Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №255

 

гр. Сливен, 13.11.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл. с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №518 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д.Ю.Д. чрез пълномощника адв. Р.Г. против Решение №695/09.10.2015г. по гр.д.№3105/2015г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено, че Д.Ю.Д. е осъществил на 25.08.2015г. домашно насилие спрямо М.К.Д., като са му наложени следните мерки за защита срещу домашно насилие: задължаване извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М.Д. и забрана извършителят да доближава М.Д. на разстояние по-близко от 20 метра за срок от 12 месеца, считано от постановяване на решението. На извършителят Д.Д. е наложена глоба в размер на 200лв. и е осъден да заплати държавна такса.

С въззивната жалба се атакува решението изцяло.

В жалбата си въззивникът – ответник в първоинстанционното производство Д.Ю.Д. чрез пълномощника си адв. Г. твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че районният съд в противоречие със закона е пренебрегнал изискването за прилагане на защитата от домашно насилие лицата да живеят в едно жилище. Посочва, че той и молителката живеят в отделни, съседни жилища, макар и в една сграда, като имат отделни входове. Поради това счита, че случая не попада в приложното поле на закона. От друга страна посочва, че районният съд игнорирал факта, че не той преследвал молителката, а тя се доближила до вратата на неговото жилище и предизвикала скандала и сбиването им. Посочва, че е бил предизвикан от молителката и действал при самоотбрана след като тя започнала да го замеря с различни предмети. Целта била изгонването му от дома, като молителката е тази, която системно отивала до входната им врата и крещяла на него и семейството му да се изнасят от къщата. По този начин се нарушава целта и смисъла на закона и се злоупотребява с него. Поради това моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли молбата за защита и обезсили издадената заповед за защита. Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от другата страна.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът Д.Ю.Д., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник – адв. Р.Г., който поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Посочва, че се касае за обикновен имуществен спор, който следва да се реши в едно делбено производство. Не е налице домашно насилие. По отношение на решението на СлРС счита, че същото не може да се изпълни, тъй като разстоянието между двете къщи е 12м. и санитарния възел за двете е само един.

Въззиваемата М.К.Д., редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, което е обжалвано изцяло, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

На първо място следва да се отбележи, че молбата за защита е допустима. Установи се, че акт на домашно насилие е осъществен на 25.08.2015г. около 12,30 часа, като молбата за защита е подадена на 31.08.2015г., т.е. спазен е преклузивния 1-месечен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН.

От друга страна искането за защита е насочено спрямо лице, измежду тези, посочени в разпоредбата на чл.3, т.7 от ЗЗДН – спрямо лице, с което молителката се намира в родство по сватовство от втора степен – спрямо брат на съпруга й.

Във връзка с възраженията във въззивната жалба за неприложимост на разпоредбите на специалния закон – ЗЗДН, с оглед липсата на обитаване на едно общо жилище между пострадалото лице и извършителя, следва да се посочи, че такова изискване ЗЗДН не е предвидил. Водещото според закона е особеното близко, родствено отношение между лицата, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.3 от ЗЗДН, сред които страните попадат, но не и изискването да живеят в общо жилище. Напротив, законодателят е предвидил изрично възможност за защита и в случаите, когато се касае за лица, които са били, но вече не са в посочените семейни /бивши съпрузи/, родствени връзки /сватовство/  и бившо фактическо съпружеско съжителство. Поради това първото възражение на въззивника, касаещо на практика недопустимост на молбата и от там и на съдебното решение е неоснователно. 

Разгледана по същество молбата за защита е основателна.

От събраните пред районния съд писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин твърдения от молителката факт на осъществено на 25.08.2015г. около 12,30 часа  домашно насилие по отношение на нея от страна на нейния девер Д.Ю.Д. по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, изразяващо се във физическо насилие – нанесени удари в областта на главата и лицето.

От свидетелските показания се установява безспорно, че телесните увреждания, подробно описани в представените по делото писмени доказателства – медицински документи, са причинени на молителката от страна на ответника – въззивник по време на възникнала между тях разправия, скандал на посочената дата и в посочения час – 25.08.2015г. около 12,30 часа. Безспорно е била налице разправия между страните по повод имуществени спорове и в резултат на това ответникът е нанесъл удари в областта на лицето и главата на молителката, в резултат на които са й причинени описаните увреждания за здравето.

Въззивният съд споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че не е налице неизбежна отбрана, поради липса на съответствие между действията на пострадалата и тези на извършителя на акта на домашно насилие. От друга страна може да се направи извод и че посочените от свидетелите на ответника действия на молителката – хвърляне на саксии и други предмети са именно реакция на ударите, нанесени й от ответника, тъй като свидетелите са дошли след нанасянето на ударите от страна на ответника /те не са ги видели, но безспорно такива са нанесени и молителката вече е била на земята с драскотини – свид.Ю. Д./ и са видели последващите действия на молителката.

С оглед изложеното съдът намира, че ответникът е осъществил физическо насилие спрямо молителката М.Д., което се явява основание за предприемане на мерки за защита срещу него.

Мерките за защита, които могат да се наложат са изброени изчерпателно в чл.5, ал.1 от ЗЗДН. Съдът след като прецени осъщественото от ответника домашно насилие, заплахата, която той представлява за молителката и необходимостта от осигуряване на защита за нея, намира за подходящи и напълно правилно определени, наложените от районния съд с обжалваното решение мерки - задължаване извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и забрана ответника да приближава молителката на разстояние от 20 метра. Районният съд правилно е съобразил местоживеенето на страните и сериозните затруднения от налагането на втората мярка при по-голямо разстояние. Според настоящия състав е напълно възможно изпълнението на тази мярка, съобразена именно с местоживеенето на страните, като страните следва да се съобразяват с нея при ползването на общия санитарен възел, като е напълно възможно ползването му без да влизат в близки контакти. Други мерки за защита не са приложени.

 По отношение на срока, за който посочените мерки правилно са наложени за срок от 12 месеца, който е подходящ.

На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдьт е наложил на ответника глоба, която е определена в минималния размер от 200 лева.  

Тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, то въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

С оглед неоснователността на въззивната жалба и изхода от спора, въззивникът следва да понесе своите разноски така, както ги е направил. Въззиваемата не е претендирала разноски пред настоящата инстанция и съдът не следва да се произнася в тази насока.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р       Е      Ш      И   :

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №695/09.10.2015г. постановено по гр.д.№3105/2015г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

                                                

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                           

                                                                                2.