Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

Гр.Сливен, 26.11.2015г

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  двадесет и шести ноември, през двехиляди и петнадесета година, в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                                  ВАНЯ АНГЕЛОВА

     като разгледа докладваното от съдия Ваня Ангелова в.гр.дело № 512 по описа за 2015г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.

    Образувано е по жалба на присъединения взискател  Прокредит банк/България/“ЕАД-гр.София срещу предявено с протокол от 10.08.2015г разпределение по чл. 495 ГПК на  сума  от  публична продан на недвижим имот, по изп.дело № 139/2015г по описа при СИС на СлРС.

     Жалбоподотелят твърди, че извършеното разпределение е неправилно и назаконосъобразно. Основното му оплакване е , че е нарушена разпоредбата на чл.136 от ЗЗД, тъй като не е спазен реда на  привилегиите. Счита, че в качеството си на присъединен кредитор е обезпечен с първа по ред ипотека върху имуществото, предмет на изпълнението. В хода на изпълнителното дело банката била обявена за купувач на ипотекирания в нейна полза недвижим имот, като с изготвеното разпределение неправилно се определяли съразмерни части от вземанията на другите взискатели, които неправилно и в противоречие със законовия ред на удовлетворяване, се възлагали в тежест на ипотекарния кредитор. Позовава се на чл.460 от ГПК, според който  най-напред се отделят суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочитателно удовлетворение. В настоящия случай в разпределението  не  били  посочени привилегированите вземания,  не били заделени суми за разноски по обезпечаване и принудително изпълнение – чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД, нито за вземания на държавата за данъци – чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД, нито за обезпеченото с ипотека вземане  - чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД. Извършено било единствено посочване на вземанията на взискателите ,без да се сочи конкретно каква част от тези вземания представляват главници, лихви, разноски. Счита, че на основание чл. 460 от ГПК съдебният изпълнител е длъжен да се съобрази с привилегиите при разпределянето. В случай, че ипотекарен кредитор придобие имота бидейки кредитор с право на предпочитателно удовлетворяване преди останалите хирографарни кредитори,  първо следвало да се погаси именно неговото вземане, а непривилигированите кредитори можел о да бъдат удовлетворени само след пълно изплащане вземането на обезпечения кредитор. До изплащане на техните съразмерни части не можело да се стигне при условие, че сумата не покрива вземанията на кредитора с право на предпочитателно удовлетворение. За да се определи естеството на отделните притезания и какъв е редът на привилегированите вземания, се съобразяварла нормата на чл.136 ЗЗД. Счита, че от сумата, поделжаща на разпределение се отделя необходимото за пълното удовлетворяване на притезанието, което е първо по ред. Ако остане свободна сума тя се отделяла за следващо притезание и така до изчерпване на наличната сума или притезания. Ако била недостатъчна сумата за пълно удовлетворяване на всички кредитори, щели да се удовлетворят само първите по ред притезания, а другите оставали неудовлетворени. До частично удовлетворяване на  хирографарни притезания щяло да се стигне ако сумата покрива напълно привилегированите притезания, след което съответно част остава за хирографарните кредитори.  Когато се извършвало разпределение между хирографарни кредитори, те се удовлетворявали по съразмерност съгласно чл.133 от ЗЗД. Счита, че в случая ДСИ следвало след като задели суми за разноски и данъци на имота, да разпредели останалата част за погасяване на вземането на ипотекарния кредитор. След евентуалното му пълно удовлетворяване ако остананела сума, тогава следвало да се разпределя по съразмерност съгласно чл.136 ал.3 от ЗЗД между  необезпечените кредитори. Тъй като тяхното вземане било обезпечено с ипотека, следвало да бъде включено в разпределението преди вземанията на останалите хирографарни кредитори и тъй като това не било сторено, обжалваното разпределение било порочно. Освен това, в него вземането на държавата за данъци на имота неправилно било включено, т.е. добавено аритметически към вземането на Община – Сливен, тъй като вземането на общината, за което била присъединена като взискател не се ползвало с привилегията на чл.136 ал.1 т. 2 от ЗЗД за разлика от задълженията за неплатените данъци на имота, предмет на публичната продан. Съдебният изпълнител бил длъжен да изчисли и включи в разпределението стойността на дължимия ДДС на основание чл.45ал.5т.1вр. чл.131 от ЗЗДС. Твърди, че в обжалваното разпределение не било посочено, че се дължи ДДС, нито е определено за каква част от имота се начислява, нито пък бил определен размерът на самия данък.Твърди,че в хода на изпълнителното дело ДСИ приел за платена такса за опис на имущества в размер на 11981.96 лв.Простото аритметично изчисление показвало, че тази такса не е определена по правилото на т.47 от ТДТССГПК, а именно върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. Тази такса била определена върху стойността на вземането на първоначалния взискател, а именно в размер на главницата 503 132.28 лв., съгласно изпълнителния лист, плюс лихви и разноски.  Оценката на имота съгласно заключението на вещото лице била  75 970лв., което в случая била по-малката сума. А законосъобразното определяне на таксата-опис следвало да бъде 1,5% от 75 970.00лв. плюс ДДС, което правело 1367.46 лв. Видно от разпореждането на ДСИ от 28.04.2015 г. той начислил и д.т. за публична продан в размер на 1367 лв., каквато не била предвидена в тарифата. Там било уредено, че се взема от платената такса-опис.  Съгласно чл.435 ал.2 от ГПК само длъжникът можел да обжалва постановлението за разноските и това право не било установено за взискател – купувач на имот при публичната продан. Счита обече, че върху незаконосъобразното начисляване на такси в изпълнението следва да се осъществи контрол чрез института на обжалване на разпределението.  Тъй като тези действия представлявали  нарушение на процесуални правила при водене на изпълнителния процес, обжалва и на това основание разпределението от 10.08.2015 г., в което следвало да са включени и тези неправилно изчислени и събирани в хода на изпълнителното дело такси, най-вероятно към вземането на заплатилия ги първоначален взискател. Позовава се на липсата на мотиви на обжалваното разпределение, тъй като ДСИ не е посочил каква е събраната по делото сума, подлежаща на разпределение, нито как е получена. Изброени били взискатели без да е посочено на база на какви параметри са формирани техните вземания – размер на главници, лихви, разноски. Така не можело да се направи ясен извод как са формирани коефициентите, на базата на които са калкулирани вземанията на взискателите ,дори и да е бил приложим единствено редът по чл.136 ал.3. Например, за първоначалния взискател бил определен по-нисък коефициент и разпределена по-голяма сума за разлика от друг взискател – държавата, с по-голям коефициент и разпределена по-малка сума.

   Иска се отмяна на извършеното разпределение  и  произнасяне по същество на спора, като се посочи как следва да се извърши разпределението. Претендират се разноски за тази  инстанция. 

   Възражение срещу жалбата е подадено от първоначалния взискател „Саки М“ООД-Сливен. Той счита, че при направеното разпределение не е допуснато нарушение на привилегированите вземания, тъй като същите били включени в общия размер на определените за всеки взискател суми. Неоснователен бил доводът на жалбоподателя, че първо следва да се погаси вземането на обезпечения кредитор. В хипотезата на чл.495 от ГПК, сумите от принудителното изпълнение следвало да бъдат разпределени съразмерно на установения по безспорен начин към момента на разпределението размер на вземането на всеки присъединен кредитор. В случая точно така постъпил и ДСИ. Той приел за установени по размер всички вземания, за които по инициатива на взискателите и по искане на съдебния изпълнител са представени надлежни доказателства. Въз основа на установените вземания на всеки взискател и съобразно размера на вземането,  ДСИ определил коефициент на удовлетворяване, съобразно който изчислил размера на разпределените суми.  Неоснователен бил доводът, че неправилно за Община – Сливен са разпределени суми за неплатен данък върху продадения имот, тъй като това не бил данък в полза на държавата, каквато привилегия е налице по чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД. Като публично вземане данъкът, който се дължал за имота, бил включен във вземанията по чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД, но съгласно ЗМДТ се изплащал на съответната община, в която се намира имотът. Правилно съдебният изпълнител разпределил установената  като данък сума върху имота в размер на 2 686.39 лв. за взискателя Община – Сливен. Счита за неоснователно оплакването за неначисляване и неразпределяне на данъка по ЗДДС, поради липса на основание за прилагане на този законов текст.

     Тъй като разпределението било правилно и законосъобразно, моли жалбата да се остави уважение.

    Другите присъединени взискатели и длъжника по изпълнителното дело , не  са  изразили становище по жалбата. 

    В съответствие с разпоредбата на чл. 436 ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил мотиви. В тях твърди, че обжалваното разпределение  е по чл.495 от ГПК , а жалбоподателят не прави разлика между разпределение по чл.460 от ГПК, когато по делото се разпределя постъпила сума и разпределение по чл.495 от ГПК, когато взискател е обявен за купувач на имота и следва да внесе сума, необходима за изплащане на съразмерните части на вземанията на другите взискатели.  В конкретния случай жалбоподателят бил обявен за купувач на имота след проведена публична продан, поради което следвало да внесе определените в разпределението суми в полза на останалите взискатели по делото. Сумите за всеки един взискател били определени посредством индивидуален за всеки взискател коефициент.

     След като се запозна  с  доводите на страните, изложени в  жалбата и възражението,  и с изп. дело,  съдът  прие за установено  следното:

     Изп.дело № 139/2015г по описа на  СИС  при СлРС, е образувано по молба от „Саки – М“ ООД-гр. Сливен и изпълнителен лист, издаден по т.д. № 3/2014 г. на СлОС за осъждането на  Теди Транс“ ООД – гр.Сливен да  му заплати главница 503 132.28 лв., лихва в размер на 17 888.84 лв.,  законната лихва върху главницата, считано от 11.08.2014  до пълното й изплащане , както и  33 370.62лв – разноски по делото.

     Принудителното изпълнение е насочено към опис и продажба  на движими вещи и един недвижим имот.

     На 20.02.2015,  по молба на взискателя е  вписана възбрана върху същия имот, собственост на длъжника - ПИ с идентификатор № 67338.868.30 , находящ се в гр. Сливен, кв. „Речица“ с площ 7 195 кв.м., ведно с построените в имота сграда с идентификатор № 67338.30.1  и  сграда с идентификатор  № 67338.30.2.

     ДСИ е извършил опис на имота, който е  оценен от вещо лице за сумата  75 970 лв, след което е последвала публична продан на същия.  

     На основание чл.458ГПК държавата е присъединена по право като  взискател , за което е уведомен длъжника и взискателя.

     Междувременно, с разпореждане от 30.03.2015 г. ДСИ е присъединил  и Община – Сливен като взискател по делото с размер на задълженията по и.д. № 192/2015 г. на СИС при СлРС,:  главница  по АУЗД– 5 695.00лв., лихва - 1 394.00лв., юриск. възнаграждение - 200лв. , д.т. - 48 лв. и д.т. по чл.53 от ТДТ от ГПК – 725.00 лв.

     Съгласно  удостоверение, издадено от Дирекция „местни приходи“ към община-Сливен, длъжникът не е платил дължимите за имота за данък и такса смет в общ размер на 4626.52лв/ главница и лихви/.       

     С разпореждане от 07.05.2015 г. ДСИ е присъединил  и „Про Кредит Банк България“ ЕАД – гр. София  като взискател по делото, с размер на задължението по изп.д. № 460/2015 г. на ЧСИ У.Д.,  с рег. № 858 и район на действие СГС.

     Видно от издаденото от същия ЧСИ удостоверение по чл.456  ГПК, банката е взискател по изп.дело № 460/2015 г. по описа на ЧСИ У.Д.  въз основа на изпълнителен лист, издаден  на основание заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 3221/2014 г. на СлРС, срещу длъжницитеТеди транс„ ООД- Сливен, Д. Е.А. и Й.И.А., за следните суми: 105 555.35 евро - главница, 1808.64 евро - наказателна лихва, 1368.26 евро- просрочена лихва, 4 282.39 евро- разноски,  530.92 евро - такса текущо управление и 214.49 евро - такса за застрахователна полица.

          С нотариален акт  № 76, т. ІІ, рег. № 3269, дело № 257/2011 г. на Нотариус Е.Ш.,  с рег.№ 128 и район на действие СлРС, вписан в службата по вписвания под вх. рег.№ 1608/08.04.2011г.,  е учредена договорна ипотека върху същия недвижим имот, собственост на длъжника по делото/ описан по-горе/, за обезпечаване вземането на „Про Кредит банк“ЕАД спрямо длъжника –кредитополучател „Теди Транс“ООД-Сливен и солидарните длъжници Д. Е.А. и Й.И.А..

     С разпореждане от 07.05.2015 г. ДСИ е присъединил „Интерлийз Ауто“ ЕАД - София като взискател по делото с размер на задължението съгласно обезпечителна заповед по  ч.т.д. № 13/2014 г. на СлОС : за сумите  28 446.00 евро, 13 320 евро и 5 291 евро.

     С разпореждане от 09.06.2015 г. ДСИ е присъединил като взискател  и „Г. *** съгласно удостоверение от 03.06.2015  по и.д. № 584/2014 г. по описа на ЧСИ  П.Г. , с рег. № 837.

     С разпореждане от 28.04.2015 г. съдебният изпълнител е насрочил публичната продан на  възбранения имот от 12.05.2015 г. до 12.06.2015г.

     С протокол от 15.06.2015г., за купувач на имота е обявен наддавачът и присъединен взискател „Про Кредит Банк“ЕАД, за сумата 166 000 лв.

     На 15.07.2015 г. ДСИ  е извършил разпределение на  основание чл. 495 от ГПК.  В него е посочил  вземанията на всеки от  взискателите , както следва: „Саки –М“ ООД, с вземане в размер на 606 007.00 лв.,  държавата - с вземане 61 704.00 лв., „Г. *** – с вземане  от  13 373.00 лв., „Про Кредит Банк България“ ЕАД  - с вземане в размер на 162 932.00 лв., „Интерлийз ауто“ ЕАД-с размер на вземането  58 846.00 лв. и Община – Сливен, с  вземане в размер на  7 525.00 лв.

      Сумите,  които  Прокредит банк Бългапия“ ЕАД следва да  внесе по изп. дело за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, съгласно разпределението, са  следните:

1.                 За взискателяСаки –М“ ООД– гр. Сливен – при коефициент 0,21189260728 – сумата 128 408.42 лв.

2.                 За взискателя Държавата – при коефициент 0,27468637248 – сумата 16 949.48 лв.

3.                 За взискателя „Г. транс“ ООД – при коефициент 0,0820814663 – сумата 1 097.74 лв.

4.                 За взискателяИнтерлийз ауто“ЕАД  при коефициент 0,26533979073 – сумата 15 614.44 лв.

 4.  За взискателя Община – Сливен – сумата 2 686.39 лв., представляваща данък за недвижим имот – с коефициент 0,02884150381 – 139.56 лв., общо сумата 2 825.95 лв.

            С протокол от 10.08.2015 г. страните са призовани за предявяване на разпределението.

       Така установеното от фактическа страна, води до  следните правни изводи:

       Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване действие  на съдебен изпълнител. 

       Прецена по същество,  е основателна, по следните съображения:

      Атакува се разпределение по чл. 495  ГПК на сума от публична продан на недвижим имот, при която взискател е обявен за купувач.  

     Про Кредит Банк/България“ ЕАД  се е снабдила с изпълнителен лист за обезпечените с ипотека вземания, въз основа на който е било образувано изп.д. № 460/2015 г. на ЧСИ У.Д.,  с рег. № 858 и район на действие СГС. На основание чл. 456 от ГПК, преди изготвяне на разпределението и въз основа на писмена молба, придружена с удостоверение от ЧСИ, съдържащо неудовлетворения остатък от вземането, е допуснато  присъединяване на  банката като кредитор на същия длъжник. Същата е обявена за купувач на имота при публичната продан, а на осн. чл.495 ГПК, е изготвено разпределение.

       Съгласно разпоредбата на чл. 495 ГПК, взискателят, обявен за купувач на имот е длъжен в едноседмичен срок от разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други всизкатели.

      Взискателят, който е обявен за купувач в проведената публична продан, е освободен от задължението по чл. 492 ал.3 ГПК за реално внасяне на предложената от него цена в 1-седмичен срок от приключване на проданта. По силата на чл. 495 ГПК, това му задължение се прихваща с вземането му към длъжника, но при зачитане на привилегиите на другите взискатели по чл.136ЗЗД., т.е. прихващането му е до размера на припадащата се на взискателя-купувач част от предложената цена, която той би получил при спазване на реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД. Определянето на тази припадаща се част, с която се прихваща, се извършва предварително от съдебния изпълнител, който дължи същите действия, както при  разпределение по чл.460 ГПК- да изготви писмен акт, в който предварително да разпредели предложената от взискателя - купувач  цена при спазване на реда по чл. 136 ЗЗД. До размера на прихващането, задълженито на взискателя-купувач за внасяне на цената се погасява, а той дължи внасянето на евентуалната надхвърляща разлика, в едноседмичен срок, по сметката на съдебния изпълнител.

     Изготвянето на подобен писмен акт от съдебния изпълнител, е условие както за настъпване на последиците на самото прихващане, така и за настъпване на падежа на задължението на взискателя-купувач за реално внасяне на разликата. Този акт също представлява разпределение, което е същинско, тъй като ново разпределение съдебният изпълнител  ще извърши единствено ако взискателят-купувач не изпълни задълженето си за довнасяне на частта от цената, с която прихващане не е извършено. В тази хипотеза, правното действие на разпределението, респ. и на прихващането, е поставено под условие- реалното внасяне на разликата в установения срок. Ако условието не се сбъдне, то и предварителното разпределение по чл. 495 ГПК няма да породи правни последици, а ще следва да се приложат правилата на чл. 493 т.2 и чл.494 ал.2 ГПК. В случай че взискателят-купувач не дължи внасяне на подобна разлика, което е малко вероятно, тъй като винаги съществуват вземания за държавни такси по чл. 136 ал.1 т.1 ЗЗД или ако изпълни условието за внасяне, то извършеното по реда на чл.495 ГПК разпределение, става окончателно. Последващо разпределение на реално постъпилата от взискателя сума съдебният изпълнител не  извършва, т.к. вече е определил на кои взискатели, в каква поредност и размер ще я изплати в разпределението по чл. 495 ГПК. Това вече стабилизирано разпределение, е основание за последващите действия на съдебния изпълнител по чл. 455 ал.2 ГПК – за превеждане на съответните припадащи суми на другите взискатели.

     Разпределението по чл. 495 ГПК има предварителен характер и действието му е поставено под условие, но след сбъдването му, разпределението представлява окончателен съдбен акт, в който се определят кои вземания подлежат на удовлетворяване,  какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях., както е и в общата хипотеза на чл. 460 ГПК.  Това предопределя и възможността акта по чл. 495 ГПК също да подлежи на обжалване по реда на чл. 463 ГПК.    

      С жалбата са направени оплаквания за нарушение разпоредбите на закона за предпочитателно удовлетворение, неначисляване на дължим ДДС,  незаконосъобразно събиране на такси по съдебното изпълнение и липсата на мотиви и необоснованост на атакуването разпределение.

      Напълно основателно е оплакването на жалбоподателя, че разпределението е необосновано и неясно. От неговото съдържание не  не става ясно каква е сумата, подлеща на разпределение. Не е ясно  и какво включва всяка едно вземане: главница, лихви или разноски, вида на разноските и техния размер, данъци и пр. Не е ясно как са изчислени коефициентите, послужили като база за определяне размера на сумите, които взискателят –купувач следва да се внесе по изпълнителното дело.

      Основателно е  възражението за неспазен ред на привилегиите по чл. 136 ЗЗД.  Настоящият съд намира, че при изготвяне на разпределение по чл. 495 ГПК са приложими същите правила като при разпределението на чл.460 ГПК, а именно: ако събраната сума по изп.дело е недостатъчна за удовлетворяване на взички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочително удовлетворение, а остатъка разпределя между другите вземания по съразмерност. 

    Неправилно  ДСИ  е  разпределил сумата от проданта съразмерно на установените към момента на разпределението вземания на всеки присъединен взискател. Неправилно е включил привилегированато вземане на взискателя-купувач по чл. 136 ал.1 т.3 ЗЗД  в общия размер на определените за всеки  взискател суми.

    Безспорно е по делото, че имотът, предмет на публична продан първо е бил ипотекиран в полза на банката-присъединен взискател, а след  това  възбранен  – по молба на първоначалния взискател.

    Съгласно даденото разрешение в т.7 на ТР №2/26.06.2015г на ВКС по т.д. № 2/2013г на ОСГТК,  вземане, обезпечено  с ипотека, вписана след вписването на възбрана върху имота, се удовлетворява в реда на хирографарните кредитори.

     В казуса е налице точно обратната хипотеза, ипотеката е вписана  преди вписването на възбраната, поради което,  следва да се приеме, че  обезпеченото с ипотека вземане  се ползва  с право  на  предпочитателно удовлетворяване по реда на чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД,  а  не в реда на хирографарните кредитори.  

      В т.7 от същото тълкувателно решение е прието, че една от най- важните правни последици от вписването на договора за ипотека е правото на ипотекарния кредитор да се удовлетвори предпочително от цената на ипотекирания имот. Една ипотека обвързва длъжника когато и да е вписана, но по отношение на третите лица, тя има ред от вписването/ чл. 169 ал.2 ЗЗД/, поради което, правото на предпочитателно удовлетворение не може да се противопостави на третите лица, които са придобили права върху имота по актове, вписани преди нейното вписване, в т.ч. взискател с наложена възбрана и по-късно присъединилите се кредитори/ чл. 453 т.1 и 2 ГПК/. Първоначалният взискател и всички по-късно присъединени  кредитори могат да се удовлетворят от имуществото на длъжника, но при разпределениието те могат да си противопоставят взаимно различни привилегии/ чл. 136 и чл. 137 ЗЗД/. Затова, кредиторът с по-предна привилегия, получава удовлетворение преди кредиторите със следваща по ред привилегия, макар да се е присъединил по-късно във времето

      Следователно, тъй като вземането на „Прокредит Банк“ЕАД, е обезпечено с ипотека, вписана преди възбраната, следва да бъде включено в разпределението преди вземанията на останалите хирографарни  кредитори,  което не е съобразено при разпределението.

     По отношение на вземането за данъци на имота, следва да се посочи, че това е вземане на община-Сливен като присъединен взискател за данъци върху процесния имот и се ползва с привилегията по  чл. 136 ал.1 т.2 от ЗЗД. Отделен  е въпроса, че в разпределението дори не е упомент  какъв е вида на данъка.

      Що се отнася до дължимостта на ДДС по публичната продажба на имота, необходими са  две условия за да бъде преведен данъка  от съдебния изпълнител  по сметка на НАП.  Първото условие е да се касае за облагаема  доставка, свързана със земя и сгради  по смисъла на чл. 45 ал.5 от ЗДДС.  Второто е длъжникът- собственик на ипотекария имот да е регистриран по ЗДДС съгласно изискването на чл. 131 от ЗДДС. Но т.к не са събрани доказателства дали длъжника е регистриран  по ЗДДС, не  би  могло да се каже дължим ли е ДДС или не.

     Последното възражение касае незаконосъобразно събиране на такси по съдебното изпълнение- такса за опис и  такса за публична продажба, което по арг. от чл.435 ал.2 от ГПК може да прави само длъжника чрез подаване на жалба срещу постановлението за разноските.

    Съдът споделя становището на жалбоподателя, че това може да бъде наведено  и  като възражение  от взискател  в  жалба срещу самото разпределение. Но тъй като от разпределението не става  ясно дали изобщо са включени тези разноски при изготвянето му и  какъв е техния размер,  съдът не може да се произнесе по същество.  

      Констатираните пороци при изготвяне на разпределението  налагат неговата отмяна и връщане на делото за изготвяне на ново разпределение,  в което  на първо място следва да се  посочи какъв е  размера на сумата, която ще се разпределя;   да  се   конкретизира  всяко вземане по вид и размер - главница, лихва,  разноски;  самите разноски  да са упоменати също по вид и размер, както и дължимите данъци; да се съобрази редът за удовлетворяването на вземанията  съобразно  правилото на чл.460 ГПК; да се съобрази реда на привилегиите по чл.136ЗЗД, и  привилегията на  жалбоподателя  по чл.136 ал.1 т. 3 ЗЗД.                

    По изложените съображения,  обжалваното разпределение се явява неправилно,  необосновано  и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато на ДСИ  за  извършване на ново разпределение  съобразно  дадените по-горе  указания.

    Тъй като жалбата се уважава, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят  направените по делото разноски, възлизащи  в размер на  265лв, от които : 25лв- държавна такса и  240лв- адв. възнаграждение.

            Водим от гореизложеното,  съдът

Р   Е   Ш  И  :

 

     ОТМЕНЯ  изготвеното  по изп.дело № 139/2015г по описа  при СИС на СлРС и  предявено на страните на 10.08.2015г разпределение на сума от публична продажба на недвижим имот.

     ВРЪЩА делото на ДСИ при СИС на СлРС за извършване на ново разпределение , съобразно дадените в мотивите на решението указания.

     ОСЪЖДА „Теди Транс“ООД,  със седалище и  адрес на управление гр.С., кв.“С. к.и“ *-* да заплати на „Прокредит банк /България/ЕАД, ЕИК- 130598160, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Тодор Александров“26, сумата 265лв, представляваща разноски по делото за тази инстанция.

     Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-гр.Бургас, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: