Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                            гр. Сливен, 29.10.2015 г.

                 В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

        СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през  две хиляди и петнадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                             СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора …….............……….....................и при секретаря ……….., като разгледа докладваното от  Мартин Сандулов гр. д.  N 511  по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

        Производството е по реда на чл. 435 и сл.от ГПК.

        Постъпила е жалба от А. Ц. В., чрез пълномощника адв. Г.М. против действия на ДСИ по изпълнително дело № 830/2015 г. на ДСИ при СИС при СлРС. В жалбата се твърди, че изпълнителното дело е образувано по молба на жалбоподателката за предаване на дете, с оглед изпълнение на решение на СлРС относно упражняване на родителски права. Сочи се, че на 13.10.2015 г. в 14.00 часа е било насрочено действието на съдебния изпълнител за предаване на детето, но съдебният изпълнител бил съставил протокол, че детето не желае да отиде при майката и че не желае да я вижда. Така се извежда извод, че съдебният изпълнител не е извършил исканото от страната изпълнение и това представлява отказ да се извърши исканото действие. Поради това се иска да  бъдат отменени действията на съдебния изпълнител и той да бъде задължен да насрочи нова дата и да изпълни действието за предаване на детето.

        Постъпило е възражение от длъжника С.Е.Д. чрез процесуалния му представител адв. С.С., в което се излагат съображения, че малолетното дете е било системно тормозено от майката, поради което пред РС – Сливен е образувано гражданско дело, относно упражняването на родителските права. Детето е навършило 10 години и така ще бъде възможно да изрази становището си. На насроченото изпълнително действие детето е заявило на съдебния изпълнител, че желае да остане при баща си и не желае да се среща с майка си, поради което ДСИ се е съобразил с мнението и желанието на детето. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение.

        Постъпили са мотиви от ДСИ, в които се разясняват обстоятелствата, свързани с предприетото от него действие. Сочи се, че е провел разговор с детето, не е предприел предаването и е поискал след това съдействие от Дирекция „Социално подпомагане” с оглед отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на съдебното решение.

        Въз основа на събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

        Изпълнителното дело е образувано по повод издаден изпълнителен лист от 01.09.2015 г. по гр.д. № 665/2005 г. на СлРС, с което родителските права спрямо роденото по време на брата малолетно дете Емануил Стоянов Д. се предоставят за упражняване от майката А.Ц. Димитрова. Изпълнителното действие за предаване на дете е било насрочено на 13.10.2015 г. в 14.00 часа. В 13.45 часа в канцеларията на съдебния изпълнител са се явили бащата на детето и самото дете. Бащата е заявил готовност да предаде детето в определеното място и време. Съдебният изпълнител е провел разговор с детето, което категорично е заявило, че желае да остане при баща си и не желае дори да се среща с майка си. Затова съдебният изпълнител е съставил протокол от 13.10.2015 г. ДСИ е изпратил уведомление до Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен, в което е изложил случая и е изискал да бъде представен доклад за прилагане по делото, в който да бъде посочено какво е моментното психическо състояние на детето, какво е отношението на детето към личността на майката, психологически и психически подготвено ли е от бащата за предаването на майката, съгласно упражняването на родителските правата. Към настоящия момент такъв доклад не е постъпил по изпълнителното дело.

        Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, настоящата съдебна инстанция намира следното:

        Задължението за предаване на дете поизтича от влязло в сила съдебно решение. В случая безспорно е, че съдебния изпълнител навлиза в деликатна сфера на човешките взаимоотношения, поради което и законът му е дал по-широки права. Детето не е длъжник в принудителното изпълнение, нито е обект на това изпълнение. Държавните органи са задължени да съблюдават правата на детето и да не се нарушава Закона за закрила на детето. Вземането на детето по принцип трябва да се предхожда от надлежна негова психологическа подготовка, когато е на възраст, която позволява това. Когато се пристъпва към изпълнение на това действие, винаги следва да се има предвид дългата предистория и отношенията между взискателя и длъжника, които най-често са обтегнати и е възможно конфликтът да не е затихнал. В случая е безспорно, че длъжникът е заявил готовност да предаде детето, явил се е в канцеларията на ДСИ. Правилно и законосъобразно ДСИ е провел беседа с детето, за да разбере неговата гледна точка, субективното му отношение към взискателя, желае ли да се среща с него. Тези обстоятелства ДСИ е отбелязал в протокол след като е установил, че детето изразява категорично несъгласие да бъде предадено на майката. Правилно и законосъобразно съдебният изпълнител не е предприел принудата, тъй като в случая принудата може да бъде насочена към длъжника, т.е. другия родител, но не и към детето. Затова той е поискал съдействие от ДСП, с оглед възможността с детето да разговарят специалисти, за да се установи психическото и психологическото му състояние, отношението към майката и дали другият родител е3 допринесъл за това отношение. Така на практика ДСИ не е извършил отказ от действие, а е продължил процедурата, регламентирана и в чл. 528 от ГПК за предаване на детето, като се е съобразил със съхраняване на неговия интерес. Най-добрият интерес на детето е първостепенна грижа на всички държавни органи, имащи отношение към това при кого ще живее детето. Вярно е, че най-добрият интерес означава редовни контакти с двамата родители и че детето не следва да губи шанса си да губи контакта с родител, поради ограничението на родителя с който живее, или поради ожесточените взаимоотношения на родителите. Държавните органи следва да осигуряват гаранции на детето да поддържа контакт с двамата родители, но е безспорно, че при навършването на определена възраст, следва да бъде зачитано и мнението на детето, за да не бъде упражнена върху него неразумна принуда, която ще повлияе на психическото и физическото му израстване и възпитание. В конкретния случай действията на ДСИ са насочени изцяло в съхраняване интереса на детето и поради това са законосъобразни и целесъобразни. Не е налице отказ от извършване на определено действие, защото фактическото предаване на детето, както беше посочено и по-горе, е комплекс от извършване на специфични експертизи и проучвания, чиято цел е фактическото предаване да не причини психическа травма  детето.

        Ръководен от изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

         

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А. Ц. В., чрез пълномощника адв. Г.М. против действия на ДСИ по изпълнително дело № 830/2015 г. на ДСИ при СИС при СлРС.

        Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: