Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

гр. Сливен, 12.11.2015г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРТИН САНДУЛОВ     

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл. С. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от младши съдия  Нина Коритарова възз.гр. д. № 466 по описа за 2015 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЦЕНТРАЛ” ЕООД, ЕИК: 119651944, със седалище гр. Сливен, ул. „Иван Вазов”, бл. 13, вх. А, ап. 3, представлявано от управителя И.С.К. против Решение № 553 от 14.07.2015 г. по гр.д. № 2335/2014 г. по описа на Сливенски районен съд, с което  се осъжда да заплати на „ЕЙ ЕНД ДИ ФАРМА БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище гр. София и адрес на управление на дейността гр. С. район Н., ул. „Р.” № *, ЕИК: 131107072, на основание чл. 318, ал. 1 ТЗ и Договор от 15.11.2010 г. за продажба на лекарствени продукти, заплащани от НЗОК, сумата от 22 086, 23 лв. с вкл. ДДС, представляваща стойността на лекарствените продукти, доставени от ищцовото дружество на аптеки на ответното в гр. Сливен, в периода м. 09.2012 г. – м. 12.2012 г., за които ищецът е издал деветнадесет фактури: № 82464/13.09.2012 г. на стойност от 416,74 лева с ДДС с падеж 12.11.2012 г.; № 82874/20.09.2012 г. на стойност от 417,38 лв. с ДДС с падеж на 19.11.2012 г.; № 83853/11.10.2012 г. на стойност 1477, 90 лв. с ДДС с падеж 10.12.2012 г.; № 84680/01.11.2012 г. на стойност 1363,96 лв. с ДДС с падеж 31.12.2012 г.; № 84942/08.11.2012 г. на стойност 1196, 64 лв. с ДДС с падеж 07.01.2013 г.; № 85227/15.11.2012 г. на стойност 1969, 20 лв. с ДДС с падеж 14.01.2013 г.; № 85473/22.11.2012 г. на стойност 748, 14 лв. с ДДС с падеж 21.01.2013 г./доставката на лекарствата по описаните фактури е извършена до аптека „Медея”; № 82462/13.09.2012 г. на стойност 1979, 33 лв. с ДДС с падеж 12.11.2012 г.; № 82875/20.09.2012 г. на стойност 1324, 12 лв. с ДДС с падеж 19.11.2012 г.; № 83534/04.10.2012 г. на стойност 999, 78 лв. с ДДС с падеж на 03.12.2012 г.; № 83857/11.10.2012 г. на стойност 1195,70 лв. с ДДС с падеж на 10.12.2012 г.; № 84145/18.11.2012 г. на стойност 396,31 лв. с ДДС с падеж 17.12.2012 г.; № 85228/15.11.2012 г. на стойност 2509, 72 лв. с ДДС с падеж на 14.01.2013 г.; № 85476/22.11.2012 г. на стойност 1175, 28 лв. с ДДС с падеж на 21.01.2013 г./доставката на лекарства по описаните фактури е извършена до аптека „Медик”/; № 83140/27.09.2012 г. на стойност от 1 562,76 лв. с ДДС с падеж на 26.11.2012 г.; № 83858/11.10.2012 г. на стойност от 1354,80 лв. с ДДС с падеж на 10.12.2012 г.; № 84146/18.10.2012 г. на стойност от 1041,84 лв. с ДДС с падеж на 17.12.2012 г.; № 85226/15.11.2012 г. на стойност от 2031,79 лв. с ДДС с падеж на 14.01.2013 г.; № 85477/22.11.2012 г. на стойност от 924,84 лв. с ДДС с падеж на 21.01.2013 г./ доставката на лекарства по описаните фактури е извършена до аптека „Централ”/, заедно със законната лихва, считано от 27.01.2014 г.  до окончателното й изплащане, като първоинстанционният съд отхвърля като недоказан и неоснователен иска за разликата над този размер до пълния претендиран размер – 22 607, 15 лв. /разлика от 520 лв. с ДДС, представляваща стойност на лекарствени продукти по издадена фактура № 83530/04.10.2012 г. с падеж 03.12.2012 г./ . Със същото решение е отхвърлено искането на „Централ” ЕООД да бъде разсрочено задължението му и е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „ЕЙ ЕНД ДИ ФАРМА БЪЛГАРИЯ” ЕАД иск срещу „Централ” ЕООД за заплащане на сумата от 2 357,36 лв., съставляваща мораторна лихва за забава за плащането на главницата, като съдът е разпределил разноските между страните с оглед частичното уважаване на предявения главен иск и отхвърлен акцесорен иск. Решението се обжалва само в частта, с която е частично уважен предявения главен иск за сумата от 22 086, 23 лв., като неправилно, поради съществени нарушения на процесуалните норми, както и поради противоречие с материалния закон, като и необосновано.

Въззивното дружество е ответник в първоинстанционното производство и споделя изводите на първоинстанционния съд, че част от лекарствените средства не са му били доставени и това се установявало от липсата на подпис за получател от лицата обозначени в съответните фактури, както и относно липсата на договорна клауза за начина на доказване на доставката на стоката от продавача на купувача. Крайният извод на районния съд се основавал на косвени доказателства, а именно, че въззивното дружество било ползвало данъчен кредит за периода м.09.2012 г. до м.12.2012 г. Сл.РС не бил спазил изискването на чл. 195 ГПК, тъй като следвало служебно да постави задачи на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Неоснователно не били включени към доказателствения материал изпратените от НЗОК документи и останал неизяснен въпроса кога точно от ответното дружество било получено плащане от НЗОК.

Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение в частта, с която е частично уважен предявения главен иск за сумата от 22 086, 23 лв. , като незаконосъобразно и да постанови ново, с което да реши спора по същество и отхвърли изцяло предявения иск като недоказан. 

            С въззивната жалба е направено  доказателствено искане за въззивната фаза на производството- да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, със следните въпроси- да се установи кога от НЗОК е било извършено плащането към въззивното дружество по процесните фактури, както и по кои фактури за предоставените лекарства са погасени задълженията на „Централ” ЕООД към въззиваемото дружество за периода от 01.09.2012 г. до 30.11.2013 г. в общ размер от 54 824, 35 лв

 

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е  постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от – ищцовото дружество в първоинстанционното производство- „ЕЙ ЕНД ДИ ФАРМА БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище гр. София и адрес на управление на дейността гр. С. район Н., ул. „Р.” № *, ЕИК: 131107072.

В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК не е постъпила насрещна въззивна жалба от ответника.

С отговора на въззивната жалба, подаден от ищеца в първоинстанционното производство, се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба. Въззиваемото дружество намира постановеното първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и моли съда да го потвърди. Събраните доказателства са били правилно преценени от съда, а направените правни изводи са били законосъобразни.

Споделя изводите на районния съд, че между страните били налице трайни търговски отношения и доставките били извършени с оглед на предвидените кратки срокове за тях и обстоятелството, че наличността на тези лекарствени средства, обуславя осъществяването на търговската дейност от въззивното дружество. Съдебно-счетоводната експертиза била правилно кредитирана от Сл.РС и приета без възражения от страните и от нея било видно, че процесните фактури били осчетоводени от страните и ответното дружество било ползвало данъчен кредит по тях. Друго доказателство относно осъществяването на доставките било изричното искане от страна на „Централ” ЕООД задължението му да бъде разсрочено, което съставлявало признание на задължението за плащане, възникнало на основание извършените доставки. Вещото лице с експертизата си не било установило плащания, с които ответното дружество да е било погасило задължението си по процесните фактури. Неоснователни били твърденията на въззивното дружество, че ползването на данъчен кредит не било годно доказателство. Факта на финансирането на „Централ” ЕООД от НЗОК, както и датите на които се било осъществило били релевантни само по отношение на иска за присъждане на обезщетението за забава. Неоснователно било и възражението на въззивното дружество, че районният съд следвало да включи служебно в съдебно-счетоводната експертиза и  наведените въпроси от въззивната жалба. В случая този пропуск не бил процесуално нарушение на съда, а опит на жалбоподателя да черпи права от недобросъвестното си процесуално поведение. Изразява становище по отношение на направеното доказателствено искане от жалбоподателя за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като го смята за преклудирано, тъй като изобщо не било направено своевременно пред първата инстанция и било недопустимо пред въззивната инстанция да се събират доказателства, с които да се поправят процесуални пропуски на страната.

Моли да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

По отношение на направеното доказателствено искане от страна на жалбоподателя да бъде назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, със следните въпроси- да се установи кога от НЗОК е било извършено плащането към въззивното дружество по процесните фактури, както и по кои фактури за предоставените лекарства са погасени задълженията на „Централ” ЕООД към въззиваемото дружество за периода от 01.09.2012 г. до 30.11.2013 г. в общ размер от 54 824, 35 лв. въззивния съд в Определението си от 05.10.2015 г. е намерил, че е основателно по отношение на въпроса- по кои фактури за предоставените лекарства са погасени задълженията на „Централ” ЕООД към въззиваемото дружество за периода от 01.09.2012 г. до 30.11.2013 г. в общ размер от 54 824, 35 лв. и неоснователно по отношение на въпроса- да се установи кога от НЗОК е било извършено плащането към въззивното дружество по процесните фактури. Решение № 553 от 14.07.2015 г. по гр.д. № 2335/2014 г. по описа на Сливенски районен съд е обжалвано единствено в частта, с която частично се уважава предявения иск с правно основание чл. 318, ал. 1 ТЗ предявения главен иск за сумата от 22 086, 23 лв. и не е обжалвано в частта, с която е отхвърлена претенцията за изплащане на мораторната лихва в размер на 2 357,36 лв., поради което в тази си част решението е влязло в сила, а въпросът затова  кога от НЗОК е било извършено плащането към въззивното дружество по процесните фактури е относим единствено по отношение на това дали се е осъществило отлагателното условие по отношение на дължимостта на уговорената мораторна лихва, каквото условие е било плащането от страна на НЗОК на въззивното дружество. Този въпрос е решен с отхвърляне на акцесорния иск, като в тази си част първоинстанционното решение не е било обжалвано и е формирало сила на пресъдено нещо по отношение на недължимостта на мораторната лихва и не може да бъде пререшаван от въззивната инстанция, поради което не следва да бъде включен в допълнителната съдебно-счетоводна експертиза.  Въззивният съд, обаче е счел, че за да се изясни въпроса затова по кои фактури за предоставените лекарства са погасени задълженията на „Централ” ЕООД към въззиваемото дружество за периода от 01.09.2012 г. до 30.11.2013 г. в общ размер от 54 824, 35 лв. е било необходимо да бъде назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. В указания срок с Определението от 05.10.2015 г. , обаче въззивното дружество не е внесло депозит и допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза не е била изготвена.

В с.з., въззивното дружество, редовно призовано, не се представлява от процесуален представител по закон или по пълномощие по чл. 32 ГПК и не взима становище дали поддържа направеното с въззивната жалба доказателствено искане за назначаване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.

В с.з. въззиваемото дружество се представлява от адв. Х.В.М. *** Посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

При извършване на проверката по чл.267, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Поради това въззивният съд я намира за допустима и следва да я приеме за разглеждане.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд намира жалбата за неоснователна и по следните съображения:

Решение № 553 от 14.07.2015 г. по гр.д. № 2335/2014 г. по описа на Сливенски районен съд е обжалвано единствено в частта, с която частично се уважава предявения иск с правно основание чл. 318, ал. 1 ТЗ предявения главен иск за сумата от 22 086, 23 лв. и не е обжалвано в частта, с която е отхвърлена претенцията за изплащане на мораторната лихва в размер на 2 357,36 лв., поради което в тази си част решението е влязло в сила, а въпросът затова  кога от НЗОК е било извършено плащането към въззивното дружество по процесните фактури е относим единствено по отношение на това дали се е осъществило отлагателното условие по отношение на дължимостта на уговорената мораторна лихва, каквото условие е било плащането от страна на НЗОК на въззивното дружество. Този въпрос е решен с отхвърляне на акцесорния иск, като в тази си част първоинстанционното решение не е било обжалвано и е формирало сила на пресъдено нещо по отношение на недължимостта на мораторната лихва и не може да бъде пререшаван от въззивната инстанция

Съдът е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 318 във вр. с чл. 327 ТЗ. Договор от 15.11.2010 г. за продажба на лекарствени продукти, заплащани от НЗОК, съставлява договор за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ.  Търговската продажба е двустранен, консенсуален, възмезден договор с облигаторно-вещно действие. Облигаторното действие на договора се изразява в създадената между страните облигационна обвързаност, от която те могат да се освободят чрез изпълнение на дължимата по договора престация, а вещното действие се изразява в това, че чрез договора се прехвърля правото на собственост върху вещта. Прехвърлителният ефект настъпва по силата на постигнатото съгласие без да е необходимо предаване на вещта или заплащане на цената освен в хипотезата на продажбата на родово определени вещи, какъвто е настоящия случай, тъй като процесния договор има специфичен предмет, а именно определен вид лекарства /определен вид инсулин/  е необходимо предварително да се извърши индивидуализация на прехвърляните вещи, която става с предаването им. Процесния договор се характеризира като търговска сделка, тъй като отговаря и на субективния и на обективния критерий, които дефинират една сделка като търговска- сключва се между две търговските дружества „ЕЙ ЕНД ДИ ФАРМА БЪЛГАРИЯ” ЕАД/универсален правоприемник на Трейдконсулт ЕООД/ и „Централ” ЕООД и се отнася към предмета на тяхната търговска дейност и упражняваното от тях занаятие по смисъла на чл. 286 ТЗ, а именно търговията с лекарствени средства. В случая са предявени искове от продавача по търговската продажба срещу купувача, с които се претендира заплащане на продажната цена на лекарствените средства по всяка една от подробно изброените фактури, т.е претендира се изпълнение на основното задължението на купувача предвидено в чл. 327, ал. 1 ТЗ. В тежест на продавача е да докаже наличието на договорни правоотношения с купувача, покриващи съдържанието на договора за търговската продажба и предаването на стоката във фактическата власт на купувача или предаването на документите даващи право на купувача да получи стоката, а купувачът следва да установи при условията на пълно и главно доказване изпълнението на основното си задължение по договора, а именно плащането на цената. Въззиваемото дружество, в качеството си на продавач успя да докаже тези факти посредством представените от него писмени доказателства, а именно Договор от 15.11.2010 г. за продажба на лекарствени продукти, изброените фактури, извадката от дневниците за покупко-продажба и от изготвената и приетата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза. Въззивното дружество не успя да докаже плащане на продажната цена по изброените фактури. Безспорно Договор от 15.11.2010 г. за продажба на лекарствени продукти, заплащани от НЗОК, обективира сделка, която съставлява търговска продажба, като този извод следва от тълкуването на неговите клаузи и от съществените елементи на неговото съдържание- продавачът поема задължение да осъществява доставка на лекарствени средства до аптеките на купувача след като получи писмена заявка от аптеката в срок до 24 часа заедно с фактура, в която са посочени вида, количеството, стойността на доставката и срока за плащане. Купувачът се задължава да заплаща продажната цена по всяка една от фактурите незабавно или при условията на отложено плащане, описани в Приложение № 1, което е неразделна част от договора. В случая всичките 19 фактури са с падеж настъпващ след изтичане на 60 дневен срок от извършването на доставката и следователно по отношение на изискуемостта на тяхното плащане се прилага т. 1 от Приложение № 1 към Договор от 15.11.2010 г. за продажба на лекарствени продукти.

Фактурата като писмено доказателство и първичен счетоводен документ има важно значение за доказване на самата сделка, с оглед възпроизвеждане на съдържанието на сделката и изпълнението на сделката- получаването на стоката, както и плащането на цената. С постановената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС е уеднаквена съществуващата противоречива практика на съдилищата по въпроса-доколко подписаната от представителите на двете страни по сделката фактура, отразена в търговските книги и осчетоводена от получателя, чрез заверка на съответния счетоводен регистър и приспаднат данъчен кредит, доказва съществуването на задължението на получателя на стоките. В поредица решения на ВКС- Решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2009 г, І ТО; Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 454/2008 г., ІІ ТО; Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г., ІІ ТО; Решение № 166 от 26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009, ІІ ТО, в които се приема, че фактурата е годно доказателство за установяване на договор за търговска продажба на движими вещи, когато съдържа необходимите елементи от съдържанието на сделката, както и че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на получателя на стоката, включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Дори и в случаите на оспорване на представителната власт на лицата подписали фактурите от името на купувача и доказване на релевираното възражение, че липсва упълномощяване за получаване на стоките е прието, че след като фактурата е вписана в дневника за покупко-продажби по ДДС и е ползван данъчен кредит по същата, то знанието на ответника търговец за сделката и действията извършени във връзка с нея  е установено по безсъмнен начин и не се презумира. В процесния случай от изготвената и приетата в първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на въззивното дружество са били отразени следните фактури: № 82464/13.09.2012 г. на стойност от 416,74 лева с ДДС с падеж 12.11.2012 г.; № 82874/20.09.2012 г. на стойност от 417,38 лв. с ДДС с падеж на 19.11.2012 г.; № 83853/11.10.2012 г. на стойност 1477, 90 лв. с ДДС с падеж 10.12.2012 г.; № 84680/01.11.2012 г. на стойност 1363,96 лв. с ДДС с падеж 31.12.2012 г.; № 84942/08.11.2012 г. на стойност 1196, 64 лв. с ДДС с падеж 07.01.2013 г.; № 85227/15.11.2012 г. на стойност 1969, 20 лв. с ДДС с падеж 14.01.2013 г.; № 85473/22.11.2012 г. на стойност 748, 14 лв. с ДДС с падеж 21.01.2013 г./доставката на лекарствата по описаните фактури е извършена до аптека „Медея”; № 82462/13.09.2012 г. на стойност 1979, 33 лв. с ДДС с падеж 12.11.2012 г.; № 82875/20.09.2012 г. на стойност 1324, 12 лв. с ДДС с падеж 19.11.2012 г.; № 83534/04.10.2012 г. на стойност 999, 78 лв. с ДДС с падеж на 03.12.2012 г.; № 83857/11.10.2012 г. на стойност 1195,70 лв. с ДДС с падеж на 10.12.2012 г.; № 84145/18.11.2012 г. на стойност 396,31 лв. с ДДС с падеж 17.12.2012 г.; № 85228/15.11.2012 г. на стойност 2509, 72 лв. с ДДС с падеж на 14.01.2013 г.; № 85476/22.11.2012 г. на стойност 1175, 28 лв. с ДДС с падеж на 21.01.2013 г./доставката на лекарства по описаните фактури е извършена до аптека „Медик”/; № 83140/27.09.2012 г. на стойност от 1 562,76 лв. с ДДС с падеж на 26.11.2012 г.; № 83858/11.10.2012 г. на стойност от 1354,80 лв. с ДДС с падеж на 10.12.2012 г.; № 84146/18.10.2012 г. на стойност от 1041,84 лв. с ДДС с падеж на 17.12.2012 г.; № 85226/15.11.2012 г. на стойност от 2031,79 лв. с ДДС с падеж на 14.01.2013 г.; № 85477/22.11.2012 г. на стойност от 924,84 лв. с ДДС с падеж на 21.01.2013 г./ доставката на лекарства по описаните фактури е извършена до аптека „Централ”/. Единствено фактура № 83530/04.10.2012 г. не е била отразена в счетоводството на въззивното дружество и правилно първоинстанционният съд е изключил вземането по нея и е уважил останалите обективно съединени искове, имащи за предмет вземанията, обективирани в останалите 19 осчетоводени от ответното дружество фактури. По тях „Централ” ЕООД е използвал данъчен кредит за периода септември 2012 г. до декември 2012 г. в размер на 4014, 37 лв. и ги е отразило в дневниците за покупко-продажбите по ДДС. От изготвената и приетата в първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза не се установява за периода от 01.09.2012 г. до 30.11.2013 г. от осчетоводените плащания от „Централ” ЕООД към Трейдконсулт ЕООД/понастоящем „Ей енд Ди Фарма България” ЕАД/ дали са послужили за погасяване на задълженията на „Централ” ЕООД, обективирани в процесните 19 фактури. Въззивната инстанция с определение от 05.10.2015 г. е допуснала изслушването на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза по този въпрос, но в указания от съда срок въззивното дружество не е внесло депозит за вещото лице. С оглед на това въззивният съд приема, че единствено процесуалното бездействие на въззивника е станало причина за несъбиране на това доказателство, тъй като с неизпълнение на задължението си предвидено в чл. 160, ал. 2 ГПК е създал процесуални пречки за събиране на допуснатите доказателства и съдът  прилага чл. 161 ГПК, като приема за доказани неблагоприятните за въззивника факти, които е следвало да бъдат установени със допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, а именно, че задълженията на въззивника за плащане произтичащи от процесните фактури не са били погасени.

 Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени, както и да понесе разноските сторени от въззиваемата страна в размер на 1 713,60 лв., с оглед характера на производството.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 Р     Е     Ш     И  :  

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 553 от 14.07.2015 г. по гр.д. № 2335/2014 г. по описа на Сливенски районен съд .

ОСЪЖДА „ЦЕНТРАЛ” ЕООД, ЕИК: 119651944, със седалище гр. Сливен, ул. „И. В.”, бл. * вх. *, ап. *, представлявано от управителя И.С.К. да заплати сумата  от 1 713,60 лв., съставляваща разноски, сторени във въззивната инстанция на „ЕЙ ЕНД ДИ ФАРМА БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище гр. София и адрес на управление на дейността гр. С. район Н., ул. „Р.” № *, ЕИК: 131107072.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ, с оглед цената на отделните обективно съединени иска.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

2.