Р Е Ш Е Н И Е  № 2

 

Гр. Сливен  22.01.2016 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение  в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                           Председател:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………П.С.…… …………..……и с участието на прокурора……………………………………………….……..като разгледа  докладваното от  съдията Снежана Бакалова…гр. дело № 480 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази:

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 234 ал.1 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

          По предявения иск с правно основание чл. 234 ал.1 от ЗМВР, производството е прекратено поради отказ от иска.

Ищецът В.Х.Н. твърди, че му е изплатено обезщетение, дължимо при прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл.234 ал.1 от ЗМВР в размер на 26544.00лв. Твърди че в хода на производството - на 17.12.2015 г., след завеждане на делото, ответникът чрез ОД на МВР – Сливен му е заплатил дължимото обезщетение в пълен размер. Твърди че ответникът е изпаднал в забава за заплащане на дължимото обезщетение, като същият е следвало да изплати  обезщетението на 12.08.2015 г. Твърди, че за периода от 12.08.2015 г. до 18.09.2015 г., когато е завел исковата молба, размерът на мораторната лихва за забава е равен на сумата 280.75 лв. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати посочената сума. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който излага съображения, че не е право-субектен да отговаря по предявения иск и моли  исковете, включително и този за мораторна лихва, да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

          Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск по чл. 86 от ЗЗД. Претендира всички направени разноски.

          Ответникът, редовно призован не изпраща представител в с.з.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          Със Заповед № 8121К-1327/16.04.2015г. на Министъра на вътрешните работи е прекратено служебното правоотношение на държавен служител в МВР, В.Х.Н. – полицейски инспектор, пета степен към РУ-Сливен при ОДМВР-Сливен, след придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО – по искане на служителя, считано от датата на връчване на заповедта. В нея е постановено на служителя да се изплатят полагащите се обезщетения по чл. 234 от ЗМВР.

          С писмо от 10.08.2015г., връчено на 12.08.2015г. на Министъра на вътрешните  работи е отправена покана за заплащане на дължимите обезщетения в двуседмичен срок от получаване на писмото.

          Размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца е бил в размер на 1 327,20лв. Трудовият стаж на ищеца е бил към момента на прекратяване на служебното правоотношение 21г. 5 месеца. Дължимото обезщетение е било изчислено в размер на 26 544 лв.

          На 23.09.2015г., ищецът е депозирал искова молба, с която е поискал да бъде осъден ответника МВР да му заплати полагащото се обезщетение в размер на 26 544 лв. В хода на производството на 18.12.2015г. на ищеца е изплатено дължимото обезщетение в размер на 26 544 лв.

          Размерът на мораторната лихва за забава върху сумата 26 544 лв. за периода от 12.08.2015г. до 23.09.2015г. е сумата 317, 69 лв.

          Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните писмени доказателства. Относно размера на дължимата законна лихва за периода извърши служебна справка, чрез калкулатор за изчисляване на законната лихва.

На базата на прието за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 86 от ЗЗД. Същият е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.

Възражението на ответника за липса на надлежна материалноправна легитимация по предявените срещу него искове е неоснователно.

Доводите на ответника в подкрепа на възражението му се извеждат от принадлежността на РУ на МВР- гр.Сливен към ОД на МВР- гр.Сливен и от обстоятелството, че ОД на МВР са самостоятелни юридически лица, различни от обособеното като юридическо лице МВР, поради което и тъй като съгласно чл. 27, ал.1 от ГПК процесуално правоспособен е онзи, който е правоспособен по материалното право, както и по аргумент от чл. 27, ал.2 от ГПК, тъй като директорът на ОД на МВР е определен като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и той е извършил плащането на дължимото се обезщетение, то той е и надлежния ответник по исковете на ищеца.

Фактите, изтъкнати от ответника, са изцяло верни, като безспорно, съгласно разпоредбите на чл. 3 и чл. 14, ал.2 във вр. с чл. 9, ал.1, т.2 от ЗМВР, Министерството на вътрешните работи и областните дирекции, които са основни негови структури, са отдели и самостоятелни юридически лица, Министерството на вътрешните работи е държавен орган на издръжка на републиканския бюджет /чл. 261, ал.1 от ЗМВР/, Министърът на вътрешните работи е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити в Министерството на вътрешните работи, а Директорът на ОД МВР- гр.Сливен, е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити в Министерството на вътрешните работи. Безспорно е също, че съгласно чл. 27, ал.1 и ал.2, изр.1 от ГПК, в производството по граждански дела, предмет на уредба от този кодекс, за процесуално правоспособен е признат този, който е правоспособен по материалното право, както и държавните учреждения, които са разпоредители с бюджетни кредити. Доколкото и МВР и ОД на МВР са юридически лица по силата на ЗМВР, те са и процесуално правоспособни на основание чл. 27, ал.1 от ГПК.

За съда при определяне на материалноправната легитимация е от значение обстоятелството, че прекратяването на служебното правоотношение е станало от Министъра на вътрешните работи и че ищецът е бил служител, в системата на Министерство на вътрешните работи. Като страна по акта за прекратяване на служебното правоотношение с ищеца, МВР е и страна в процесуалноправното отношение, като ответник относно последиците от прекратяване на служебното му правоотношение поради пенсиониране. Обезщетението по чл. 234, ал.1 от ЗМВР се дължи на служителя за службата му в МВР и затова надлежно легитимиран да отговаря за това задължение е МВР (така и в Решение № 68 от 16.02.2011 г. на ПАС по в. гр. д. № 1279/2010 г.

Искът за присъждане на мораторна лихва е основателен и изцяло доказан по размер, поради което следва да се уважи.

Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал.10 от ЗМВР, обезщетенията по този член се изплащат в тримесечен срок от датата на прекратяване на служебното правоотношение поради което съдът счита, че ищецът дори не дължи покана към ответника, за да го постави в забава по отношение изпълнението на това вменено му от закона задължение с определен срок. В случая, ищецът е установил, че е изпратил нарочна покана на 12.08.2015г. и претендира обезщетението от тази дата до предявяване на иска. Дължимата законна лихва периода върху исковата сума е в по-голям от претендирания размер, поради което следва да се присъди до претендираната  сума – 280,75лв.

И двете страни претендират разноски в производството. Ищецът представя списък на разноските. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.  

Макар и производството да е прекратено по отношение на главния иск, поради отказ от него, то ответника дължи направените разноски за този иск в пълен размер, тъй като задължението си е заплатил в хода на производството и с поведението си е станал причина за завеждане на делото.  По иска по чл. 86 от ЗЗД разноските са дължат в пълен размер. Не са налице условията на чл. 78 ал.5 от ГПК тъй като заплатеното възнаграждение за един адвокат е дори под  минималния размер по чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба  № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На ответника не се дължат разноски. Същият дължи заплащане на държавна такса за иска по чл. 86 от ЗЗД в размер на 50лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шести септември“ №29, да заплати на В.Х.Н. ЕГН ********** ***, сумата 280,75лв. (двеста и осемдесет лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за заплащане на обезщетение по чл. 234 ал.1 от ЗМР за периода от 12.08.2015г. до 23.09.2015г. и сумата 1 300лв. разноски.

          ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шести септември“ №29, да заплати държавна такса по сметка на СлОС в размер на 50лв.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: