ДСИ в обжалваната част за правилно и законосъобразно, поради което  жалбата се явява  неоснователна.

            Водим от гореизложеното,  Сливенският  Окръжен  Съд

 

Р   Е   Ш  И  :

 

 

     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  като НЕОСНОВАТЕЛНА  жалбата на адв.М.Д. от СлАК, в качеството й на пълномощник на взискателя И.Н.Т.,***, против  постановление на държавен  съдебен изпълнител от 04.09.2015г,  в  частта, с която е отказано  вдигане на наложените запори и възбрани по изп.дело № 136/2010г по описа на  СИС на СлРС.

    Решението не  подлежи на обжалване.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: