Р Е Ш Е Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 30.10.2015 г.

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                 МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                              Мл. С. САВА ШИШЕНКОВ            

като разгледа докладваното от  Сава Шишенков въззивно ч. гр. д.  № 483 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по частна жалба на „Камиту - 67” ЕООД, ЕИК 202493864 против Постановление за възлагане на недвижим имот от 10.06.2015 година по и.д. № 230/2014 година по описа на СИС – РС Сливен.

Жалбоподателят твърди, че в публичната продан е участвало лице без право да наддава и че с атакуваното постановление имотът - предмет на проданта е възложен на това лице. Изложени са обстоятелства, че С.Х. е участвала в публичната продан, за да може чрез нея длъжникът да закупи имота си, тъй като неговото участие е недопустимо. Посочва се още, че бил направен неуспешен опит на съдружника Й.С.Й. /преди развода си с другия съдружник – Р.Ч.Ч. – с фамилно име Ч./ да участва в публичната продан и да закупи процесния имот.

В жалбата се навеждат твърдения за близко приятелство на Й.Й. и С.Е.. Уточнява се, че Е. е била процесуален предствител на Й.С. Ч. по бракоразводното й дело с Р.Ч.Ч. – номер 5359/2013 година по описа на РС – Сливен.

Моли съда да разгледа жалбата в открито съдебно заседание и да задължи  С.Х. Е. да представи документи за произхода на заплатената от нея сума за имота.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК насрещната страна е подала писмени възражения, с които е определила подадената жалба като допустима, но изцяло неоснователна. Посочено е, че чл. 433, ал. 3 от ГПК предвижда две хипотези, при които постановлението за възлагане може да бъде атакувано и че съображенията в жалбата са в посока обосноваване на първото визирано от закона основание – когато наддаването не е извършено надлежно. Изложени са обстоятелства за редовност и валидност на представените документи за участие в проданта, както и за липса на пороци в наддаването. Във възражението е уточнено също, че чл. 490 ГПК очертава кръга на лицата, които нямат право да наддават и те са: длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на СИ и лицата по чл. 185 ЗЗД, като изрично е упоменато, че купувачът С.Х. Е. не попада в изброените категории. Релевирано е също, че жалбоподателят- наддавач е имал възможност да наддава устно в деня на продажбата, но не го е сторил, като този факт е наведен като показателен за даване на съгласие друг участник да закупи имота. Във възражението е изразено и виждане, че за длъжника е безразлично кой ще бъде купувач на имота му, стига цената да бъде заплатена и тя да удовлетвори вземането на взискателя.

Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

ДСИ е представил писмени мотиви, в които е изразил становище, че счита жалбата за основателна. ДСИ е намерил, че не може да бъде прието за надлежно надддаване при публична продан наддавателно предложение от лице, което участва в процедурата като скрит пълномощник на нямащ право да вземе участие в наддаването длъжник- в конкретния случай съдружник в дружеството – длъжник по изпълнителното дело. В мотивите са наведени съображения, че липсата на устно предлагане на цена по – висока с размера на един задатък по чл. 492, ал. 2 от ГПК не обвързва купувача, който не го е направил с някакво съгласие за каквото и да било, още по- малко що се отнася до това кой ще закупи имота.

ДСИ намира също, че не отговаря на обективната истина твърдението, че за длъжника е безразлично кой ще закупи имота му, тъй като то се опровергава от участието в проданта на съдружника и управител Й.Й..

Въззивната инстанция счита частната жалба за допустима и основателна.

Действително С.Е., която е закупила поземлен имот с идентификационен номер № 67338.602.72  не попада в нито една от първите четири категории  на чл. 490 ГПК, което би довело недействителност на проданта по смисъла на чл. 490, ал. 2 ГПК.

Наведените в жалбата твърдения за работата и като адвокат обаче налагат тълкуване на предвидената в чл. 490, ал. 1 ГПК in fine последна категория – лицата, посочени в чл. 185 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 185 ЗЗД установява запрет в публична продан да участват лицата, които по закон или назначение от властта пазят или управляват чужди имущества – относно тези имущества, както и длъжностните лица относно имотите, които по служба им е възложено да продават. Наред с това нормата императивно забранява да участват в публична продан на съдииите, прокурорите, държавните и частните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите – относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят и или във ведомството на който действуват.

Касателно участието на адвокатите в публична продан изключението е въведено относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действуват. Критерият обхваща две категории законов запрет – територията, на която адвокатът е вписан и обхвата на неговата професионална дейност.

Действащият Закон за адвокатурата /ЗА/ предвижда вписване на адвокатите в колегии, а не зачисляването им към конкретен съд, което налага необходимост от разумно тълкуване на нормата с оглед съобразяването й от правоприлагащия орган.  В чл. 78, ал. 4 ЗА въвежда като правило в съдебния район на един окръжен съд да има една адвокатска колегия, но in fine дава възможност по решение на Висшия адвокатски съвет в района на един окръжен съд да се определя седалище и на повече от една адвокатска колегия.

Нормотворецът е изразил възглед, че по правило господстващ се явява териториалният принцип на действие – където се намира районът на окръжния съд, в който адвокатите упражняват дейността си, там е и седалището на колегията им. Същевременно законодателят в последното изречение на ал. 4 от чл. 78 ЗА е съобразил, че реалността на обществените отношения налага по – гъвкав подход спрямо адвокатската професия и дава възможност седалището на колегията да бъде в населено място, различно от териториално посоченото й такова.

Този възглед е напълно в духа на съвременното упражняване на адвокатската професия – зачисляването на адвоката към дадена колегия е условие за започване на работата му като такъв и го обвързва със заплащане на членски внос, но не въвежда никакво ограничение досежно мястото, на което ще концентрира професионалните си интереси. Вписването на даден адвокат към определена колегия по никакъв начин не го ограничава да се явява по дела само в района на окръжния съд, в който е седалището на тази колегия. Няма пречка стига този адвокат да внася членския си внос, той да представлява интересите на клиентите си в цялата страна или само в друг район. Нещо повече- не е необходимо адвокат изобщо да се явява на дело пред съд в района на колегията си, за да се числи към нея. Затова и Законът за адвокатурата в ал. 4 на чл. 78 in fine позволява на Висшия адвокатски съвет, ако констатира, че преимуществено вписаните в определена колегия работят извън нея, да вземе решение да релокира седалището на тази колегия  в друг район. Това всъщност няма да доведе до нещо различно, освен до улесняване на връзката на адвокатите с колегията им.

Гореизложеното показва, че свободната професия на адвоката бележи съществени различия от тези на съдията, прокурора, държавния и частния съдебен изпълнител. Лицата от посочените професии не са компетентни да извършват професионални действия извън определения им със закон район на действие и актовете им не биха породили правни последици. Подобно ограничение за адвокатите не би могло да съществува и в това се корени естеството на свободата на тази професия. Адвокатът може да се явява по дела, подсъдни на съдилища в цялата страна. Подобно поведение е нормално и допринася за бързината и безпристрастието на правоприлагането, тъй като минимизира необходимостта от отвод поради близост на взаимоотношенията между решаващ орган и адвокат.

С оглед така описаните съображения настоящият съдебен състав намира, че при тълкуване на забраната за участие в публична продан за адвокатите териториалният критерий – „относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят” следва да бъде тълкуван разумно и във връзка с обхвата на професионалната дейност на тези лица -  във ведомството на който действуват”,  като примат следва да бъде даден на спорните права, а не на формалното разглеждане на уседналостта. Адвокатът не следва да бъде ограничаван от участие в публична продан винаги, когато последната е в района на колегията му. Подобен подход е израз на атавистични виждания. Търсенето на иманентна териториална връзка на адвоката с района на колегията му представлява превратно тълкуване на чл. 185 ЗЗД и не отговаря на обществените отношения на свобода на движение на хора, стоки и капитали. Запретът на чл. 185 ЗЗД по отношение на адвоката е въведен с цел да ограничи недобросъвестно възползване от служебно известната информация. Затова и адвокат не може да участва в публична продан само тогава, когато с това му поведение се засягат правнозначими интереси, спрямо които той е упражнявал процесуално представителство или защита в широк смисъл.

По делото са налице неопровержими доказателства, че по гр. дело 5259/2013 година на РС Сливен процесуален представител на Й. Ч. по иск с основание чл. 49 СК е била адв. С.Е.. В тази насока са както Договор за правна защита и съдействие серия Я № 0000042417, така и пълномощно от 21.12.2013 година. Наред с това от Протокол за съдебно заседание от 18.03.2014 година е видно, че ищцата Й. Ч. се е явила по гражданско дело № 5259/2013 година лично и с адвокат С.Е.. Само по себе си явяването по дело на управителя на дружеството, чийто имот е изнесен на публична продан не е от естество да доведе до неминуемо приложение на забраната по чл. 185 ЗЗД, но спецификата на брачните искове е такава, че те се разглеждат при изчерпателност на основанията и при задължително обсъждане не само на лични, но и на въпроси от имуществено естество, каквито са ползването на семейното жилище, издръжката на децата и издръжката между съпрузите. Поради това настоящият съдебен състав намира, че с оглед представителството на интересите на Й. Ч. по дело 5259 по описа за 2013 година на РС Сливен, адв. С.Е. неминуемо е имала достатъчно информация за имущественото състояние на съпругата, съдружник и управител в „Ч.” ООД. Ето защо и участието на адв. Е. в публичната продан на 25.05.2015 година на Поземлен имот идент. № 67338.602.72 е участие относно спорно право, подсъдно на съда, в който адв. Е. действува и като такова е забранено от императивната норма на чл. 185, б. „б” ЗЗД. По тези причини настоящият съдебен състав намира, че публичната продан на поземлен имот с идентификационен номер № 67338.602.72 не е извършена надлежно и Постановление по изп. д. № 230/2014 година от 10.06.2015 година следва да бъде отменено. 

Дори и така формираните заключения на съда  да не се приемат за отговарящи на духа на чл. 185 ЗЗД, участието на адвокат в публична продан на имот, собственост на негов клиент, сериозно разколебава устоите на доверие и почтеност по начина им на дефиниране в чл. 4 от Етичния кодекс на адвоката, както и правилото на чл. 9 от същия кодекс – за поставяне на интересите на клиента над тези на адвоката. Поради тези причини дори и да се приеме, че сделка на публична продан с участие на адвокат и с предмет правнозначими интереси, по които той е осъществявал процесуална защита не противоречи на закона, то тя със сигурност накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, което влече и нейната нищожност.

Гореизложеното обосновава и липсата на необходимост от разглеждане на производството в открито съдебно заседание.

Въведените в жалбата твърдения за близост на отношенията между адв. Е. и Й.Й. не следва да бъдат подробно установявани, тъй като разглеждането им няма да доведе до различен изход на правния спор.

Същото се отнася и за изложеното във възражението на длъжника твърдение, че нему е безразлично кой ще закупи процесния имот. Настоящият състав споделя становището, изразено в мотивите на ДСИ, че от обстоятелствата по изп. дело 230/2014 година, а именно – участието на Й.Й. като наддавач е видно, че това твърдение не отговаря на действителността. За участието на Й. е налице императивна забрана за участие в проданта на процесния поземлен имот и правилно нейното наддавателно предложение е обявено за недействително.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                   Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ  Постановление  на ДСИ от 10.06.2015 година по изп.д. № 230/14г. на СИС при СлРС, с което е възложен на С.Х. Е., ЕГН **********, с адрес *** недвижим имот – Поземлен имот идент. № 67338.602.72, находящ се в гр. Сливен, кв. „Промишлена зона”, с площ 32 444/тридесет и две хиляди четиристотин четиридесет и четири/ кв. м. по скица на поземлен имот №15-198674/18.06.2014 година на СГКК Сливен, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението е окончателно и не подлежи на  касационно обжалване съобразно разпоредбата на чл. 437, ал. 4 ГПК.

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: