Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       

гр. Сливен, 08.10.2015 г.

 

                    В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закритото заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА ЧЛЕНОВЕ:                                                              МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                    Мл. съдия САВА ШИШЕНКОВ

като разгледа докладваното от  младши съдия Сава Шишенков въз.гр. д.  № 473 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 463 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от „Обединена българска банка” АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. С.” № * срещу извършено разпределение от ЧСИ М. М. рег. № 768 на суми, постъпили от публична продан на ипотекирани в полза на „Обединена българска банка” АД недвижими имоти, собственост на длъжниците по изпълнително дело № 20107680400223 по описа на ЧСИ М. М..

Жалбоподателят – взискател в изпълнителното производство обжалва извършеното разпределение на постъпилата сума от 67980,50 лева от публична продан на ипотекирани недвижими имоти, собственост на Р.М. и П.М.. Посочва, че при извършване на разпределението от съдебния изпълнител били допуснати грешки при изчисляване на сумите, влизащи в реда на привилегиите, поради което е нарушен чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. В жалбата е релевирано, още с молбата за образуване на изпълнително дело 20107680400224 било поискано присъединяването му към изпълнително дело 20107680400223. Наведено е пред съда, че банката има качество на ипотекарен кредитор и подробно са изложени обстоятелствата, довели до необходимостта да се извърши разпределение.

В жалбата са отправени още твърдения, че ЧСИ е изготвил и връчил разпределение и по двете изпълнителни дела, за което таксата била събрана два пъти, а на практика имало едно изготвено и предявено разпределение. С оглед на факта, че изпълнително дело 224/2010 година било присъединено от ЧСИ М. към изпълнително дело 223/2010 година, не следвало по него да се изпращат съобщения.

Моли се от съда да отмени като неправилно и незаконосъобразно извършеното от ЧСИ М. разпределение на суми и да върне делото на съдебния изпълнител с указания за изготвяне на коректно и законосъобразно разпределение, в което да се включат коректно изчислените и приспаднат авансово платени обикновени и пропорционални такси по ТТР към ЗЧСИ, които се следват на ЧСИ М. М..

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК длъжниците П.А.М. и Р.В.М. не са депозирали писмени възражения.

При спазване на изискванията на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ е представил писмено становище, с изложение на подробни мотиви по атакуваното разпределение на постъпили суми в изпълнителното производство.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването.

След преценка на представените преписи от изпълнително дело № 223/2010 година и присъединеното към него изпълнително дело № 224/2010 година по описа на ЧСИ М. М., рег. № 768, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20107680400223 е образувано въз основа на изпълнителен лист от 08.06.2010 година на РС – Сливен и молба за образуване от 05.07.2010 година, като страни по него са взискателят „Обединена българска банка” АД и длъжниците П.А.М. и Р.В.М..

С молбата за образуване взискателят е поискал връчване на покана за доброволно изпълнение, справка в НАП за банковите сметки на длъжниците, запор на МПС, възбрана, опис, оценка и публична продан на ипотекираните в полза на банката четири недвижими имота.

Поканите за доброволно изпълнение са връчени на длъжниците Р.М. – на 03.08.2012 година и на П.М. – на 10.08.2012 година. На недвижимите имоти е направен опис на 12.08.2010 година, като за пазач е назначена П.А.М..

По изпълнителното дело е приложено Удостоверение за присъединяване на изпълнително дело № 20107680400224 със страни: „ОББ” АД на страната на взискателя и П.А.М., Р.В.М. и В.Р. М. като длъжници.

На 12.06.2015 година е проведен търг за недвижим имот в гр. С., кв. „К.”, бл. *-*, с ид. № 67338.541.17.2.4. Най – високата предложена цена е 39 000 лева, но същата не е внесена в законоустановения срок и с протокол от 23.06.2015 година за купувач е обявен вторият по ред наддавач В.А.П., закупил имота за сумата от 33000.50 лева. След връчено съобщение на 26.06.2015 година вторият наддавач е внесъл сумата в срок.

След влизане в сила на постановленията за възлагане  е изготвено и предявено разпределение на постъпили по изпълнителното дело суми от 06.08.2015 година. За определената дата за предявяване на разпределението – 06.08.2015 година са уведомени страните по делото  и страните по присъединеното към него дело № 224/2010 година. Изготвен е протокол, в който е посочено, че никой не се е явил.

В деловодството на ЧСИ М. М. на 13.08.2015 година по куриер е постъпила жалба с изх. № от 10.08.2015 година.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна жалбата за неоснователна по следните съображения:

Повод за жалбата на ОББ АД срещу действията на съдебния изпълнител е посочването като дължима такса на сумата от 72 /седемдесет и два/ лева на два пъти в Разпределението по изп. дело № 20107680400223 – в точка 4 – на ред три и на ред осем, като двете суми са определени като дължими на едно и също основание – т. 5 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Жалбоподателят е навел твърдения, че се касае за начислени такси за изпращане на книжата по разпределението два пъти, докато в становището си ЧСИ е релевирал, че такса е формирана два пъти на основание т.5 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ веднъж за връчване на покани за доброволно изпълнение и веднъж за връчване на съобщения за публични задължения в НАП.

Видно от приложените към настоящето дело изп. дело № 223 и изп. дело № 224 по описа за 2010 година на ЧСИ М. М., съобщения за разпределение са изпратени по изп. дело № 223, но не и по изпълнително дело № 224. Последно приложени по изп. дело № 224 са изпратени покани за доброволно изпълнение. Поради това и наложените в жалбата възражения за начисляване на такса два пъти за едно и също действие са неоснователни.

Разпоредбата на т. 5 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ предвижда няколко хипотези, при които се дължи такса – за връчване на призовка, на препис от жалба, на уведомление, на книжа, както и за връчване на изявление на взискателя по чл. 398б, ал. 2 и 3 от ГПК. При систематичното тълкуване на нормата на горепосочения подзаконов нормативен акт съдът приема, че отделна такса се дължи за всеки един акт на частния съдебен изпълнител, който реализира една от очертаните хипотези, т.е. за всяко едно връчване на призовка, а не за връчване на призовка изобщо. Затова и настоящият състав не намира пречка едно и съща разпоредба да бъде основание за дължимост на няколко различни суми, особено предвид това, че в нея са очертани над четири независими една от друга хипотези. Не представлява съмнение и съвпадението на сумата от 72 лева за двете вземания, тъй за всяко едно от очертаните по т.5Т действия таксата е една и съща.

ЧСИ М. М. е посочила в становището си, че сумите са формулирани за връчване на покани за доброволно изпълнение и за връчване на съобщения за публични задължения в НАП, като видно от приложените преписи от изпълнителните дела такива съобщения в действителност са изпратени. Без извършването на тези действия изпълнителното дело не би могло да доведе до своя желан резултат – удовлетворяването на взискателя. Наред с това те са обект на такса по Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ именно по т. 5Т. По делото не са налице доказателства за заплащането на такси за тези действия, а с оглед приетото с Тълкувателно решение 2 от 2013 година от 26 юни 2015 година на ОСГТК ЧСИ носи дисциплинарна отговорност, ако не събере дължимите в производството такси. Поради тези причини съставът на съда намира, че не е налице нарушение на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД и че разпределението е определено правилно, а изложените в жалбата възражения са неоснователни.

 

Воден от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

                                     

                       

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба с вх. № Сд-05-01-6002/06.10.2015 година на „Обединена българска банка” АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. С.” № *, представлявано от С. П.В. – Главен изпълнителен директор и Р. И.Т. – Изпълнителен директор чрез пълномощника С.Д. – юрисконсулт срещу извършено разпределение от ЧСИ М. М. рег. № 768 на суми, постъпили от публична продан на ипотекирани в полза на „Обединена българска банка” АД недвижими имоти, собственост на длъжниците по изпълнително дело № 20107680400223 на ЧСИ М. М., рег. № 768.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: