Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

гр. Сливен, 06.11.2015 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:             

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                                                                                                                                                          

                                                                               Мл.С. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  младши съдия Нина Коритарова въз.гр.  д. № 470 по описа за 2015  год.,  за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

             Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив против Решение № 599/29.07.2015г. по гр.д.№ 4009/2014г. на Сливенски районен съд, с което  дружеството е осъдено да заплати на  И.И.Х.,  ЕГН **********, представляван от адв. Б. П.,***, офис 12 сумата от 300,36 лв., съставляваща сума получена от ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, като плащане при начална липса на основание и представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия за периода 15.02.2014 г. – 31.03.2014 г. от 1682 KWh за обект находящ се на административен адрес: гр. С., кв.  „Д.” № *, вх. *, ап. * и за което вземане ответното дружество е издало фактура №1117538273/04.08.2014 г. и на ищеца са присъдени разноски по делото в размер на 351, 50 лв.

С въззивната жалба се атакува решението изцяло, претендира се да бъде отменено и съдът да постанови ново решение, с което да отхвърли иска, предявен от И.И.Х., като неоснователен и недоказан, и го осъди да заплати разноските, направени по делото в двете инстанции.

В жалбата си въззивникът – ответник в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи – на закона. Съдът изтълкувал превратно доказателствата по делото.  Оспорва извода на първоинстанционния съд, че преизчислението на сметката на клиента за изминал период е било извършено без годно правно основание. Посочва, че едностранната корекция на сметката е извършена по реда на ПИКЕЕ, които са с ранг на подзаконов нормативен акт, а не на плоскостта на договор при общи условия. С новите ПИКЕЕ е въведена нова правна уредба на обществените отношения по повод техническите проверки на СТИ и е налице правно основание за извършване на въпросната корекция. Твърди, че всички процедури по съставянето на документите са спазени. Посочва, че не е нужно да бъде налице единствено безспорно доказан нерегламентиран достъп до СТИ, за да се приложи нормативната уредба, допускаща корекция на сметки. Посочва, че с новите ПИКЕЕ в сила от 12.11.2013г. е установена нормативна уредба относно корекциите на неизмерените количества електрическа енергия, а договорните отношения с крайния потребител обхващат единствено доставката на електрическа енергия. Счита, че е неприложим принципа „без вина няма отговорност“, тъй като той касае неизпълнение на договорно задължение, каквото в случая не се твърди от негова страна. Законодателят не е предвидил като предпоставка за едностранната корекция установяването и доказването на вина било на потребителя, било на трето лице. Неправилен бил извода на районния съд, че разпоредбите на ПИКЕЕ не изключвали вината на потребителя, напротив – било точно обратното. Налице е констатирано неправилно отчитане на СТИ и прилагане на правната уредба, регламентираща това неправилно отчитане. Новите ПИКЕЕ въвеждали обективна отговорност на потребителя в случаите на неправилно и неточно отчитане на средството за търговско измерване на принципа „комуто ползите, нему и тежестите”. Служителите на ЕВН ЕР са съставили констативен протокол в съответствие с изискванията на чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ, като клиентът бил търсен на адреса, но не бил открит по време на проверката затова констативния протокол бил съставен и подписан от двама свидетели, които били достатъчно добре индивидуализирани. Посочва, че има валидно правно основание да извърши корекцията на сметката, което извежда от разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 48, ал. 1, т. 1 б. „а”  и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, както и с оглед на цитирана съдебна практика по чл. 290 ГПК, съобразена с новата нормативна уредба.  Позовава се по-конкретно на Решение № 38 от 15.05.2014 г. на ВКС по т.д. № 5/2013, което тълкува в смисъл, че при доказан факт на неточно отчитане от страна на СТИ на ищеца в негова тежест било да докаже, че това неотчитане не се дължи на виновно поведение от негова страна, като това не било направено по делото.

Излага твърдения, че с признаването за недължими на суми, които са за реално доставена и използвана електрическа енергия районният съд не приложил принципите на Закона за енергетиката, като по този начин защитил единствено интересите на онези потребители, чийто уреди отчитат неточно за сметка на всички останали потребители и то при условие, че има специална законова процедура, която дава възможност сметките на потребителите да бъдат преизчислени.

Приема, че ЗЕ и издадените въз основа на него ПИКЕЕ, създават специална уредба, която дерогира приложението на ЗЗД, който в случая бил общ закон.

Въззивното дружество намира, че е безспорно доказано наличие на нерегламентирана външна намеса върху средството за търговско измерване, резултат от която е отчитане на по-малко от реално консумираната ел.енергия, както и че корекцията на сметката на потребителя е изчислена правилно, съобразно ПИКЕЕ. От въззивния съд иска отмяна на атакуваното решение на СлРС и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения иск. Претендират се разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

            С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна не е подала писмен отговор. В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

 В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява и не се представлява. На 30.10.2015 г. в деловодството на ОС-Сливен е постъпило писмено становище от адв. Б.С.П. ***, с което моли въззивния съд да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски пред настоящата инстанция в размер на 300 лв., съставляваща заплатен адвокатски хонорар и представя пълномощно за въззивната инстанция от 30.10.2015 г. и договор за правна помощ.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща мотивите си към тези на първоинстанционния съд.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предявеният иск намира правното си основание в първия основен състав на неоснователното обогатяване, заложен в разпоредбата на чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.

От наведените в исковата молба обстоятелства е видно, че според ищеца, макар извършеното от него плащане формално да е в изпълнение на негово договорно задължение към ответника, той счита, че по изложените подробно причини, това парично задължение не е съществувало, поради което фактическото изпълнение се е оказало без основание и следва да му бъде върната престацията, с която ответната страна се е обогатила.

Неоснователността на плащането ищеца обосновава с недължимост на сумата, а нея  - с неправомерното начисляване на задължението за електроенергия за минал период – тоест дължимата на договорно основание сума за доставена електроенергия е била заплатена от ищеца,  но е била начислена неправилно, следователно плащането й е без договорно основание, а оттам – обогатяването на ответника е неоснователно.

Ищецът е следвало да докаже факта на плащането на сумата, а ответникът е следвало да докаже валидно правно основание за заплащане на сумата. Ищецът е доказал, че е платил претендираната сума, като е представил касов бон с дата 10.09.2014 г., от който е видно, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив са я получили. Ответникът, обаче не е успял да докаже, че е налице валидно правно основание, обосноваващо получаването на сумата.

Установи се, че сумата, заплатена от ищеца, чието връщане се претендира, е начислена като резултат на извършване на корекция на сметка за електроенергия за минал период от 15.02.2014 г. – 31.03.2014 г. от 1682 KWh за обект находящ се на административен адрес: гр. С., кв.  „Д.” № *, вх. *, ап. * и за което вземане ответното дружество е издало фактура №1117538273/04.08.2014 г., въз основа на извършена на проверка на меренето на електрическата енергия на битовия обект на ищеца, като му е начислена допълнителна енергия на стойност 300, 36 лв.

Не се спори, че ищецът е  потребител на електрическа енергия по смисъла на чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, и че процесната сума, платена недължимо според нея, е начислена като корекция на сметката.

Така, за да е дължима така калкулираната чрез корекция на сметка за минал период сума, следва да се установи дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената ел.енергия. 

В случая са приложими правилата за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/, приети от ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013г. /обн. ДВ бр.98/12.11.2013г./ на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.

Същевременно разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6, б.”а” ЗЕ, сочи, че крайният снабдител продава ел.енергия при публично известни условия, които задължително съдържат реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена ел.енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ. Такива публично известни условия се явяват Общите условия на двете енергийни дружества.

Съгласно чл.45, ал.1 ПИКЕЕ, когато при проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата, съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и не е известно кога се е появила установената грешка, отчетеното количество ел.енергия се определя съгласно процедура, предвидена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Така  разпоредбите на чл.48, чл.49 и чл.50 от ПИКЕЕ предписват отделните случаи на неизмерване, неправилно или неточно измерване на ел.енергия и начина на изчисление при извършване корекция на сметката на съответния абонат-потребител на ел.енергия, а чл.47 ПИКЕЕ регламентира процедурата за извършване на проверка на СТИ.

Неоснователни са доводите на въззивника-ответник, че в ЗЕ и ПИКЕЕ законодателят е предвидил обективна безвиновна отговорност за потребителя. Корекцията на сметка за потребена ел.енергия се извършва в полза на крайния снабдител, в случаите на неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ;

Неправомерното присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ, които са собственост на енергоснабдителното дружество са деяния, извършени чрез действия от субект, при това напълно съзнателно и са нарушаващи забраните, въведени в чл.53, ал.1 ПИКЕЕ и чл.53 ОУ на ЕВН ЕР. Коригирането на сметката на потребител за вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане, дължащо се на неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Необходимо е да се докаже, че именно конкретният потребител е нарушил договорните си задължения – да се въздържа от определени действия /като ги е извършил/ - и така е станал причина за неточното измерване на електрическата енергия. Ако това е извършено от друго лице, действието не може да се счете за договорно неизпълнение на потребителя и в тежест на ответника е да докаже, че неточното отчитане е поради причини, за които потребителят отговаря.

Тук следва да се посочи, че съдът не споделя виждането на въззивника, че разпоредбите на ЗЗД са неприложими, приложим е ПИКЕЕ, а един „подзаконов нормативен акт, приет за прилагането на специален закон не е договор“. ПИКЕЕ и ОУ на дружеството представляват подробно описание на правата и задълженията както на доставчика, така и на потребителя и регламентират изпълнението и отговорностите им. Те обвързват и двете страни и независимо, че първите са приети с подзаконов нормативен акт, те са задължителни за потребителите на ел.енергия, защото стават неразделна част от договора за доставка. Несъстоятелно е да се приеме виждането на въззивника, който изключва договорния характер на отношенията между него и ищцовата страна. Те не могат да бъдат квалифицирани нито като административни, нито са поставени на властническо-субординационен принцип, нито почиват на недоговорни основания – неоснователно обогатяване или деликт. Без всякакво съмнение връзката между страните е облигационна и нейният източник е договор, в който правилата на ПИКЕЕ /респ. – ОУ/, се считат имплементирани. Така те обвързват с еднаква сила и двете страни, а между тях не може да съществува друго, освен отношение на равнопоставеност между гражданскоправни субекти. Несъмнено е и, че при това положение, при непълнота, приложение намират общите принципи, залегнали в ЗЗД.

Така, в качеството му на страна по договорите за пренос и продажба на ел.енергия потребителят е обвързан от ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕР, но нито те, нито ПИКЕЕ могат да обосноват правото да се коригира потребителската му сметка, доколкото не е установено неточното отчитане и измерване на доставената ел.енергия да се дължи на виновно неизпълнение на договорните му задължения.

Единствената възможност за дружеството да преизчисли количеството ел.енергия без да се установява виновно неизпълнение на задълженията на потребителя, е при наличието на първата хипотеза на чл. 47 ал. 5 от ПИКЕЕ - когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните – тоест – когато самото измервателно средство е негодно, или –при хипотезата на чл. 45 ал. 1 от ПИКЕЕ – когато се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване, и не е известно кога се е появила установената грешка. В последния случай количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от ПИКЕЕ. В случая не са налице такива констатации, тъй като в констативния протокол е посочено наличие на въздействие върху СТИ, а това неотвратимо се свързва със задълженията на потребителите по чл. 53 от ПИКЕЕ, и както вече бе посочено – нарушаването на задължението следва да е в резултат на виновното поведение на ползвателя. 

На последно място следва да се посочи и това, че както когато не е налице доказана нерегламентирана намеса от страна на потребителя /какъвто е настоящият случай/, така и при обективно неточно отчитане поради неизправност /пълна или частична/ на СТИ, щом не е посочен точният период, не може да се отчете реално консумираната енергия, и едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период е неприемливо, тъй като допуска доставчикът да получи цена за недоставена от него и неизползвана от потребителя електрическа енергия. Посоченият във фактурата, изпратена до потребителя, “отчетен период” е произволно определен, без да има яснота как точно и на базата на какви данни, е формиран. В този смисъл настоящият въззивен състав счита, че клаузата на чл. 48 от ПИКЕЕ, която регламентира едностранното коригиране на сметките от доставчика за минало време без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, е неравноправна, тъй като създава в ущръб на клиента значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Тя нарушава основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Така тази клауза противоречи и на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, разписваща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в същата норма. Тъй като не може нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират  разпоредби на закон или да се нарушават конституционни принципи, посочената клауза е нищожна и не обвързва с действието си страните, съответно – съда  - с приложението й. Поради това ответникът не може да коригира post factum потребителската сметка, щом не е определен точен период и не е отчетена реално консумираната електрическа енергия, и щом не е доказано неточното отчитане и измерване на доставената електроенергия да се дължи на виновно неизпълнение на произтичащите от договора задължения на ищеца.

За пълнота може да се отбележи и че ответникът не може да се ползва и от представения констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 125273, който следва да е съставен по реда и да приобретава формата и реквизитите, разписани в разпоредбата на чл. 47 ал. 1, 2, 3 и 4 от ПИКЕЕ - при извършване на проверки по реда на чл.43 и 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа.

В случая не е установено клиентът да е бил търсен и че в действителност е била налице хипотезата  “отсъства”, или “отказва да подпише”, съответно – че заместването на подписа му с подпис на свидетели е оправдано.

Освен това положените подписи за “свидетели”  са от лица, които не са обозначени с три имена, адрес или ЕГН и липсва въобще възможност за тяхната точна идентификация и не може да се установи липсата на пристрастие или заинтересуваност, както и че не се намират в служебна зависимост с ответника. Това представлява нарушение на правилото, въведено от самия доставчик, тъй като целта му е да присъстват свидетели, които да верифицират действията на служителите, те да  не са в специални отношения с последните, и по-късно да могат пред съда да потвърдят извършването на съответните действия, за да се гарантира максималната обективност и коректност на проверката при отсъствието на клиента. Именно по тази причина и само чрез присъствието на безпристрастни и идентифицируеми свидетели, би могло да се установи обективно дали действително клиентът е потърсен преди извършването на проверката, дали отсъства, и в такъв случай, съответно – тя да се осъществи пред тях, което би послужило като условен контрол върху действията на служителите.

Изключително сериозно процедурно нарушение е и това на разпоредбата на чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ, която предписва, че когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване /в случая от констативния протокол от експертизата на средство за измерване се установява, че  /, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. Такава процедура в случая е била  осъществена.

Не е било спазено изискването на чл. 47 ал. 4 от ПИКЕЕ - в случаите по ал. 3 операторът на съответната мрежа да изпрати констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка. Това изпращане е предвидено не само за простото уведомяване на клиента, а за да му се даде възможност той своевременно да реагира, преди цялата техническа процедура по извършването на корекцията да се задвижи и приключи – тоест – възможно е, при определени обстоятелства, да не се наложи корекция на сметката или да се стигне до друг, по-лесен начин на уреждане на отношенията, задоволяващ и двете страни. Уведомяването на клиента едва след като такава корекция е направена, освен че грубо нарушава правилата на самото дружество, ограничава правото на защита на потребителя и го изключва от участие в процедурата, на чийто краен акт той е адресат. Ако се приеме, че дружеството може едностранно да извършва тези действия, а в последствие е необходимо и достатъчно простото им довеждане до знанието на клиента, то това лишава последния от статута му на равнопоставена страна в облигационната връзка, което е недопустимо.

Всички тези обстоятелства сочат, че констативният протокол е съставен при наличие на поредица от нарушения, свързани с процедурата и формата, следователно той, като писмен частен свидетелстващ документ, не може да се ползва с противопоставима на ищеца материална доказателствена сила, относно съдържащите се в него факти, които са изгодни за представилата го ответна страна.

Горните недостатъци са по начало без значение, доколкото, както вече бе посочено - отсъства законово основание за извършване на едностранна корекция на количествата и стойността на ползваната през процесния период от 15.02.2014 г. – 31.03.2014 г., за срок от 44 дни електрическа енергия. Това мотивира въззивния съд да приеме, че ищецът  не е дължал на ответното дружество сумата 300, 36 лв., стойност на допълнително начислена ел.енергия, която е заплатил, за което е представен касов бон с дата 10.09.2014 г., като това плащане е било без правно основание. Като я е получил, ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.

Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване съответно получаване на нещо при начална липса на основание. От значение е момента на получаване на облагата, тъй като именно към този момент следва да е липсвало основанието. Начална липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице към имуществото на друго лице е налице във всички случаи, когато отсъства валиден юридически факт за получаването на определена имуществена облага. В случая ответникът не успя да докаже наличието на валиден юридически факт, който да съставлява годно правно основание, оправдаващо получаването на процесната сума от 300, 36 лв., стойност на допълнително начислена ел.енергия, като се установи, че това парично задължение не е съществувало, поради което фактическото му изпълнение се е оказва без основание и следва да  бъде върната престацията, с която ответната страна се е обогатила. Тази липса на основание е била налице към момента на получаване на облага от енергийното дружество, който се явява момента на заплащане на сумата от ищеца.

 Така се установява наличието на обективните елементи от сложния фактически състав на единия от трите основни иска по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД - увеличаването на благата в патримониума на едно лице при липса на основание за това, намаляването им в патримониума на друго лице и произхода от общ или обща група юридически факти на обедняването и обогатяването. Ищецът се е обеднил със сумата от 300, 36 лв., а ответникът се е обогатил със същата сума. Така се е осъществила хипотезата на чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД и следва да се ангажира гражданската извъндоговорна отговорност на ответника за неоснователно обогатяване, като той дължи да върне всичко, с което се е обогатил в пълен размер, независимо от размера на обедняването. В случая двете суми съвпадат и искът следва да се уважи изцяло -  за сумата  от 300, 36 лв. Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени, въззиваемата  е направила и претендирала разноски и такива  й се следват в размер на 300 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

Р     Е     Ш     И  :   

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение № 599/29.07.2015г. по гр.д.№ 4009/2014г. на Сливенски районен съд.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив да заплати на И.И.Х.,  ЕГН **********, представляван от адв. Б. П.,***, офис * направените разноски за въззивното производство в размер на 300 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ, с оглед цената на иска до 5 000 лв.

 

                                                          .ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

         ЧЛЕНОВЕ:  1.

2.