Р Е Ш Е Н И Е  № 20

 

Гр. Сливен, 06.04.2016 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение в

публичното заседание на седемнадесети март ……………………..

през две хиляди и шестнадесета година

                                                            Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………Е.Х.……………….…………и с участието на прокурора…………..…………………..като разгледа докладваното от ………съдията Бакалова………..гр.дело № 496 по описа за 2015 год. , за да се произнесе, съобрази:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Уникредит Булбанк” АД твърди в исковата си молба, че между него и Д. С.Д. бил сключен договор за банков кредит от 29.02.2008 г., по силата на който предоставил на кредитополучателя сумата от 23 000 евро. По цитирания договор освен кредитополучателя са се задължили като съдлъжници и Р.П.Д., „Спесар-ком” ООД, „Маратон Д.и и сие” СД и ЕТ „Сасис Д. Д.”. Твърди, че поради неплащане в уговорените срокове на дължими суми по договора, задължението е станало изцяло и предсрочно изискуемо, считано от 29.03.2014 г. Твърди, че кредитополучателят е починал на 30.03.2011 г., а солидарните длъжници, дружества и ЕТ не са пререгистрирани в ТР. Твърди, че подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение,  по което било образувано в ч.гр.д. 1791/2015 г. по описа на Сливенския районен съд срещу длъжницата Р.П.Д.. Твърди, че въз основа на заявлението била издадена заповед за незабавно изпълнение, с което ответницата била осъдена да заплати остатъка от задължението в размер на 15 673,44 евро, лихва в размер на 3 113,78 евро за периода от 27.09.2013 г. до 14.05.2015 г. и законната лихва върху главницата от 15.05.2015 г. до окончателното изплащане на задължението. Твърди, че е постъпило в срок възражение, което обосновава интереса му от предявяване на настоящия иск. Твърди, че ответницата в качеството си на солидарен длъжник, дължи посочените суми, поради настъпване на условията за обявяване на предсрочна изискуемост на договора за кредит, за което била уведомена своевременно с връчване на съобщение на 29.04.2015 г. моли съда да постанови решение, с което признае за установено, че ответницата дължи на ищеца горепосочените суми. Претендира разноски.

Ответницата е депозирала в срок писмен отговор, с който оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че не се е задължила в качеството на съдлъжник по договора за кредит описан в исковата молба, тъй като не е подписвала същия. Твърди, че подписа положен по договора, не е неин, и тя не е знаела, че починалия й съпруг е бил кредитополучател по този договор. Твърди, че със същия били във фактическа раздяла от 15 г.,  той живеел в гр.Лом, като се завърнал в гр.Сливен през 2009 г. и шест месеца, след това е починал. Твърди, че не е получавала съобщението от ищцовата банка, а същото е връчено на нейната племенница, която не й го предала. Моли съда да отхвърли предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

В с.з, ищецът чрез своя представител по пълномощие поддържа предявения иск, като моли да му се присъдят направените разноски. Представя списък на разноските.

          Ответницата, чрез представителя си по пълномощие, моли да бъде отхвърлен предявения иск и да й бъдат присъдени направените разноски. Представя списък на разноските.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

                На 29.01.2008г. е сключен договор за банков кредит № TR 71029298 между „УниКредит Булбанк"АД и Д. С.Д. и солидарни длъжници -  Р.П.Д., „Спесар-Ком"ООД, „Маратон-Д.и и сие" СД и ЕТ"Сасис-7-Д. Д.". Размерът на кредита е 23 000 евро със срок на ползване 15.03.2008г. и срок на погасяване 27.02.2026г., като ежемесечно на всяко 27-мо число от месеца, считано от 27.03.2008г. следва да бъде внасяна вноска в размер на 184,22 евро. Целта на кредита е била закупуване на втори етаж от жилищна сграда, находяща се в гр.С., ул.“С. Г.“№*. На 06.03.2008г. кредита е усвоен на стойност 44 984,09лв./23 000евро/.

          Видно от заключението на вещото лице, месечните вноски са плащани от 17.03.2008г. до 21.08.2013г. С тези погасителни вноски са покрити главница, лихва по главницата, такси, застраховка по кредита, наказателни лихви. Погасени  са общо главница по кредита на стойност 14 329,35лв./7 326,48 евро/ и лихва по кредита на стойност 14 966,52лв./7 652,26евро/.

Последната вноска по кредита е направена на 21.08.2013г. от З.В. на стойност 170евро. С нея е покрита главница към 27.08.2013г., част от главницата към 27.09.2013г./16,11евро/ и погасяване на лихва по главницата към 27.08.2013г и 27.09.2013г.

Според заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, Общата сума дължима по банков кредит № TR 71029298/29.02.2008г. е 36 744,76лв. (тридесет и шест хиляди, седемстотин четиридесет и четири лв. и 0,76 стотинки) или 18 787,30евро (осемнадесет хиляди, седемстотин осемдесет и седем евро и 0,30) общо, от които: главница- 15 673,44евро; договорена лихва- 523,55евро;  лихва върху просрочена главница-2078,23евро ; наказателна лихва при просрочие-512,00евро.

Длъжникът Д. С.Д. е починал на 30.03.2011г. След неговата смърт  погасителни вноски са внасяни от трети лица.

Поради невнасяне на месечните погасителни вноски след 21.08.2013г., кредита е бил обявен от ищеца „Уникредит Булбанк” АД за предсрочно изскуем. До ответницата Р.П.Д. е била изпратена нотариална покана на 24.04.2015г., с която е уведомена, че поради неплащане в срок на месечните вноски по кредита, банката обявава кредита за предсрочно изискуем и тя в качеството си на солидарен длъжник дължи 15 673,44 евро. главница; 2 940,99 евро лихви. Поканата е връчена на лицето Р.П.Н. – съпруга на племенника на ответницата и нейна съседка на 29.04.2015г. От разпита на Р.Н., като свидетел в с.з. се установява, че тя е получила нотариалната покана, но не я е предала на ответницата.

          Видно от основното и допълнително заключение на назначената съдебно-графическа експертиза, Р.П.Д. не е положила подписите за „солидарен длъжник“ в Договор за банков кредит № TR 71029298 от 29.01.2008г.  Същата не е положила и подписите на документа представляващ фотокопие от личната й карта, нито този положен в оригинал, нито на фотокопието.

          По делото е разпитан като свидетел Директора на Бизнес-център към „Уникредит Булбанк” АД – Сливен към момента на сключването на процесния договор. Същият посочва в показанията си, че длъжника Д. С.Д. е имал общо три кредита към ищцовата банка. Първите два са били за финансиране на неговия бизнес. По тя е имало просрочие, на след смъртта на длъжника те са били заплатени от барата на длъжника от продажба на общи имущества. За процесния кредит си спомня, че е бил изтеглен от длъжника с цел закупуване на имот, който в последствие е бил прехвърлен от длъжника на трето лице, което е плащало вноските по кредита.

          Свидетелят си спомня, че при подписването на първите два договора Д. С.Д. е представлявал ответницата Р.П.Д. с пълномощно. За подписването на процесния договор не си спомня дали тя е присъствала. Спомня си че е  я е видял след смъртта на длъжника, когато е идвала с брат му за уреждане на задълженията по първите два кредита. Ответницата отишла и с третото лице, на което имота бил прехвърлен и което твърдяло че е дало суми на Д. С.Д. да заплаща вноските по кредита. Ответницата твърдяла пред този свидетел че не знае нищо за дадени суми. Тя оспорвала всичко за процесния кредит, твърдяла че не знае за него, че бившия й съпруг правил сам каквото си иска.

          В останалата част от показанията си свидетеля описва административната процедура по подписването на договорите за кредит в клона на банката по принцип, като заявява че не си спомня конкретно за процесния договор от кого и пред кого е бил подписан.  

          От разпита на свид. Ц.и Н. се установява че въпреки че Д. С.Д. и Р.П.Д. били съпрузи те живеели разделени от около 15 години. Д. живеел в град Лом с друга жена, от която имал дете. Когато се прибирал в Сливен живеел на другия етаж на къщата, не живеел с Р.. След като се обесил, Р. разбрала че е изтеглил кредит за някакви приятели, след като започнали да я търсят от банката да връща сумите.

          ЕТ „Сасис Д. Д.” и търговските дружества „Маратон Д.и и сие” СД и „Спесар-ком” ООД, които също са били съдлъжници по договора за кредит и в който участва Д. С.Д. не се били пререгистрирани по ЗТР.

На 19.05.2015г. „Уникредит Булбанк” АД  е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, допускане на незабавното и изпълнение и издаване на изпълнителен лист, по което е образувано ч.гр.д.№ 1791/2015 г. по описа на Районен съд — гр. Сливен. По подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от по описа на Районен съд — гр. Сливен срещу ответницата. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, Р.П.Д. е възразила  писмено срещу цитираната заповед за изпълнение.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключения на съдебно-икономическа  и графологична експертизи, преценени в тяхната съвкупност. Заключенията не са оспорени от страните. Ответницата е оспорила подписа си под договора за кредит и под личната си карата, своевременно (с отговора - за договора и в с.з. при представянето на копието от личната карата). От събраните доказателства чрез експертизи се установява че тя не е подписала тези документи.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. Те не се противоречат и  не се изключват взаимно. Свид. Д., разпитан по инициатива на ищцовата страна, свидетелства че в момента, в който е обсъждал за пръв път с ответницата задълженията й по процесния кредит тя е отричала да знае за сключването на такъв.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 422 от ГПК. Същият е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Ищецът твърди в исковата си молба , че между него и ответницата, в качеството й на солидарен длъжник е бил сключен договор за кредит за закупуване на жилище. Твърди че главния длъжник е починал, а останалите солидарни длъжници ЕТ и търговски дружества не са били пререгистрирани и в момента не са правосубектни. Твърди че кредита е станал предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на месечните погасителни вноски и е обявен за предсрочно изискуем чрез съобщаването на ответницата. Твърди че тъй като ответницата не изпълнявала задължението за заплащане на остатъка от сумата и дължимите лихви е поискал издаването на заповед за незабавно изпълнение срещу нея. Твърди че за него е налице правен интерес от воденето на делото, тъй като тя в срок е възразила че не дължи заплащането на исковата сума.

Недоказано е първото твърдение на ответника, а именно че между него и ответницата, в качеството й на солидарен длъжник е сключен действителен договор за кредит. В писмения отговор ответницата е възразила че никога не е сключвала и не е подписвала договор за кредит, не е страна по него. Възражението й по същество (макар и да не е посочено правно основание) представлява възражение за нищожност на процесния договор поради липса на основание – чл. 26 ал. 2, пр. второ от ЗЗД. Това възражение е доказано от събраните доказателства. Установи се от двете заключения на съдебно-графическата експертиза, че договорът за кредит не е подписан от ответницата. Тя не е подписала и заверката за вярност на представеното копие от личната й карта, което е използвано при сключването на договора. Тези доказателства съответстват на събраните гласни такива, а именно че свид. Ц. твърди че ответницата не е знаела за сключването на договора и е разбрала за това едва при образуването на изпълнителното производство. Потвърждават се и от показанията на свид. Д., посочен от ищците, а именно че при посещението си в ищцовата банка, ответницата е твърдяла че не знае нищо за процесния договор за кредит.

След като Договора за кредит № TR 71029298 от 29.02.2008г. между „Уникредит Булбанк” АД  и ответницата Р.П.Д. е бил нищожен поради липса на съгласие, той не е породил действие и ответницата не е поела задължение по него, нито солидарно за връщане на дадената в заем сума на главния длъжник на месечни вноски за срока на договора, нито за връщане на цялата сума при настъпването на предсрочна изискуемост. Следователно предявения по отношение на нея иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415 от ГПК, да бъде признато за установено че дължи на „Уникредит Булбанк” АД сумата 15 673,44 евро – главница, 3 113,78 евро лихва за периода 27.09.2013г. до 14.05.2015г., законна лихва от 15.05.2015г. до окончателното заплащане на вземането,  е неоснователен и недоказани и като такъв следва да бъде отхвърлен.

В случая не следва да се обсъжда наличието на предпоставките за възникване на предсрочната изискуемост по отношение на ответницата и редовното съобщаване на обявяването на кредита за предсрочно изискуем, поради нищожността на договора между страните.

Възражението, че ответницата се е отказала от наследството на Д. С.Д. е ирелевантно, тъй като иска не е насочен към нея в това й качество, а лично, като солидарен длъжник.

При този изход на производството на ответната страна се дължат направените разноски в пълен размер – 1 800лв.

На ищеца не се дължат разноски поради неоснователността на предявения иск, както за тази инстанция, така и направените такива в заповедното производство.

Ръководен от изложените съображения

 

Р   Е   Ш   И   :

ОТХВЪРЛЯ предявения от УниКредит Булбанк" АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр. С., Район В., пл. „Св.Н." №*, Представлявано от изпълнителните директори Л.К.Х. и А.К., с адрес за призоваване гр. В. ул. „Л.“ №*, ет.* , чрез адвокат Ц.С.  срещу Р.П.Д.,  ЕГН: **********,***, съдебен адрес ***, чрез адв. Ю.Я., иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено вземането на "УниКредит Булбанк" АД към Р.П.Д., за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 20.05.2015г. по ч.гр.дело № 1791/2015г. на СлРС, а именно неизпълнено задължение  по Договор за банков кредит № TR 71029298/29.02.2008г. - главница в размер 15 673,44 EUR /петнадесет хиляди шестстотин седемдесет и три евро и четиридесет и четири евроцента/, лихва в размер на 3 113,78 EUR /три хиляди сто и тринадесет евро и седемдесет и осем евроцента/ за периода от 27.09.2013г. до 14.05.2015г., както и законна лихва от 15.05.2015г. до изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА УниКредит Булбанк" АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр. С., Район В., пл. „Св.Н." №* да заплати на Р.П.Д.,  ЕГН: **********,*** направените разноски в размер на 1 800лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: