Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №259

 

гр. Сливен, 20.11.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

                                                                

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №510 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №626/04.09.2015г. по гр.д.№138/2014г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено на основание чл.422, ал.1 и чл.415, ал.1 от ГПК, че Д.В.К. дължи на ТП “Държавно горско стопанство - Котел“, гр.Котел следните суми, за които е издадена Заповед №3070/02.12.2013г. по ч.гр.д.№4663/2013г. на СлРС: главница в размер на 60лв. по издадена фактура  №3000000224/30.11.2011г., представляваща цена/такса разрешително за лов – лов на диво прасе и хищник на 27.11.2011г. в ловище „Долна могила“, местност „Долна могила“, община Котел, дължима заедно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2014г. до окончателното плащане и обезщетение за забавено плащане на паричното задължение от 60лв. – лихва за периода от 30.11.2011г. до 28.11.2013г. в размер на 12,30лв., като иска за останалите търсени вземания, за които е издадена цитираната заповед за изпълнение – главница в размер на 469,40лв. – задължение по фактура №3000000223/30.11.2011г., представляващо такса за предоставени ловни и други услуги, изразяващи се в провеждане на ловен излет, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2014г. до окончателното изплащане и обезщетение за забавено плащане за периода 30.11.2011г. - 28.11.2013г. в размер на 96,16лв., е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С решението са присъдени по съразмерност разноски на двете страни.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство ТП “Държавно горско стопанство - Котел“, гр.Котел чрез пълномощник адв. Я. и с нея се обжалва посоченото решение в неговата отхвърлителна част.

В жалбата си въззивникът посочва, че обжалваното първоинстанционно решение в неговата обжалвана отхвърлителна част е неправилно и  незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва, че на 27.11.2011г. е проведен ловен излет и за случая е съставен разплащателен протокол без рекламации и въз основа на него е издадена процесната фактура №3000000223/30.11.2011г. на стойност 469,40лв. Ответникът не е изпълнил задължението си да заплати сумата по фактурата. Твърди, че е осъществена услугата „Гонки“, видно от разплащателния протокол. Посочва, че съгласно чл.116б, ал.2 от ППЗЛОД за всеки проведен лов се изготвя разплащателен протокол, в който се вписват цените на отстреляния дивеч и реализираните услуги. Посочва, че са налице услуги, които се заплащат отделно и без да има отстрелян дивеч, както е в случая.  С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част и вместо него да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените против ответника искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от другата страна – ответника в първоинстанционното производство Д.В.К. чрез пълномощник адв.Т., която оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Направен е подробен анализ на мотивите на първоинстанционния съд и са изложени съображения относно тяхната правилност и законосъобразност. Въззиваемият намира постановеното първоинстанционно решение изцяло за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба и с отговора не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В с.з. въззивникът ТП “Държавно горско стопанство - Котел“, гр.Котел, редовно призован, се представлява от представител по пълномощие – адв. Я., който поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Посочва, че се касае за услуга ловен туризъм, като таксата от 469лв. включва създаване на организация по извършване на лова, както и това, че се ловува на територията на ДГС, което е изключителна държавна собственост. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

Въззиваемият Д.В.К., редовно призован, в с.з. се явява лично и с представител по пълномощие адв.Т., която оспорва въззивната жалба и поддържа поддържа подадения отговор. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че решението в обжалваната му част е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване дължимост на вземания по издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок. Предявените искове са с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК. Вземанията, предмет на издадената заповед и предявените искове са следните: главница в размер на 60лв. по издадена фактура  №3000000224/30.11.2011г., представляваща цена/такса разрешително за лов – лов на диво прасе и хищник на 27.11.2011г. в ловище „Долна могила“, местност „Долна могила“, община Котел, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане;  обезщетение за забавено плащане на паричното задължение от 60лв. – мораторна лихва за периода от 30.11.2011г. до 28.11.2013г. в размер на 12,30лв.; главница в размер на 469,40лв. – задължение по фактура №3000000223/30.11.2011г., представляващо такса за предоставени ловни и други услуги, изразяващи се в провеждане на ловен излет, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане и обезщетение за забавено плащане на главницата от 469,40лв. за периода 30.11.2011г. - 28.11.2013г. в размер на 96,16лв.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Предмет на въззивната жалба и настоящото въззивно производство е само частта от първоинстанционното решение, с която са отхвърлени главната и акцесорна претенция за признаване за установена дължимостта на главницата от 469,40лв. – задължение по фактура №3000000223/30.11.2011г., представляващо такса за предоставени ловни и други услуги, изразяващи се в провеждане на ловен излет, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане и на обезщетение за забавено плащане на тази главница за периода 30.11.2011г. - 28.11.2013г. в размер на 96,16лв.

В останалата, уважаваща исковете по чл.415, ал.1 от ГПК част относно признаване дължимостта на сумата от 60лв. по издадена фактура  №3000000224/30.11.2011г., представляваща цена/такса разрешително за лов – лов на диво прасе и хищник на 27.11.2011г. в ловище „Долна могила“, местност „Долна могила“, община Котел, дължима заедно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2014г. до окончателното плащане и обезщетение за забавено плащане на това парично задължение за периода от 30.11.2011г. до 28.11.2013г. в размер на 12,30лв., решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в сила.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ КРАЙНИТЕ ПРАВНИ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания.  

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.

В случая, ищецът – въззивник следваше да установи по безспорен начин възникването и съществуването на вземането си за такса за осъществени ловни услуги, изразяващи се в твърдения ловен излет на 27.11.2011г. в м.“Дебела могила“, общ.Котел. Безспорни доказателства относно този подлежащ на установяване факт – проведен ловен излет на датата 27.11.2011г. няма ангажирани от носещата доказателствената тежест страна – ищеца ДГС - Котел. Единственото доказателство от негова страна е разплащателен протокол, но същият не е подписан от ловеца, респ. от ръководителя на лова К.. Този протокол е подписан само от представители на ищцовото предприятие и удостоверява единствено стойността на посочената в него услуга – гонки, но не е доказателство относно реалното провеждане на ловния излет, т.нар. гонки, т.е. не доказва реалното оказване на услугата, за която е начислена въпросната такса. Самата фактура, издадена въз основа на този разплащателен протокол, също сама по себе си по никакъв начин на установява факта, че услугата е оказана, т.е. че ловният излет е осъществен. Напротив, от ангажираните от страна на ответника в първоинстанционното производство гласни доказателства, правилно кредитирани от съда, като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и дадени от лица, незаинтересовани от изхода на спора, се установява безспорното непровеждане на въпросния ловен излет на 27.11.2011г., поради влошена метрологична обстановка. Ищцовото ТП “Държавно горско стопанство - Котел“, гр.Котел се установи, че не е организирал и провел въпросния излет, т. нар. ловен туризъм, за който задължително е следвало да осигури водач и свой представител.

С оглед изложеното, съдът приема, че услугата, за която е начислена от страна на въззивника таксата от 469,40лв. не е оказана от негова страна, поради което не е възникнало и насрещното задължение на ответника да заплати стойността й. Поради това главния ПУИ относно това вземане по фактура  №3000000224/30.11.2011г. е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на акцесорната искова претенция за заплащане на мораторна лихва върху тази сума за периода 30.11.2011г. - 28.11.2013г. в размер на 96,16лв.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт в обжалваната му част следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на двете страни разноски, направени в първоинстанционното производство, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете.

Първоинстанционното решение в уважителната му част не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на въззивника не се дължат разноски, като той следва да понесе своите, така, както ги е направил.

Въззиваемата страна не е доказала извършване на разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не следва да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

 ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №626 от 04.09.2015г., постановено по гр.д. №138/2014г. по описа на Сливенски районен съд в обжалваната част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

 

 

Решението е окончателно.

 

 

                                                  

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

 

                                                                                2.