Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

гр. Сливен, 24.11.2015 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на единадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:             

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Н. ЯНАКИЕВА

                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА М.                                                                                                                                                                                          

                                                                               Мл.С. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от  младши съдия Нина Коритарова въз.гр.  д. № 478 по описа за 2015  год.,  за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от А.М.Ф., ЕГН **********, с адрес: *** чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. И.В. от АК- гр. Бургас против Решение № 59 от 14.08.2015 г.  по гр.д. № 118/2014 г. на  Районен съд- гр.  Котел, с което  се признава за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК  в отношенията между ищците Ю.Х.М., ЕГН **********, Х.Х.М., ЕГН **********, А.Х.М., ЕГН **********, В.Х.М., ЕГН ********** и Х.Х.М., ЕГН **********, всички с адрес *** и ответниците А.М.Ф., ЕГН ********** ***, В.М.Ф., ЕГН ********** ***, Н.М.А., ЕГН ********** ***, призована при условията на чл. 47 ГПК, А.М.Б., ЕГН **********,***, призована при условията на чл. 47 ГПК, Х.М.Х., ЕГН **********,*** и Ш.М.Д., ЕГН **********,***, че ответниците не са собственици на УПИ ІІ в кв. 8 по плана на С.М.С., ОБЩИНА К., с площ 877 кв.м., при граници: улица, УПИ І и УПИ ІІ. Със същото решение на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт № 145/31.05.2004 г., том І по нотариално дело № 137/2004 г., в частта с която ответниците и Х. А. Х., ЕГН ********** са били признати за собственици на УПИ ІІ в кв. 8 по плана на С.М.С., ОБЩИНА К.. Също така с обжалваното решение ответниците са осъдени да заплатят на ишците  сторените разноски по делото.

С въззивната жалба се претендира отмяната на първоинстанционното решение като незаконосъобразно и се моли въззивния съд  да  присъди на въззивника разноските пред двете инстанции.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство обжалва посоченото решение, като неправилно и незаконосъобразно поради неправилно прилагане на материалния закон относно защитата на неприкосновеността на частната собственост, възстановена по надлежен законов ред, за която съдът бил длъжен да следи служебно. Решението било постановено при нарушаване на процесуалните правила при оценка и интерпретация на събраните писмени и гласни доказателства. На следващо място обжалваното решение било необосновано поради повратно интерпретиране на мотивите и приетите правни изводи, което обусловило неправилен диспозитив. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като незаконосъобразно и да върне делото на друг съдебен състав на същия съд, който да разгледа спора от фазата на събиране на доказателства.

            С въззивната жалба не са направени  доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивника А.М.Ф. редовно призован се явява лично и се представлява от адв. И.В. от АК- гр. Бургас процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски. Ответниците в първоинстанционното производство Н.М.А., А.М.Б., Х.М.Х., Ш.М.Д. се явяват лично и представят два броя пълномощни и договора за правна помощ и съдействие, с които упълномощяват адв. И.В. от АК- гр. Бургас да ги представлява пред въззивната инстанция.  Ответникът В.М.Ф. нередовно призован не се явява лично, но се представлява от адв. И.В. от АК- гр. Бургас, който счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото. Съдът след като констатира, че ответниците в първоинстанционното производство Н.М.А. и А.М.Б., за които са били назначени на основание чл. 47 ГПК особени представители се явяват лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК с определение освобождава особените представители адв. М.Г. и адв. Д.П..

В с.з.  въззивниците, редовно призовани не се явяват лично, а се представляват от  адв. С.Р. *** процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата, поддържа отговора си и моли за потвърждаване на атакувания акт. Претендира разноски за тази инстанция.

В хода на първото и единствено заседание пред въззивната инстанция ответниците Н.М.А., А.М.Б., Х.М.Х., Ш.М.Д. и В.М.Ф. заявяват, че на основание чл.265, ал.1 ГПК и в качеството си на обикновени другари на страната на въззивника се присъединяват към подадената от техният съответник А.М.Ф. въззивна жалба. Това тяхно волеизявление е обективирано в съдебния протокол.

По делото е депозирана и писмена защита от адв. И.В. от АК- гр. Бургас, в която излага подробни съображения относно неправилността на първоинстанционното решение, поради незаконност на строежа на процесната селскостопанска сграда.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

При вярно констатирани факти, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, като фактите са били субсумирани правилно към приложимите законови разпоредби.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ правните изводи на РС, тъй като те са обосновани и намират опора в относимите към спора материалноправни норми.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. С оглед Тълкувателно решение № 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които  произтича правния му интерес, а ответникът- фактите, от които произтича правото му.  В настоящият случай правният интерес на ищците от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост се извежда, както от възможността да придобият права, ако отрекат правата на ответниците, тъй като биха могли да придобият собствеността върху процесния имот, ако се установи, че принадлежи на общината при преференциални условия без да се провежда търг или конкурс по чл. 35, ал. 2 ЗОбС, така и от твърденията на ищците, че в качеството си на наследници на Х.Х. М. са собственици на построената в УПИ ІІ, кв. 8 сграда, което право им се оспорва от ответника А.М.Ф., който е отправил нотариална покана до тях, с която оспорва законността на строежа на сградата и претендира да бъде премахната частта от нея, която преминава през УПИ ІІ, като в противен случай смята, че му се дължи обезщетение за ползването на недвижимия имот. Ищците доказват тези факти, от които произтича правния им интерес, като представят като писмени доказателства нотариалната покана, нотариален акт № 199/17.10.2002 г. по н.д. № 191/2002 г. за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ЗПТК „Камчия”/организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която е била в ликвидация/ прехвърля правото на собственост върху процесната сграда на общия наследодател на ищците, както и удостоверение, че процесната селскостопанска сграда е търпима по см. на § 16, ал. 4 от ПР на ЗУТ.

При отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове, основанието на иска /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/ не е негов индивидуализиращ белег. Щом твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда. Правото, предмет на отрицателния установителен иск и специално при иск, с който се отрича правото на собственост или друго вещно право, не се индивидуализира само с вещта, върху която съществува и с лицето, което е негов носител. Следва да се държи сметка и за придобивното основание като белег, индивидуализиращ това право и разликата в правния режим на правото на собственост, извеждано от първични и производни придобивни способи. При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания.

В процесният случай всички ответници посочват като придобивно основание, възстановяване на правото им на собственост върху процесната земя по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ  и представят Решение № 33/28.04.2000 г. по гр.д. № 148/1999 г. на РС гр. Котел и издаденото въз основа на него Решение № 62010 на Поземлената комисия, гр. Котел, с което в полза на наследниците на М.Ф. Хасанов е било възстановено правото на собственост във възстановими стари реални граници върху нива от 2 дка, в местността „Токмак търла”, V категория.

С  диспозитива на Решение № 33/28.04.2000 г. по гр.д. № 148/1999 г. на РС гр. Котел се формира сила на пресъдено нещо единствено по отношение на местоположението на границите на земеделската земя към момента на внасянето й в ТКЗС, представляваща нива от 2 дка в м. „Токмак търла” в землището на С.М.С., която била включена в регулационния план на селото, одобрен със заповед № 42/11.02.1997 г. Единствено този въпрос не може да бъде пререшаван от настоящия съдебен състав, който следва да приеме, че границите на описаната земеделска земя към момента на внасянето й в ТКЗС са били следните- от изток- място извън регулация, от юг – шосето за село Ябланово, от запад и север- с част от бившия стопански двор и попада в парцели І и ІІ в кв. 8 по действащия регулационен план  на С.М.С.. Изготвена е и скица, която се счита за неразделна част от решението. Това съдебно решение е постановено в производство по предявен иск по чл. 13а, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и в предмета на това производство не се включва въпроса за собствеността върху земеделската земя, който въпрос излиза извън обективните предели на силата на пресъдено нещо, която формира диспозитива на решението. Следователно е допустимо този въпрос да се разгледа и реши в настоящото производство.

На основание чл. 17, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да осъществи косвен контрол за законосъобразност и валидност на постановения административен акт. В случая законосъобразността на решението на Поземлената комисия се преценява от съда в спорното исково производство по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК с предмет право на собственост, тъй като решението се противопоставя на лица, които не са били страни в административното производство по възстановяването на собствеността- чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК. Решението на Поземлената комисия е писмен административен акт, за което важат разпоредбите на чл. 59, ал. 2 АПК, като косвения контрол за валидност следва да обхване въпросите за нищожност и унищожаемост на индивидуалния административен акт. В случая процесното решение на Поземлената комисия е изготвено в предвидената от закона форма от компетентен административен орган според правилата на териториалната и материалната компетентност при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целите на закона. Това решение, обаче се явява материално незаконосъобразно, тъй като не отговаря на всички изисквания на материалноправните норми. С него се възстановява собственост на лице, което е било собственик на процесната земеделска земя или на неговите наследници, като в този смисъл в преписката по делото на Поземлената комисия се намират категорични доказателства за правото на собственост по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, имотът върху който се възстановява правото на собственост е земеделски по своя характер към момента на включването му в ТКЗС и е бил отнет от бившия му собственик, но попада в границите на урбанизираните територии /населени места/, но върху него е изградена законно разрешена сграда от трето лице. Налице е предвидената в чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ пречка за възстановяване на правото на собственост върху земеделската земя, тъй като върху процесния имот е налице строеж извършен при спазване на всички нормативни изисквания, т.е. „законен строеж” по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т.д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, според което строежът извършен след издаването на съответните за него разрешения и други строителни книжа, а не строеж осъществен от несобственик или от правен субект, на който не е надлежно учредено право на строеж. Без значение за хипотезата предвидена в чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ е кой е извършил законното строителство и дали това е било лице, което е имало вещни права върху имота или не. Видно от представеното от ищците и необорено от ответниците удостоверение за търпимост на основание § 16 от ПР на ЗУТ от 07.04.2015 г. издадено въз основа на заявление подадено от Х.Х.М., в качеството й на наследник на Х.Х. М. *** процесната селскостопанска сграда, която съставлява обор и попада в УПИ ІІ, УПИ ІІІ, УПИ ІV и УПИ V на кв. 8 по сега действащия ПУП на С.М.С. съответства на предвижданията на действалия тогава план на стопански двор на селото и на правилата и нормативите действали по време на извършване на строителството. С оглед на изложеното сградата се явява търпима по смисъла на § 16, ал. 4  от ПР на ЗУТ и не подлежи на премахване, може да бъде ползвана и да бъде предмет на прехвърлителна сделка. От съдебно-техническата експертиза изготвена по делото се установява, че процесният имот не е бил кадастрално заснет, поради което е следвало да бъде проведена специалната процедура предвидена в чл. 13а, ал. 4 ППЗСПЗЗ за установяване на неговите граници, тъй като се намира в урбанизирана територия и не е нанесен в действащия план. Също така от нея се установява, че спорният имот е бил част от бивш селскостопански двор на АПК, а възстановяването на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху земи включени в стопанските дворове на организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ може да стане само ако имат земеделски характер, което означава, че не следва да бъдат застроени, да не бъдат прилежащи площи към сгради и съоръжения и да бъдат годни за земеделско ползване. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.12 ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собственици по реда на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ върху земите в и извън границите на урбанизираните територии, включително в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, които не са застроени и не съставляват прилежащи площи към сгради. Разпоредбата на чл. 10, ал.12 ЗСПЗЗ не поставя дори и изискване за законност на строежа.

 

По отношение на искането за отмяна на представения по делото констативен нотариален акт, с който въззивницата е призната за единствен собственик на процесния имот, следва да се има предвид, че с констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице.

С оглед на изложеното и по смисъла на Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. на ОСГК на ВКС съдът следва да отмени съставения констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост на въззивниците върху целия процесен имот.

 

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивникаА.М.Ф., ЕГН ********** и на присъединилите се към въззивната жалба ответници в първоинстанционното производство, които следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемата Х.Х.М. направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 700 лв.

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 59 от 14.08.2015 г.  по гр.д. № 118/2014 г. на  Районен съд- гр.  Котел като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА А.М.Ф., ЕГН **********, В.М.Ф., ЕГН **********, Н.М.А., ЕГН **********, А.М.Б., ЕГН **********, всички с адрес ***, Х.М.Х., ЕГН **********, с адрес ***,  Ш.М.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на, Х.Х.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата  от 700 лв.,  представляваща разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                          

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                               2.