Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №261

 

гр. Сливен, 30.10.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №463 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №50/08.07.2015г. по гр.д.№193/2013г. на Котелски районен съд, с което е признато за установено по отношение на А.Д.К., К.К. К. и Г.К.И., че А.Н.А. и К.Н.Н. са собственици на имот, находящ се в с.Г., общ.К., ул.“Д. Х.“ №*, с площ на целия имот 280кв.м., при граници: ПИ 777, ПИ 779, ПИ 780 и УПИ VІІІ-778, заедно с изградените в имота две паянтови жилищни сгради с площ 14 и 45 кв.м., паянтова стопанска постройка от 34 кв.м., на основание изтекла придобивна давност, вследствие упражнявана непрекъсната, явна и несмущавана фактическа власт върху имота в периода от 2001г. до настоящия момент. 

Против решението е подадена въззивна жалба от един от ответниците в първоинстанционното производство А.Д.К. чрез пълномощник адв.Ю.Я., като се обжалва първоинстанционното решение изцяло.

В жалбата си, въззивникът А.К. твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния и процесуалния закон. Намира предявения иск за неоснователен и недоказан. Посочва, че е било нарушено правото му на защита, като е бил лишен от възможността да сочи и представя доказателства. Въпреки направените своевременно доказателствени искания, съдът не е допуснал и разгледал всички писмени и гласни доказателства, свързани с предмета на делото. Несъбирането на гласни доказателства от ответната страна, фактическата обстановка останала неизяснена. Заявява, че районният съд е допуснал и множество неточности в мотивите, въз основа на които е постановил акта си и така решението било необосновано. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

Въззивният съд на основание чл.265, ал.2 от ГПК е конституирал като въззивници във въззивното производство необходимите другари на жалбоподателя, както следва: Р.Г.Г. и М.Г.М., в качеството им на наследници по закон на починалата ответница в първоинстанционното производство К.К. К., както и ответницата Г.К.И..

В с.з., въззивникът А.К., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник – адв. Я., който поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Посочва, че решението е постановено при непълнота на доказателствата и моли съда да го отмени и върне делото за ново разглеждане на районния съд.

В с.з. въззивниците Г.И., Р.Г. и М.М., редовно призовани не се явяват и не се представляват.

Въззиваемите А.А. и К.Н., редовно призовани, не се явяват, представляват се от пълномощник – адв. Д., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, нестрадащо от посочените във въззивната жалба пороци. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред настоящата инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

Въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, се установява от фактическа страна следното:

Процесният имот – ПИ пл.№778, за който е отреден УПИ VІІІ-778 в кв.88 по регулационния план на с.Градец, общ.Котел, с площ 280кв.м. е собственост на А. В.В., починал на 18.01.1957г., оставил наследници по закон: съпруга К. И. В., починала на 07.09.1973г., дъщеря М. А. П., починала на 15.09.1999г., син Н. А. В., починал на 05.01.1995г. и дъщеря Д. А. К., починала на 07.11.2005г.

Н. А. В., починал на 05.01.1995г., е оставил наследници по закон, както следва: съпруга Н. Н. В., починала на 16.12.2001г., дъщеря К.Н.Н. и син А.Н.А..

М. А. П., починала на 15.09.1999г. е оставила наследници по закон: дъщеря Г.К.И. и К.К. К., починала на 23.06.2015г. и оставила наследници по закон: Р.Г.Г. и М.Г.М..

Д. А. К., починала на 07.11.2005г. е оставила наследник  по закон – син Д.М. К., починал на 02.05.1975г., оставил наследник по закон – син А.Д.К.. 

В поземления имот пл.№778 има изградени три сгради: паянтова жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 14кв.м., състояща се от една стая; паянтова жилищна сграда със застроена площ от 45кв.м., състояща се от две стаи и коридор и паянтова стопанска постройка със застроена площ от 34кв.м. , за които е издадено удостоверение за търпим строеж по смисъла на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Няма данни по делото кога са построени сградите.

От показанията на разпитаните по делото пред районния съд свидетели се установява следното: В имота са живели дядо А., съпругата му К. и синът им Н. със съпругата си. Ищците живели в имота с майка си и баща си докато се оженят. След като са починали майката и бащата на ищците, след 2000г. в имота не е живял никой. Ищецът А.А. си идвал през отпуските, за да помага на майка си, докато била жива. След смъртта й идвал в имота основно през лятото. Ищцата К.Н. *** друг имот, като тя поддържа къщата на родителите си. Децата на дъщерите на дядо А. не са идвали в с.Градец и в къщата. Къщата и постройката са строени още от родителите на Н., като впоследствие са правени подобрения и пристройки.

Пред въззивната инстанция доказателства не са събирани, поради липсата на искания в тази насока.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Въззивният състав не споделя правните изводи на районния съд, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Ищците в първоинстанционното производство основават правото си на собственост на изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода след 2001г.

За да настъпи придобивния ефект на този оригинерен способ, следва да са налице предпоставките на давностното владение. Съгласно разпоредбата на чл.79 от Закона за собствеността правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години при добросъвестно владение. Фактическия състав на придобиването по давност включва два елемента: владение и определен период от време. Необходимо е владението да съдържа признаците, установени в чл.68 от ЗС и да е непрекъснато. Владението има няколко основни признака: На първо място е обективния признак – упражняване на фактическа власт върху вещ - владелецът държи вещта, служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна власт върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат върху същата вещ. Вторият субективен признак на владението е намерението на владелеца, да държи вещта като своя. Освен това владението трябва да отговоря и на следните признаци: да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.

В настоящия случай, процесния недвижим имот е съсобствен между страните, като правото им на собственост произтича от наследяване на общия на наследодател А. В., т.е. имота е сънаследствен. Ищците,  претендиращи придобиването му по давност в периода след 2001г. са едни от съсобствениците - сънаследници, наред с ответниците. В случаите, когато сънаследник упражнява фактическа власт над сънаследствения имот, не би могло да се счете по предположение, че той владее само за себе си. В случая законовата презумпция е неприложима. Владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. Счита се, че сънаследникът владее както за себе си, така и за останалите съсобственици до доказване на противното. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, както е в случая - наследяване, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът - сънаследник, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар. преобръщане на владението, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. За да се приеме, че е налице промяна в титула и сънаследникът започва да го владее единствено и само за себе си е необходимо това намерение да се манифестира спрямо другите сънаследници, да отблъсне тяхното владение и това да стане известно.

От събраните по делото доказателства, съдът намира, че такова манифестиране на промяна на намерението от страна на ищците не е налице. По делото няма ангажирани доказателства относно тези обстоятелства, в т.ч. промяна на намерението и довеждането му до знанието на другите сънаследници, които владеят сънаследствения имот именно чрез ищците, които са държатели на техните идеални части и отблъсване на тяхното владение. Факта, че в имота са живели родителите на ищците до смъртта си, не означава сам по себе си, че е отблъснато владението на останалите сънаследници на имота. Те просто владеят чрез тях. Нито родителите на ищците, нито самите ищци са обективирали промяна в намерението си за своене на идеалните части на сънаследниците, нито са извършили каквито и да са действия на отблъскване на тяхното владение. Следва да се отбележи, че твърдението на ищците е всъщност за владение едва след 2001г., т.е. след смъртта на родителите си. Следователно е следвало да докажат свои действия на манифестиране на промяна в своето намерение и отблъсване на владението на останалите сънаследници. До знанието на ответниците не са доведени по никакъв начин действия на такова манифестиране и отблъсване на владението. Сочените от свидетелите и твърдени от ищците подобрения и пристроявания в имота не обективират промяна в намерението за своене на ид. части на останалите сънаследници, още повече, че тези подобрения са извършени не от ищците, а от техните родители /твърдене за придобивна давност по отношение на тях няма направено/, а основните постройки са още от времето на общия им наследодател – А. В..

Ищците в първоинстанционното производство, съгласно правилата на процеса, следваше да докажат по несъмнен и категоричен начин отблъскването на владението на останалите сънаследници, в случая – на ответниците и на техните наследодатели, да докажат, че твърдяната промяна в намерението е била външно обективирана и доведена до тяхно знание. Доказателства в тази насока няма ангажирани. По този начин иска за придобиване правото на собственост върху целия процесен недвижим имот по силата на давностно владение след 2001г. е неоснователен и недоказан.

Като е достигнал до други правни изводи, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно съдебно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което исковата претенция бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана по изложените по-горе съображения.

С оглед изхода на спора и съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника в първоинстанционното производство и въззивник в настоящото - А.К. следва да се присъдят направените пред двете инстанции разноски в общ размер на 1043,72лв., от които 1000лв. разноски пред първата инстанция и 43,72лв. разноски пред въззивната инстанция.

На ищците в първоинстанционното производство, въззиваеми в настоящото не се дължат разноски с оглед изхода на спора.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение №50/08.07.2015г., постановено по гр.д. №193/2013г. по описа на Котелски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.А. с ЕГН ********** *** и К.Н.Н. с ЕГН ********** *** против А.Д.К. с ЕГН ********** ***, Г.К.И. с ЕГН ********** ***, Р.Г.Г. с ЕГН ********** *** и М.Г.М. с ЕГН ********** ***, последните две в качеството им на наследници на К.К. К., починала на 23.06.2015г., иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване правото на собственост на основание давностно владение в периода от 2001г. до настоящия момент по отношение на недвижим имот, находящ се в с.Г., общ.К., ул.“Д. Х.“ №*, с площ на целия имот 280кв.м., при граници: ПИ 777, ПИ 779, ПИ 780 и УПИ VІІІ-778, заедно с изградените в имота две паянтови жилищни сгради с площ 14 и 45 кв.м., паянтова стопанска постройка от 34 кв.м., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА А.Н.А. с ЕГН ********** *** и К.Н.Н. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на А.Д.К. с ЕГН ********** *** сумата от 1043,72 лева, представляваща направени по делото пред двете инстанции разноски.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                          

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                               2.