Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е         261

гр. Сливен, 16.12.2015 г.

 

                    В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА ЧЛЕНОВЕ:                                                                           МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                     Мл. съдия САВА ШИШЕНКОВ

при участието на секретаря П.С., като разгледа докладваното от  Сава Шишенков въз.гр. д.  № 502 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ХДИ „ Застраховане” АД чрез юрисконсулт Л.К. против Решение № 598/29.07.2015г. по гр.д.№ 3875/2014г. на Районен съд Сливен, с което цитираното дружество е осъдено на основание чл. 208 от Кодекса за застраховането да заплати на Г.И.С. сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи 15 % /петнадесет процента/ средна щета от наранени плодове, настъпила в резултат от градушка от 04.05.2015 година – покрит риск по Договор за застраховка, сключен с полица № 00948312025015914/24.04.2015 година.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство – намира постановеното на 29.07.2015 година решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва, че първоинстанционният съд е пренебрегнал изричния запис,  от който е видно какво се включва в застрахователното покритие и неправилно е формирал извод за дължимост на обезщетение в случаите, когато само качеството на плода е увредено, тъй като те не са споменати сред хипотезите на Общите изключения.

В жалбата е релевирано също, че съдът не е обсъдил записите, направени в съставените по щетата протокол за оглед, констативен протокол и акт за оценка на щети, в които било направено разделение между съборени и наранени плодове. Наведен е и довод, че съдебният състав не е провел разлика между количествени и качествени щети, поради което е постановил неправилен акт. Въззивникът моли от съда да отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли предявените от въззиваемия искове срещу „ХДИ Застраховане” АД,  претендира и разноски в производството за всяка една от инстанциите.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява лично и не се представлява.

В с.з. за въззиваемата страна, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по чл. 32, т. 1 ГПК. Оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна. Посочва, че вещите лица на застрахователното дружество са извършили два огледа на място, като са установили 15 % средна щета по наранени плодове и не са записали никъде дали щетата е качествена, или количествена. Намира първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно, обосновано и моли обжалваният съдебен акт да бъде потъврден. Претендира присъждане на разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

В съдебно заседание на 19.02.2015 година РС Сливен, в съответствие с правилата на ГПК, е изолирал релевантните факти, направил е доклад, с който е изяснил на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и задължения, дал е правната квалификация на исковете, разпределил е доказателствената тежест и е посочил на всяка страна кои факти с какви доказателствени средства следва да докаже. Допуснал е своевременните доказателствени искания за събиране на относими и необходими доказателства, които впоследствие е ценил поотделно и в тяхната съвкупност, като ги е кредитирал съобразно придадената им от закона доказателствена сила. Осигурил е на страните пълна и равна възможност за защита в производството.

Въззивният състав, споделя и правните изводи на РС, които изцяло намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

В доклада по делото РС Сливен е указал на ищеца, че е в негова тежест да проведе доказване на фактите на сключване на договор за застраховка, настъпване на застрахователното събитие, претърпените вреди и размера им, както и връзката между тези обстоятелства.

Фактът на съществуване на договор за застраховка по полица № 0009483 между въззивник и въззиваем не е предмет на правния спор и обсъждането му е безпредметно. Не е налице противоречие в становищата между страните и досежно настъпването на застрахователно събитие на 04.05.2014 година– градушка  – покрит риск по т. 4.1. от Общите условия на „ХДИ Застраховане” АД, както и претърпяването на вреди от страна на въззиваемия и ищец в първоинстанционното производство – Г.С..

Спорно обстоятелство по фактическия състав на иска по чл. 208 от Кодекса на застраховането /КЗ/ във връзка с чл. 200 от КЗ се явява единствено размерът на претърпените имуществени загуби от страна на въззиваемия. 

Видно от заключение на констативен протокол за оглед на земеделски култури от 26.05.2014 година в резултат на градушка 40% от плодовете са на земята и 15 % е средната щета от наранените плодове на дърветата. Приетото със заключението напълно съвпада и с обективираното в Акт № 1 за оценка на щети при земеделски култури от 19.06.2014 година, съгласно който по застрахователни причини 40 % от плодовете са съборени и 15 % са с механични повреди по дърветата. В графа 10 на цитирания акт – окончателни оценки на щета – е вписано 55 %.

С Доклад по щета от 11.08.2014 година „ХДИ Застраховане” АД е определил обезщетение в размер на 4000 /четири хиляди/ лева, което се равнява на 40 %/ четиридесет процента/ от застрахователното покритие по сключения договор.

Във въззивната жалба застрахователят е навел довод за недължимост на останалите 15 % /петнадесет процента/ от щети , равняващи се на процесната сума от 1500 /хиляда и петстотин/ лева поради оставането на плода на дървото. Според въззивника в процесния случай е налице качествена щета, която за разлика от количествената такава не подлежи на обезщетяване при настъпване на застрахователно събитие.

Настоящият състав намира този довод за неоснователен. От една страна в Акт № 1 от 19.06.2014 година като окончателна оценка на щетите е вписано 55 % /петдесет и пет процента/, което представлява количествено отношение на щетите спрямо общата застрахована продукция.

От друга страна е несъстоятелно твърдението, че неотделянето на наранения плод от дървото го прави годен за употреба. Въведеният от страната довод, че следва да бъде провеждана разлика между термините „качество” и „количество” сам по себе си е верен. Двете думи означават различни неща - „качеството” на една вещ е особеност, свойство, същина и характер – признак, който я отделя от друга, докато терминът „количество” се отнася към брой, численост, обем, величина за нещо. Тълкуван във връзка с останалите факти по делото обаче, този езиков аргумент не води до извод за недължимост на сумата, предмет на настоящия процес. Преди всичко в акта от 19.06.2014 година щетите са описани като количествени. Наред с това настоящата инстанция не споделя и въведеното във въззивната жалба твърдение, че щом черешите са на дърветата, то щетата е от качествено, а не от количествено естество. Подобно умозаключение не отговаря на действителността. Както неударен от градушка и обран от дървото плод не е предмет на обезщетяване, така и застрахован и неотделен от дървото, но напълно негоден за стопанска реализация плод следва да бъде обезщетен. В допълнение на това следва да се има предвид, че в акта изрично е посочено количествено остойностяване на поразените от градушка, но останали по дърветата плодове, приравнено на 15 % от всички плодове. Според настоящия състав такъв запис цели да опише останалата по дървото и напълно негодна за реализиране на пазара продукция, която подлежи на обезщетяване. Качествен критерий има за цел да определи в проценти доколко наранените плодове са годни за продажба, докато количествен такъв определя какъв процент представляват те от общата маса стопанска продукция.

Поради гореизложеното и с оглед на факта, че изводите на двете инстанции съвпадат, настоящият състав счита, че правилно РС Сливен е уважил предявения против „ХДИ Застраховане” АД иск. С оглед на този извод, решението следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Предвид изхода на делото, разноските в производството следва да бъдат присъдени на въззиваемия, а претенцията на въззивника по чл. 78 ГПК се явява изцяло неоснователна. Видно от Договор за правна защита и съдействие от 25.11.2015 година, въззиваемият С. е направил разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 400 /четиристотин/ лева, които съдът трябва да му присъди изцяло.

В договора е изрично посочено, че тези суми са заплатени в брой, с което е изпълнено и изискването на Тълкувателно решение № 6 от 2013, т. 1 ОСГТК. Според задължителното тълкуване на закона от върховната инстанция страната може да претендира само действително заплатен от нея хонорар.  Предвид горепосоченото, съдът намира, че на Г.С. следва да бъдат присъдени разноски в пълния поискан размер от 400 /четиристотин/ лева.

Воден от горното, съдът

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение  № 598/29.07.2015 г. по гр.д. № 3875/14г. на Районен съд - Сливен.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ХДИ Застраховане” АД, ЕИК 130427863, със седалище и адрес на управление – Гр. С., ул. „Г. С. Р.*, ет. * да заплати на Г.И.С., ЕГН ********** *** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляващи разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, поради цена на обжалваемия интерес под  5 000 лв.

                                                

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: