Р Е Ш Е Н И Е № 402

гр.Сливен, 09.11.2015 г .

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  девети ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.С. НИНА КОРИТАРОВА

като разгледа докладваното от младши съдия  Нина Коритарова частно гражданско дело № 506 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се развива по реда на чл. 437 вр.  чл. 435, ал.2 от ГПК.

Образувано е по жалба на Д.И.Д., ЕГН **********, С.П.Д. и И.Д.Д., ЕГН **********,  всички с адрес ***, в качеството им на солидарни  длъжници по изп.дело № 20158370400380 по описа на ЧСИ Павел Георгиев, рег. № 837 с район на действие ОС – Сливен, които обжалват насочването на принудителното изпълнение срещу имущество което смятат за несеквестируемо и налагането на възбрана върху него, както и извършеният по техни твърдения опис на движими вещи. В жалбата се сочи, че имотът, по отношение на който на 06.10.2015 г. е бил извършен опис, съставлява единствено семейно жилище за жалбоподателите, поради което е несеквестируем. Жалбоподателите Д.И.Д. и С.П.Д. не присъствали по време на описа, защото не били надлежно информирани за неговото насрочване и разбрали за дата на която щял да се извърши описа- 06.10.2015 г. от 11 часа от  залепеното им съобщение по реда на чл. 47 ГПК с дата 29.09.2015 г., поради което не разполагали с достатъчно време да се подготвят за описа. Позовават се на чл. 41 от ГПК, като твърдят, че в случая не са отсъствали повече от месец и не са били длъжни да уведомяват съда за промяна на адреса. По време на извършване на описа присъствал само жалбоподателят И.Д.Д.. Излага доводи относно редица нарушения, допуснати при извършване на описа и счита, че последният бил проведен при злоупотреба с процесуални права. Твърди, че е било описано несеквестируемо възбранено имущество и вещи собственост на трети лица, като изпълнителния процес върху несеквестируемото имущество бил недопустим. Също така недопустимо било осребряването, запорирането и възбраняването на несеквестируемото имущество.

Моли въззивният съд да спре изпълнителното дело и да отмени всички незаконосъобразни действия на ЧСИ Павел Георгиев. Също така моли да се спре изпълнението до влизането в сила на решение по търговско дело № 86/2015 г. на Сл.ОС.

В законния срок взискателят по изпълнението „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК 831919536 чрез процесуалния си представител адв. Ж.Д. *** в предвидения по чл. 436, ал. 3 ГПК срок е депозирал възражение против жалбата. Посочено е, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена. Описаният недвижим имот бил ипотекиран в полза на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД от Д.Д. и С.П.Д., като обезпечение по отпуснат от банката кредит предоставен на ЕТ „Д.И.Д.-ДИС”, като кредитополучател и Д.Д. и С.П.Д., като солидарни длъжници. Бил сключен Договор за банков кредит № 1/10.01.2006 г. и Анекс № 3/07.12.2009 г. Твърди, че до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита, съгласно т. 7.1. от Анекс № 4/05.02.2013 г. към същия договор, който бил 06.12.2013 г., кредитополучателят и солидарните длъжници не били платили на банката дължимите суми. На основание чл. 417, т. 2 ГПК в полза на банката ипотекарен кредитор била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1936/2015 г. по описа на Сл.РС и било образувано изпълнително дело № 380/2015 г. при ЧСИ Павел Георгиев. По същото изпълнително дело бил извършен и процесния опис. Позовава се на чл. 445, ал. 1 ГПК, съгласно който несеквестируемостта отпада, когато върху недвижимия имот има учредена ипотека и взискателят е ипотекарния кредитор. Длъжниците били надлежно уведомени за извършването на описа. Моли съдът да остави без уважение искането за спиране на изпълнителното дело, като недопустимо и неоснователно. Освен това искането за спиране било направено извън законоустановения срок  и не пред съда постановил незабавното изпълнение. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна.

В обясненията дадени по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ е изложил мотиви, в които е посочил, че жалбата е недопустима, тъй като била с правно основание чл. 435, ал. 2 ГПК и била подадена след изтичане на законоустановения в чл. 436, ал. 1 ГПК. Също така излага и съображения относно неоснователността на жалбата. На първо място жалбоподателите били ипотекарни длъжници по договорна ипотека с взискател-банка и предмета на принудителното изпълнение бил ипотекирания имот собственост на длъжниците. Върху същият имот била наложена възбрана и насрочен опис за 06.10.2015 г. от 11 часа, за който солидарните длъжници били уведомени с изпратените им призовки и присъствали по време на провеждането на описа, като се опитали да го възпрепятстват, като заради това било потърсено съдействието на полицейските органи. Посочва, че в случая длъжниците са сключили договорна ипотека и при това условие несеквестируемостта отпадала на основание чл. 445, ал. 1 ГПК. Отрича да е извършвал опис на движими вещи, като подчертава, че жалбоподателите не представят в тази насока никакви доказателства.

Пред настоящата инстанция  не се събраха допълнителни доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

Изпълнителното дело било образувано във връзка с молба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, подадена от процесуалния представител на банката адв. Ж.Д. ***Д.И.Д.-ДИС”, като кредитополучател и И.Д.Д. и С.П.Д., като солидарни длъжници на основание заповед № 1242 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 29.05.2015 г., с които са осъдени да заплатят солидарно на банката взискател сумата от  37 900 лв., съставляваща главница по Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 36/15.12.2008 г., ведно с Анексите към него с № 1/07.12.2009 г.; № 2/29.10.2010 г.; № 3/05.12.2011 г. и № 4/05.02.2013 г. и дължими лихви в размер на 6503, 46 лв. начислени за периода 06.12.2013 г. до 26.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 28.05.2015 г. до окончателното плащане на вземането, както и направените разноски в размер на 2323,33 лв.

На длъжниците са били изпратени покани за доброволно изпълнение, които са им били редовно връчени на 20.07.2015 г.

На 17.07.2015 г. ЧСИ наложил възбрана върху ипотекирания в полза  на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД имот- поземлен имот с идентификатор № 67338.702.275, целият с площ 880.00 кв.м., находящ се в град С., кв. „Р.”, ул. „М. Г.” № *, заедно с построените в него сгради с идентификатори- № 67338.702.275.1; № 67338.702.275.2; № 67338.702.275.3; № 67338.702.275.4. Възбраната била наложена като обезпечение на вземанията на банката, в качеството й на ипотекарен кредитор към солидарните длъжници ЕТ „Д.И.Д.-ДИС”, като кредитополучател и И.Д.Д. и С.П.Д., за които  била издадена заповед № 1242 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 29.05.2015 г.

От данните по делото е видно, че на 20.07.2015 г. е било връчено уведомление за наложена възбрана  на солидарните длъжници.

Солидарните длъжници са били редовно призовани  чрез ЧСИ Георгиев по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомление на входната врата, тъй като техният постоянен адрес е бил три пъти посещаван, но не е бил намерен нито един от тях, нито друго лице, което да бъде съгласно да получи книжата вместо тях. По същия начин те са били уведомени и за насрочения опис на имота.

От приложената към делото извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти е видно, че процесния поземлен имот  има идентификатор №  67338.702.275 и в него са построени четири сгради с посочените идентификатори- № 67338.702.275.1; № 67338.702.275.2; № 67338.702.275.3; № 67338.702.275.4.

От представения по делото нотариален акт № 30, том VІІ,  рег.№ 12762, дело № 1123 от 2009 г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот е видно, че на 09.12.2009 г. солидарните длъжници ЕТ „Д.И.Д.-ДИС”, като кредитополучател и И.Д.Д. и С.П.Д. са учредили договорна ипотека, като обезпечение на вземанията на кредитора УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД по Договор за револвиращ банков кредит № 1 от 10.01.2006 г. и сключеният към него Анекс № 3 от 07.12.2009 г. и всички последващи анекси към този договор до окончателното погасяване на дължимите суми, като предмет на така учредената договорна ипотека е бил поземлен имот с идентификатор №  67338.702.275 и в него са построени четири сгради с посочените идентификатори- № 67338.702.275.1; № 67338.702.275.2; № 67338.702.275.3; № 67338.702.275.4.  

Съдът с разпореждане от 06.11.2015 г. служебно е изискал и приложил към настоящото дело преписи от следните писмени доказателства, приложени към т.д. № 86/2015 г.- Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 36/15.12.2008 г., ведно с Анексите към него с № 1/07.12.2009 г.; № 2/29.10.2010 г.; № 3/05.12.2011 г. и № 4/05.02.2013 г. и Договор за револвиращ банков кредит № 1 от 10.01.2006 г.

Жалбоподателите са били уведомен за извършения опис със залепването на уведомлението по реда на чл. 47 ГПК на  29.09.2014 г. Описът на процесния недвижим имот се провел на 06.10.2015 г. от 11 часа, като на него присъствали солидарния длъжник И.Д.Д., вещо лице и представител на взискателя, като се наложило и съдействието на полицейските органи. Няма в изпълнителното дело данни да е бил извършван опис на движими вещи, било то собственост на длъжниците или на трети лица. Недвижимият имот бил оставен във владение на солидарните длъжници, като няма данни да е бил назначаван пазач.

 Жалбоподателите са депозирали частната си жалба в рамките на законоустановения едноседмичен срок, който по смисъла на чл. 436, ал. 1 ГПК е започнал да тече от извършване на самото действие – опис на недвижим имот извършен на 06.10.2015 г.

От така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима. В разпоредбата на  чл. 435, ал.2 от ГПК е посочено, че длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата е допустима - длъжникът може да обжалва насочването на принудителното изпълнение срещу имущество което смята за несеквестируемо. Съобразно разрешението дадено в т.1 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект. Налагането на запор или възбрана върху несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ са допустими изпълнителни действия. Не е допустимо налагането на запор върху несеквестируема потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане на длъжника от трето задължено лице, върху което не се допуска принудително изпълнение. Налагането на запор върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй като той обхваща само секвестируемата част. Нарушава несеквестируемостта налагането на запор върху несеквестируема потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение. Запорът трябва да е наложен, за да упражни длъжникът правото си на жалба. Нарушават несеквестируемостта несъвместимото с нея постановление за назначаване на пазач и насрочването на публична продан на несеквестируема потребима вещ. Не е необходимо тези действия да бъдат извършени, за да упражни длъжникът правото си на жалба, достатъчно е налагането на запор или възбрана върху несеквестируема вещ.

 С оглед на изложеното насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ.

Разгледана по съществото си жалбата е неоснователна.

Изпълнителното дело е било образувано въз основа на заповед № 1242 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 29.05.2015 г., с които са осъдени да заплатят солидарно на банката взискател сумата от  37 900 лв., съставляваща главница по Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 36/15.12.2008 г., ведно с Анексите към него с № 1/07.12.2009 г.; № 2/29.10.2010 г.; № 3/05.12.2011 г. и № 4/05.02.2013 г. и дължими лихви в размер на 6503, 46 лв. начислени за периода 06.12.2013 г. до 26.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 28.05.2015 г. до окончателното плащане на вземането, както и направените разноски в размер на 2323,33 лв. Оттук следва, че вземането, което е подлежало на принудително изпълнение и по отношение на което се е породило субективното право на взискателя да иска принудително изпълнение е различно от вземането на същия взискател, което е било обезпечено с договорна ипотека, тъй като първото произтича от Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 36/15.12.2008 г., ведно с Анексите към него с № 1/07.12.2009 г.; № 2/29.10.2010 г.; № 3/05.12.2011 г. и № 4/05.02.2013 г., а второто обезпечено вземане произтича от Договор за банков кредит № 1/10.01.2006 г. и Анекс № 3/07.12.2009 г., като за него в полза на банката е била учредена договорната ипотека, обективирана в нотариален акт № 30, том VІІ,  рег.№ 12762, дело № 1123 от 2009 г. По отношение на това вземане, произтичащо от Договор за банков кредит № 1/10.01.2006 г. и Анекс № 3/07.12.2009 г., банката се счита за ипотекарен кредитор и би било налице условието на чл. 445, ал. 1 ГПК, когато несеквестируемостта на ипотекираното жилище отпада, ако взискател в изпълнителния процес е банката ипотекарен кредитор, която удовлетворява вземането си обезпечено с ипотека и предмета към който е насочено принудителното изпълнение е ипотекираното жилище. В случая обаче настоящият изпълнителен процес има за предмет принудителното изпълнение на неудовлетвореното вземането на банката, което произтича от Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 36/15.12.2008 г., ведно с Анексите към него с № 1/07.12.2009 г.; № 2/29.10.2010 г.; № 3/05.12.2011 г. и № 4/05.02.2013 г., което е предмет на заповед № 1242 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 29.05.2015 г., което вземане не е обезпечено с договорна или законна ипотека и по отношение на което банката се явява хирографарен кредитор. С оглед на изложеното не са налице условията по чл. 445, ал. 1 ГПК за отпадане на несеквестируемостта на жилището на длъжника и следва да се изследва дали не е налице хипотезата на чл. 444, т. 7 ГПК.

Според чл. 444, т.7 от ГПК изпълнението не може да бъде насочено срещу жилището на длъжника (физическо лице), ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него т.е. несеквестируем е единствения недвижим имот, имащ характер на жилище и предназначен за задоволяване на жилищните нужди на длъжника и неговото семейство. В конкретния случай това е единствения имот на двамата солидарни длъжници собственици на ипотекирания имот С.П.Д. и Д.И.Д.,  като единствено построената в него сграда с идентификатор № 67338.702.275.1 по предназначението си е жилищна, има застроена площ от 62 кв.м. и може да се приеме, че има характера на жилище, предназначено за задоволяване на жилищните нужди на двамата длъжници и следва да се провери дали не е частично секвестируемо с оглед критериите на Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство.

В чл. 2, ал. 1, т. 2 от тази Наредба е определено, че нормата за жилищни нужди на длъжника и членовете на неговото семейство при двучленно семейство е 40 кв. м. жилищна площ. В § 1, ал. 1 от ДР на цитираната Наредба е посочено, че жилищната площ се определя като сбор от площите на помещенията в жилището, предназначени за обитаване - дневни, спални, детски стаи и трапезарии (когато има кухня с място за хранене), измерени по вътрешния контур на съответните вертикални конструктивни елементи - стени и колони. В ал. 2 на цитираната норма е § 1 регламентирано, че в жилищната площ не се включват: кухненските боксове, самостоятелните кухни, трапезариите (когато няма кухня с място за хранене), вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и обслужващите и спомагателните помещения - бани, тоалетни, преддверия, коридори, килери, складове, изби, тавански помещения и други подобни. В конкретния случая  частния съдебния изпълнител е приел, че е налице хипотезата на чл. 445, ал.1 ГПК, при която несеквестируемостта отпада и не е изследвал дали са спазени изискванията на Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейството. Настоящият съдебен състав приема, че се касае за специални знания и частния съдебен изпълнител е следвало да назначи съдебно-техническа експертиза, която след извършен оглед в жилището да изчисли жилищната площ за двучленно семейство при съобразяване с критериите, визирани в нормата на § 2, ал. 1 и ал. 2 от ДР на цитираната Наредба. След това в случай, че се установи, че е спазена нормата на  чл. 2, ал. 1, т. 2 от същата Наредба частния съдебен изпълнител би могъл да насочи принудителното изпълнение към описания имот.

По отношение на длъжника И.Д.Д., който е пълнолетен син на другите двама длъжници следва да се отбележи, че притежава своя сграда с жилищно предназначение в с. Злати войвода и по отношение на него възбраненият процесен имот не съставлява единствено жилище.

По отношение на въпроса за несеквестируемост на процесния имот съдът намира възраженията на жалбоподателите за основателни по отношение на несеквестируемата част от жилищната сграда и за неоснователни по отношение на нейната секвестируема част и останалите селскостопански постройки в процесния имот. Върху тези секвестируеми обекти може да бъде насочено принудително изпълнение. Описът на несеквестируеми изцяло или отчасти вещи не съставлява изпълнително действие, което е несъвместимо със несеквестируемостта, тъй като не я нарушава, поради което не следва да бъде отменян. В случая имотът дори е продължил да бъде във владение на солидарните длъжници.

По втория спорен въпрос за уведомяването на длъжника за изпълнението, съдът намира, че той е бил надлежно уведомен.

По отношение на направеното от жалбоподателите искане за спиране на изпълнението, съдът намира, че е сезиран с искане за спиране на изпълнението при обжалване по чл. 438 ГПК, което е допустимо, но се явява неоснователно, поради изложените съображения относно описът на несеквестируеми изцяло или отчасти вещи, който не съставлява изпълнително действие, което е несъвместимо със несеквестируемостта.

Тъй като съдът не намира, че ЧСИ не е извършил незаконосъобразни действия по повод на извършения опис, то същият не следва да бъде отменен.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Д.И.Д., ЕГН **********, С.П.Д. и И.Д.Д., ЕГН **********,  всички с адрес ***, в качеството им на солидарни  длъжници по изп.дело № 20158370400380 по описа на ЧСИ Павел Георгиев, рег. № 837 с район на действие ОС – Сливен, които обжалват насочването на принудителното изпълнение срещу имущество което смятат за несеквестируемо.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.И.Д., ЕГН **********, С.П.Д. и И.Д.Д., ЕГН **********,  всички с адрес ***, в качеството им на солидарни  длъжници по изп.дело № 20158370400380 по описа на ЧСИ Павел Георгиев, рег. № 837 с район на действие ОС – Сливен за спиране на изпълнението по изп.дело № 20158370400380 по описа на ЧСИ Павел Георгиев, рег. № 837 с район на действие ОС – Сливен като НЕОСНОВАТЕЛНО.

УКАЗВА на ЧСИ Павел Георгиев рег. № 837 с район на действие ОС – Сливен при последващите изпълнителни действия да вземе предвид указанията, дадени от съда в мотивите относно определянето на несеквестируемата част от процесния недвижим имот

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.