Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

гр. Сливен, 22.10 .2015г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи октомври  през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                    Мл. с. НИНА КОРИТАРОВА   

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  477   по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 53/21.07.2015 г. по гр.д. № 28/2015 г. на Районен съд – Котел, с което е отменена като незаконна на основание на чл.344 ал.1 т.1 от КТ заповед № РД 13-04/16.12.2014 г. на Директора на Исторически музей Котел, с която на С.Й.И. ЕГН ********** *** е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение”. На осн. чл. 344 ал. 1 т.2 от  КТ С.Й. е възстановен на длъжността „Уредник в структурата на Исторически музей с място на работа „Кьорпеева къща” гр. Котел, която е заемал до момента на уволнението. На основание на чл.344 ал.1 т. 3 от КТ е осъден Исторически музей – Котел БУЛСТАТ 119655437 гр. Котел пл. „Възраждане” 3 да заплати на С.Й.И.  сумата от  305.73 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконно уволнение за периода от 17.12.2014г. до 05.01.205 г., както и сумата 1.80 лв. представляваща обезщетение за времето от 5.01.2015 г. до 17.01.2015 г. през което ищецът е работил на по-ниско платена работа , заедно със законната лихва върху посочените суми, считано от 16.02.2015 г. до окончателното изпълнение на задължението, като искът за разликата до пълния му предявен размер от 720.00 лв. е отхвърлен.  Със същото решение Историческият музей  гр. Котел е осъден  да заплати на ищеца направените по делото разноски., както и направените разноски от бюджета на съдебната власт.

Подадена е въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство, в която се сочи че съдебното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. По делото не е установено, че са налице посочените в исковата молба нарушения. Представените по делото доказателства не са били анализирани от съда  поотделно и в съвкупност, като той не е обсъдил всички представени доказателства и така не е изяснил в цялост фактическата обстановка. Не са обсъдени и доказателствата, които са мотивирали работодателя да наложи дисциплинарното наказание.  От доказателствата по делото се установява безспорно, че ищецът е извършил нарушенията за които е уволнен. Съществено нарушение на процесуалните правила е неправилно установена и възприета  фактическа обстановка, като вътрешното убеждение на съда е формирано в резултат на превратно  тълкуване на доказателствата по делото. Излагат се подробни съображения за това. На следващо място ще прави оплакване, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.194 ал. 1 от КТ за допуснато от ищеца нарушение. Сочи се, че работодателят е спазил тази разпоредба относно срока за налагане на дисциплинарно наказание. Прави се оплакване, че съдът е игнорирал показанията на разпитания по делото свидетел, от които се установява извършеното от ищеца нарушение. Неизпълнението на задълженията на съда е довело до незаконосъобразен и неправилен извод и поради това се иска решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отхвърлят претенциите. Претендирани са разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Излагат се контрааргументи по повод изложените в жалбата такива и се прави извод, че решението на съда е правилно и законосъобразно. Така при анализа на направените в жалбата възражения, съпоставката им с мотивите в решението и при прилагането на относимите правни норми, не се установяват твърдяните нарушения на материалния и процесуалния закон. Не се установява твърдяното в жалбата, че исковата молба страда от посочените недостатъци и че тя е недопустима, неоснователна и недоказана. Навежда се и довода, че при издаване заповедта за уволнение не е спазена и разпоредбата на чл. 333 ал. 1т. 1 т. 3 от КТ по изложените в исковата молба твърдения, по представените писмени доказателства и посочените основания в писмената защита.  Иска се решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и се претендират разноски за тази инстанция.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за въззивника, редовно призовани, не се явява представител.

Въззиваемият се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

Районният съд е приел, че че процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ е опорочена и не е изпълнена от работодателя, тъй като чрез представените  от  въззивника  доказателства той  е  установил  факта на поискване на обяснения от ищеца, не за всички  отразени в заповедта нарушения. Задължение на работодателя е да изслуша провинилият се работник или служител за дисциплинарното нарушение и да му поиска писмени обяснения за него по чл. 193 ал. 1 от КТ.  Законът не определя реда за изпълнението на това задължение и работодателят е длъжен сам да определи този ред като реши по кой начин ще го изпълни – чрез изслушване или искане на писмените обяснения на провинилият се работник или служител.  В зависимост от това работодателят трябва да покани служителя, за да го изслуша лично и да определи ден, час и място където ще се проведе срещата, да го покани да даде писмени обяснения като му определи въпросите, по които трябва да се отнасят обясненията и разумен срок за тяхното представяне.  Този разумен срок трябва да позволи на служителя да подготви обясненията, да ги напише, и да ги представи. Право на служителят е да откаже да даде такива писмени обяснения.

В случая, напълно обосновано, с оглед на събраните по делото доказателства, районният съд е приел, че на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание уволнение за очертани в седем пункт нарушения на трудовата дисциплина. Обяснения по реда на чл.193, ал.1 от КТ са били поискани от ищеца само за нарушенията по пунктове първи, трети и шести.  Правилно е посочено, че непоискването на обяснения и за останалите четири нарушения не води автоматично до незаконосъобразност на цялата заповед, тъй като за всяко от седемте нарушения може да се наложи отделно дисциплинарно наказание. На работодателя принадлежи суверенната преценка дали да издаде отделни заповеди или за всички нарушения да бъде наложено едно наказание, както е в разглеждания случай. Съдът има задължение да изследва по същество извършени ли са нарушенията, за които са били изискани обяснения по чл.193 от КТ, като проверката по същество се прави тогава, когато заповедта отговаря на изискванията на чл. 195 от КТ – да е явно изпълнението на изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, да са съобразени сроковете по чл.194 от КТ и да не е нарушено правото на защита на наказания работник, той да е разбрал за какво нарушение е наказан и да му е осигурена възможността да възрази. Така съдът е разгледал нарушенията в заповедта, посочени в пунктове първи, трети и шести.

За първите две нарушения, съдът правилно е констатирал, че наказанията са наложени извън сроковете по чл.194 ал.1 от КТ. Съображенията на съда в тази посока са подробни, добре мотивирани и в синхрон с трайната практика на ВКСРБ, поради което настоящата инстанция напълно ги споделя.

За последното нарушение, посочено в заповедта, е прието, че  заповедта е немотивирана и не отговаря на критериите на чл.195 от КТ. От прочита на този пункт от заповедта може да се направи извод, че ищецът е бил санкциониран за едно обективно състояние (изключване на камерите през определени дни), без да му е било вменено във вина, че именно той ги е изключил или че е бил отговорен по някакъв начин за изключването им.  При преценка на законността на дисциплинарното уволнение съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическият състав на визираното в мотивите нарушение. Дисциплинарното нарушение като вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 от КТ и се определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения. Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение са: деяние (действие или бездействие), противоправност и вина. По правило дисциплинарно наказание се налага на работник, който виновно не изпълнява трудовите си задължения. По начина, по който е формулирано нарушението по този пункт, същото се явява неконкретизирано и немотивирано, тъй като не е посочено, че ищецът е негов извършител. Доводите, изложени във въззивната жалба, не са основателни. Районният съд е изложил подробна фактическа обстановка, посочил е кои от събраните по делото доказателства кредитира.

Прави се оплакване, че съдът е игнорирал показанията на разпитания по делото свидетел, от които се установява извършеното от ищеца нарушение. Това твърдение не се подкрепя от анализа на свидетелските показания. В тях липсва категорично посочване на ищеца като извършител на такова деяние. Показанията са схематични и общи, не установяват факти, които лично са възприети от него.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 300 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 53/21.07.2015 г. по гр.д. № 28/2015 г. на Районен съд – Котел.

ОСЪЖДА Исторически музей – Котел БУЛСТАТ 119655437 гр. Котел пл. „Възраждане” 3 да заплати на С.Й.И. ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: