Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №256

 

гр. Сливен, 26.10.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА  

ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №461 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №596/27.07.2015г. по гр.д.№1385/2015г. на Сливенски районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно наложеното на М.Д.В. дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ и е отменена Заповед №РД-12-221 от 23.03.2015г. на Директора на ПГЕЕ „М. Склодовска Кюри“, гр.Сливен; присъдени са разноски на ищцата в размер на 240лв. и ответника е осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 50лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство ПГЕЕ „М. Склодовска Кюри“, гр.Сливен чрез пълномощника адв.Д.П., като с нея се атакува решението на първоинстанционния съд изцяло.

В жалбата си, въззивникът твърди, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че от събраните по делото доказателства се установило, че ищцата е извършила посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения. Не се спорило и от сама ищца, че не е провела въпросните занятия. По отношение на първото нарушение посочва, че от свидетелските показания се установило, че ищцата не е била в учителската стая през целия учебен час, а само през последните 20 минути. Проверяващите са установили, че след първите 15 минути ищцата не и в класната стая. Тя не е уведомила директора за непровеждането на часа. По отношение на второто нарушение посочва, че е налице противоречие в обясненията на ищцата и в свидетелските показания на ангажирания от нея свидетел – ученик, като прави подробен анализ на същите и счита, че не следва да се кредитират. Счита, че са извършени нарушенията на трудовата дисциплина и същите са две от най-тежките такива – липса на учителя, който следва да дава пример на своите ученици и неуведомяване на работодателя за непровеждането на часовете, като въпреки това в материалната книга отразява провеждането им навреме. Счита, че е налице и нарушение на задължението за опазване живота и здравето на учениците по време на образователно-възпитателния процес. По отношение на погрешното изписване на правното основание за налагане на дисциплинарното наказание, посочва практика на ВКС, че това само по себе си не обуславя незаконност на наложеното наказание. С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от другата страна – М.Д.В. чрез пълномощника й адв.Е.Х..

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С подадения отговор, въззиваемата В. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира решението на СлРС за правилно, законосъобразно и обосновано. Излага подробни контрааргументи, оборващи оплакванията във въззивната жалба относно двете нарушения. По отношение твърдението за отразяване провеждането на занятията в материалната книга, посочва, че същото не е отразено в обстоятелствата в атакуваната заповед и за тях не са ангажирани доказателства, поради което и съдът не ги е обсъдил като утежняващи обстоятелства, обуславящи налагане на по-тежко дисциплинарно наказание. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди атакуваното първоинстанционно решение. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на производството.

В с.з., въззивникът ПГЕЕ „М. Склодовска Кюри“, гр.Сливен, редовно призован, се представлява от представител по пълномощие адв. П., който поддържа въззивната жалба на подробно изложените в нея основания и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Счита, че от събраните по делото доказателства се установило извършването на дисциплинарните нарушения и тъй като същите са тежки – невлизане в учебен час от страна на преподавателя, при което децата могат да направят най-различни неща и е налице опасност за тях, то задължително се налагало дисциплинарно наказание.

В с.з. въззиваемата М.В., редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния й представител по пълномощие - адв.Х., която посочва, че оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор. Намира първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че решението е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявен от М.Д.В. против ПГЕЕ „М. Склодовска Кюри“, гр.Сливен иск за отмяна на наложено със №РД-12-211 от 23.03.2015г. на Директора на ПГЕЕ „М. Склодовска Кюри“, гр.Сливен дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, с правно основание чл.357, ал.1, вр. с чл.187 и чл.188, т.1 от КТ.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищцата накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

По делото не се спори, че страните са в трудово правоотношение помежду си.

Работодателят – ответник в първоинстанционното производство и въззивник в настоящото следва да установи по пътя на пълното и пряко доказване с безспорни и годни доказателства законосъобразността на процесната заповед, с която е наложил на работника – ищец дисциплинарно наказание.

Дисциплинарните наказания се налагат и дисциплинарната отговорност се реализира, като се следва едно определено дисциплинарно производство. То обхваща четири основни въпроса: установяване на факта на нарушението на трудовата дисциплина; определяне на вида на дисциплинарното наказание; издаване на заповед за дисциплинарно наказание и връчване на тази заповед на лицето, извършило нарушението. Установяването на факта на нарушението се извършва от работодателя – установява извършването на определено по фактическия си състав нарушение на трудовата дисциплина, извършено от работника, като е длъжен да събере необходимите за това доказателства, които го потвърждават. В тази фаза от развитието на дисциплинарното производство, съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. В случая от ищцата са поискани писмени обяснения за двете нарушения, като тя е дала писмени обяснения само по второто нарушение.

При извършването на служебната проверка относно спазването на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ, съдът прецени, че същите са спазени.

На следващо място съдът споделя извода на районния съд при проверката по чл.195 от КТ, че процесната заповед отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, като в нея са посочени нарушителят, нарушението, дата на извършването му, наказанието и законния текст, въз основа на който същото е наложено, като в заповедта са изложени и мотиви защо работодателят приема, че е налице нарушение на трудовата дисциплина и защо следва да наложи наказание на лицето. Заповедта е връчена на лицето срещу подпис.

Съдът пристъпи към изследване на другите обстоятелства, които следва да се установят в производството - налице ли е нарушение на трудовата дисциплина, извършено ли е виновно от работника, правилно ли е определен вида на наложеното наказание, съобразно критериите, визирани чл.189, ал.1 от КТ. В тази насока въззивният състав СПОДЕЛЯ НАПЪЛНО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд по СЪЩЕСТВОТО НА СПОРА относно тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, вината на наказания учител, необуславящи налагане на въпросното дисциплинарно наказание. В тази насока възраженията, изложени във въззивната жалба са неоснователни.

Безспорно, описаните в заповедта нарушения са извършени – непроведен шести час по Електротехническо чертане с Х„б“ клас на 30.01.2015г. и непроведени първи и втори час по Електротехника с ІХ“в“ клас на 14.03.2015г. /събота/. Работодателят обаче при провеждане на дисциплинарното производство и при вземане на решението дали да наложи и какво дисциплинарно наказание, следва да има предвид всички обстоятелства, при които е извършено нарушението и безспорно налице ли е вина у работника, тъй като подлежат на наказване само виновно извършените нарушения на трудовата дисциплина. При решението на дисциплинарнонаказващия орган дали да наложи дисциплинарно наказание следва да се държи сметка не само за факта за извършени нарушения, но и за техния характер, причината за извършването им, тежестта им, обстоятелствата при които са извършени и за поведението на наказания, т.е. за неговото отношение към извършеното. В случая, такава преценка, според съда, не е направена от наказващия орган.

По отношение на първото нарушение, от събраните по делото доказателства се установи, че ищцата не е провела шестия час на 30.01.2015г., единствено и само поради отсъствието на учениците. Установено е, че през задължителните първи 15 минути тя е била в класната стая, а след това е отишла в учителската стая, където е била до края на часа в присъствието на още двама други учители. Проверката на директора е била в класната стая след първите 15 минути от часа /свид. Х./ и е напълно нормално вече учителят да не е в класната стая, а видно от свидетелските показания на незаинтересованите от изхода на спора свидетели /свид.Големанова/, проверяващите не са посещавали учителската стая. Видно от самия констативен протокол от извършената проверка в класната стая безспорно не е имало ученици /100% отсъстващи/. В случая, съдът приема, че ищцата е извършила посоченото нарушение – непровеждане на шестия час с Х“б“ клас по независещи от нея причини – отсъствие на учениците и безспорно няма вина, т.е. не е налице виновно неизпълнение на служебните й задължения. По отношение на посочените нарушения, следва да се отбележи, че не се установиха такива на чл.128, т.2, т.3 и т.6 от ППЗНП, като въззивникът – работодател не доказа извършването на такива, а единственото такова по т.1 на посочената разпоредба не е извършено виновно. Следва само да се отбележи, че по отношение на твърдяното неизпълнение на задължението по чл.128, т.6 от ППЗНП – опазване живота и здравето на децата или учениците по време на образователно-възпитателния процес, не се установи такова, като непровеждането на въпросния последен час се дължи не на виновно поведение на учителя, с което да изложи на опасност живота и здравето на учениците, а поради неявяване на самите ученици за учебен час. При отсъствието на учениците няма как от учителя да се иска изпълнение на задълженията му, както по т.1, така и по т.6 от цитираната разпоредба на чл.128 от ППЗНП.

По отношение на второто, посочено в атакуваната заповед нарушение - непроведени първи и втори час по Електротехника с ІХ“в“ клас на 14.03.2015г. /събота/, се установи, че причината за непровеждането на тези два часа е здравословна – силен зъбобол у ищцата – въззиваема и незабавно посещение на зъболекар, като е представила на работодателя медицинска бележка. Установи се, че веднага след медицинската помощ ищцата е отишла в училище и е провела съответните учебни занятия, като е провела до 14,00 часа и първите два, пропуснати, учебни часа /свид.К./. Следва да се отбележи, че в случая е без значение кой на кого се е обадил по телефона, като важното е, че пропуснатите часове са незабавно компенсирани, проведени. По отношение на нарушенията, посочени в заповедта на чл.128, т.3 от ППЗНП, следва да се отбележи, че поради спешния и непредвидим характер на причината за отсъствието и факта, че се касае за съботен ден /нередовен учебен ден/, съдът намира, че не е налице неизпълнение на посоченото в разпоредбата задължение за своевременно уведомяване на директора за отсъствието й, с цел осигуряване на заместник. Не се установиха нарушения на чл.128, т.2 и т.6 от ППЗНП.

Следва да се отбележи, че отразяванията в материалната книга за проведените часове, не са отбелязани като нарушения в атакуваната заповед, не са предмет нито на дисциплинарното, нито на настоящото производство.

С оглед изложеното, съдът намира, че виновно поведение при извършване на посочените нарушения от страна на наказания служител – ищеца, няма. Вината е съществен елемент на нарушението на трудовата дисциплина, без вина при неизпълнението на трудовите задължения няма нарушение на трудовата дисциплина и основание за налагане на дисциплинарна отговорност. В случая липсва виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на ищцата по изложените съображения.

От друга страна следва да се отбележи, че когато работодателят реши да наложи дисциплинарно наказание, той трябва да направи избор между дисциплинарните наказания по чл.188 от КТ. Това е оценъчна дейност, при която работодателят е длъжен да се ръководи от критериите на чл.189, ал.1 от КТ – тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника или служителя. Според съда, с оглед установените факти, извън горния извод, дори и да се приеме, че е налице формално нарушение на трудовата дисциплина /което не е така, защото законът изисква виновно поведение на работника, което в случая не е налице/, то работодателят не е извършил правилна преценка на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, не е съобразил тежестта му и е наложил несъобразено с тези обстоятелства наказание.

С оглед всичко гореизложено, съдът намира наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, заедно с атакуваната заповед.

С оглед изложеното, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на процеса, районният съд правилно е присъдил на ищцата направените от нея разноски и е осъдил ответника да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса /чл.78, ал.6 от ГПК/. 

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивника и той следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемата направените от нея разноски в доказания размер от 120лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2, т.3 от ГПК, изм. ДВ, бр.50/03.07.2015г.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №596/27.07.2015г., постановено по гр.д.№1385/2015г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ПГЕЕ „М. Склодовска Кюри“, гр.Сливен с ЕИК 000582650, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Б. Ш.“ №* да заплати на М.Д.В. с ЕГН ********** *** сумата от 120 лева, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                            

                       

                                                                                 2.