Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  260

 

гр. Сливен, 09.12.2015 г.

 

                                 В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                              МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                    Мл. съдия САВА ШИШЕНКОВ

при участието на секретаря П.С., като разгледа докладваното от Сава Шишенков въз.гр.  д.  № 489 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба, подадена от С.Р. ***, в качеството си на пълномощник на И.А.К. и Е.Х.К. против Решение № 56/05.08.2015г. по гр.д.№ 358/2013г. на РС К., с което съдът е допуснал да се извърши съдебна делба на дворно място, състоящо се от 4238 кв. м. /четири хиляди двеста тридесет и осем квадратни метра/, образуващо ПИ с идентификатор 87031.502.661 / осемдесет и седем хиляди тридесет и едно точка петстотин и две точка шестстотин шестдесет и едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18-8/28.03.2007 г. на изпълнителния директор на АК с адрес на поземления имот с. Я., общ. К., ул. „К.П.” *, трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с номер на предходен план: 661, в което са построени еднофамилна жилищна сграда на един етаж с площ от 21 кв. м. / двадесет и един квадратни метра/, с идентификатор 87031.502.661.1 /осемдесет и седем хиляди тридесет и едно точка петстотин и две точка шестстотин шестдесет и едно точка едно/, еднофамилна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 77 /седемдесет и седем/ кв. м., с идентификатор 87031.502.661.2 /осемдесет и седем хиляди тридесет и едно точка петстотин и две точка шестстотин шестдесет и едно точка две/, при граници: имоти с идентификатор номер 87031.502.660; 87031.502.670; 87031.502.1041; 87031.502.662; 87031.502.2133; 87031.502.1062 и 87031.502.2040 при следните квоти: за М.Х.М. – ¼ /една четвърт/ идеални части, за Х.Х.С. – ¼ /една четвърт/ идеални части, за А.Х.М. – ¼ /една четвърт/ идеални части, за И.А.К. – ¼ /една четвърт/ идеални части.

Въззивниците твърдят, че обжалваното решение на РС К. е материално и процесуално неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Навеждат пред съда, че решението е процесуално неправилно до степен на недопустимост, като постановено по порочно учреден съдебен процес.

С въззивната жалба се моли съда да постанови акт, с който изцяло да обезсили първоинстанционното решение по гр. д. 358/2013 година по описа на РС К. и да прекрати производството по делото или да върне същото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Евентуално се иска ако съдът намери решението за допустимо, да го отмени като неправилно и да реши спора по същество, като допусне делбата на гореописания имот съобразно регламентираните в закона квоти.

Претендирано е присъждането на разноски.

В постъпилия отговор въззивната жалба е определена като неоснователна, а решението на първоинстанционния съд – като правилно, законосъобразно и обосновано. В отговора е посочено, че не са налице пороци при образуване на делото нито при разглеждането му, които да водят до необходимост от обезсилване на първоинстанционното решение. Наведено е също, че квотите между страните са определени правилно. Моли се съда да потвърди обжалвания съдебен акт.

С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания, претендира се присъждане на разноски в производството.

Не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивниците, редовно призовани, не се явяват, не се явява и процесуален представител.

В с.з. въззиваемите, редовно призовани, не се явяват, не се явява и процесуален представител.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Във въззивната жалба са изложени аргументи за недопустимост на първоинстанционното решение поради постановяването му по порочно учреден съдебен процес.

Действително  на 30.07.2013 година до РС К. е подадена Искова молба, която не е отговаряла на предписанията на чл. 345 ГПК във вр. с чл. 127 и следващите от ГПК. Тези пороци са констатирани в съдебно заседание на 17.06.2015 година и съобразно изискването на чл. 129, ал. 4 ГПК са отстранени с протоколно определение, като съдът е отделил за разглеждане в самостоятелно производство част от делбените претенции. По – късното забелязване на противоречията на съдържанието на исковата молба с предписанията на законодателя не влияе на учредяването на съдебния процес, ако нередовностите бъдат своевременно отстранени, както е в процесния случай. Аргумент за това съдът черпи от регламентираната в чл. 129, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която поправената искова молба се счита редовна от деня на подаването. По тази причина изложените във връзка с порочно учредяване на процеса и недопустимост на производството аргументи на въззивната страна са неоснователни, тъй като след постановяването на определение от 17.06.2015 година, с което съдържанието на претенцията на ищеца е приведено с изискванията на законодателя съдът е длъжен да приеме процеса за редовно учреден от момента на подаването на исковата молба.

С оглед на гореизложеното настоящата инстанция намира, че производството по гр. д. 358/2015 година по описа на Котленски районен съд е допустимо.

Във въззивната жалба не са изложени нарочни аргументи, но е направено искане за отмяна на Решение 56/05.08.2015 година на РС К. като неправилно. Настоящият състав намира, че преценявайки Удостоверение за наследници на Х. М. М. с изх. номер 42 от 06.03.2013 година, Удостоверение за наследници на Х.З. М. с изх. номер 43 от 06.03.2014 година, Удостоверение за идентичност на лице с две имена изх. номер 23/08.03.2013 година и зачитайки силата на пресъдено нещо между страните на Решение 14 от 01.03.2012 година на РС К., както и разпоредителното волеизявление на Е.Х.К. в полза на сина й И.А.К. *** правилно е допуснал съдебната делба на дворно място, състоящо се от 4238 кв. м. /четири хиляди двеста тридесет и осем квадратни метра/, образуващо ПИ с идентификатор 87031.502.661 / осемдесет и седем хиляди тридесет и едно точка петстотин и две точка шестстотин шестдесет и едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18-8/28.03.2007 г. на изпълнителния директор на АК с адрес на поземления имот с. Я., общ. К., ул. „К.П.” * да се извърши между съделителите М.Х.М., Х.Х.С., А.Х.М. и И.А.К.. Настоящата инстанция споделя преценката на РС К., че всеки един от четиримата съделители притежава ¼ /една четвърт/ идеални части от правото на собственост от горецитирания делбен недвижим имот. В тази връзка представените по делото удостоверения за наследници са безпротиворечиви и еднопосочни, като наред с това РС К. се е съобразил и със силата на пресъденото нещо на Решение 14 от 01.03.2012 година.  

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, решението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе своите, както са направени. Въззиваемата страна е направила искане, но не е доказала заплащането на разноски, включително и за адвокатско възнаграждение в производството, поради което съобразно приетото с Тълкувателно решение 6/2012 от 6.11.2013 година на ОСГТК такива не следва да й бъдат присъждани.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                  Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 56/05.08.2015г. по гр.д. № 358/13г. на РС К..

 

Решението подлежи обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.                                             

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

  ЧЛЕНОВЕ: